Първата и най-основна задача на Ани бе да си намери стаята, където няма да спи. Така де, нашата малка принцеса така и не иска да спи сама, но държи да си има стая. Но тя не знаеше все още, че дните ще са изпълнени с приключения и ще заспива бързо и ще спи сама в стаята си… ами до изгрев слънце, малко след 6 сутринта. Такива са ми дъщерите, не обичат да спят, както баща им не обича да спи. Но не нощни птици, а по-скоро утринни животинки.
И след като си избра стая, от единствената детска стая в къщата, отиде да тормози Адрианка на спалнята, докато ние нагласим багажа. А ние пътуваме само с два куфара (и кашонче с вино) и бързо се настанихме.
Село Крапец – на северния край на българското крайбрежие
Село Крапец е едно чудно спокойно местенце, кацнало на морския бряг или по-точно на скалите над него. На най-най-най-северното ни Черноморие, почти до Дуранкулак (чували ли сте за Крапец или Дуранкулак?), на десетина километра на юг от най-последното населено място на българското Черноморие. Селце, където местните си живеят заради живота, не заради туристите, и си е чудно и приятно във всеки сезон. Не сме много сигурни през лятото как е, но изглежда да е спокойно място.
Иначе, за самото село Крапец можете да намерите и прочетете най-различни факти, като че е наистина много старо. Първите известни сведения за него са от 1573 г. и през вековете почти винаги е било населявано от българско мнозинство. Смята се, че много от заселниците са дошли от ямболското село Карапча, днес Маломир, и съвременното му име идва от това. Защо точно са дошли от Ямбол, не ни стана много ясно, но и не сме се впускали в изследване на историята. Ако някой знае и иска да сподели, заповядайте.
В Крапец пристигаме в края на април, за Великден. Хем да си починем спокойно и семейно, без шумни големи събирания, хем с изследователска мисия. Североизточния район все беше много далечен за посещение и все не намирахме да отделим достатъчно време, поне 4-5 дни. Но пролетта е едно чудесно време за такива изследвания, защото времето е приятно, красивите места са спокойни откъм посетители, същото се отнася и за хотелите. Изобщо, всичко предразполага за една чудна семейна ваканция.
Къщичките на Крапец Холидей
На портата на малкото и много уютно комплексче за гости Крапец Холидей ни чакаха лично собствениците Светлин и Кремена, които преди това ни се бяха обадили няколко пъти да проверят дали пътуването преминава успешно и имаме ли нужда от нещо. Да, с двете дребосъчки съвсем не пътуваме бързо, но пък си бе приятно и безаварийно и за около 24 часа, със спирки за пренощуване и обяд, все пак да уважим бабите, стигнахме до Крапец.
И както започнахме в началото, Ани бързаше да провери и огледа всичко наоколо, обиколи много пъти зелената трева по двора, както и цялата къщичка с барбекюто, където се наместихме първо за запознаване и кафе със собствениците. Оказахме се единствените посетители на комплекса за празниците.
Семейната идилия
Крапец Холидей е едно уютно комплексче от четири къщички, чуден зелен двор и обща къщичка с барбекю, кухня и т.н., подходяща за събирания на повече хора, разбирайте двайсетина най-много. Всъщност целия комплекс може да побере не повече от толкова. Две от къщичките са с по една спалня и могат да съберат до 4-ма души, останалите са с по 2 спални за до 6 души. Чудни за семейна ваканция.
Дворът е с ограда и можете да си пуснете спокойно децата да търчат из него, няма къде да отидат, най-много на гости в някоя от съседните къщи от комплекса.
През престоя ни си поговорихме хубаво със Светльо и Кремена, за къщичките, за живота в селото и за живота изобщо. По време на престоя ни се сетихме за едно от любимите ни местенца, глaмпинг Big Berry в Словения. Където изкарахме невероятни дни на спокойствие на реката, разделяща Словения и Хърватия. Отдавна си търсихме такова място на морето, с пространство около нас и без тълпи хора.
Да опишем и къщичките, всяка от тях си има хол/всекидневна с кухня, една или две спални с много удобни легла и всичко е много уютно и свежо обзаведено. Наистина се почувствахме у дома си още с влизането, ние се настанихме в една от къщичките с 2 спални.
И понеже пристигнахме в късния следобед, предвидливо си бяхме накупили продукти за вечеря, а си носехме и яйца и козунаци, напъхани в багажа по желание или нежелание от бабите, с които се видяхме по-рано през деня. Та почти напълнихме хладилника и шкафовете и си приготвихме скромна вечеря – салатка с хляб и малко месце. И си отворихме бутилка хубаво вино, което си носехме чак от Югозападна България. Точно както бихме направили, ако се прибираме вкъщи след дълго пътуване.
Особености на мястото са, че вероятно вече нямат свободни места за през лято 2019, но местенцето работи целогодишно. Може да ги пробвате през слабия сезон, септември примерно.
Плажът на Крапец
Може да бе април и да подухваше, но какво по-хубаво време да отидеш на плажа за разходка и да си имаш цял плаж само за теб. Плажът на Крапец е извън селото, на около 2-3 км в посока на север, към Дуранкулак. Лятото там работи къмпингът, има и бар, но през април ни чакаше само широката пясъчна ивица, с много мидички и рапани, където Ани за 5 минути успя да си загуби слънчевите очила и повече не ги намерихме.
Докато се любувахме кой на пясъка, кой на мидичките, кой на безлюдната гледка към околните скали, веднага се сетихме за пътуването си до Естония и брега на Балтийско море миналата година. Там, на плажа до имението Сака, се чувствахме точно така, сами, извън плажния сезон, на прекрасно място, цялото само за нас.
Домакините и новия хотел – хотела ще го мислим догодина
Точно до комплекса Крапец Холидей днес има строеж, но пък догодина чакаме да се превърне в уютен малко по-голям хотел с вътрешен басейн. Та да може да се наслаждаваме на почивката и в дъждовните дни, които на северното Черноморие са една идея повече. А ви го споменаваме, защото строежът и бъдещият хотел са под прекия надзор на Светлин и с оглед на това как е направен комплексът с къщичките, звучи обещаващо. Но ще видим като стане.
Къде да хапнем в Крапец
Из далечното за нас северно Черноморие не очаквахме да намерим много работещи ресторанти, особено пък в Крапец. Но в селото имаше дори два работещи ресторанта през април, ние ходихме два пъти в един и същ – този на комплекс Яница, точно на морския бряг, препоръчан ни от Светльо. Втория път си взехме „за вкъщи“ прясна риба, карагьоз и сафрид, и си спретнахме семейна вечеря с винце. Та този ресторант май работи целогодишно, или поне през пролетта може да разчитате, че има къде да седнете на вкусна вечеря с прясна риба, чудна рибена супа или пък кюфтета, на каквото сте по-големи фенове.
Рибарите в Крапец
В Крапец има и нещо като заливче, където има и няколко рибарски лодки. Сутрин, докато всички спят у нас, Андрей се разхождаше там и наслаждаваше на морето. А то бе необичайно спокойно и се сливаше с хоризонта. Като цяло едно много приятно и красиво местенце. Краят на април риболовът на голяма част от морските риби е забранен, та си оставихме за есента да поискаме прясна риба за барбекюто.
Какво има наоколо – 5 топ местенца
И както споменахме някъде в началото, една от целите ни да дойдем чак до тук през пролетта бе да разгледаме на спокойствие красотите на района, защото не обичаме да се бутаме сред много хора през лятото, а и ние сме си достатъчно голяма и шумна групичка с двете маймунки. За нашите 4 дни в Крапец си бяхме решили, че нямаме амбиции да обикаляме всяка хубост на цялото северно Черноморие. И си поставихме граница – Каварна е най-далечната точка на юг, до която отиваме. Любимите ни местенца, до които отидохме, набързо (повече за тях ще има в друга статия и там ще са повече от 5):
Яйлата
Яйлата – природният и археологически резерват с останки от древен некропол, ранновизантийска крепост, пещерни жилища, антична винарна и поле от божури, което още не бе цъфнало. Яйлата е много повече от което и да е кратко описание, затова просто си отделете достатъчно време и отидете. /местоположение/
Дуранкулашкото езеро
Дуранкулашкото езеро (блато) – отново природен и археологически резерват в едно. На големия остров в езерото са открити останки от едни от най-старите селища в Европа от преди над 7000 години. А езерото е място за почивка, храна, гнездене и зимуване на най-разнообразни видове птици. /местоположение/
Нос Калиакра
Нос Калиакра, където гледката от крепостните стени към морето ни кара да се чудим колко ли е било сигурно, но и може би самотно да се живее там, все едно на върха на света. /местоположение/
Тюленово
Арката на Тюленово, където едва ли има фотограф, който не е ходил, но пък наистина е много красиво за разходка, а и за гмуркане, който може и обича. /местоположение/
Шабла
Фарът на Шабла – най-източната точка на България. Всъщност, малко странно местенце, около него има рибарско селище, но е местна забележителност. /местоположение/
[divider style=“solid“ height=“2px“ color=“#000000″]
[display-posts post_type=“null“ category=“null“ tag=“null“ layout=“layout4″ posts_per_page=“1″ id=“36740″]
[divider style=“solid“ height=“2px“ color=“#000000″]