Котор. Само името му носи аромат на море и ехо от камбаните на стария град. Още преди да стигнем, нощта ми мина в полусън – събуждах се няколко пъти, надничах през илюминатора на каютата, търсейки първите признаци на утро, и отново се унасях, нетърпелив за срещата.
Във всеки пътеводител ще прочетете, че една от задължителните активности в Котор е разходка с лодка из залива. Ние го направихме по малко по-различен начин – нашата „лодка“ беше круизен кораб на Celestyal Cruises, който се казва Journey. Не е от най-големите, но много симпатичен, който рано сутринта се плъзна по водите на този фиордоподобен залив.
И ето, когато първите лъчи на слънцето докоснаха водата, вече бях на палубата – първо на 6-а, после на 12-а, а накрая и на 14-а (няма 13-а – моряшка традиция). От всеки ъгъл гледката беше като картина: планините се спускаха право във водата, в подножието им се виждаха селца и градове, а морето блестеше в утринна сребристосиня светлина. Корабът се движеше бавно, почти тържествено, сякаш и той се прекланяше пред красотата на този балкански рай. А аз стоях, вдишвах соления въздух и си мислех, че това е най-добрият начин да се влюбиш в Котор – още преди да стъпиш на брега.
Макар да го наричат „най-южния фиорд в Европа“, Которският залив (Бока Которска) всъщност е рия – потопена речна долина, залята от Средиземно море след последния ледников период. Името му „Бока“ идва от италианската дума bocca (уста), но геологията няма значение, когато пред очите ти се разкрива такава красота! Драматичните склонове на планините Ловчен и Ориен, които се спускат отвесно в тъмните води, създават хипнотизираща гледка.
Кратка хронология на Котор
Позволявам си да направя кратка хронология на историята на Котор, защото аз лично не я знаех и ми се наложи да я науча в движение, а ми бе много интересна:
- Античност: Основан като илирийско селище, по-късно става част от римската провинция Далмация под името Acruvium.
- Ранно Средновековие: След падането на Рим, градът е под византийски контрол.
- ~998 – 1018 г.: Част от Първата българска държава при цар Самуил.
- 1018 – 1185 г.: Отново под византийска власт.
- 1185 – 1371 г.: Важен търговски център в средновековната сръбска държава на Неманичите.
- 1371 – 1420 г.: Период на несигурност, в който градът е за кратко независима република или под властта на Унгария и Босна.
- 1420 – 1797 г.: Най-дългият и влиятелен период под управлението на Венецианската република.
- 1797 – 1918 г.: Част от Австрийската (по-късно Австро-Унгарска) империя. По време на Първата световна война е важна австро-унгарска военноморска база.
- 1918 – 1941 г.: Част от Кралство Югославия.
- 1941 – 1943 г.: По време на Втората световна война е анексиран от фашистка Италия.
- 1943 – 1944 г.: Окупиран от нацистка Германия до освобождението си през ноември 1944 г.
- 1945 – 2003 г.: В състава на социалистическа, а по-късно и съюзна Югославия.
- 1979 г.: Разрушително земетресение и включване в списъка на ЮНЕСКО.
- 2003 – 2006 г.: Част от Държавния съюз на Сърбия и Черна гора.
- От 2006 г.: Част от независима Черна гора.
Град под крилото на крилатия лъв: Венецианското сърце на Котор
Когато кракът ни стъпи на сушата, усещането е за скок във времето. Круизният кораб остава зад гърба ни, а пред нас се издигат крепостни стени, които пазят Стария град. Още преди да влезеш, главната Морска порта ти разказва историята на две епохи. Над арката е издялан крилатият лъв на Свети Марко – символ на Венецианската република, а точно под него е вградена плоча с датата на освобождението от нацистка окупация – 21 ноември 1944 г., и известната фраза на Тито: „Tuđe nećemo, svoje ne damo“ („Чуждото не искаме, своето не даваме“).
В продължение на почти четири века (от 1420 г. до 1797 г.) Котор е бил един от най-важните градове на могъщата морска република. Този дълъг период на стабилност и просперитет е оставил своя отпечатък върху всяка сграда и площад. Архитектурата и духът на Котор силно напомнят за други градове на Адриатика, а венецианското наследство е нишката, която свързва цялото източно адриатическо крайбрежие в една обща история – история, чието продължение щяхме да видим на следващия ден в хърватския Сплит, а по-късно и в самата Венеция. Може да се каже, че тези дни от пътуването ни бяха посветени именно на Венецианската република.
Лабиринт от емоции: Разходка из Стария град
Днес сме в пълен състав – ние и децата, готови да се вмъкнем и да опознаем Котор. Още със слизането на пристанището ни наобикалят местни, които предлагат услугите си като екскурзоводи. Обясняват ни, че Котор се обикаля за половин час и наистина е така. Някои наши познати дори се отправиха към Будва, но Черна гора не е с най-добрите пътища и често се попада в задръствания. Този път нашите познати бяха прекарали два часа в ужасни тапи между Будва и Котор. Та, толкова за гидовете – ние решихме просто да се потопим в града на котките.
Вдясно от Морската порта, преди да влезете, може да посетите пазара, където да си купите местни продукти. Ние обаче влизаме директно в лабиринта. Да се разхождаш из Стария град на Котор е като да четеш книга, в която всяка уличка е страница, а всеки площад – нова глава.
Площадът на оръжията
Веднага след главната Морска порта (1555 г.) се озоваваме на най-големия площад – Площадът на оръжията (Trg od Oružja). Доминираща фигура тук е старата Часовникова кула от 1602 г., а пред нея стои малка каменна пирамида – някогашният „стълб на срама“, където са били наказвани провинилите се.
Катедралата „Свети Трифон“ – душата на Котор
Подминаваме кулата бавно, наслаждаваме се на деня и стигаме до Катедралата „Свети Трифон“. Тя е изключително важна за града, тъй като Свети Трифон е негов покровител. Осветена през 1166 г., тя е прекрасен пример за романска архитектура. Двете ѝ камбанарии не са еднакви, защото са възстановявани по различно време след земетресения. Вътре се съхранява най-ценното съкровище на Котор – позлатен сребърен барелеф зад олтара, както и мощите на светеца.
Църквите „Свети Николай“ и „Свети Лука“
Продължаваме към северната част на града, където на китния площад „Свети Лука“ откриваме два важни храма. По-голямата е сръбската православна църква „Свети Николай“ (1909 г.), а до нея е малката църквичка „Свети Лука“. Първоначално построена като католически храм през 1195 г., по-късно тя става символ на рядко срещано на Балканите религиозно съжителство. Когато православната общност в града нараства, католиците им позволяват да изградят свой олтар до съществуващия. Така в продължение на векове под един покрив са се извършвали и католически, и православни служби. Днес църквата е православна, но и двата олтара са запазени като свидетелство за тази уникална история на толерантност. И още един детайл, който ни направи силно впечатление – подът, по който стъпвахме, всъщност беше съставен от надгробни плочи на заможни которски граждани, погребвани тук до XIX век.
Любопитен факт е, че Сръбската православна църква „Свети Николай“ в Котор е завършена през 1909 г., когато градът все още е бил част от Австро-Унгария. На пръв поглед изглежда необичайно, но империята е позволявала на местната православна общност да изгради храма върху основите на по-стар, изгорял през 1896 г.
Църквата е финансирана от самата общност и издигната в неовизантийски стил, характерен за сръбските храмове от онова време. Това е било част от политиката на Австро-Унгария за религиозна търпимост и баланс – чрез даване на известна свобода на православните поданици властта е поддържала тяхната лоялност и е демонстрирала пред съседните Сърбия и Черна гора, че вярата на хората се уважава. След 1918 г. храмът естествено се превръща в духовен център на сръбската общност в Котор.
По следите на котките
Най-добрият съвет за Котор е… просто да се изгубите. Тръгнете безцелно и ще откриете скрити дворчета, арки и безброй котки! Те са неофициалният символ на града. Според легендата, по времето на венецианците, моряшките кораби докарвали котки от цял свят, които пазели града от змии и зарази, разнасяни от плъхове. Така те се превърнали в талисмани и пазители. В тяхна чест има малък Музей на котките (Музеј мачака Котор), който напомня на старите музеи от социализма. Пред него обаче се кипри табела, че изхранват котките на Котор. Решихме да влезем и да дадем своята лепта, разглеждайки картички и рисунки на котки.
Първият ми досег до Черна гора беше един рафтинг по река Тара и най-дълбокия каньон в Европа. Черногорската природа е великолепна, изумителна и много красива – това е един от най-големите чарове на държавата. Защото ако се вгледаме в другите туристически атракции, ще видим, че им липсва финесът и отдадеността на италианците, аристократизмът на французите или точността на германците. Черна гора си е типична балканска държава, където по-скоро ще се опитат да те “минат“, отколкото да ти предложат истинска услуга.
Изкачването към крепостта “Свети Иван”
Над покривите на Стария град, вкопана в склоновете на планината Свети Иван (част от масива Ловчен), се вие крепостна стена. Изкачването до върха ѝ е едно от приключенията в Котор. Пътеката започва от източния край на града и представлява предизвикателство от над 1350 стъпала.
Таксата за вход е 15 евро, като в повечето случаи се изисква плащане в брой. Задължително си пазете билета, защото на връщане може да ви го проверят и да ви таксуват втори път, ако нямате. Изясняването на ситуацията със служителите на входа може да бъде трудно, да не кажем невъзможно.
Поведението на младежите, които събират таксата, е неприветливо и напомня за мутренските времена от 90-те. Станахме свидетели как налитаха на бой и заплашваха едни туристи точно пред нас, като се държаха с чувството за пълна безнаказаност. Един от тях, едър мъжага на име Душко, беше покъртително агресивен към всички и изглеждаше така, сякаш може да вдигне трактор. Цялата ситуация създава усещането, че спорът е безсмислен и е по-добре просто да си платиш, без да задаваш въпроси.
Трябва да се има предвид, че самата пътека не е добре поддържана – на места е прашна и стръмна, а по тесните стълби разминаването изисква търпение. Дали си заслужава? Високата такса и предизвикателствата по пътя карат човек да се замисли. Преживяването е лично и всеки трябва сам да прецени. Ние сме изградили навика да се наслаждаваме на възможно повече неща и се насладихме на гледката над Котор и Бока Которска. По пътя нагоре ще минете покрай малката църква „Богородица на здравето“ (XV в.), която не работи и, ами, и тя има нужда от поддръжка.
Отвъд стените: Заливът и планината
- Разходка с лодка до „Богородица на скалата“. Едно от най-вълшебните преживявания е разходката с лодка до градчето Пераст и изкуствения остров „Богородица на скалата“ (Gospa od Škrpjela). Легендата разказва, че островът е създаден от местни рибари, които векове наред хвърляли камъни на мястото, където намерили чудотворна икона на Богородица. Днес там се издига красива църква от 1632 г., която пази невероятни съкровища. Едно от тях е гоблен, избродиран от местна жена на име Яцинта Кунич-Митрович. В продължение на 25 години, докато чакала своя любим моряк да се завърне, тя вплитала в платното златни, сребърни и копринени нишки, но и собствената си коса – от руса до напълно посивяла. Ние не се разходихме до там, но минахме с кораба и на идване, и на тръгване, та се полюбувахме на острова.
- Приключение в планината Ловчен и името на Черна гора. Ако имате повече време, наемете кола и се отправете към Национален парк Ловчен. Пътят нагоре е приключение само по себе си – 25 остри завоя, които разкриват все по-зашеметяващи гледки към залива. Горе ще откриете селцето Негуши, родното място на едноименното прошуто, както и внушителния мавзолей на Петър II Петрович-Негош, кацнал на един от най-високите върхове. Именно оттук идва и името на държавата. Венецианските мореплаватели, гледайки от морето към гъстите, тъмни гори на планината Ловчен, я нарекли Monte Negro, което в превод означава Черна планина.
Вкусът на Адриатика: Пазар, вино и черешов щрудел
Кухнята тук е прекрасна смесица от италиански и балкански вкусове.
- Пазарът на Котор: Започнете деня си на пазара пред крепостните стени. Тук местни производители ще ви предложат да опитате домашно pršut (пушен хамон) и sir (пушено сирене, понякога с ядки).
- Сладко изкушение: Докато се разхождате, потърсете някоя пекарна за местния специалитет – поръсен с пудра захар черешов щрудел.
- Вино: Черна гора има чудесни вина! Опитайте местния сорт Вранац.
- Препоръка за ресторант: Сега тук ще ви препоръчам ресторант, защото беше вкусно, но нито е евтин, нито обслужването отговаряше на качеството на храната – ресторант Pepe Nero. Имат великолепни местни вина на чаша. Опитайте черното ризото, оцветено с мастило от сепия – беше много вкусно. Черното ризото е типично за цялото Далматинско крайбрежие, така че ще го срещнете и в Сплит, и в Котор.
Котор и балканският манталитет са интересни, природата е великолепна и изключително красива. И макар често да чувам от хора, били в Котор, че местните не стават, все пак градът носи един прекрасен дух и настроение, които могат да направят пътуването чудно. Облечете си дебелата кожа против стари мурафети и се насладете на мястото с целия му блясък. А ние се насладихме на едно бавно напускане на залива, седнали на масата си в ресторанта на кораба и гледащи залеза над Бока Которска и планините около нас.
Полезни съвети за пътуващите от България
- Документи: Българите могат да пътуват до Черна гора само с валидна лична карта.
- Как да стигнем: Най-близкото летище е в Тиват (10 км), но често по-евтини полети има до Подгорица (на 2 часа) или дори Дубровник в Хърватия (на 90 минути). Една от най-популярните опции е и с круизен кораб. Ние пътувахме с Celestyal Cruises и го препоръчваме като един чудесен начин да се насладите на залива. Предимството е, че виждате красотата на Бока Которска от морето, но недостатъкът е ограниченото време в града и многото туристи.
- Валута и плащания: Официалната валута е евро (€), въпреки че страната не е член на ЕС. На повечето места приемат карти, но е добре да имате и малко пари в брой, особено за такси като тази за крепостта.
Най-добро време за посещение: Пролетта (май-юни) и есента (септември-октомври) са идеални, за да избегнете летните жеги и тълпите. Когато бяхме ние, освен нашия круизен кораб имаше още един по-голям. Е, старият град беше препълнен.
