„Оазисът на ароматите“ – една история, започнала с кактусови смокини и завършила много вкусно

This post is also available in: English

И всичко започна от едни индийски смокини на зеленчуковия пазар в Тавиано. Да де, ние се разхождаме, гледаме дини, пъпеши, някакви чери доматчета и охлюви в кашони със слама, живи. И пробваме тук нещо, там нещо и се спряхме пред кашон с плодовете на кактуса, наричани „индийска смокиня“. У нас  кактусите не се ядат, обичайно са мънички, не повече от педя и живеят у дома и бодат невнимателните.  Как се яде кактус ще разкажем по-надолу, може и да сте го яли, но пак ще разкажем.

Защо все се отплесваме и пишем за каквото ни вълнува?

Защото нямаше да сме ние, винаги може да разказваме само за големите забележителности, но за нас забележителни са малките детайли. И друг път сме си говорили за стремежа и желанието в Саленто, Южна Италия, всичко да е произведено там, да не пътува хиляди километри преди масата. И друг път сме сядали във великолепни местни ресторанти с по няколко маси, където всичко на масата е от фермата на ресторанта. И няма да се уморим да разказваме за нещо, поизчезнало и възраждащо се на някои места в Европа. Не мога да твърдя, че виждам много добри примери в България.

Пазарът, охлювите и смокините

Да се върнем на пазара. Петък следобед е, ние се разхождаме по пазара за плодове и зеленчуци в Тавиано. Едър усмихнат мъж се приближава с някакъв небивал ентусиазъм към нашата групичка от трима чужденци, предвождани от зам.-кмета на Тавиано. И много настоятелно ни заговаря на красив италиански и обелва няколко кактусови смокини да ги пробваме, докато се чудим какви са тези плодчета и дали са вкусни. След това ни подарява и по пакетче с риган, женската част от групичката е особено доволна от това и разсъждаваме над местния интерес към чужденците.

Мимето на пазара в Тавиано
Мимето на пазара в Тавиано, не знаем какво сочи

„Той искаше да отидете в ресторанта му, но казахме, че няма време“.. това ни споделят нашите домакини от общината в Тавиано малко по-късно, когато им разказваме за случилото се на пазара. Оказва се, че човекът е Вилиам Бове, местен земеделски производител, който имал и ресторант. Много учтиво обясняваме, че макар програмата да е богата и натоварена, искрено се радваме на такива места и почти съжаляваме, че няма да успеем да отидем. Два дни по-късно и два дни по-уморени, докато отиваме към плажа да отпочинем малко от културната и образователната програма, ни казват, че все пак „ще се наложи“ да минем поне за половин час, защото човекът много настоява и не можем да откажем. А ние тайничко се радваме.

Оазисът на кактусите, доматите и всички останали вкусове – L’Oasi Dei Sapori

В неделя ни се отпусна повече плаж на Лидо Пицо (някой ден трябва да напишем за плажовете в Саленто, необятно голяма тема е) и хубаво осолени и весели, в късния следобед се отправихме към „оазиса“. Там вече ни чакаха Вилиам и семейството му. Приветливи и много усмихнати и почнаха да ни канят да опитаме от всичко. Ние първо нахълтахме в магазина към ресторанта-пицария.

Арт инсталация от съвсем истински осолени зеленчуци, които се сушат на слънце - l'Oasi dei Sapori
Арт инсталация от съвсем истински осолени зеленчуци, които се сушат на слънце – l’Oasi dei Sapori
L’Oasi dei Sapori е малко ресторантче с къща за гости, между Тавиано и Манкаверса (пристанището на Тавиано) в Саленто, южна Пулия, Италия. Ресторантчето е на около 5 км от Тавиано и на около 8 км от по-популярния в района курорт Галиполи. Може да изглежда в нищото на пътя, но е до морето и плажа, сред зеленина и маслинови дръвчета тук-там.

Първо влизаме в нещо средно между магазинче и шоурум – там са изложени кошници с най-разнообразни пресни плодове и зеленчуци, набрани съвсем скоро от техните си градини. Не се продават, с тях готвят в кухнята на ресторанта. Изложени са, за да виждат посетителите какво след това ще намерят в чиниите си.

Преддверието на магазинчето, където можете да видите прясно набраните плодове и зеленчуци, с които се готви в ресторанта
Преддверието на магазинчето, където можете да видите прясно набраните плодове и зеленчуци, с които се готви в ресторанта
Плодовете и зеленчуците на деня, които чакат да бъдат сготвени
Плодовете и зеленчуците, които чакат да бъдат сготвени в малко по-късен момент

Малко по-навътре е и магазинчето, в което са изложени още продукти, използвани в ресторанта, повечето пак собствено производство. Някои от тях можете вече да си купите, като всевъзможни консерви и туршии, сладка и компоти, всичко от тяхната продукция. Едно от нещата, които не си произвеждат  сами, е пшеницата, и съответно тестените изделия. За тях си имат партньор, който отглежда продукцията си пак в района. Философията на L’Oasi dei Sapori е „La Cucina A km 0“.

И доматен сос местно производство - L'Oasi dei Sapori
И доматен сос местно производство – L’Oasi dei Sapori

LA CUCINA A KM 0

За да не се чудите какво е „LA CUCINA A KM 0“, това всъщност е кухня, базирана изключително на локални продукти. Всичко, каквото могат, си произвеждат сами, а каквото не могат, е приготвено специално за тях от местни производители.

Магазинчето на L'Oasi dei Sapori
Магазинчето на L’Oasi dei Sapori

Напъхали се в магазинчето към L’Oasi Dei Sapori, започнахме да си подбираме продукти за у дома. Тук може даже да си поръчате всичко с безплатна доставка за Европа, та не е необходимо да си ги носите после по самолетите и летищата. И понеже ние искрено уважаваме труда на хората, постарали се да произведат всичко, което сервират на масата, се разприказвахме и застояхме сред доматите, лютите чушки, конфитюрите и всякакви местни продукти. За вкъщи си взехме сладко от индийски смокини и сладко от люти чушки. Не посмяхме да вземем от сладкото от патладжани, защото никак не обичаме патладжани, но ако обичате, сигурно е интересно.

Магазинчето със стотици бурканчета, които искахме да изкупим всичките
Магазинчето със стотици бурканчета, които искахме да изкупим всичките
Опитах се да се сетя за ресторант в България, който да е с политика “Km 0” и първо ни хрумна ресторанта в град Гоце Делчев към хотела UVA NESTUM WINE and SPA. Ако се сещате други, споделете с нас.

Храната

Беше много емоционално за нас. Ние бяхме така топло посрещнати и отново почувствахме топлината на южноиталианците и всички така ни се радваха, на странните хора от държавата, която рядко чуват. Веднага се появиха някакви яденета на масата – традиционна паста с нахут, кюфтенца с лютив доматен сос, говеждо от някаква много специална крава, разбира се чуден местен хляб. И за десерт – Torta pasticiotto. За това легендарно пастичото ще разкажем повече в статията за храната в Саленто – едно от нещата, които са много типични и много вкусни за тази част на Италия.

Panzerotti - Тразиционните и много популярни местни картофени крокети
Panzerotti – Тразиционните и много популярни местни картофени крокети
Лютиви кюфтенца в L'Oasi dei Sapori
Лютиви кюфтенца в L’Oasi dei Sapori
В малките кутийки е пастата с нахут, а зад нея някаква друга торта, която не опитахме
В малките кутийки е пастата с нахут, а зад нея някаква друга торта, която не опитахме

И така опитахме много ястия и всичките ужасно вкусни или ние пък бяхме ужасно  изгладнели. Пак малко съжалихме, че не сме тук в обичайното време за обяд или вечеря, та да пробваме всичко, както си му е редът.

Ние и всички останали в L'Oasi dei Sapori
Трябва да си представите ситуацията с „последвай местните“. Тримата на масата сме тези, които ядем. Андрей, Зинеб от Мароко (тя ни светна за бодливите круши, има ги и в Мароко). После следва цял ред местни. Едричкия Вилиам с двамата си сина и жена му в негово дясно. Тук се намесват и местните ни приятели от общината в Тавиано, които тръпнеха от нетърпение да ни заведат и другаде, виждате трима има и още един зад камерата. Трябва да призная, че бе много странно само ние тримата да опитваме на масата, докато всички останали се суетят около нас.

Как се яде кактус

Кактусови смокини, или индийски смокини - Fichi d'India
Кактусови смокини, или индийски смокини – Fichi d’India

Плодовете на Индийската смокиня може да си ги наберете и край пътя, растат буквално навсякъде из Саленто. Но трябва да сте внимателни – и те имат тези малките кактусови бодлички, които като се забият, и колкото да се опитвате да ги изкарате, се забиват все по-дълбоко. Та един прекрасен метод, ако нямате подходящи ръкавици, е да вземете пластмасова чашка да хванете плода с нея. После внимателна изваждате плода на масата и с нож отстранявате зелената бодлива обвивка. Ядете свежите и сочни червени или жълти месести части на плода.

Кактусовите смокини могат да са червени или жълти отвътре, и двата вида  са вкусни
Кактусовите смокини могат да са червени или жълти отвътре, и двата вида са вкусни

Мими много ги хареса, а и бодилчета си взе от бързане.


Instagram Andrey Andreev Photography

 В нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там. 

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image