Изкачвам се по каменната улица, изкачвам се нагоре между старите каменни къщи, подминавам първите няколко, които видимо са поддържани, не много добре, но все пак са се превърнали я в къща за гости, я във вила на някого. Подминавам ги и продължавам нагоре, към края на село Ковачевица. Липсва ми глъчка в това голямо село, сега празно и тъжно. Липсват ми хората, заели се да работят своята работа. Селото е някак си самотно, макар че има още хора и няма да бъде забравено, но липсва целият живот, който се е водил тук в продължение на два века.
Ковачевица е село, скътано в Родопите (местоположение). Единственият път до него тръгва от село Гърмен, минава през красивото село Лещен и населеното село Горно Дряново (1035 жители).
Спомням си, че преди много години точно тук някъде срещнахме една баба, тогава все още имаше жители в Ковачевица, въпреки че бе на прага на забравата. Може жителите да бяха 50-тина, но все още можеше да срещнеш хора, отрасли в Ковачевица. Покани ни на гости, нямам ясен спомен от дома ѝ, но ни почерпи с ябълки и орехи.
Мило ми стана от този спомен и малко мрачно, като времето навън. Не помня в коя къща влязохме, а и името на бабата не помня, беше преди 12 или 13 години. Вече в селото почти няма жители, отраснали тук, и не срещам баби по уличката. Всъщност никого не срещам, на ъгъла на каменния дувар на една къща има закачена икона. Понеделник е и селото извън главната улица е пусто.
Ковачевица в миналото
Изкачвам се все по-нагоре, покрай две огромни запустели 3-4-етажни каменни къщи, надвиснали над уличката вече два века. Тук са се помещавали големи фамилии с добитъка и ратаите си. Но къщите са запустели, рушат се, някои наоколо са вече разрушени от времето. Не можеш да познаеш дали разрушените къщи са били малки или големи. Първият и вторият етаж обикновено са с дебели каменни зидове с малки прозорчета, а дори и без прозорчета. По-горните етажи са от дърво и глина. А покривът е с красивите каменни тикли. От разрушените къщи са останали само каменните зидове, донякъде.
Ковачевица е село, скрило се между склоновете на Родопи планина на 1050 м. н. в. Важното събитие в това село е, когато в края на XVIII век тук се нанасят няколко семейства българи майстори-строители, изселили се от райони, сега попадащи в Гърция и Албания. Продължавайки да упражняват занаята си и да обучават нови и нови майстори строители, тук се сформира Ковачевишка архитектурно-строителна школа, от която всяка година излизат 300-450 майстори. И така до към 1912 година, когато развитието на Ковачевишката архитектурно-строителна школа прекъсва.
Вижда се, че майсторите от Ковачевица са заслужавали славата си, вече два века къщите стоят, дори нестопанисвани. Ако се разходите из околните села Лещен и Долен, ще видите още много примери за строителството от XIX век. Красиви каменни къщи, надвесени над калдъръмени улици. Пещите на кухните, издадени от стените на къщите, също надвесени над улицата.
Над Ковачевица
Подминавам и последните къщи, една плевня, здрава като къща. И стигам до терасите на нивите, които вече не са ниви, тук-таме и някой стар дувар на къща, останал без къща и покрив. Странно е да се разхождаш зимата на такова място. Имаш чувството, че пътеките са по-скоро направени от животни, а не от хора.
Оградите на нивичките са вече само спомен. Тук-таме се виждат изгнили колове и дървени ограждения, някъде има и някой каменен зид. Тръгнах сред нивите, ей така, безцелно. Времето бе меко, миришеше отнякъде на запалено огнище, един-два комина в селото пушеха. Бе безкрайно тихо и невероятно спокойно.
Загубих се сред обраслите ниви и стигнах отново до края на селото, където ми преграждаше пътя една ограда. Сред нивите вече нямаше такива, които да се обработват, а от края на селото, загледан към каменните покриви, не се чуваше добитък, дори и хора не се чуваха. Бе много тихо и селото изглеждаше забравено. Но къщите си седяха там, някои повече от 200 години.
Читалището на Ковачевица
Спуснах се отново към главната улица, тук все пак има живот, коли, трактор, багерче, поща, кметство и читалище. Пощата, читалището и кметството са по-нови постройки от средата на миналия век, с червени керемидени покриви, които се виждаха от високото и изпъкваха сред сиво-зелените каменни покриви на всички други къщи. Самостоятелната сграда на читалището е построена почти век, след като е основано и читалището, а жителите на селото подарили хиляди томове книги.
Най-интересното и важно събитие, което се провежда тук в днешно време, е събитието, което събира класически музиканти със световна кариера: „Неотъпкана пътека“ – Камерна музика в Ковачевица.
„НЕОТЪПКАНА ПЪТЕКА” е фестивал за камерна класическа музика, чието трето издание ще се състои от 31 юли до 3 август 2020 г. Концертите ще се проведат в село Ковачевица и в град Гоце Делчев, съответно в читалище “Светлина” и Неврокопска Митрополия.
Църквата и училището в Ковачевица
Точно до читалището, обградени с общ зид са училището и църквата с красивата камбанария. Народно основно училище „Йордже Димитров“ носи името на неговия благодетел, дарил парите за неговото изграждане и построено безвъзмездно от местните майстори през 1892 г.
А църквата е построена от местните дюлгери от 1841 до 1847г. и неин покровител е Свети Никола. До нея се е помещавало и килийното училище, преди да бъде построена новата сграда на училището.
[info]Църквата в Ковачевица често ще я видите заключена, макар да е много красива и да си заслужава да я видите. Местната управа се притеснява, че може да бъде атакувана от крадци, вече се е случвало. Затова и ни помолиха снимките, които правим вътре, да си ги оставим за наш спомен и да не ги публикуваме, и ние ще се съобразим с това, макар много да искаме да ги споделим с вас. Не знаем точно кой съхранява ключа за църквата, ние я посетихме с бившата кметица, но ако питате в кафенето в центъра на селото, сигурно ще се намери някой, който да знае. [/info]
Разхождам се още из Ковачевица, вече не всички чешми, които са много, са поддържани. Повечето работят все още и навяват хубави спомени за дните, когато селото е било пълно с млади хора, пълно с живот.
Booking.com
В селото е чудесна идея да отседнете, но ако не ви допаднат местата за настаняване, може да изберете село Лещен, където има повече къщи за гости, село Огняново, където може да се насладите на топла минерална вода в басейните или в покрайнините на град Гоце Делчев в любимия ни хотел Uva Nestum Wine & Spa (с единствената винарна в региона).
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.