Дървения град на Кустурица – там, където животът е чудо, Сърбия

This post is also available in: enEnglish

Емир Кустурица може да е най-известен като режисьор и музикант, но приносът му към културата и света, оказа се, се простира далеч отвъд рамките на киното и музиката. Доскоро досегът ни с неговата дейност бе само чрез екрана, а най-близкият ни контакт – концерт на неговата група No Smoking Orchestra в София преди две години. Едно балканско пътуване през август 2016 година обаче изначално промени отношението ни към него.

Поредната Балканска обиколка

През лятото на 2016 година решихме да си организираме малка балканска обиколка с крайна точка Мостар, Босна и Херцеговина. За целта трябваше да преминем през цяла Сърбия – една от любимите ни държави за пътуване, като я прекосим цялата от изток на запад. Както винаги, и този път нямахме строг план, но в списъка с желателни за посещение места бе и Дървения град, построен от Емир Кустурица край село Мокра Гора, почти до границата с Босна и Херцеговина.

Национален парк Мокра Гора е очарователен планински район, с чист въздух, зеленина и безброй пътеки за разходка. Множеството вилички в района дават възможност на желаещите спокоен туризъм да се насладят на красотата и спокойствието на мястото, да подишат чист въздух далеч от шума на големия град. През лятото там е още по-спокойно, докато през зимата е по-натоварено заради скиорите. Там, на един хълм близо до село Мокра Гора, е и Кустендорф, Дървения град или Мечавник – там, където Кустурица е построил свой собствен бастион на изкуството, киното, науката и културата.

loading map - please wait...

Мечавник 43.795811, 19.507416

Google maps link

Слънчевият хълм на Кустурица

Дървения град е построен на слънчев хълм, наречен Мечавник, в покрайнините на курортното селце Мокра Гора. Кустурица го забелязва за пръв път по време на снимките на филма „Животът е чудо“ през 2003 година. Докато чака слънцето да се покаже иззад събралите се облаци, със завист гледа отсрещния хълм, на който няма нищо, но пък е огрян от много слънце. Тогава решава, че иска някой ден да си построи там град.

„Загубих града си (Сараево – бел. ред.) по време на войната. Затова реших да изградя мое собствено село. Носи германско име – Кюстендорф (град край река – бел. ред.). Ще организирам семинари там за хора, които искат да научат как се прави кино, концерти, ателиета за изработване на керамика, за рисуване. Там ще живея и от време на време ще могат да отсядат и други хора… Мечтая за отворено място за различни културни събития срещу глобализацията“, казва Кустурица в интервю малко по-късно.

Дрвенград - карта
Дрвенград – карта

Градът на мечтите – Кюстендорф (Мечавник)

Кюстендорф/Мечавник е етно село с 20-30 къщи, изцяло направени от дърво в традиционния стил на старите сръбски села. В комплекса си има всичко, което ще намерите и в истински град – централен площад, улици, църква, кино, басейн и спа център, фитнес зала, два ресторанта, кафе-сладкарница, бар и дори затвор. Простото им изброяване обаче далеч не може да опише това, което Мечавник всъщност е. А именно – град, в който животът изглежда наистина е чудо.

Красивите къщички рано сутрин
Красивите къщички рано сутрин

На влизане в комплекса посетителите се озоват в друг свят – сякаш всичко хубаво от сегашния ни свят е събрано тук, а всичко лошо, от което се оплакваме ежедневно, някак си е изтрито. Разхождайки се по главната улица, виждаме наредените от двете страни дървени къщички – една с една не си приличат, но се вписват идеално в общата картинка.

Мечавник - към края на туристическия ден
Мечавник – към края на туристическия ден

Улиците със запомнящи се имена

Първото място, което посетителите виждат, прекрачвайки входа на селото, е площад „Иво Андрич“, кръстен на босненския писател и нобелов лауреат. От едната страна на площада са рецепцията и книжарницата, а от другата – сладкарницата. На няколко крачи е центърът на селото с площад „Никола Тесла“, около който са наредени най-важните сгради в Дървения град. Срещу сладкарницата е Главната къща – там, където живеят Кустурица и семейството му. В самата къща има частен басейн, спа център, там е още кино „Стенли Кубрик“, а в задния двор има и площадка за хеликоптери. Докато си пиехме кафето и похапвахме баклава, спокойствието ни бе нарушено от шума на излитащ хеликоптер. Може пък Кустурица да си е бил вкъщи, или пък да са му идвали важни гости, не знаем..

Красивите къщички рано сутрин
Красивите къщички рано сутрин

На отсрещния край на площада е ресторантът с национална сръбска кухня. А в дъното е симпатичната селска църква, с много интересен дървен покрив на 4 нива.

Дървената църква "Свети Сава" в Мечарник
Дървената църква „Свети Сава“ в Мечарник
Трабант
Трабант
Дървената църква "Свети Сава"
Дървената църква „Свети Сава“ в Мечарник

Покрай църквата тръгвате по улица „Брус Лий“ надолу, към „жилищната“ част на Мечавник. Няколкото къщички, пръснати между малки алеи и полянки с трева, са част от хотелския комплекс и се дават на всеки желаещ и можеш да си го позволи посетител. Първоначалната идея на Кустурица да направи комплекса затворен изглежда се е променила и за наша радост днес Мечавник е отворен за всички желаещи да го посетят.

Улица "Бранислав Нушич" в Мечавник
Улица „Бранислав Нушич“ в Мечавник
Никита Михалков
Никита Михалков

Барът и затворът

Зад националния ресторант е ул. „Федерико Фелини“ с площад „Никита Михалков“. От едната й страна е барът The Damned Yard – едно от най-чаровните места в комплекса, където местни музиканти ни предложиха уникално изживяване с жива балканска музика, без микрофони и озвучителна техника. Срещу бара пък е затвора, където може би хвърлят твърде развеселените от нощния купон, не знаем..

Мечавник е мъничко като площ място, но в него има толкова много – култура, наука, кино, изкуство, истории. В него ежегодно се провежда и кинофестивалът Кюстендорф, някъде към края на януари, който събира световноизвестни звезди. Да се разходиш в комплекса за час е едно, да останеш да поживееш в него, дори само за денонощие, е друго. Малките улички с много зеленина и дървени къщички около тях са омагьосващи, а между тях имаше дори детска градина и салон за красота.

Ресторант с традиционна кухня
Ресторант с традиционна кухня

Хотелът, на който не можеш да устоиш

Ние попаднахме в Мечавник един късен следобед, беше след 18 ч, а още нямахме решение къде да прекараме нощта. Докато пиехме кафе и се чудехме, нещо сякаш не искаше да ни пусне да излезем от това място. Очаровани от мястото и уморени от пътя, решихме да не подминем възможността да се насладим на четиризвездния хотел. Проучихме цените, оказа се, че има свободни места, и след кратко размишление останахме. Бързо си резервирахме стая, това трябваше да го направим веднага, така вероятно нямаше да платим и билет за вход към дървения град, но нищо. Настанихме се в красива и романтична стая с дървени мебели и домашен сапун в банята. И веднага се насочихме към басейна. А СПА центърът на мястото е чуден, със сауна с печка на дърва и уютния мирис на запален огън и, в нашия случай, още и басейн и парна баня само за нас.

Стаята ни в Дървения град
Стаята ни в Дървения град

Релакс зоната е отворена до 23 ч, но не изкарахме до края, защото имахме и включена вечеря. Много хора могат да критикуват хотела, че изборът за вечеря е малък. Но според мен имаше предостатъчно местни ястия, от които да избираш, и всичкото добре приготвено. А ресторантът-библиотека, където по всички стени има наредени или книги, или различни вина, ни предложи уютна обстановка.

Мечавник по залез през август
Мечавник по залез през август

Бар като никой друг

Кулминацията на вечерта бе в бара над ресторанта. Бяха дошли музиканти и всички седнахме на удобните сепарета, поръчахме си бири и вино и се заслушахме в сръбските народни песни. За нас вечерта завърши и с едно сръбско хоро, абе нашенско право.  И отидохме да се наспим на тишина, спокойствие и планински въздух… На следващия ден едва успяхме да си тръгнем на обяд, но си обещахме да се върнем пак, за повече време.

Селцето на Кустурица остави трайни емоции у нас, а на път за Мостар минахме и през Вишеград, където с изненада открихме друг подобен проект на режисьора – Андричград. Това е каменен град, намиращ се на полуостров на река Дрина, близо до известния мост на Мехмед Паша Соколович, който е част от световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО. Андричград е построен за декор на филма „Мостът на Дрина“, който Кустурица подготвя по мотив на известната творба на нобелиста Иво Андрич. Андричград е не по-малко очарователен от Мечавник, но все още изглежда малко пуст, но и е доста по-нов. И там може да се разходите приятно, да пиете кафе или бира, да хапнете кебапчета или пица. Разбира се – можете да отидете и на кино.

Мостът на Дрина във Вишеград
Мостът на Дрина във Вишеград

Вишеград и Мокра гора са едва на около 20 км един от друг. Разходката през сръбско-босненската граница е лесна и приятна. В района на Мокра Гора пътува и туристическа теснолинейка, която минава през живописните склонове на Тара Планина. Един уикенд по стъпките на Кустурица би бил чудесно преживяване, не само за феновете на режисьора, но и за всички, които вярват, че животът е чудо!

Booking.com

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.


 In our Instagram account we share more photos and thoughts from our trips and daily life, so if you are curious, follow us there, too.

Copyrighted Image