Винарна Геровасилиу (Ktima Gerovassiliou) в Епаноми е мястото, където легендарният енолог Вангелис Геровасилиу буквално възкресява от изчезване ценния гръцки сорт Малагузия. Разположено на 25 км от Солун, имението e същински музей на открито – високотехнологични лозя с тероар от морски вкаменелости, внушителни арт инсталации и Музей на виното с над 2600 експоната тирбушони. С прекрасната си дегустационна зала и малък ресторант сред лозята, винарната е задължителна спирка за всеки ценител на доброто вино и храна .
Всичко започна по възможно най-вкусния начин – по време на кулинарен фестивал за баница на полуостров Халкидики. Още в първия ден от пътуването ни се озовахме в Ta Kymata FISH Restaurant на самия бряг в живописното селце Неа Фокея (Νέα Φώκαια). Всъщност, сигурно трябваше да споменем това място за морска храна доста по-рано, но покрай всички емоции и вкусове, нещо съвсем се разсеяхме.
Между Халкидики и Солун
Докато шеф Магдалини Цицинуди (Μαγδαληνή Τσιτσινούδη) неуморно изпращаше към масата ни кулинарни шедьоври (до степен на блажено преяждане), ние бяхме отворили бутилка изстудена Малагузия. Нейните свежи плодови нотки на зрели плодове като круша, манго и цитрус, богатите вкусове на лимонова кора, които подсилват приятното усещане, добавяйки добре балансиран финал, пасваха толкова съвършено на момента, че докато седяхме, загледани в красивото синьо на Егейско море, сити и щастливи си отбелязахме, че задължително трябва да открием и посетим винарната, в която се ражда тази Малагузия.
Този въпрос щеше да ни отведе малко по-на север, към едно от най-специалните винени имения в цяла Гърция.
Пътят към Епаноми: От солените вълни до лозята с морски вкаменелости
И така, след като опитахме безброй вкусни баници, плавахме с корабче и попихме достатъчно морска сол в тези горещи юлски дни, дойде време да потеглим обратно. Но бяхме твърдо решени: по пътя задължително ще отделим време за винарната, върнала към живот сорта Малагузия. Трябва да признаем, че за това отклонение от маршрута ни „подтикнаха“ и великолепните отзиви за мястото от наши приятели от България, които вече бяха пленени от него.
За да стигнем до Ktima Gerovassiliou (Имението Геровасилиу, или Йеровасилиу, както се произнася на гръцки), се отбихме от главния път между ръкава Касандра и Солун. Самата винарна се намира само на около 25 км югоизточно от града, на полуостров Епаноми. Навлязохме по криволичещите пътища между селцата, докато лятната мараня на топлия ден трептеше над нас и прах вече покриваше колата.
Районът тук е много специален. Всъщност, по тези земи вино се прави от 1500 години. Неслучайно старите френски пътешественици са наричали по-широкия регион тук „Kalamaria“ – идващо от Kali Meria (Хубаво място), заради изключителното качество на земеделските продукти. Самите лозя на имението са заобиколени от морето от три страни, а на запад гледат право към Термейския залив и величествената планина Олимп. Този морски бриз смекчава горещите лета, а песъчливите почви са изключително богати на морски вкаменелости, тъй като някога са били морско дъно!
Ако сте свикнали да откривате винарните като малки, сбутани и труднооткриваеми избички по черни пътища, тук случаят изобщо не е такъв. Геровасилиу (или Йеровасилиу) е огромно, внушително и изключително добре организирано имение, вплетено в екологично чист район, близо до защитените влажни зони. Оставихме колата на широкия паркинг за посетители, готови да разберем какво се крие зад вратите на тази прочута изба.
Вангелис Геровасилиу: Визионерът от Бордо и неговата винена империя
Преди да прекрачим прага на винарната, е редно да отговорим на най-важния въпрос: кой е човекът зад това място? Вангелис Геровасилиу е истинска институция в съвременното гръцко винопроизводство. Роден в самото Епаноми, в семейство на земеделци и лозари, Вангелис буквално израства сред лозите. Неговият професионален път обаче го отвежда далеч – първо учи в Аристотеловия университет в Солун, а след това заминава за престижния университет в Бордо. Там специализира енология и има изключителния шанс да работи заедно с легендарния професор Емил Пейно (Émile Peynaud) – смятан за бащата на съвременната енология. Като част от неговия екип, младият Вангелис дегустира из най-прочутите френски шата.
За да разберете мащаба на тази школа, трябва да споменем, че Пейно буквално революционизира световното винарство през втората половина на XX век. Той е човекът, който променя из основи правилата – изоставя масовата практика да се бере неузряло или гнило грозде и въвежда стриктния подбор само на най-добрите плодове. Пейно налага ферментацията в отделни партиди (според възрастта на лозите или парцела) и най-вече – овладява малолактичната ферментация, която дотогава погрешно се е смятала за болест по виното. Тъй като методите му първоначално противоречат на дългогодишните традиции, през 50-те и 60-те години той се сблъсква със сериозен отпор. Скептиците дори измислят подигравателния термин „пейноизация“ (Peynaudization). Но тъй като вината, създадени по неговите новаторски технологии, винаги се оказвали категорично по-добри, критиката бързо замлъква.
След като се завръща в Гърция, от 1976 до 1999 г. Вангелис работи като главен енолог в прочутото Domaine Porto Carras на Халкидики. Именно там започва експерименти с един почти изчезнал, напълно забравен местен бял сорт, наречен Малагузия.
През 1981 г., воден от любовта към родния си край, Вангелис започва да възстановява старото семейно лозе в местността Папамола в Епаноми, което по онова време се простира на едва 25 декара (2.5 хектара). Пет години по-късно, през 1986 г., се осъществява и първата реколта (винификация) в новоизградената модерна изба. Това е началото на Ktima Gerovassiliou. Днес този масив се е разраснал до внушителните 1100 декара (110 хектара) собствени лозя в един общ, непрекъснат блок.
През годините той изгражда истинска винена мрежа от изключителни проекти: заедно с енолога Василис Цакцарлис създава прочутата Ktima Biblia Chora край Кавала, а по-късно и Ktima Dyo Ipsi на Пелопонес. Заедно с Йоана Вамвакуди пък стоят зад Mikra Thira – първата винарна на остров Терасия (някога е бил част от Санторини преди голямото изригване през 1600 г. Пр. Хр.). Влиянието му стига дори до Южна Африка с проекта Escapades Wines (2004-2016).
Малагузия: „Пепеляшка“ на гръцкото винопроизводство
След като толкова много говорим за тази прочута Малагузия (Malagousia), вероятно се чудите какво я прави толкова специална. Допреди 70-те години на миналия век той е бил буквално на ръба на изчезването, срещайки се само като единични лози, разпръснати из района на Навпактос в Западна Гърция. Тогава младият Вангелис Геровасилиу осъзнава скрития му потенциал и го засажда експериментално.
Защо днес всички са влюбени в Малагузията? Защото това е изключително експресивен и ароматен сорт. Щом доближите чашата, ви връхлита истинска средиземноморска градина – експлозивни нотки на праскова, кайсия, цитруси и жасмин, често преплетени с фини, леко пикантни билкови нюанси като мента или зелена чушка. На небцето виното е плътно, заоблено, но със запазена приятна свежест. Често го сравняват с френския сорт Вионие (Viognier), но с неподправен гръцки характер.
Днес Малагузията е абсолютен хит и истински феномен. От Епаноми – нейното съвременно „родно място“, сортът се е разпространил из цяла Гърция. Днес отлични Малагузии се правят в Пелопонес, Тесалия, Атика, та дори и на островите. Много често ще срещнете сорта и в брилянтни купажи с другата голяма гръцка звезда – Асиртико (Assyrtiko). В този бленд Малагузията дава завладяващия аромат и тялото, а Асиртикото – гръбнака и хрупкавата свежест.
Винената карта на Северна Гърция: Сортовете на Македония
Ако погледнете винената карта на Северна Гърция (и по-конкретно географската област Македония), на запад от Солун се намират прочутите зони със защитено наименование за произход (PDO) – Науса (Naoussa), Аминдео (Amynteo) и Гумениса (Goumenissa). Там безспорният крал е сортът Ксиномавро (Xinomavro). Името му буквално означава „кисело-черно“, а винените критици често го наричат „гръцкото Небиоло“, заради мощните му танини, висока киселинност и способността да отлежава с десетилетия.
На изток обаче, към полуостров Халкидики и Епаноми (където се намираме ние), картината се променя. Ако се вгледате в картата, ще забележите две митични винени зони. Едната е защитеното географско указание PGI Mount Athos (Света гора) – там, зад дебелите манастирски стени на Атонската Света гора, винарската традиция не е прекъсвана от векове и се създават вина с дълбока история.
Другата емблематична зона е PDO Slopes of Meliton (Склоновете на Мелитон), разположена на средния ръкав Ситония. Това място има огромна историческа стойност за нашия разказ, защото именно там се намира Domaine Porto Carras. Както вече споменахме, това е винарната, където младият Вангелис Геровасилиу започва своята кариера и прави първите си успешни опити с Малагузия. Тази зона е известна и с това, че първа в Гърция съчетава древни местни сортове с класически френски.
В този източен регион процъфтяват белите звезди Малагузия и Асиртико, но тук е домът и на едно от най-древните червени вина в света – Лимнио (Limnio). Този сорт е споменат още от древногръцките философи Аристотел и Хезиод. Вангелис Геровасилиу е един от пионерите, които възраждат не само Малагузията, но и тези стари местни червени сортове. Ако сте любители на червеното вино, в неговото имение задължително трябва да опитате бленда Avaton, който съчетава Лимнио с други два местни сорта – Мавруди (Mavroudi) и Мавротрагано (Mavrotragano).
Влизаме във винарната и нашият „частен тур“
Но май съвсем се отплеснахме с историята, сортовете и винените карти на Северна Гърция. Нека се върнем в настоящето – прекрачваме прага на новата приемна сграда (модерно крило, завършено през 2014 г.) и веднага се насочваме да се запишем за дегустация. Озоваваме се в нещо като страхотен хибрид между бар, дегустационна и ресторант. Пространството е модерно, мащабно и предлага огромно разнообразие от дегустационни пакети, съчетани с храна. И само да вметна – трябва да знаете, че кулинарните им комбинации са направо „убиец“!
И за да не звучим сякаш сме видели всички винарни на света и вече нищо не може да ни впечатли… започваме обиколката съвсем чинно. Тя, честно казано, стартира като всяка друга подобна, отлично подготвена за начинаещи винолюбители. Търпеливо ви обясняват как точно се прави бялото вино, после как се прави червеното. Минаваме покрай лъскавите стоманени иноксови съдове, надзъртаме в производствената част и се спускаме дълбоко под земята. Там, при строго контролирана постоянна температура и влажност, в тишината отлежават червените (и някои от белите) вина в стотици 225-литрови бъчви от френски дъб.
А през това време ние с Мими малко несериозно „блеем“, оглеждаме се с любопитство и попиваме атмосферата. Тъй като гръцкият ни е слаб (особено за специфична винена терминология), учтиво ни бяха разпределили за беседа на английски език. И точно тогава осъзнахме най-хубавото – в тази група бяхме само ние двамата! Така, съвсем непланувано, се озовахме на истински „частен тур“ из винарната, като само тук-там из залите мяркахме голямата гръцкоговоряща група. Този тур щеше да ни отведе право към най-голямата изненада в имението.
Музеят на виното: Властелинът на 2600 тирбушона
След като минахме през бъчвите, вратите се отвориха към нещо, което категорично не очаквахме да видим в такъв мащаб. Озовахме се в сърцето на Музея на виното Геровасилиу (Gerovassiliou Wine Museum).
Това не е просто някаква стаичка със стари инструменти. Музеят е проектиран от професори по музеология и архитектура от Аристотеловия университет в Солун и е официално открит от бивш президент на Гърция. Още през 1976 г., успоредно с правенето на вино, Вангелис започва да колекционира антични инструменти за лозарство, бъчварство и бутилиране от цял свят.
Тирбушони! Всъщност това ще помня от този музей, хиляди тирбушони! През 80-те години той започва да ги събира и днес колекцията наброява над 2600 експоната, превръщайки го в един от най-големите колекционери на тирбушони в света. Разхождайки се из първата зала в мазето, буквално се губиш сред историята.
Има редки и уникални устройства, датиращи чак от 18-ти век. Разделени са умно – на механични и немеханични, а в специални кръгли витрини можеш да видиш как тирбушоните са отразявали социалния статус, модните тенденции (от 19-ти и 20-ти век), че дори и разделението им на инструменти „за дами“ и „за господа“. А някои определено си приличаха на уреди за мъчения.
Експерименталното лозе
Това беше преди тирбушоните, но трябваше да ви разкажа за тях. Първата ни спирка се оказа своеобразно експериментално лозе (или ампелографска колекция), което служи като „жива лаборатория“ на имението. Там старателно е засадено по едно редче от най-различни значими гръцки сортове, за да се наблюдава как се развиват в местния тероар. Спряхме се пред информационните табелки на някои от най-емблематичните за Гърция сортове. Там беше древното червено Лимнио (Limnio), което както подсказва и името му, води началото си от остров Лимнос и дава вина със специфичен ароматичен профил на билки и плодове. До него стоеше и гордостта на Севера – Ксиномавро (Xinomavro), за което табелката гордо напомняше, че дава вина със здрава танинова структура, висока киселинност и огромен потенциал за отлежаване.
Видяхме и „гости“ от други краища на страната, като критското присъствие например. Една от табелките ни запозна с Лиатико (Liatiko) – най-разпространеният червен сорт на южния остров, който вирее отлично дори при по-сух климат. Веднага след него забелязахме и бялата му компания – Вилана (Vilana), друг класически и много свеж критски сорт.
Изкуство сред лозята
Измежду експерименталните лозя и буквално навсякъде, имението Геровасилиу всъщност е истинска галерия на открито. Една много любопитна подробност, установена от немски учени, е, че в тези масиви живеят цели 28 различни вида птици! И още по-впечатляващото: въпреки огромната територия от над 1100 декара, ръководството следва строги екологични стандарти и абсолютно всички лозарски дейности – включително и гроздоберът – се извършват изцяло на ръка!
Друго, с което много се гордеят, а и на нас ни направи впечатление, е че отглеждането на лозята е много високотехнологично. Из огромния масив има многобройни сензори, които следят за благосъстоянието на лозите, почвите и цялата екосистема около тях. Прилагат се практики за пестене на енергия и вода, така че и лозите да се чувстват добре, и да се избегне разхищаването на ресурс и създаването на излишен отпадък.
И някъде, всъщност навсякъде, между постиженията на съвременната наука, живее и съвременното изкуство.
Ако сте любители на скулптурата, имението всъщност е и дом на Gerovassiliou Art Collection. Десетки произведения на знакови творци са буквално разпръснати навсякъде – сред лозята, в градината с билките, в маслиновите горички, че дори и в самото кафене.
Още на входа на винарната е абсолютно невъзможно да подминете една от най-емблематичните инсталации тук – огромното дърво с масивен ствол и корона от наслоено зелено стъкло. Това е прочутото „Дърво“ (Το Δέντρο). Разходката ни мина и покрай друга впечатляваща скулптура – внушителният, 7-метров Horizon (Хоризонт), изработен от същите материали. Любопитен факт е, че тя е позиционирана така, че през нея буквално да виждаш как лозята се сливат с морето и връх Олимп в далечината – това обяснява и името ѝ.
Започнах да чета кой е авторът на тези масивни творби от желязо и стъкло – оказа се световноизвестният гръцки скулптор Костас Вароцос (Costas Varotsos), същият, който е създал и знаковия стъклен „Бегач“ (Ο Δρομέας) в Атина. И докато проверявам какво друго е правил този човек… ПЛЯС! Буквално се удрям по челото!
Веднага отварям архивите си със снимки и изкарвам един кадър от 2019 г., когато бяхме в Отранто (Южна Италия). Спомням си много ясно как тогава стоях и се дивях на един невероятен паметник край морето, посветен на мигрантите – L’Approdo, Opera all’ Umanità Migrante.
Оказа се, че е дело на абсолютно същия скулптор! Светът е изумително малък, а съчетанието от грубо желязо и крехко зелено стъкло на фона на лозята тук създава онова специфично чувство, че наистина се намираш в класическо, аристократично имение, където виното, природата, спомените и изкуството се преплитат по най-неочакван начин.
Измъкваме се от разходката и вече сме нетърпеливи да опитаме вината в ресторанта на избата. Както казах, забележително приятно място, навън е ужасно топло, сядаме на сянка на маса на ръба с лозята и си поръчваме чаши вино и храна, която е по-скоро стил “тапас” или мезе. Но е много вкусна. И тук е мястото, където може да подходите и лично към дегустацията, т.е. да си изберете какво да пробвате на цени, които не са високи – 1-2-3 евро за чаша вино, не пълна, дегустационна, но напълно заслужаваща вниманието.
В нашия случай единственото, което малко разбърка плановете бе, че затваряха този ден в 16ч. Дори не помня какъв ден беше – проверете работното време.
Изчерпаната Малагузия: Мисия (почти) невъзможна
Бяхме толкова пленени от местната звезда, че решихме смело да си купим цял кашон – 12 бутилки Малагузия. Цената на място във винарната беше 15 евро за бутилка. (За сравнение, в България това вино се намира доста трудно, а когато все пак попаднете на него, цената обикновено варира около 20-25 евро).
И тук дойде най-голямата изненада. Оказа се, че реколтата им от тази година е напълно разпродадена! С много усмивки ни обясниха ситуацията и споделиха, че могат да ни отделят от резервите си… точно една единствена бутилка. Еми, така е – когато продуктът е просто супер, търсенето категорично изпреварва предлагането.
Работно време: Пон, Четв, Пет: 10:00 – 16:00 | Ср: 13:00 – 19:00 | Съб – Нед: 11:00 – 17:00 | Вторник: Затворено
Местоположение: Google maps
Трябва да признаем, че следобедът тук беше прекрасен. Топлото време навън, полъхът от Егейско море и младежите, които си вършеха работата, бяха едно преживяване, което бихме ви препоръчали. А ако седнете някъде да пиете вино и имате избор на гръцки вина – потърсете Геровасилиу…
Ако сте прочели дотук и нямате път към Северна Гърция в България вината на Йеровасилио може да намерите в CASAVINO.