Очертаваше се нормална събота, с нормални преживявания, кафенца и туй-онуй, а може би и някое минерално басейнче в Сандански. Но всичко завърши в кал и комари. Е, не звучи никак добре, но пък на нас ни хареса прасешкия завършек и не по-малко странната разходка до село Кашина и водопад Скоко в Пирин няколко часа преди това.
И така, ние сме четирима в претоварена ниска кола, отправили се към Мелник. Но понеже сме особняци, подминахме малкото градче, подминахме и Карланово и в село Рожен се отклонихме от пътя… И се забихме в един прокопан през пясъчник тунел, все едно влизаш в друг свят, и асфалтът изчезна. И в тази колица, тип “изкарваме камъни от бъбреците всякакви” ние плахо се спуснахме по каменисто-пясъчния склон. Е стигнахме пак до асфалт и до курбана в село Любовище, спряхме пред старата порутена туристическа спалня.

И от там нашата екскурзия продължи в туристически стил Hop On – Hop Off, при неравности всички хоп навън, и след тях хоп навътре… В книжката от 72-ра година, пътят е описан като: “камионен път”, е да ама камиона сме го забравили, а от камънака ни делят 15см и ламарина на съвременен западен автомобил… къде сте мили Лади..

Този камионен път е около 8км, и със скоростта на изморен пешеходец се взима с кола за около … 1час (на отиване ни отне повече време, на връщане вече бях по-смел шофьор).
Пристигнали сполучливо в село Кашина се натъкнахме на много гостоприемен народ. Веднага ни поканиха на маса и на бирички. То всъщност и те бяха гости на дядото и бабата на село, но това не попречи да са много отзивчиви хората. Но ние стоически отказахме кюфтетата и тръгнахме към водопада, вече пеша.
Село Кашина в Пирин

[mapsmarker marker=“142″]
Разгледахме и селото малко по-подробно. В него има магазин, ние не го видяхме работещ, но имаше човек готов да ни продаде бири. А до магазина имаше седло – след дълго и обстойно проучване, установихме, че вещта е самар, благодаря на екипа…

Имало е начално училище, даже някои от местните разправяха как са учили до трети клас там. Дори има две сгради на училището, стара и нова. В старата се помещава въпросния магазин.

Видяхме и една много нова къща, която била на собствениците (не знам дали са собственици или концесионери) на малките ВЕЦ-ове по протежение на реката. Още в Сандански попаднахме на една книжка “Пирин – туристически речник” от 1972г. и там подробно е разказано за хубавото село Кашина и неговите 232 жители и свързването му с телефон с град Мелник. В Кашина надали вече има и 10тима и то вероятно са някои от ония тогавашни 232ма. Но авторът на речника за водопада споменава съвсем бегло “на около 1 км от селото на Лоповска река има грамадни скали и красив водопад”. Е за 40 години явно водопада се е поотдалечил от 1 км на 1 час път.

Стигнахме до въпросния водопад с гръмкото име “Скоко”, има си табелки как да го намери човек и явно има път и от село Пирин, но е около 15км, отново “камионен път”. И четиримата герои си разположихме пикник одеалцето на земята и биричките с пъпеша в реката. За водопада не знам какво повече да напиша освен да добавя снимките.

Водопад „Скоко“
Красота и спокойствие за здрав сън под сенчестите дървета. Добре поспахме. Хубавото беше на този, поне за мен, незнаен край е, че през целия ден бяхме единствените посетители и всичко беше много тихо и спокойно.

Не знам как се получава, но обикновено отиванията някъде са по-бавни, и по драматични. Връщанията… е те просто се случват, след като си стигнал някъде. Върнахме се в селото само с един контузен спътник, но по суркащите се пътища трябва да се внимава да не обелиш коляно.

Може да отседнете в село Рожен
Хотел Златен Рожен: този хотел е едно цяло с винарска изба Златен Рожен, която се намира в село Капатово (на път за магистралата може да се отбиете и няма да съжалявате). Леглата са страшно комфортни, стаите са малко тесни, но много приятни, а ресторантът е може би най-добрия в селото. Бутиковото хотелче ще си има и малко SPA и много други удоволствия, за това смело го препоръчваме. Персоналът е много отзивчив. Бихме ви препоръчали вината от серията Family Reserve, и най-вече всички варианти в които присъства италианският сорт санджовезе (Sangiovese) на който местният климат много помага. Посетете винарната в село Капатово. (В Booking.com)

Динчовата къща: Големи, удобни стаи, хубаво кафе на закуска с пържени филии и прекрасно сладко от смокини. Не е за изпускане и вечерята в уютната механа с винце от винарската изба на собственика, които силно препоръчваме. Винарска изба Орбелия, която се намира до Петрич прави невероятни вина, и ако сте ценители си поискайте от серията Аристотелис, която е по-скъпа, но е супер. Ако имате време се отбийте и до винарната. Иначе на място ще ви препоръчат от наливното вино, което е хубаво, но ви посъветвахме вече! Важно е да споменем, че надценката не бе голяма на вината. (В Booking.com)

На кални бани в Рупите
Слънцето залязваше и трябваше да се вземе решение за вечерната дестинация, а какво по-хубаво от една баня след прашния път. Цел имаме, а решението лесно – минералните извори край Рупите., но през нощта. И всички дружно се отправихме натам, но лошите природни стихии били бутнали моста над Струма (2012 г.), и лутайки се между Марикостиново и Петрич едвам намерихме Рупите (а и минахме едно село със 17 щъркела на има няма пет стълба). В Рупите в 22ч. вече нищо не работи, но за извора почивка няма и ние нагазихме до колене в минералната вода и кал, бързо се потопихме в “локвите” с лечебната вода за да се спасим от прелитащите със жужене комари, малко по-големи от щъркелите от съседното село…
Е така завършихме деня, за нас много интересно, за други не толкова. Сигурно много хора биха си предпочели коктейла и басейна, но на мен така ми действат най добре минералните извори. А и от бабата при която бяхме на гости в Сандански, разбрах за една много интересна част в нашата история. През 1955г. два български МИГ-15 са свалили израелски пътнически самолет, Полет 402 на Ел Ал, над Петричко и самолета се разбил до хълм Кожуха – Рупите.
3 comments
Супер! Интересно място! По черните пътища са най-интересните и затънтени места!
Mdaaa, interesna razhodka, sega se se6tam 4e predi 15 godini zabravih edna kirka nad skoko…..
Mnogo dobre razkazano. Bravo.