Масимо Стела ни посреща на вратата и веднага разбираме, че сме на правилното място. Първата ни вечер в Тоскана е, пристигнали сме със закъснение, но в Le Logge del Vignola ни чакат като скъпи гости. Масимо бързо разбира, че сме уморени, но в същото време кипим от нетърпение да се гмурнем в храната на Тоскана. Подава ни по чаша пенливо вино, от голяма местна винарна (совиньон и шардоне) и амюз буш, докато чакаме масата си, и предлага представлението да започне по негов сценарий.
Масимо знае малко за нас и ние знаем малко за него, но това до края на вечерта ще се промени. Но в тези първи минути бързо разбираме, че сме на една вълна. Ние, както във всички ресторанти, предварително сме питали за разрешение за снимане, защото много обичаме да разказваме добрите си впечатления. Той пък е решил да ни зарадва като предложи на двама ни различни дегустационни менюта, така че да опитаме максимално много вкусове. Добре дошли в Тоскана – благодарим ти, Масимо, за страхотното посрещане!
А кой е Масимо Стела?
Масимо Стела е сърцето, душата и мозъка на ресторант Le Logge del Vignola, за който по-късно се уверяваме, че е най-добрият в Монтепулчано. По образование и професия е сомелиер и основава ресторанта още през 2001 г. Оттогава работи неспирно с една едничка цел – да предлага страхотно преживяване, базирано на традиционните тоскански продукти и рецепти, но винаги с щипка креативност, а понякога и цяла шепа.
Гостоприемството и приятелското посрещане тук е закон и си личи по усмихнатите лица на всички маси, наслаждаващи се на поредното прекрасно ястие, поднесено със страхотно вино. Семейната атмосфера тук е осезаема и не без причина – обслужването на гостите е единствено в ръцете на Масимо и дъщеря му Вирджиния. В кухнята има още двама-трима души, местата са двайсетина и чувството да си тук е точно като на гости в италиански дом.
На входната врата е изпъстрено с табели с оценки от най-различни пътеводители и кулинарни класации. Тук ще забележете, че ресторантът е от препоръчаните от „Мишлен“, но все още няма звезда, но от 2010 досега е в така популярния гид. Но какво да говорим за препоръки, като най-добрата препоръка за едно място е храната и отношението, за които ще ви разкажем надолу.
Le Logge del Vignola и пътуването из тосканската кухня
Настаняват ни на уютната маса в ъгъла до прозореца, точно зад Мими е старинният скрин, съхраняващ безумно красиви прибори и съдове за хранене. И Масимо и Вирджиния започват да ни водят из пътешествието на тосканската храна, което започва с четири вида домашен хляб.
След това на масата се появява един от специалитетите на заведението – „панирано“ синьо яйце с крем от полента. Веднага изскачат въпроси за синьото яйце и ни показват цял каталог на птицефермата, от която се снабдяват. Имат яйца с най-разнообразни размери и цветове на черупката. Не, не са боядисани – просто идват от различни породи кокошки. Тук Масимо е избрал едно тосканско верментино реколта 2021г.
Пред Андрей в това време идва друг популярен специалитет, базиран на тосканските традиционни рецепти – пастет от пиле с винен сос. А виното е от требиано и малвазия на малка винарна край Сиена. Вино с много приятен кехлибарен цвят и отчетлива сладост.
Пастата на Тоскана – Pici
После се появява Вирджиния и ни изкарва от сладкия унес на разговорите за предястието и виното, за да ни покаже тосканската паста по неочакван начин. Тук се срещаме за пръв път с традиционните „пичи“ (pici) – вероятно най-традиционната паста на Тоскана, наподобяваща по форма ръчно правени дебели спагети. Типичната рецепта тук е с черен чесън, хлебни трохи и местно сирене пекорино и ароматът ѝ се разнася навсякъде.
За местната кухня изборът на вино е лесен – Росо ди Монтепулчано на винарната от града Villa Sant’Anna.
От другата страна на масата е отворено равиоло със зеленчуци комбинирани с фриулано от Северна Италия, почти на границата със Словения.
В следващата серия от ястия въртележката преминава през фоа гра от гълъб, агнешко с магданозена коричка и идва време за десертите.
Виното на Монтепулчано
Виното и за двама ни тук е Вино Нобиле ди Монтепулчано, най-доброто от региона и любимата ни реколта 2016г., но от две различни винарни: Croce di Febo, органик винарна на юг от Монтепулчано и Il Conventino, и те са оганик и био. Сравняваме вината, харесват ни, великолепни представители на Вино Нобиле ди Монтепулчано.
Тук идва моментът в който с Массимо се разприказваме за любими винарни наоколо и той ни носи карта с всички винарни в региона на Монтепулчано и ни отбелязва кои харесва. Пазим тази карта! А ако искате да разберете повече за тосканските вина и да се опитате да ги разберете прочетете тази статия: Тоскана на виното и виното на Тоскана.
За обща култура разглеждаме и винения лист, който е изключително богат и предимно с италиански вина, но и някои световни класики.
Финал, който гори
Десертът на Мими зрелищно изгаря пред нея. Пламъците разтапят шоколадовата сфера, в която се отваря тирамису.
При Андрей пристига „яйце в гнездо“, направено от панакота, мандарина и лешник.
И завършваме също толкова взривоопасно със специално кафе, идващо от склоновете на вулкана на остров Ява.
Две десертни вина към десертите, сладки и изключително подходящи. Десертът взривява емоциите ни до краен предел и ни кара да мечтаем за следващото си посещение на този ресторант.
Като на гости
В цялото това време въртележката ни носи бавно, но сигурно, Масимо и Вирджиния се редуват да ни разказват за ястията, концепцията и ресторанта си. Научаваме, че Масимо цял живот се занимава професионално с ресторанти и гостоприемството му е страст. Има и безброй награди за сомелиер. Вирджиния пък сама е избрала да учи в тази посока и също да допринася за успеха на семейния ресторант, макар да е едва на 20 години. Справя се страхотно!
Виждали сме много ресторанти, били сме при страхотни готвачи, но такова гостоприемство и отношение сме виждали на много малко места. Среща се сам там, където собственикът, идеологът и домакинът в ресторанта са един и същи човек, като Масимо.
Друг любопитен факт, който научаваме, е че в кухнята има и българин. След малко идва Кристиян, родителите му са българи, но той е роден и израснал в Италия. Но баба му е от Енина, до Казанлък, а ние идваме от Стара Загора – светът е малък. Заговаряме се, обещава да се обади да пием вино като идва в България.
Полунощ в Монтепулчано
Почти полунощ е, ресторантът се е успокоил, а Масимо и Вирджиния прилежно и с любов подреждат масите за гостите на следващия ден. Тогава ние вече ще сме отпътували от Монтепулчано, но благородно завиждаме на другите двайсетина щастливци, които са си направили резервация и ще се радват на прекрасното преживяване в Le Logge del Vignola.
И с цялото си сърце и душа можем да ви препоръчаме ако минавате покрай Монтепулчано, да вечеряте точно тук. А за нас бе възможно най-доброто начало на първото ни пътешествие из Тоскана.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.