Първата и най-основна задача на Ани бе да си намери стаята, където няма да спи. Така де, нашата малка принцеса така и не иска да спи сама, но държи да си има стая. Но тя не знаеше все още, че дните ще са изпълнени с приключения и ще заспива бързо и ще спи сама в стаята си… ами до изгрев слънце, малко след 6 сутринта. Такива са ми дъщерите, не обичат да спят, както баща им не обича да спи. Но не нощни птици, а по-скоро утринни животинки.
И след като си избра стая, от единствената детска стая в къщата, отиде да тормози Адрианка на спалнята, докато ние нагласим багажа. А ние пътуваме само с два куфара (и кашонче с вино) и бързо се настанихме.
Село Крапец – на северния край на българското крайбрежие
Село Крапец е едно чудно спокойно местенце, кацнало на морския бряг или по-точно на скалите над него. На най-най-най-северното ни Черноморие, почти до Дуранкулак (чували ли сте за Крапец или Дуранкулак?), на десетина километра на юг от най-последното населено място на българското Черноморие. Селце, където местните си живеят заради живота, не заради туристите, и си е чудно и приятно във всеки сезон. Не сме много сигурни през лятото как е, но изглежда да е спокойно място.
Иначе, за самото село Крапец можете да намерите и прочетете най-различни факти, като че е наистина много старо. Първите известни сведения за него са от 1573 г. и през вековете почти винаги е било населявано от българско мнозинство. Смята се, че много от заселниците са дошли от ямболското село Карапча, днес Маломир, и съвременното му име идва от това. Защо точно са дошли от Ямбол, не ни стана много ясно, но и не сме се впускали в изследване на историята. Ако някой знае и иска да сподели, заповядайте.
В Крапец пристигаме в края на април, за Великден. Хем да си починем спокойно и семейно, без шумни големи събирания, хем с изследователска мисия. Североизточния район все беше много далечен за посещение и все не намирахме да отделим достатъчно време, поне 4-5 дни. Но пролетта е едно чудесно време за такива изследвания, защото времето е приятно, красивите места са спокойни откъм посетители, същото се отнася и за хотелите. Изобщо, всичко предразполага за една чудна семейна ваканция.
Къщичките на Крапец Холидей
На портата на малкото и много уютно комплексче за гости Крапец Холидей ни чакаха лично собствениците Светлин и Кремена, които преди това ни се бяха обадили няколко пъти да проверят дали пътуването преминава успешно и имаме ли нужда от нещо. Да, с двете дребосъчки съвсем не пътуваме бързо, но пък си бе приятно и безаварийно и за около 24 часа, със спирки за пренощуване и обяд, все пак да уважим бабите, стигнахме до Крапец.
И както започнахме в началото, Ани бързаше да провери и огледа всичко наоколо, обиколи много пъти зелената трева по двора, както и цялата къщичка с барбекюто, където се наместихме първо за запознаване и кафе със собствениците. Оказахме се единствените посетители на комплекса за празниците.
Семейната идилия
Крапец Холидей е едно уютно комплексче от четири къщички, чуден зелен двор и обща къщичка с барбекю, кухня и т.н., подходяща за събирания на повече хора, разбирайте двайсетина най-много. Всъщност целия комплекс може да побере не повече от толкова. Две от къщичките са с по една спалня и могат да съберат до 4-ма души, останалите са с по 2 спални за до 6 души. Чудни за семейна ваканция.
Дворът е с ограда и можете да си пуснете спокойно децата да търчат из него, няма къде да отидат, най-много на гости в някоя от съседните къщи от комплекса.
През престоя ни си поговорихме хубаво със Светльо и Кремена, за къщичките, за живота в селото и за живота изобщо. По време на престоя ни се сетихме за едно от любимите ни местенца, глaмпинг Big Berry в Словения. Където изкарахме невероятни дни на спокойствие на реката, разделяща Словения и Хърватия. Отдавна си търсихме такова място на морето, с пространство около нас и без тълпи хора.
Да опишем и къщичките, всяка от тях си има хол/всекидневна с кухня, една или две спални с много удобни легла и всичко е много уютно и свежо обзаведено. Наистина се почувствахме у дома си още с влизането, ние се настанихме в една от къщичките с 2 спални.
И понеже пристигнахме в късния следобед, предвидливо си бяхме накупили продукти за вечеря, а си носехме и яйца и козунаци, напъхани в багажа по желание или нежелание от бабите, с които се видяхме по-рано през деня. Та почти напълнихме хладилника и шкафовете и си приготвихме скромна вечеря – салатка с хляб и малко месце. И си отворихме бутилка хубаво вино, което си носехме чак от Югозападна България. Точно както бихме направили, ако се прибираме вкъщи след дълго пътуване.
[info]Особености на мястото са, че вероятно вече нямат свободни места за през лято 2019, но местенцето работи целогодишно. Може да ги пробвате през слабия сезон, септември примерно. [/info]
Плажът на Крапец
Може да бе април и да подухваше, но какво по-хубаво време да отидеш на плажа за разходка и да си имаш цял плаж само за теб. Плажът на Крапец е извън селото, на около 2-3 км в посока на север, към Дуранкулак. Лятото там работи къмпингът, има и бар, но през април ни чакаше само широката пясъчна ивица, с много мидички и рапани, където Ани за 5 минути успя да си загуби слънчевите очила и повече не ги намерихме.
Докато се любувахме кой на пясъка, кой на мидичките, кой на безлюдната гледка към околните скали, веднага се сетихме за пътуването си до Естония и брега на Балтийско море миналата година. Там, на плажа до имението Сака, се чувствахме точно така, сами, извън плажния сезон, на прекрасно място, цялото само за нас.
Домакините и новия хотел – хотела ще го мислим догодина
Точно до комплекса Крапец Холидей днес има строеж, но пък догодина чакаме да се превърне в уютен малко по-голям хотел с вътрешен басейн. Та да може да се наслаждаваме на почивката и в дъждовните дни, които на северното Черноморие са една идея повече. А ви го споменаваме, защото строежът и бъдещият хотел са под прекия надзор на Светлин и с оглед на това как е направен комплексът с къщичките, звучи обещаващо. Но ще видим като стане.
Къде да хапнем в Крапец
Из далечното за нас северно Черноморие не очаквахме да намерим много работещи ресторанти, особено пък в Крапец. Но в селото имаше дори два работещи ресторанта през април, ние ходихме два пъти в един и същ – този на комплекс Яница, точно на морския бряг, препоръчан ни от Светльо. Втория път си взехме „за вкъщи“ прясна риба, карагьоз и сафрид, и си спретнахме семейна вечеря с винце. Та този ресторант май работи целогодишно, или поне през пролетта може да разчитате, че има къде да седнете на вкусна вечеря с прясна риба, чудна рибена супа или пък кюфтета, на каквото сте по-големи фенове.
Рибарите в Крапец
В Крапец има и нещо като заливче, където има и няколко рибарски лодки. Сутрин, докато всички спят у нас, Андрей се разхождаше там и наслаждаваше на морето. А то бе необичайно спокойно и се сливаше с хоризонта. Като цяло едно много приятно и красиво местенце. Краят на април риболовът на голяма част от морските риби е забранен, та си оставихме за есента да поискаме прясна риба за барбекюто.
Какво има наоколо – 5 топ местенца
И както споменахме някъде в началото, една от целите ни да дойдем чак до тук през пролетта бе да разгледаме на спокойствие красотите на района, защото не обичаме да се бутаме сред много хора през лятото, а и ние сме си достатъчно голяма и шумна групичка с двете маймунки. За нашите 4 дни в Крапец си бяхме решили, че нямаме амбиции да обикаляме всяка хубост на цялото северно Черноморие. И си поставихме граница – Каварна е най-далечната точка на юг, до която отиваме. Любимите ни местенца, до които отидохме, набързо (повече за тях ще има в друга статия и там ще са повече от 5):
Яйлата
Яйлата – природният и археологически резерват с останки от древен некропол, ранновизантийска крепост, пещерни жилища, антична винарна и поле от божури, което още не бе цъфнало. Яйлата е много повече от което и да е кратко описание, затова просто си отделете достатъчно време и отидете. /местоположение/
Дуранкулашкото езеро
Дуранкулашкото езеро (блато) – отново природен и археологически резерват в едно. На големия остров в езерото са открити останки от едни от най-старите селища в Европа от преди над 7000 години. А езерото е място за почивка, храна, гнездене и зимуване на най-разнообразни видове птици. /местоположение/
Нос Калиакра
Нос Калиакра, където гледката от крепостните стени към морето ни кара да се чудим колко ли е било сигурно, но и може би самотно да се живее там, все едно на върха на света. /местоположение/
Тюленово
Арката на Тюленово, където едва ли има фотограф, който не е ходил, но пък наистина е много красиво за разходка, а и за гмуркане, който може и обича. /местоположение/
Шабла
Фарът на Шабла – най-източната точка на България. Всъщност, малко странно местенце, около него има рибарско селище, но е местна забележителност. /местоположение/
[divider style=“solid“ height=“2px“ color=“#000000″]
[display-posts post_type=“null“ category=“null“ tag=“null“ layout=“layout4″ posts_per_page=“1″ id=“36740″]
[divider style=“solid“ height=“2px“ color=“#000000″]
