La table d’Olivier Nasti и Chef Olivier Nasti имат две звезди Мишлен, част са от Relais & Châteaux (асоциация на луксозни хотели и ресторанти), препоръчани са от The World’s 50 Best Restaurants. Оливие Насти също е от 100-те най-добри готвачи в света и член на асоциацията Les Grandes Tables du Monde. На всеки 4 години във Франция се присъжда титлата „Най-добър занаятчия във Франция“ (Meilleur ouvrier de France, от 1924г. до днес) и през 2007 г. Оливие Насти получава и тази престижна титла.
Есен в Елзас
Есента вече се усеща във въздуха на Елзас, Франция. Леко хладното време и миризмата на ресторантчетата наоколо само допринасят за есенното настроение. Но още сме към края на лятото, в района се вихри гроздобер, но всички почиват събота и неделя. Днес е събота и центърът на Кайзерсберг е пълен с народ, французи само.
Неслучайно сме в красивото малко градче Кайзерсберг, потънало между склоновете на планината Вогези (Вож на френски – Vosges) на бреговете на река Вейс. Селцето е точно каквото си представяте за селата в Елзас, красивите шарени къщи с покрив със стръмни скатове, разположени около павираната централна улица, която пък се точи покрай реката. А на хълма над града, точно зад кметството и между лозовите масиви, са останките от замък с кула.
Кайзерсберг е заобиколен отвсякъде от лозови масиви с типичните за Елзас сортове грозде за бяло вино. А ние се разхождаме по централната улица, кръстена на Генерал Дьо Гол, която ни отвежда точно по залез пред вратите на хотел Le Chambard. Тук имаме резервация за ресторант „La Table d’Olivier Nasti“ (Масата на Оливие Насти), който се помещава в хотела.
Нали знаете, че много обичаме да пишем за историята на местата. Оливие Насти и брат му Емануел Насти купуват хотел Le Chambard през 2000г. Хотелът се управлява от семейство Насти. Оливие става главен готвач на ресторанта на хотела, Емануел е сомелиер до 2016г., когато напуска, за да развива бизнеса с продажбата на вино от Елзас. Патрисия Насти, жената на Оливие, ръководи местния Winstub (това са типичните бар-ресторанти в Алзас, специализирани във виното) и хотела. Дъщеря им също работи в хотела и отговаря за качественото обслужване на клиентите (la Responsable de la Qualité Clients).
Как си избираш Мишлен ресторант?
Изборът понякога е лошо нещо. Луташ се напосоки, препоръчаните варианти са над 10 и знаеш, че всички са страшно добри. За французите е ежедневие да са обградени от изключителни кулинарни и винени преживявания. Но няколкото хиляди километра, които ни делят от Елзас, не се изминават само със самолет. Да се свържеш с френски хотел, ресторант и друг бизнес по имейл или социални мрежи се оказва невъзможно. А имаме само 2-3 седмици, което като цяло не е много за организирането на такова посещение. Още повече за събота вечер.
Един или два ресторанта имат онлайн резервационна система, но нямаме представа ще ни разрешат ли да снимаме, когато отидем. Част от ресторантите са във ваканция (през август много от тях имат по няколко почивни седмици) и отварят ден-два преди нашето пътуване. Имейлите мълчат, телефоните също, опитите на партньорите ни от местните туристически бюра в Елзас да ни помогнат в уреждането на детайлите също не завършват с успех. А не можем да си представим да отидем и да не разкажем за това в блога. Ако не си си пуснал в блога и в Инстаграм, бил ли си изобщо?
Как да резервираш Мишлен ресторант в последния момент?
Два дни преди пътуването ни сполетя мисълта, че можем да помолим консиержа, който сме ползвали и преди, да ни помогне. Да се обади и да ни намери Мишлен ресторант със звезди там, където отиваме, в който ще ни разрешат да снимаме. 2 часа по-късно имаме резервация, предплатили сме впечатляващ депозит (който съвсем няма да покрие разходите за вечерята) и дишаме спокойно, че фикс идеята ни ще стане реалност.
Съвет: Всъщност, не знам какъв съвет да ви дам, когато си избирате кой ресторант да посетите. Ако в околността има само един или два, е лесно. Когато са повече на брой, става трудно. Ресторантите със звезди са самостоятелни атракции. Не можете да ги разделите по тип кухня, примерно. Всички работят с най-висококачествени продукти, обикновено сезонни, и отразяват личния стил на готвача, който обикновено си е собственик на ресторанта и всичко се върти около него.
Ние, случайно или не, се озовахме в La Table d’Oivier Nasti, ресторант с две звезди Мишлен, в 5-звездния хотел от колекцията Relais & Chateaux в градчето Кайзерсберг, на десетина километра от Колмар. Всъщност, това бе и първото ни Relais & Chateaux преживяване, макар че такова има и в България, но само едно. По-важни съвети ще ви дадем по-надолу.
Мишлен преживяване – какво и защо?
За много хора изглеждаме като двойка досадници, които имат излишни пари и време и се чудят за какви безсмислени луксозни глезотии да си ги харчат. Ей тази глупост я написа Мими, всъщност ние си събираме за всяко изживяване като всички порядъчни хора, които работят по цял ден, а това, че имаме скъпи желания, просто ни кара да пестим повече, а понякога и да работим повече.
За много хора яденето е просто нещото, което се случва между обикалянията по забележителности, а понякога не се случва. За нас е емоция и преживяване, почти религия. Цяло пътуване. От избора на място, до проучването на историята, на готвача, разглеждането на менюто. Пътуването, което за нас започна още преди две години, когато ни хвана мухата за Мишлен ресторант. Изчели сме тонове информация, изгледали сме часове документални предавания, разгледали сме стотици менюта, почти сме преживели нещото, още преди да започнем да го реализираме. Пристигането в Елзас, специално подбирането на къща близо до ресторанта, разговорите с местните французи за ресторантите и все по-голямото ни убеждение, че сме избрали най-добрия.
Неведнъж сме казвали, че организацията на едно пътуване е не по-малко вълнуваща от самото пътуване. И знаем, че не отиваме просто на ресторант. Подаряваме си няколкочасово преживяване, което е едно пътуване само по себе си. От запазването на ресторанта, през съобразяването с дрескода, намирането на локацията на място, влизането и всичко, което следва. И тук съвсем не е въпросът какво ще ядеш. Донякъде е заради шоуто. Шоуто на сетивата, усещанията, човешките отношения, примесени с безупречен професионализъм.
Началото – пенливо вино и амюз буш
Прекрачваме прага на комплекс Le Chambard с вълнение, нетърпение и най-вече любопитство. Името ни е в списъка с очакваните гости и ни предлагат да поседнем в лоби бара на по питие преди вечерята. Чудесен повод да си настроим на местната вълна. Сомелиерът (ах, колко обичаме сомелиери!) ни посреща и се съгласяваме, че е чудесно време да опитаме елзаските пенливи вина Cremant, които се правят по същата технология като шампанското. Сипват ни по една чаша Cremant d’Alsace Clos Liebenberg – Domaine Valentin Zusslin, от винарна на 25 км на юг от Кайзерсберг. Изключително държим да пием местни вина.
Приглушената светлина, тихата музика, меките кресла и уютната обстановка почти ни карат да забравим, че сме дошли на вечеря. И сякаш подразбрали, че не ни се става, от персонала започват да ни сервират поредица от amuse bouches. Нищо, че още не сме си поръчали вечеря.
La Table d’Olivier Nasti
Шегуваме се, че френските готвачи с Мишлен звезди не са много креативни в измислянето на имена на ресторантите си. Една много голяма част от тези ресторанти се казват La Table – масата, на еди кой си (името на готвача). Истината е, че нямат нужда от повече – така или иначе в този случай готвачът е в основата на цялото преживяване. Но пък за нас това в началото бе страшно объркващо, а после се смяхме на собствената си глупост.
Трябва да си признаем, че Оливие Насти ни се падна малко на късмет, защото два дни преди пътуването възможностите за резервация наистина бяха силно ограничени. Но пък може би случайността го избра за нас, за да направи първото ни Мишлен преживяване наистина изключително. Открихме, че Оливие Насти не е просто отличен готвач, а един от най-отличаваните готвачи на Франция и по света. Носител е на титлата „Най-добър занаятчия на Франция“ (Meilleur Ouvrier de France), която се присъжда веднъж на четири години. В началото на кариерата си искал да стане пекар, но случайността го отвела на обучение в изискан ресторант и оттогава е готвач. Първата си звезда Мишлен получава през 2005 г., а втората – през 2014 г.
La Table е един от трите ресторанта в Le Chambard (целият комплекс е собственост на Оливие Насти и съпругата му) и най-изисканият. Семпъл и елегантен откъм декор, за да остави цялото внимание към това, което се сервира на масата. Замисълът му е да покаже съвременната елзаска кухня, но в авторски и интересен вариант. А самият Оливие Насти има страст към лова и дивеча и тя съвсем очаквано е отразена и в менюто.
Съвет: Всички ресторанти със звезда Мишлен в Елзас имат стриктно работно време. Работят по няколко часа на обяд, а за вечеря може да резервирате маса между 19 и 21ч. Също имат между един и три почивни дни през седмицата. Та ако искате да посетите такъв, първо проверете предварително дали работи в избрания от вас ден и дали може да запазите маса и запазете.
L’Histoire – знаковото меню на Оливие Насти
Знаехме, че ще си поръчаме точно това, още преди да пристигнем. Менютата на повечето ресторанти със звезди са качени на сайтовете им, което е много полезно, защото обикновено ястията са доста интересни и често нетрадиционни и е добре да отидеш с някаква предварителна подготовка. Разбира се, че на място пак ще попиташ какво ще ти препоръчат, може пък да има нещо, което си изпуснал.
Ние много обичаме готовите менюта, още повече ако са комбинирани с подходящи вина, подбрани от професионалист. Смятаме, че именно в тях готвачът е представил себе си и разбиранията си в цялост и е показал най-доброто на което е способен. И понеже няма храна, която не бихме опитали, нямаме проблеми в това да се доверим на избора на професионалист за менюто ни.
Много важен съвет: Отидете гладни и отпочинали. Официално, меню L’Histoire се състои от 4 ястия и десерт. Другият вариант е дегустационно меню от 7 степени и 2 десерта. На практика в рамките на L’Histoire ни сервираха общо около 11 чинии с над 15 различни ястия в тях. Така че, отидете гладни, предполагам това ще важи и за друг Мишлен ресторант. Почти всички ястия от списъка присъстват и в а ла карт менюто и можете да си ги поръчате отделно. За информация попитахме дали размерът е същият, отговорът бе, че тези, които се поръчват самостоятелно, са по-големи. Допълнително към менюто поръчахме селекция от три местни вина, по избор на сомелиера. Допихме си пенливото вино и ни настаниха на масата в ресторанта.
Елзас в няколко хапки – L’Alsace en quelques bouchées
Това е официалното име на сета от хапки, които ни сервираха с пенливото вино. Вселена от вкусове и текстури под различна форма в няколко грама. Години учене и опит, непресторена креативност, часове труд и хирургическа прецизност пристигат на масата, облечени в цветовете на Елзас – зеленината на лозята, кехлибарения цвят на назряващото грозде, кафеникавите нюанси на гората от парченцата пресни гъби.
Не успяхме да запомним подробностите около всяка от 5-те различни хапки, но усещането се помни дълго.
Тарт фламбе по Мишленски
Тарт Фламбе е едно от най-популярните и най-простите ястия в Елзас. Традиционния тарт представлява много тънък блат от тесто, гарниран със сметана и бекон, като могат да се добавят и сирене, гъби и разни други неща. Но почти всички предпочитат базовия вариант. Но все пак сме в Мишлен ресторант и Тарт Фламбе на Оливие Насти представлява купичка с крем от сметана и бекон и друга купичка с нещо като таралеж.
Всъщност, това бяха много тънки пръчици от тесто, които можете да си гарнирате с крема. Андрей не се поколеба да пита как да го яде, защото си е такъв. Сервитьорът любезно му каза, че зависи от това как предпочита и че няма грешен начин.
Гъши дроб на сняг – Le foie gras d’oie d’Alsace en neige, crème de berawecka et tomme des montagnes
Макар да се опитваме да използваме български думички, когато е възможно, в описанията на ястията на Оливие Насти често ще прибягваме до странни термини, които може и ние да не разбираме изцяло. Но все пак искаме да сме коректни, а не да правим свободни съчинения и преводи.
Сигурно няма нужда от обяснение, че фоа гра (обикновено гъши или патешки дроб) е едно от любимите ястия на французите и съвсем естествено присъства в менюто на шеф Оливие Насти. В случая бе гъши дроб на сняг с крем Berawecka и сирене Tomme des montagnes. Berawecka е традиционен коледен сладкиш със сушени плодове, а сиренето също си е местно. Но може би най-атрактивното в ястието бе снегът. А именно, че дробът е в ситно настърган и при хапване, зедно с крема и сиренето, буквално се разтапя и създава усещане за лекота и нежност.
Забележителна бе и комбинацията с Пино Гри 2017 Grand Cru от масива Фюрстентум от изба Marc Tempe. Няколко часа по-рано бяхме точно в този масив, който всъщност е на съседния хълм и опитвахме узрялото Пино Гри на друга изба.
Гурме омлет – L’œuf onctueux au fil de la saison
Скромното име на това ястие в менюто е „Кремообразни яйца според сезона“. Истината е, че това е едно от най-знаковите и известни ястия на шеф Оливие Насти, познато още като яйца на 64 градуса. Цветна приказка в чиния от жълтък на ниска температура, пюре от спанак, или пък магданоз, пресни сезонни гъби и полупрозрачно було от белтък. Може да се каже, че това е едно от ястията в менюто, които ни доближиха най-много до природата на Елзас и нейните богатства.
Риба, охлюви, скариди в едно – L’omble chevalier de nos montagnes, écrevisses, escargots et jus de persil
След забележителния омлет пристигна топъл елзаски хляб с три вида масло – леко и кремообразно, традиционно и пушено.
А след него и друго любопитно ястие – риба (някакъв вид местна планинска пъстърва) с охлюви, скариди и сос от магданоз и омар. Може би не бихме си помислили да съберем всичко това на едно място, но резултатът бе забележителен, цветен и нежен.
Но заедно с него започна да назрява един много сериозен проблем на вечерта. Вечерята бе едва към средата си, а сетивата ни бяха в несвяст от всички вкусове, цветове, текстури и емоции, които пристигаха при нас. Дори решихме да поизлезем малко навън, за да си дадем почивка.
С рибата ни сервираха и второто вино – Riesling Kastelbari 2013 Grand Cru Kastelberg от Domaine Durrmann.
И тук можем да споменем единствения недостатък, който открихме в ресторанта – нямаше достатъчно свеж въздух в залата, в която бяхме. Тя се намираше в сутерена и май нямаше никакви прозорци. Много уютна, топла зала, но за 5 часа вечеря, липсата на свеж въздух се усети малко натоварващо.
Сърна с ферментирали вишни – Le Chevreuil d’été, griottes fermentées, kassknepfle comme nos grands-mères
Някои усещания се предават съвсем безмълвно, без да ги търсиш, без дори да предполагаш, че съществуват. Ястието от филе от сърна със сладко от ферментирали вишни и паста от местно сирене сякаш носеше в себе си цялата страст от работата и креативността на готвача. Оливие Насти е известен и с това, че сам обича да ловува и отстрелва дивеча, който предлага в ресторанта си. И макар да не успяхме да се запознаем с готвача, неговото лично отношение към това ястие сякаш се предаде и на нас. По никакъв повод не можем да кажем, че от всички сервирани ни блюда едно е било по-добро от друго. Но за това наистина говорихме най-дълго.
Със сърната ни поднесоха и третото вино от селекцията за вечерта – Un air du Sud – Pinot noir 2017, Christophe Lindenlaub.
Ако виното ви е страст, както на нас, прочетете и за „Пътят на виното в Елзас“.
Да преброим десертите
Когато в менюто пише 4-степенно меню плюс един десерт, не очакваш, че десертите ще са 5. Вероятно сервитьорите са се забавлявали дълго на наивността ни и на неспирните ни повтаряния, че храната е твърде много и не можем да изядем повече.
Преди десерта ни предложиха селекция от сирена, но дори от тях не се възползвахме. Но преди официалния десерт ни поднесоха топка нежен кремообразен сладолед с оправданието, че той е съвсем мъничко и ще трябва да се справим.
А след него дойде и официалният десерт – меренг с боровинки от планината Вогези (Вож на френски) и сметанова пяна – La coque meringuée aux myrtilles des Vosges, mousseux crème crue. Всъщност това са били последните боровинки за сезона и ако решите утре да търчите до този ресторант, десертът най-вероятно вече е друг. За десертите отговаря Chef Pâtissier Jordan Gasco.
Докато се гласим да си тръгваме, на масата се появи сет от шоколадови бонбони. А след тях и малък тарт с крем, подобен на крем брюле.
А диджестивите с местен джин пристигнаха под формата на бонбони с течно сърце, които Мими успя да счупи и разлее върху себе си.
Мишлен ресторант – преживяване за специални случаи
В този ден сякаш двамата имахме рожден ден, имен ден, сватба, меден месец и годишнина от сватбата, пошегува се Андрей някъде по време на вечерята. Истината е, че това бе един от най-специалните, интересни и обогатяващи дни в живота ни, в който страхотните неща започнаха още от сутринта. 5-часовата вечеря бе финалът, а накрая взаимно се уверихме, че наистина може би малко сме се претоварили. Със сигурност следващия път за нас посещението на Мишлен ресторант трябва да е единствена активност в деня. И че това е емоция, на която ако искаме да се насладим напълно, трябва да се случва рядко, защото е твърде богата и силна. Но 2-3 пъти в годината с радост бихме ходили.
Задавате ли си въпроса колко струва това преживяване?
Можете и сами да проверите на сайта на ресторанта, понеже не обичаме да обсъждаме финансовия характер. Предпочитаме да пишем за емоциите и преживяванията, но така или иначе удоволствията се плащат. В La Table d’Olivier Nasti бяхме като всички останали клиенти и си получихме и сметката накрая. Менюто l’Histoire струва 158 евро на човек, виненото меню от три местни вина е още 55 евро на човек. Внушителни са цените, май няма какъв друг коментар да направим. Това май бе най-скъпият Мишлен ресторант в околността, но и един от най-добрите. Но в радиус от 20 км има още няколко с една звезда или пък само препоръчани от Мишлен, без звезди, където можете да се поглезите на по-достъпни цени. А ние някога се надяваме пак да посетим ресторанта, но вече и да отседнем в Le Chambard и да опитаме и менюто на Winstub-а на хотела, за едно пълно „уау“ преживяване.
Тези цени са от 2020година, сега цените са доста по-високи.
За най-пълно преживяване, най-добрият избор е да отседнете в Le Chambard. Хотелът е петзвезден и реновиран през 2020г.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.