Лече – любовна история по италиански

This post is also available in: English

Всичко започна преди 6 години, но тогава още никой не подозираше, че нещо е започнало. Освен че тъкмо се бяхме оженили и сбъдвахме мечтата си да пътуваме из Южна Италия – чудесна идея за меден месец. И преди захарта, която се сипе от началото на тази статия, да ви е убила всякакво любопитство за мястото, за което ще разкажем, ще споменем Топ Гиър (Top Gear), бившето вече автомобилното шоу с Джереми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд, което е повече травъл предаване, отколкото автомобилно (според Мими). Но така де, не за пръв път посещаваме място, защото тези тримата са били там и са правили абсурдно състезание с коли на терен, никак непригоден за такива цели. И така някак си бяхме избрали Лече за последния град от нашия меден месец, преди да тръгнем към дома. 

Лече, май 2014 г. 

Настанихме се в удобно хотелче някъде в покрайнините. Хазяйката ни даде указания как да стигнем до историческия център и къде да хапнем там. Бе някакъв интересен традиционен ресторант, тези дни се сетихме, Trattoria Nonna Teti. Но след толкова дни из Италия бяхме преяли и хапнахме някаква паста набързо. Но пък из историческия център се разхождахме дълго. 

После се върнахме от Италия, написахме статии за някои от посетените градове, но за Лече така и не написахме. Но оттогава си живеем с идеята, че ще се върнем и този път ще напишем за Лече. Защото емоцията от първия път още ни държеше, просто не знаехме как да я разкажем с думи.  

Лече, 2014 г.
Лече, 2014 г. .- църквата Санта Киара

Саленто, 2017 г.-2019 г. 

За първата ни покана да посетим Пулия отново (и по-точно южната ѝ част, полуостров Саленто), сме разказвали в статията за Саленто. Беше почти шокиращо, но някак Вселената сякаш ни даде знак, че Лече е по-близо до нас. Уви, тогава не ни заведоха в Лече, нито по време на някое от следващите 4-5 пътувания, които направихме до там в следващите две години. А приятелите ни от Саленто все ни водеха на някакви тайни местни местенца. По време на последното пътуване през септември 2019 г. почти със сълзи на очи измолихме да ни оставят за час в Лече, преди полета към дома. И всички спомени и емоции се върнаха изневиделица, все едно  връхлитате в дома си трескаво, осъзнавайки, че сте забравили ютията включена. А ютията наистина е включена и всичко отвътре гори .. по Лече.  

Завръщане в Лече 

Вселената доста често се шегува с нас, но и доста често се грижи добре за нас. И точно в този момент, в едно много емоционално, уютно и специално време, точно преди Коледа, когато ставали чудеса, Мими се върна в Лече, а Андрей остана с децата в София. Нашите приятели от Саленто я направиха повече от щастлива като ѝ подариха почти цял ден в Лече по време на поредното пътуване. И макар Мими да бе сама на това пътуване, спомените от първия път са си общи, а и любовта към Лече също е обща. Затова след това захарно-сапунено встъпление, е време да разкажем за Лече. 

Можем единствено да споменем, че Андрей хич не се чувства изигран, защото е изкарал една великолепна вечер някъде между полунощ и няколко часа по-късно на по бира в старата част на града с ентусиасти от местния университет. Но Мими това не си го спомня, защото не е била там.  

Порта Наполи, Лече, Южна Италия
Порта Наполи, Лече, Южна Италия

Порта Наполи – добре дошли в Лече 

Преди да нахълтаме в Лече и да пуснем на свобода всички емоции и мисли за този град, нека да уточним, че ще си говорим най-вече за историческия център на Лече, който омагьосва с бароковата си архитектура и неслучайно е наричан „Флоренция на Юга“. Порта Наполи е едно от най-популярните места за вмъкване в историческия център, който отчасти все още е ограден от крепостни стени. Или пък поне от масивни стари сгради, които го отличават и отделят от по-съвременните квартали на Лече.  

Порта Наполи е една от трите съществуващи днес порти в Стария град, заедно с Порта Рудиа и Порта Сан Биаджо. Открита е през 1548 година в чест на императора на Свещената Римска империя Карл V, управлявал от 1519 до 1556 г. Портата е издигната, за да се почете мощта на императора, и вероятно е дело на военния архитект Джан Джакомо от Акая. Освен с портата, той се е занимавал и като цяло с укрепленията в Лече, както и с други укрепления из Саленто и южна Италия. Като цяло, бил е един от доверените архитекти на Карл V и кралят дори го извикал в Неапол да участва в завършването на замъка Св. Елм, в който ние също сме били.  

Порта Наполи се намира на мястото на древната Порта Сан Джусто. Около нея има интересни археологически находки от времето на месапите. Историята с името ѝ е по-обикновена и както на много места, носи името си от това, че е в посоката на пътя към Неапол. Порта Наполи е прекрасно място да започнем разходката си из Лече.  

Порта Наполи, Лече
Порта Наполи, Лече

Историческият център на Лече като цяло е пешеходен и Порта Наполи е едно добро място да помолите таксито да ви остави, за да започнете разходката из Лече. Е, за наше съжаление по уличките навътре все пак има автомобили, но са с ограничен режим на движение и пешеходната разходка е като цяло доста спокойна. Все пак, внимавайте с двуколесните превозни средства – велосипедисти не липсват

Малко история за Лече 

Съществуват разнообразни легенди за най-ранните заселници в региона. Според легендите, градът е бил основан някъде по времето на Троянската война от някой си Маленио, вероятно пристигнал в италианските земи от остров Крит и основал древния град Сибар. С малко по-голяма увереност може да се каже че едни от най-ранните заселници в района са месапите, пристигнали в Пулия някъде около 1000 – 800 г. пр. Хр. За тях се смята, че са били илирийски народ, но според Херодот произхождат от Крит. Месапите, управлявали Саленто няколко века, са оставили богато наследство, което може да се види из всички музеи из Пулия. През 266 г. пр. Хр. древният град бил завладян от римляните, които го прекръстили на Лупиа (вълчица).  

Римляните допринесли много за развитието на града. Император Адриан през 2 век решил да премести града на 3 км на североизток. Новият град бил наречен Личеа или Литиум, според различни източници. Построени били театър и амфитеатър, който и до днес краси централната част на Лече. А градът бил свързан с Адриановото пристанище (Porto Adriano), едно от най-важните пристанища в Средиземноморието по онова време, останките от което се виждат и до днес. 

Останките от амфитеатъра в Лече
Останките от амфитеатъра в Лече

След западането на Западната Римска империя, за Лече се водили кървави войни между византийци, лангобарси и сарацини, като междувременно ставал обект и на разнообразни пиратски атаки. Накрая, през 552 г. градът окончателно бил превзет от византийците и останал част от Византийската империя 5 века.  До средата на 11 век, когато го превзели норманите. Градът възвърнал славата си, докато бил част от Кралство Сицилия до 1463 г. След това пък преминал в ръцете на Неаполитанското царство, управлявано от Арагонската династия.  

И ето тук историята ни се свързва с Порта Наполи и началото на разказа ни за Лече, а и със съвременния облик на Лече.  

По уличките на Лече почти всички сгради са богато украсени
По уличките на Лече почти всички сгради са богато украсени

Лече и барокът 

Още по времето на Сицилианското кралство, Лече се превърнал в процъфтяващ център, един от най-важните градове в региона и полу-независим. А по времето на Арагонската династия, през 16 и 17 век, започнало бурното бароково строителство, което доминира облика на града и до днес.

Издигнати били обществени сгради, църкви, домове и всякакви други постройки в уникален стил – не просто барок, но обогатен с местните традиции в обработването на камък и изяществото на местните майстори. Това, което прави сградите уникални, е характерният местен варовик със златисти оттенъци, известен като pietra leccese (в превод – камък от Лече). Това е характерен местен варовик, който е бледожълт и много мек и позволява много изящни декорации, наподобяващи ситна дантела.

Богато украсената фасада на една от десетките църкви в Лече
Богато украсената фасада на една от десетките църкви в Лече

Творческият бум в онези векове обхванал не само обществените сгради, но и стотици жилища и частни сгради. А творенията на тогавашните майстори са не само по фасадите из целия исторически център на Лече, но и в десетките църкви, които няма как да пропуснете, ако се разхождате из града.  

Още една от многото църкви в Лече
Още една от многото църкви в Лече

Сред най-известните примери за бароковото изкуство в Лече е Пиаца дел Дуомо. Площадът е обграден от знакови сгради – главната катедрала на града “Успение Богородично”, епископският дворец Palazzo Vescovile. Другият символ на Лече е базиликата „Санта Кроче“, чиято фасада е едно от най-сложните творения.

Камбанарията на катедралата в Лече
Камбанарията на катедралата в Лече

Но за всяко от тези места ще ви разкажем поотделно малко по-надолу. Сега да се пренесем за кратко в една друга история – нашата лична. 

Златният град 

Спомените ни за Лече винаги с били за топлия и уютен златен град, с изящни фасади, надвесени над тесните улички, с десетки задънени улички, водещи към малки затворени площадчета между сградите. Един от най-ярките спомени ни бе този за площада, Пиаца дел Дуомо, духовният център на Лече.  

Ние на Пиаца дел Дуомо, Лече - май 2014 г.
Ние на Пиаца дел Дуомо, Лече – май 2014 г.

Но когато слязохме за час в Лече в една ранна утрин през септември 2019 г., едва го открихме, след няколко загубвания из малките улички и големите църкви.

А в сутрешните часове Лече бе все така златен и уютен, кафенцата тъкмо отваряха, но ние бързахме, за да попием максимално с очи и сърце от енергията на Лече.

Лече, южна Италия
Лече, южна Италия
Бароковите улички на Лече, южна Италия
Бароковите улички на Лече, южна Италия

И търчахме по уличките като невидели, снимахме се тук-там, минахме набързо покрай амфитеатъра, Мими пак се загуби, после се намери, Андрей ѝ се скара, изгубихме малко време в кавга, но това е придружаваща екстра във всички наши пътувания. Но Лече си бе все така прекрасен и единствено съжалявахме, че сме там само за час.  

Разходка из Лече
Разходка из Лече

Пиаца дел Дуомо – духовният център на Лече 

Площадът Пиаца дел Дуомо е не само забележителен с красотата и мащабите си, той е сърцето на Лече, заобиколен от най-важните сгради на духовенството в града.

Пиаца дел Дуомо, Лече
Пиаца дел Дуомо, Лече

Катедралата „Успение Богородично“

Основната сграда около площада е дуомо-то, главната катедрала на Лече, която носи името „Успение Богородично“. Първата катедрала тук е била построена през 1144 г., после претърпяла преустройство през 1230, а сегашния си бароков вид носи от 17 век. Окончателния си вид катедралата дължи на италианския архитект и скулптор Джузепе Цимбало, по прякор „Льо Цингарело“ (Малкото циганче).

Входът на катедралата "Успение Богородично" в Лече, южна Италия
Входът на катедралата „Успение Богородично“ в Лече, южна Италия
Изящната фасада на катедралата в Лече
Изящната фасада на катедралата в Лече

Не знаем с какво си е заслужил прякора, но Джузепе Цимбало е бил един от най-значимите архитекти по време на бароковото строителство в Лече и е отговорен за редица известни сгради в града. Негово дело е и 71-метровата камбанария на катедралата, която често представят като отделна забележителност и е известна като Campanille. 

Кулата служи за чудесен ориентир към площада от многобройните тесни улички на Лече, които създават малък уютен лабиринт. От върха ѝ би трябвало да се вижда Адриатическо море, а в ясно време и планините на Албания. Сегашната кула е построена 1661 – 1682 г. на мястото на предишна кула, която паднала. На върха ѝ има статуя на Св. Оронцо, покровителя на Лече. Малко по-надолу ще разкажем за него специално.  

Пиаца дел Дуомо, катедралата в Лече и камбанарията
Пиаца дел Дуомо, катедралата в Лече и камбанарията

Епископския дворец и духовната семинария

Катедралата е една от двете сгради, които посрещат погледа на всеки, стъпил на Пиаца дел Дуомо през единствения вход към площада, откъм улиците Виторио Емануеле II и Джузепе Палмиери. Зад нея, но без да се скрива, е епископският дворец. Там и днес си е седалището на църковното ръководство и на практика мястото, откъдето се ръководи духовният живот на Лече.  

Духовната семинария в Лече и част от епископския дворец
Духовната семинария в Лече и част от епископския дворец

Долепена до двореца и гледаща към площада от запад е духовната семинария на Лече, която затваря и третата страна на площада.  

Единствено от северната страна, където е уличката, в която влизаме на Пиаца дел Дуомо, има жилищна сграда. На партера е офисът на туристическата информация в Лече. А горе явно си живеят хора, защото при последното ни посещение заварихме някаква аварийна ситуация, пожарникари вадиха жена от дома ѝ през прозореца, явно нещо се бе случило, но не сме клюкарствали много. Но площадът бе изпълнен с линейки, пожарни и полицейски автомобили.  

Линейки и пожарни на Пиаца дел Дуомо
Пожарни на Пиаца дел Дуомо

Базиликата „Санта Кроче“ 

Църквата „Санта Кроче“ е символ на Лече и местната барокова архитектура и е вероятно по-известна от катедралата, заради ослепително красивата си фасада, съдържаща хиляди декоративни елементи и разказваща десетки истории.

Базиликата "Санта Кроче" в Лече, южна Италия
Базиликата „Санта Кроче“ в Лече, южна Италия

Херувими, цветя, плодове, символи, кариатиди, животни и голям розетен прозорец се преплитат върху грандиозния външен олтар, изработван над два века от няколко поколения скулптори и архитекти и изпълнен с прецизност до последния детайл.

Строителството на църквата е започнало през 1549, по-рано на мястото е имало манастир от 14 век. Последните детайли са завършени през 1695 г. Поне 4 поколения архитекти са ръководили строежа на църквата, последният от които споменатия по-горе Джузепе Цимбало. Негово дело е най-горната част от фасадата.  

Част от фасадата на базиликата "Санта Кроче" в Лече"
Горната част от фасадата на базиликата „Санта Кроче“ в Лече“

Базиликата Санта Кроче е магическо място, погледът ни прескача от един на друг между хилядите декоративни елементи, опитвайки се да осъзнае какво точно вижда, но неуспешно. Игра на символи, внушения, вярвания и идеи. Сега гледаме снимките и отново не можем да свалим поглед от тях, но и е невъзможно да осъзнаем смисъла на целия този декоративен ансамбъл.

При следващото си посещение в Лече трябва със сигурност да посетим базиликата „Санта Кроче“ с гид, който да ни преведе през необятните символи и истории.  

Още от църквите на Лече 

Винаги се  впечатляваме от важността и мястото на църквите в живота на хората в католическите страни, по-конкретно в Италия, където сме пътували повече. Няма как да не се впечатлим от наличието на църкви почти на всяка улица, дори в малките градчета в Италия. И също така от мащаба на тези църкви, с който явно се демонстрира важността на вярата в живота на хората.

И в Лече църквите и манастирите са на всяка улица, на всеки ъгъл. Повечето от бившите манастири са превърнати в културни центрове или пък някакви други обществени места, някои попадат в рамките на църквите. Някои църкви са само музеи или места за изложби, други са си работещи храмове. И макар много на брой, всичките са богато украсени, ослепително  красиви, не можеш да откъснеш поглед от тях.  

Църквата "Санта Тереза" в Лече, южна Италия
Църквата „Санта Тереза“ в Лече, южна Италия

Църквата Santa Maria della Nova

На последната ни разходка из Лече, нашият гид Карло ни вкара първо в църквата Santa Maria della Nova, в която леко учудени започнахме да се суетим около арт инсталациите по пода ѝ и леко странния интериор. После научихме, че църквата вече не е функциониращ храм, а нещо като изложбен център. Някога е била част от доминикански манастир, а настоящата сграда е от края на 18 век.  

Йезуитската църква (Chiesa del Gesù)

Йезуитската църква (Chiesa del Gesù) е една от най-важните църкви в Лече и съхранява едни от най-важните примери за бароково религиозно изкуство. Зад изчистената на вид фасада се крият не само сложни и красиви декорации, но и интересни и редки религиозни сцени. 

Много забележителен е олтарът, изработен отново от традиционния местен варовик, с хиляди декоративни елементи, като ситна дантела. Не по-малко забележителна е централната икона, изобразяваща обрязването на Христос. В йезуитската църква се съхраняват и мощите на Сан Бернардино Реалино, йезуитски свещеник от края на 16ти и началото на 17ти век, също обявен за покровител на Лече.  

Мощите на Сан Бернардино Реалино
Мощите на Сан Бернардино Реалино
Таванът на Йезуитската църква в Лече
Таванът на Йезуитската църква в Лече

Църквата „Света Ирина“

Църквата Света Ирина (Santa Irene) е още един пример за изумителното бароково изкуство, отново с каменни олтари с колони, богато декорирани с флорални мотиви.

Един от страничните олтари в църквата Света Ирина
Един от страничните олтари в църквата Света Ирина
Църквата Света Ирина отвътре, църква в Лече, Италия
Църквата Света Ирина отвътре, Лече, Италия

Строена е между 1591 и 1639 г. в чест на Света Ирина, която по това време е била светец покровител на Лече. Но през 1656 тази роля е дадена на Свети Оронцо, който спасява града от чума. Една от любопитните религиозни сцени в тази църква е сцената с невръстната Дева Мария, над която бди ангел.  

Църквата Света Ирина в Лече
Църквата Света Ирина в Лече

Свети Оронцо – кой е покровителят на Лече? 

Над римския амфитеатър и малката, но забележителна с архитектурата си църква Сан Марко, на 29-метрова римска колона, някога маркирала края на древния път Виа Апиа, се издига бронзовата статуя на един светец, познат много слабо в останалите части на Италия и света, но дълбоко почитан в Пулия. Свети Оронцо (Sant’ Oronzo) е считан за духовен покровител на Лече. 

Статуята на Свети Оронцо, покровителят на Лече
Статуята на Свети Оронцо, покровителят на Лече

Една от легендите за Свети Оронцо (живял 22 – 68 г.) е записана на ръкопис от 12 век. Според нея, той и племенника му първоначално били покръстени от ученик на Свети Павел, който корабокруширал край бреговете на Саленто. Двамата, разбира се, били заклеймени от римляните заради това, че не вярват в римските богове, пратени в затвора и измъчвани. По някое време все пак били освободени и заминали за Коринт, където се срещнали лично със Свети Павел, който пък провъзгласил Оронцо за първия архиепископ на Лече. След завръщането си отново били арестувани, гонени и принуждавани да си сменят вярата, но те продължавали да проповядват, и така докато накрая Оронцо все пак не бил екзекутиран с брадва.  

Св. Оронцо бил обявен за светец през 17 век, когато се смята, че е спасил Лече и целия регион на Саленто от чума. Заразата ударила цяла южна Италия, стигнала чак до Неаполитанското кралство, но Лече и Саленто някак си били пощадени. Междувременно местни жители споделили, че Оронцо им се явил и им предрекъл, че ще се спасят от болестта. Оттогава той е обявен за покровител на Лече.  

Амфитеатърът на Лече до площад Сант Оронцо и статуята на Свети Оронцо
Амфитеатърът на Лече до площад Сант Оронцо и статуята на Свети Оронцо – 2014 г.

Площад Сант’ Оронцо – сърцето на Лече 

Докато Пиаца дел Дуомо от столетия е смятан за духовния център на Лече, мястото на площад Сант’ Оронцо почти винаги е било центърът на светския живот в града, още от римско време. Това е съвсем видно и от интересния пейзаж около площада, уникален микс от сгради и съоръжения от най-разнообразни времена и епохи.

Римския амфитеатър, наполовина разкрит, дворците на фашисткия рационализъм, следи от венецианско присъствие и бароковата църква Санта Мария дела Грация. А над този ансамбъл, на римска колона, бди бронзовата статуя на Свети Оронцо, изработена във Венеция пред 1739 година.  

Площад Сант' Оронцо в навечерието на Коледа
Площад Сант’ Оронцо в навечерието на Коледа

Днешният площад е изграден върху развалините от някогашен търговски квартал. Мястото и тогава си било известно като „търговския площад“, а Пиаца дел Дуомо – „свещения площад“. И е достоен наследник на светския живот в града, където почти винаги има някаква културна програма, фестивал, изложба или някаква друга атракция за местни и за гости.  

Коледната украса на площад Сант Оронцо - 2019 г.
Коледната украса на площад Сант Оронцо – 2019 г.

Ние попаднахме на площад Сант’ Оронцо в един много романтичен момент, в навечерието на Коледа, когато площадът бе превърнат в страна на чудесата с коледни къщички, декорации, шейна с елени, елха и хиляди блещукащи лампички. Разхождахме се заедно с всички местни и се наслаждавахме заедно на духа на зимна Пулия и топлината на южноиталианците.  

Коледните къщички на площад Сант' Оронцо
Коледните къщички на площад Сант’ Оронцо

Амфитеатърът на Лече 

Какви би бил един римски град без амфитеатър? 

Амфитеатърът на Лече
Амфитеатърът на Лече

Като стратегически център, Лече е имал и забележителен амфитеатър, останките от който са видими и днес. Те се намират непосредствено до площад Сант’ Оронцо. Кога точно е създаден театърът, не е много ясно, но е било някъде между императорите Августиан (1 век) и Адриан (2 век). Театърът е бил  дълъг 102 метра и широк 83 метра, с елипсовидна форма и арена 53×34 м. Предполага се, че е побирал почти 25 000 зрители.  

Замъка Карл V (Castello Carlo Cinque) 

И докато се отнасяхме в коледни фантазии, Карло ни придърпа една уличка встрани, за да влезем в замъка Карл Пети. Бяхме вътре, за да видим базар на коледна декорация със сцени на Рождество Христово, изработени във всевъзможни стилове и от най-разнообразни материали. Но и замъкът си е местна забележителност по всяко време на годината.  

Изложба на коледни декорации в замъка Чарлз V в Лече
Изложба на коледни декорации в замъка Карл V в Лече

Външният му вид е едновременно забележителен, но и доста спартански. Сградата датира още от времето на Норманите, но е кръстен на испанския монарх Карл V Хабсбургски, по чието време замъкът е разширен и укрепен през 16 век. Превърнат е в масивно отбранително съоръжение, намиращо се на един от най-важните по онова време пътища, към Сан Каталдо, старото пристанище на Лече. Замъкът има 4 бастиона, някога е имал една официална порта и един заден вход, предвидени да защитават от турците. Из замъка още могат да се видят оръдия. От 1870 до 1979 г. замъкът служи за казарма, а днес е център за културни събития и изложби.  

Изкуството на Лече: Папиемаше 

 Две са изкуствата, с които Лече най-много се гордее и които са особено характерни за града. Едното, за което си говорим от началото до статията, е обработката на традиционния местен камък, позволяващ фини декорации и детайли. Второто е папиемаше – изработването на разнообразни фигури и декорации от хартия.  

Едно от многото ателиета за папиемаше в Лече
Едно от многото ателиета за папиемаше в Лече

Навсякъде из уличките на Лече ще попаднете на работилнички, в които можете спокойно да влезете и да разгледате как се изработват религиозни фигури, домашни декорации и други декоративни елементи по тази технология. От дребни декоративни елементи до човешки фигури в реален ръст – всичко се изработва презизно на ръка, оформят се миниатюрни детайли, елементите се  прикрепят един към друг. Изпод пръстите на местните майстори излизат статуи и декорации, изглеждащи като живи.  

Реелигиозна фигура, изработена по метода папиемаше
Реелигиозна фигура, изработена по метода папиемаше

Разказаха ни набързо технологията за изработването на една човешка фигура. Първо се взема главата, обикновено е предварително изработена от теракота. След това от метал и дърво се оформя тялото. Хартията, за да придобие вид, подходящ за оформяне, се смесва с лепило, създадено от фино бяло брашно и вода. Така намокрената хартия позволява да бъде оформена в желаната фигура. А накрая, за да запази формата си, се изсушава, по-скоро изпича, с нагорещено на 300 градуса желязо. Оцветяването на фигурите е финалната дейност.  

Ресторант Boccon Divino и къде да хапнем в Лече 

Толкова много емоции и забележителности има в Лече. Споменатите в тази статия са сигурно една трета от всички тях и дори по-малко. Но ако искате да видите всичко в Лече, ще ви трябват няколко дни. И също така места, където да си отпочинете от културните емоции и да се отдадете на кулинарни такива. В Пулия това е абсолютно задължително. 

Най-актуалната ни препоръка за ресторант в Лече, който наистина сме изпробвали и препоръчваме, е Boccon Divino. Красив цветен ресторант, предлагащ традиционна за региона кухня в невероятно вкусни варианти и интерпретации. Там прекарахме дълги часове в разговори на чаша хубаво вино с нашите приятели от Саленто и къде ли още не.

Сервираха ни много на брой предястия, мезета, две основни ястия и още много на брой десерти. Ние прилежно си записахме и снимахме, но сигурно не искате да ги разглеждате до утре, затова няма да прекаляваме с тях. Със сигурност няма да сбъркате, ако седнете там, а обслужването също е на много високо ниво.  

Ресторант Boccon Divino в Лече
Ресторант Boccon Divino в Лече

Как да стигнем до Лече? 

Лече се намира в много южна Италия, както ние обичаме да казваме. Той е най-южният голям град на полуостров Саленто. Транспортът до Лече е сравнително уреден. Има влакове от различни краища на Италия, знаем със сигурност за такива от Болоня и Неапол. Със самолет – най-близкото летище е това на Бриндизи, на около 40 км. Другото близко летище в Пулия и това на Бари, което е на около 160 км. Ние винаги препоръчваме придвижването из Саленто с автомобил, примерно кола под наем. Транспортът между множеството малки градчета и селца не е много добре уреден. Но ако планирате да сте само в Лече, общественият транспорт вероятно ще ви свърши работа.  

Утринни разходки из Лече
Утринни разходки из Лече. Обичаме го този град!

Booking.com

Когато се спомене Южна Италия и пътуване, ние винаги сме на линия, наистина винаги. И честичко пишем за малки градчета, за храна, вино и всякакви истории. Вижте всичките ни статии за Южна Италия.


Instagram Andrey Andreev PhotographyВ нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там.

Веднъж на няколко месеца изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Copyrighted Image