За съжаление при последното ми търсене на това чудно място, то вече не работи. Но оставям тази статия, защото ни е скъп спомен.
И всичко започна от едни индийски смокини на зеленчуковия пазар в Тавиано. Да де, ние се разхождаме, гледаме дини, пъпеши, някакви чери доматчета и охлюви в кашони със слама, живи. И пробваме тук нещо, там нещо и се спряхме пред кашон с плодовете на кактуса, наричани „индийска смокиня“. У нас кактусите не се ядат, обичайно са мънички, не повече от педя и живеят у дома и бодат невнимателните. Как се яде кактус ще разкажем по-надолу, може и да сте го яли, но пак ще разкажем.
Защо все се отплесваме и пишем за каквото ни вълнува?
Защото нямаше да сме ние, винаги може да разказваме само за големите забележителности, но за нас забележителни са малките детайли. И друг път сме си говорили за стремежа и желанието в Саленто, Южна Италия, всичко да е произведено там, да не пътува хиляди километри преди масата. И друг път сме сядали във великолепни местни ресторанти с по няколко маси, където всичко на масата е от фермата на ресторанта. И няма да се уморим да разказваме за нещо, поизчезнало и възраждащо се на някои места в Европа. Не мога да твърдя, че виждам много добри примери в България.
Пазарът, охлювите и смокините
Да се върнем на пазара. Петък следобед е, ние се разхождаме по пазара за плодове и зеленчуци в Тавиано. Едър усмихнат мъж се приближава с някакъв небивал ентусиазъм към нашата групичка от трима чужденци, предвождани от зам.-кмета на Тавиано. И много настоятелно ни заговаря на красив италиански и обелва няколко кактусови смокини да ги пробваме, докато се чудим какви са тези плодчета и дали са вкусни. След това ни подарява и по пакетче с риган, женската част от групичката е особено доволна от това и разсъждаваме над местния интерес към чужденците.
„Той искаше да отидете в ресторанта му, но казахме, че няма време“.. това ни споделят нашите домакини от общината в Тавиано малко по-късно, когато им разказваме за случилото се на пазара. Оказва се, че човекът е Вилиам Бове, местен земеделски производител, който имал и ресторант. Много учтиво обясняваме, че макар програмата да е богата и натоварена, искрено се радваме на такива места и почти съжаляваме, че няма да успеем да отидем. Два дни по-късно и два дни по-уморени, докато отиваме към плажа да отпочинем малко от културната и образователната програма, ни казват, че все пак „ще се наложи“ да минем поне за половин час, защото човекът много настоява и не можем да откажем. А ние тайничко се радваме.
Оазисът на кактусите, доматите и всички останали вкусове – L’Oasi Dei Sapori
В неделя ни се отпусна повече плаж на Лидо Пицо (някой ден трябва да напишем за плажовете в Саленто, необятно голяма тема е) и хубаво осолени и весели, в късния следобед се отправихме към „оазиса“. Там вече ни чакаха Вилиам и семейството му. Приветливи и много усмихнати и почнаха да ни канят да опитаме от всичко. Ние първо нахълтахме в магазина към ресторанта-пицария.
[info]L’Oasi dei Sapori е малко ресторантче с къща за гости, между Тавиано и Манкаверса (пристанището на Тавиано) в Саленто, южна Пулия, Италия. Ресторантчето е на около 5 км от Тавиано и на около 8 км от по-популярния в района курорт Галиполи. Може да изглежда в нищото на пътя, но е до морето и плажа, сред зеленина и маслинови дръвчета тук-там. [/info]
Първо влизаме в нещо средно между магазинче и шоурум – там са изложени кошници с най-разнообразни пресни плодове и зеленчуци, набрани съвсем скоро от техните си градини. Не се продават, с тях готвят в кухнята на ресторанта. Изложени са, за да виждат посетителите какво след това ще намерят в чиниите си.
Малко по-навътре е и магазинчето, в което са изложени още продукти, използвани в ресторанта, повечето пак собствено производство. Някои от тях можете вече да си купите, като всевъзможни консерви и туршии, сладка и компоти, всичко от тяхната продукция. Едно от нещата, които не си произвеждат сами, е пшеницата, и съответно тестените изделия. За тях си имат партньор, който отглежда продукцията си пак в района. Философията на L’Oasi dei Sapori е „La Cucina A km 0“.
LA CUCINA A KM 0
За да не се чудите какво е „LA CUCINA A KM 0“, това всъщност е кухня, базирана изключително на локални продукти. Всичко, каквото могат, си произвеждат сами, а каквото не могат, е приготвено специално за тях от местни производители.
Напъхали се в магазинчето към L’Oasi Dei Sapori, започнахме да си подбираме продукти за у дома. Тук може даже да си поръчате всичко с безплатна доставка за Европа, та не е необходимо да си ги носите после по самолетите и летищата. И понеже ние искрено уважаваме труда на хората, постарали се да произведат всичко, което сервират на масата, се разприказвахме и застояхме сред доматите, лютите чушки, конфитюрите и всякакви местни продукти. За вкъщи си взехме сладко от индийски смокини и сладко от люти чушки. Не посмяхме да вземем от сладкото от патладжани, защото никак не обичаме патладжани, но ако обичате, сигурно е интересно.
[info]Опитах се да се сетя за ресторант в България, който да е с политика “Km 0” и първо ни хрумна ресторанта в град Гоце Делчев към хотела UVA NESTUM WINE and SPA. Ако се сещате други, споделете с нас. [/info]
Храната
Беше много емоционално за нас. Ние бяхме така топло посрещнати и отново почувствахме топлината на южноиталианците и всички така ни се радваха, на странните хора от държавата, която рядко чуват. Веднага се появиха някакви яденета на масата – традиционна паста с нахут, кюфтенца с лютив доматен сос, говеждо от някаква много специална крава, разбира се чуден местен хляб. И за десерт – Torta pasticiotto. За това легендарно пастичото ще разкажем повече в статията за храната в Саленто – едно от нещата, които са много типични и много вкусни за тази част на Италия.
И така опитахме много ястия и всичките ужасно вкусни или ние пък бяхме ужасно изгладнели. Пак малко съжалихме, че не сме тук в обичайното време за обяд или вечеря, та да пробваме всичко, както си му е редът.
Как се яде кактус
Плодовете на Индийската смокиня може да си ги наберете и край пътя, растат буквално навсякъде из Саленто. Но трябва да сте внимателни – и те имат тези малките кактусови бодлички, които като се забият, и колкото да се опитвате да ги изкарате, се забиват все по-дълбоко. Та един прекрасен метод, ако нямате подходящи ръкавици, е да вземете пластмасова чашка да хванете плода с нея. После внимателна изваждате плода на масата и с нож отстранявате зелената бодлива обвивка. Ядете свежите и сочни червени или жълти месести части на плода.
Мими много ги хареса, а и бодилчета си взе от бързане.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.