Село Кашина в Пирин, водопад Скоко и малко кални бани

Очертаваше се нормална събота, с нормални преживявания, кафенца и туй-онуй, а може би и някое минерално басейнче в Сандански. Но всичко завърши в кал и комари. Е, не звучи никак добре, но пък на нас ни хареса прасешкия завършек и не по-малко странната разходка до село Кашина и водопад Скоко в Пирин няколко часа преди това.

И така, ние сме четирима в претоварена ниска кола, отправили се към Мелник. Но понеже сме особняци, подминахме малкото градче, подминахме и Карланово и в село Рожен се отклонихме от пътя… И се забихме в един прокопан през пясъчник тунел, все едно влизаш в друг свят, и асфалтът изчезна. И в тази колица, тип “изкарваме камъни от бъбреците всякакви” ние плахо се спуснахме по каменисто-пясъчния склон. Е стигнахме пак до асфалт и до курбана в село Любовище, спряхме пред старата порутена туристическа спалня.

Бившата туристическа спалня в село Любовище
Бившата туристическа спалня в село Любовище, сега не знам какво е.

И от там нашата екскурзия продължи в туристически стил Hop On – Hop Off, при неравности всички хоп навън, и след тях хоп навътре… В книжката от 72-ра година, пътят е описан като: “камионен път”, е да ама камиона сме го забравили, а от камънака ни делят 15см и ламарина на съвременен западен автомобил… къде сте мили Лади..

Пътят
Пътят

Този камионен път е около 8км, и със скоростта на изморен пешеходец се взима с кола за около … 1час (на отиване ни отне повече време, на връщане вече бях по-смел шофьор).

Пристигнали сполучливо в село Кашина се натъкнахме на много гостоприемен народ. Веднага ни поканиха на маса и на бирички. То всъщност и те бяха гости на дядото и бабата на село, но това не попречи да са много отзивчиви хората. Но ние стоически отказахме кюфтетата и тръгнахме към водопада, вече пеша.

Село Кашина в Пирин

Къщичка в село Кашина
Къщичка в село Кашина

loading map - please wait...

село Кашина 41.548191, 23.468041

Разгледахме и селото малко по-подробно. В него има магазин, ние не го видяхме работещ, но имаше човек готов да ни продаде бири. А до магазина имаше седло – след дълго и обстойно проучване, установихме, че вещта е самар, благодаря на екипа…

Разни атрибути
Разни атрибути

Имало е начално училище, даже някои от местните разправяха как са учили до трети клас там. Дори има две сгради на училището, стара и нова. В старата се помещава въпросния магазин.

Старото училище
Старото училище в село Кашина

Видяхме и една много нова къща, която била на собствениците (не знам дали са собственици или концесионери) на малките ВЕЦ-ове по протежение на реката. Още в Сандански попаднахме на една книжка “Пирин – туристически речник” от 1972г. и там подробно е разказано за хубавото село Кашина и неговите 232 жители и свързването му с телефон с град Мелник. В Кашина надали вече има и 10тима и то вероятно са някои от ония тогавашни 232ма. Но авторът на речника за водопада споменава съвсем бегло “на около 1 км от селото на Лоповска река има грамадни скали и красив водопад”. Е за 40 години явно водопада се е поотдалечил от 1 км на 1 час път.

Към водопад Скоко
Към водопад Скоко

Стигнахме до въпросния водопад с гръмкото име “Скоко”, има си табелки как да го намери човек и явно има път и от село Пирин, но е около 15км, отново “камионен път”. И четиримата герои си разположихме пикник одеалцето на земята и биричките с пъпеша в реката. За водопада не знам какво повече да напиша освен да добавя снимките.

С Мимето като млади гаджета
С Мимето като млади гаджета

Водопад „Скоко“

Красота и спокойствие за здрав сън под сенчестите дървета. Добре поспахме. Хубавото беше на този, поне за мен, незнаен край е, че през целия ден бяхме единствените посетители и всичко беше много тихо и спокойно.

Водопад Скоко край село Кашина Skoko waterfall near Kashina village
Водопад Скоко край село Кашина

Не знам как се получава, но обикновено отиванията някъде са по-бавни, и по драматични. Връщанията… е те просто се случват, след като си стигнал някъде. Върнахме се в селото само с един контузен спътник, но по суркащите се пътища трябва да се внимава да не обелиш коляно.

Красивият водопад Скоко на 1км от село Кашина
Красивият водопад Скоко на 1км от село Кашина

Може да отседнете в село Рожен

Хотел Златен Рожен: този хотел е едно цяло с винарска изба Златен Рожен, която се намира в село Капатово (на път за магистралата може да се отбиете и няма да съжалявате). Леглата са страшно комфортни, стаите са малко тесни, но много приятни, а ресторантът е може би най-добрия в селото. Бутиковото хотелче ще си има и малко SPA и много други удоволствия, за това смело го препоръчваме. Персоналът е много отзивчив. Бихме ви препоръчали вината от серията Family Reserve, и най-вече всички варианти в които присъства италианският сорт санджовезе (Sangiovese) на който местният климат много помага. Посетете винарната в село Капатово. (В Booking.com)

Уютна двойна стая в хотел Златен Рожен
Уютната ни двойна стая в хотел Златен Рожен

Динчовата къща: Големи, удобни стаи, хубаво кафе на закуска с пържени филии и прекрасно сладко от смокини. Не е за изпускане и вечерята в уютната механа с винце от винарската изба на собственика, които силно препоръчваме. Винарска изба Орбелия, която се намира до Петрич прави невероятни вина, и ако сте ценители си поискайте от серията Аристотелис, която е по-скъпа, но е супер. Ако имате време се отбийте и до винарната. Иначе на място ще ви препоръчат от наливното вино, което е хубаво, но ви посъветвахме вече! Важно е да споменем, че надценката не бе голяма на вината. (В Booking.com)

Стаята на хотел Динчовата къща
Стаята на хотел Динчовата къща

На кални бани в Рупите

Слънцето залязваше и трябваше да се вземе решение за вечерната дестинация, а какво по-хубаво от една баня след прашния път. Цел имаме, а решението лесно – минералните извори край Рупите., но през нощта. И всички дружно се отправихме натам, но лошите природни стихии били бутнали моста над Струма (2012 г.), и лутайки се между Марикостиново и Петрич едвам намерихме Рупите (а и минахме едно село със 17 щъркела на има няма пет стълба). В Рупите в 22ч. вече нищо не работи, но за извора почивка няма и ние нагазихме до колене в минералната вода и кал, бързо се потопихме в “локвите” с лечебната вода за да се спасим от прелитащите със жужене комари, малко по-големи от щъркелите от съседното село…

Е така завършихме деня, за нас много интересно, за други не толкова. Сигурно много хора биха си предпочели коктейла и басейна, но на мен така ми действат най добре минералните извори. А и от бабата при която бяхме на гости в Сандански, разбрах за една много интересна част в нашата история. През 1955г. два български МИГ-15 са свалили израелски пътнически самолет, Полет 402 на Ел Ал, над Петричко и самолета се разбил до хълм Кожуха – Рупите.

Copyrighted Image