Финландия от години води класацията за най-щастливата страна в света. За южни хора като нас, които си имат по много от слънце, море, планини, плодородни земи, горещи минерални извори и какво ли още не и пак не се имат за много щастливи, това звучи налудничаво. Докато отидеш на север, където кристално чистите студени води на езерото Саймаа отразяват всяко облаче в небето, хората плуват в тях целогодишно, а социалният живот е по-горещ от всяко лятно парти, защото обичайно се случва на температура около 80-90 градуса – в милионите сауни из цялата страна.
Пътуваме 4 часа с влак на север от Хелзинки, за да стигнем до Савонлинна. Савонлинна е община с около 30 000 жители, разположена в средата на езерото Саймаа. Как така в средата на езерото? Езерото Саймаа е четвъртото по големина езеро в Европа, с обща площ от 4279 кв. км. Осеяно е със хиляди острови, някои от тях свързани помежду си и формиращи малки градчета, а други напълно диви и по бреговете им се излежават рядък вид тюлени. Ако погледнете на картата на Финландия, районът прилича на фина дантела. Всъщност, Саймаа е само едно от множеството езера в тази част на Финландия, която поради тази причина е известна като Лейкленд (Lakeland).
Официалната бройка на островите в Саймаа е 13710 острова. Тук е и най-дългата брегова линия, няма как да е друго с тия хиляди острови – 14850км.
Топло и студено
„Времето е много горещо тези дни, много необичайно. Можете и вие да плувате в езерото. Аз плувам целогодишно“, съветва ни Веера от Савонлинна, за дните през септември, когато сме там. Наистина, дори за нас е необичайно топло – през деня достига 24-25 градуса и якетата, които сме подготвили, се оказват излишни (което само ни радва). Водата в езерото е 18-19 градуса – максимумът, който може да достигне. За местните си е направо топла. От хотела ни, който е на брега, точно до един от плажовете на Савонлинна, сутрин и следобед виждаме десетки местни жители да идват да плуват, радващи се на необичайно горещото за тях време.
Предишната вечер с Веера (и още над 20 непознати дотогава) бяхме на сауна. Традиционна опушена финландска сауна. Ние, чужденците, и нашите домакини, често влизахме в спорове дали да сипем още вода върху горещите камъни или не. Водата повишава влажността и усещането за температура и сауната се усеща много по-гореща. За финландците принципът е колкото повече – толкова повече. Ние от време на време се чудехме дали няма да свършим с изгаряния по лицето, но нищо подобно не се случи. На финала всички имахме супер нежна и мека кожа.
Сауната за финландците е като религия. Задължителното удоволствие, което си осигуряваш поне 2-3 пъти седмично във всички сезони. Напълно обичайно е да поканиш непознати бизнес партньори или други хора, с които имаш служебни отношения, на сауна. Сауната се комбинира отлично с къпане в студено езеро, или пък море, зависи в коя част на Финландия сте. Нашите домакини ни казват, че ходят на сауна през лятото почти всеки ден – склонни сме да им вярваме. Тук наистина това е прекрасен завършек на деня.
По време на престоя си в страната научихме много любопитни неща за местната култура на ходене на сауна и сме написали цяла статия по темата.
Савонлинна
В тази част на Финландия е много трудно да определиш в кой град или село си. Самият град Савонлинна е разположен на няколко острова, свързани с мостове. Но в рамките на общината има още няколко села, които също се намират на острови и всичко е свързано. А между общинския център и периферните села е пълно с малки разпръснати острови, повечето покрити от гори. Не знам дали всички те си имат имена, вероятно е много трудно да измислиш имена на толкова много острови.
До Савонлинна се стига с влак, но най-типичният транспорт за този регион е водният. Почти всички си имат лодки, които в сезоните, в които езерото не е замръзнало, се придвижват между островите. Често с лодка между отделните села е по-бързо, отколкото с кола.
Любопитен факт е, че езерото Саймаа е изключително чисто, въпреки натоварения трафик. Можете да видите на 6 м дълбочина. И природата наоколо е страшно чиста, но е факт, че Финландия е изключително рядко населена държава. И дори регионални центрове като Савонлинна са далеч по-спокойни и ненаселени, в сравнение с нашите.
За град Савонлинна и нейните забележителности също имаме отделна статия, която си струва да прочетете.
Музеят на горите Lusto
На около 30 км от Савонлинна, на друг остров в езерото Саймаа, е Финландският музей на горите Lusto. Грижата за природата и животът в унисон с нея е национална философия на финландците и особено на тези, които живеят извън големите градове. В музея има интересни изложби на всичко, свързано с гората – гъби, горски къщи, растителни и животински видове и дори машини за сечене на дърва.
Нашият екскурзовод говори почти фанатично за природата и горите и си личи, че е силно отдаден на темата. На нас най-интересна ни става темата за храните, които гората дава и които са част от бита на хората в тези райони. Те са основно гъби и горски плодове, а от зърнените култури ръжта е изключително популярна. Разнообразните билки също имат специална роля в живота тук. А преди няколко десетилетия, по време на лоши години, за направата на хляб е служела и кора от бреза. Това, разбира се, не било много полезно за стомаха, но при липса на алтернатива, имало и такава практика.
Храната край езерото Саймаа
Във Финландия има закон, който дава право на всички жители и гости на страната, включително на туристите, свободно да берат от даровете на природата, включително гъби, горски плодове, ядки, билки, цветя и каквото друго намерят за полезно. В това число влиза още риболовът. Също така, всеки има право да се разхожда, кара колело или ски и престоява кратко време (примерно няколко дни на палатка) навсякъде, където това не е забранено (примерно не е частен имот и не е земеделска земя). Затова и съвсем очаквано, кулинарните традиции в региона са силно обвързани с това, което дава гората и езерото.
Муйку
Най-известният продукт, и най-харесан от нас, е муйку (muikku). Това е дребна риба, която живее в изобилие в езерото Саймаа и е популярна из цяла Финландия и отвъд. На български видът е рипус, което е от семейство Пъстървови.
Муйку обичайно се сервира пържена, оваляна в ръжено брашно, и е страшно вкусна. Тук е време да оставим предразсъдъците към дребните риби. Ако искате да си отнесете Муйку у дома, можете да си купите някоя от многото видове консерви с Муйку, приготвена по различни начини.
Популярна е пушената муйку, консервирана заедно със сол и рапично олио. Всъщност рапичното олио е доста разпространено тук. Пушената муйку може да ви изненада, защото ароматът е силен, на пушек, истински пушек от дърва. Няма нищо общо с пушените колбаси и риби, които тук сме свикнали да хапваме.
Муйку от езерото Пурувеси
Муйку от езерото Пурувеси (Puruveden muikku) е продукт със Защитено географско указание (ЗГУ, PGI), заради отличните качества като вкус и чистота, които притежава. Пурувеси е част от езерния комплекс Саймаа, като се смята за най-чистата част от цялото езеро, с видимост на дълбочина 6 – 10 метра.
Ако искате да си купите оригинален местен продукт, можете да се оглеждате и за продукти с етикет D.O.Saimaa. Това е регионалният сертификат за качество.
По време на пътуването си във Финландия посетихме и фабрика за преработка на муйку – Kerimaki Fish House, където ни показаха пътя на рибките от езерото до ресторантите и други места за преработка. Разказаха ни, че доставят на някои от най-изисканите ресторанти в Хелзинки и изнасят по цял свят.
Тук е моментът да вметнем, че е трудно да научиш толкова много детайли, ако пътуваш като самостоятелен турист. Нашето пътуване бе във връзка с един много хубав проект, с който Мими е професионално ангажирана – SMEOrigin. Целта му е да подпомогне производителите на регионални храни със защитени географски наименования и така да подкрепи опазването на местните вкусове, които са огромно богатство, а и актив за икономиката. Във връзка с този проект сме посещавали още Винарна Achaia Clauss в Гърция, лагуната Месолонги и други места.
Гъби
В горите край езерото Саймаа се откриват десетки видове гъби. Някои от тях много отровни, други много вкусни. На пазара в Савонлинна попаднахме на страхотна изложба на гъби и скала, класираща ги според тяхната ядливост и вкус. С гъбите проблемът е като с рибите – не си сигурен дали в твоята страна ги има и дали са същите или някаква друга разновидност. Затова и ние си купихме направо оттам пакетче със сушени гъби, от тези, които минават за най-вкусни.
Горски плодове
Всички обичаме ягоди, малини и боровинки, но край езерото Саймаа изборът от горски плодове далеч не свършва тук. Всъщност, в района са по-популярни други плодчета и всички те са известни като суперхрани.
Lingonberry (това е името на английски, което ще срещнете и в менюта на ресторанти, и на пазара, и при разговори на английски с местните) е червена боровинка, най-разпространеният диворастящ плод из Финландия. Където и да отидете в страната, ще попаднете на сладко от червени боровинки или пък компот, или пък ще са вложени в някакъв сос. Продават се и свободно на пазарите.
Cloudberry e дива къпина, оранжева на цвят. Местните се кълнат в нейните полезни свойства. На вкус самият плод е.. ами кисело-горчив. Като цяло, повечето плодове, които опитахме, имаха кисел вкус. Но и в тези ширини не може да се очаква вкус като на плодове, узрели на южно слънце.
На пазарите ще видите още много видове тъмносини плодчета от рода на боровинките и касиса и всички те идват от гората през лятото. Консервирани можете да ги намерите под формата на сладко, което обаче доста се различава от нашите сладка. Там добавянето на захар е много ограничено, така че е по-скоро сладко-кисело.
Хляб, ръж и овес
Традиционните тук зърнени култури са ръж и овес. Ръженият хляб е изключително популярен. Друга популярна храна са кашите – ръжена, овесена или ръжено-овесена. Във всеки хотел на закуска ще видите купа с каша, често и на пазара. Ние присъствахме на организиран местен пазар на регионални продукти и общината в Савонлинна се беше погрижила да осигури безплатна каша за всички желаещи посетители. Опашката бе огромна.
Льорци – Lörtsy
Май почти всеки регион по света, в който сме били, си има някакъв традиционен тестен продукт, който всички обожават и често е толкова популярен, че минава и за улична храна. Тук това е Льорци Lörtsy. Льорци е нещо като голяма пържена поничка, или пък мекица, пълнена с различни неща. Най-популярна е пълнена с кайма. Изненадата за нас бе, че всъщност плънката е кайма и ориз. Значи, представете си тестено изделие, пържено, пълнено с кайма и ориз. Така изпържена, льорци може да се хапва директно или пък да се прегъне на две и да се добави лук, кисели краставички, кетчуп, горчица. Ако обичате тестени изделия и такъв тип сандвичи, вероятно ще ви хареса.
Месо
Ако сте фенове на месото, а не на рибата, ще откриете месо навсякъде. Говеждо, свинско, агнешко. В региона има ферми за всичко. Трябва да признаем, че не обичаме агнешко, но бяхме възхитени от агнешкото от местна ферма, приготвено ни на една от организираните вечери по проекта. Изводът е: опитвайте всичко! Особено ако сте в регион с толкова далечни от вашите кулинарни традиции.
Тюлените на Саймаа
Един от най-любимите, но и най-мистериозни обитатели на езерото, е тюленът от Саймаа. Той е рядък вид пръстенчат тюлен, един от малкото тюлени, живеещи в сладки води. Братовчедите му от същото семейство населяват Северния ледовит океан, но този тук си е езерен и много специален. Този вид (Pusa hispida saimensis или Saimaannorppa) се среща единствено и само в езерото Саймаа. Историята е, че след последната ледена епоха популацията на тези тюлени била разделена от останалите. Така тюлените от Саймаа живели над 9500 години в изолация, развивайки се в отделен подвид. Днес популацията им е само около 400 индивида и местните власти и природозащитници правят всичко по силите си, за да ги опазят и подпомогнат размножаването им.
Да зърнете тюлен от Саймаа е страхотен късмет и част от колегите от нашата групичка успяха да го направят по време на разходката ни с лодка по езерото. Но, както казахме, тюленът е мистичен и докато останалите се обърнем и загледаме, вече се беше скрил.
Полезно: как да общуваме с местните във Финландия
За наше много голямо учудване, голяма част от финландците говорят английски, дори тези в провинцията и селата. И за тях е съвсем естествено да ти отговорят на този език, ако ги попиташ нещо. Повечето няма да се зачудят дори за миг. Така че, макар местният език да е изключително странен, общуването с всички във Финландия е леко и приятно.
А какво да кажем за финландците? Първото и най-силно впечатление е, че са изключително спокойни хора. Изглеждат много търпеливи и като цяло общителни. Може да не ви се нахвърлят да ви целуват, както правим из южните страни, но са изключително приятелски настроени. След посещението там, почти сме се отказали да търсим „студените хора“, за които само сме слушали митове.
