3 дни в Лисабон: хълмове, трамваи, гледки и много pasteis

Estimated reading time: 26 minutes

Убеден  съм, че на много хора Лисабон им е мечтана дестинация. За хората от България е като „на другия край на Европа“ и наистина е така. Но дали си заслужава да се посети Лисабон? Подвеждащ въпрос – разбира се, че си заслужава. И така, един много хубав и приятен ден се озовахме на самолета за Португалия и по залез слънце се спускахме към летището на Лисабон с великолепна гледка към моста „25-ти април“ над река Тежу, свързващ Лисабон, десния бряг на реката, с Аламада на левия бряг на реката.

Бяхме си наели супер приятно местенце до „Avenida da Liberdade“ (Авеню на Свободата), тук са най-скъпите магазини в града. Но апартаментът ни бе на съседната улица, успоредна на авенюто и не мога да кажа, че беше скъп. Точно срещу него имаше няколко ресторантчета и като цяло животът ни в Лисабон тръгна добре и, както се оказа после, се очакваше да е така и трите дни, които бяхме отделили за Лисабон.

Три дни в Лисабон

Три дни не са нито много, нито малко. Ако сте ентусиасти, ще обиколите всичко и за един ден, но пък ако сте „бавни туристи“, като нас, ще си прекарате добре и няма да ви доскучае. Лисабон е феерия от цветове, смес от култури. Лисабон хем е Португалия, хем не е. Лисабон е космополитен, гостоприемен и хубав. И макар в тази статия да не обхванем всички забележителности в града, ще ни е много приятно да се разходите с нас.  

Площад „Праса До Комерсио /Praça do Comércio/“

Наскоро ми попадна една снимка на площад „Праса до Комерсио“ (площада на търговията), заснета някъде през шейсетте години на миналия век. Площадът е пълен с коли от край до край и ако сте били в Лисабон през този период от време, е можело да си паркирате колата там. Но това през петдесетте и шейсетте години на миналия век. В днешно време това е един от най-големите площади в Португалия и винаги е пълен с туристи, няма и помен от автомобилите. А в центъра му се издига статуята на крал Жозе́ I Реформатор (D. José I, o Reformador), крал на Португалия от династия Браганса от 31 юли 1750 година до смъртта си през 1777г.

В северната му част е Триумфална арка /Arco da Rua Augusta/, откъдето тръгва и пешеходната “Rua Augusta” – още едно място, пълно с туристи, ресторанти и закусвални. А в южната част на площада е брегът на река Тежу, от която започват Великите географски открития. Всъщност, много хора си мислят, че Лисабон е крайбрежен град. Да, край брега на река Тежу е, но не и на брега на океана.

Удивително красив площад, който се вижда и от крепостта São Jorge (Свети Георги). Но да ви върна към крал Жозе́ I, който всъщност е роден в двореца „Рибейра“, който е бил на този площад. Дворецът „Рибейра“ е основният дворец на португалските крале за около 250 години до 1755г., когато на 1-ви ноември става едно от най-разрушителните земетресения в Европа. Земетресението и последвалото цунами разрушават голяма част от Лисабон, включително и „Рибейра“. Оттогава крал Жозе I страдал от клаустрофобия и се преместил да живее в обширен комплекс от палатки на хълмовете Ажуда. Дворецът така и никога не е бил възстановен и на негово място сега е площад Праса де Комерсио, който често наричат и „Terreiro do Paço“ (дворът на двореца), така се нарича и спирката на метрото до площада.

Тук бих ви препоръчал да се насладите на изгрев или залез, все са красиви. А ако се обърнете с гръб към река Тежу, ще видите:

Триумфалната арка „Arco da Rua Augusta“

„Arco da Rua Augusta“ всъщност е „входът“ към площада и един от символите на Лисабон. Строителството на арката започва след голямото земетресение през 1755г., но завършва през XIX век. Арката е била запланувана като камбанария, но за 100 години проектът се е променил и в днешно време виждаме финалното изумително красиво творение със седемметрова статуя, символизираща женската алегория на славата, облечена в пеплос. От личностите, които можете да видите на арката, са:  Себастиао Жозе де Карвальо е Мело, маркиз де Помбал; Нуно Алвареш Перейра, Вашку да Гама и Вириат. Двете полегнали статуи символизират реките Тежу и Дуеру.

„Промушваме се“ през арката и се озоваваме на „Rua Augusta“. Тук и на всички съседни улички има много магазини, ресторантчета, кафенета и сладкарници и като цяло е супер туристическо място. Тук може да опитате и „пастел“ – най-популярния десерт в Лисабон, но за него четете на кулинарната част на тази статия. Rua Augusta, която е кръстена (мисля си) на император Август, се намира в квартала Байша (Baixa), който е построен след земетресението от 1755г. и тук сградите са тествани, като архитектурните им модели са тествани като край тях са марширували войници, които да симулират земетресение.

Байша е  в ниската част на Лисабон, оттук стръмно нагоре се издигат два от другите изключително популярни квартали – старинния Алфама и бохемския Bairro Alto.

Алфама (Alfama)

Кварталът Алфама е най-старият в Лисабон. Намира се между „Castelo de São Jorge“ (замъка „Свети Георги“) и река Тежу. Кварталът е пълен с фадо барове и само барове, красиви и стръмни улички и гледки към река Тежу или към други части на Лисабон. Няколко неща са знакови за всеки турист в Алфама: Лисабонската катедрала (Santa Maria Maior de Lisboa), която е от XII-XIII век и е най-старата в града; Castelo de São Jorge на върха на хълма и жълтия трамвай 28.

Трамвай 28

Трамвай 28 е най-изестният трамвай в Лисабон. Първо – жълт е! Второ, с най-живописния маршрут е. Трето, почти сигурно е, че ще чакате много преди да се качите, ако успеете. Маршрутът на трамвай 28 започва от „Martim Moniz“ спирка, бързо се вмъква из стръмните улички на Алфама и пълзи нагоре бавно на една ръка разстояние от сградите. Изкачва се на върха и на спирка „Largo das Portas do Sol“ е добре да слезете, за да се отправите към крепостта, но слезете ли, после няма да можете да намерите отново място в трамвая. Оттам трамвай 28 се спуска, минава бавно покрай Лисабонската катедрала, през „Байша“ и се изкачва отново на „Баиро Алто“.

Наистина забележителен маршрут, но ако не обичате да се чувствате като хора в консервна кутия, наврени с други любопитни туристи, може просто да му се насладите отвън.

Първите трамваи в Лисабон са пуснати през 1873г., като в началото са били теглени от коне и мулета. Първите електрифицирани трамваи са пуснати през 1901г. Трамвай 28 тръгва по своята линия през 1914г. 

Castelo de São Jorge – изключително красиви гледки

Не обичам да се повтарям с Уикипедия, за замъка може да прочетете на английски от „Castelo de São Jorge“. От нас историята разказва, че тук се разхождахме дълго и приятно през ноемврийския ден, беше приятно топло, но не и горещо, и се наслаждавахме на великолепни гледки към Лисабон. На входа имаше огромна опашка, но се оказа, че можем да си купим билети онлайн и да влезем бързо.

Всъщност в замъка са запазени основно крепостни стени и кули, няма кралски покои, които да видите, та е една великолепна разходка измежду стените.

Bairro Alto

Още един култов квартал, високо над „долния град“ Байша и срещу Алфама. По-бохемската част на Лисабон, красива и по-нова. „Баиро Алто“ се е появил като квартал извън крепостните стени на града и също е един от най-старите. Пълен с ресторанти, кафенета, музика и младежка реч е великолепно място за разходки.

Фуникулярите на Лисабон

Лисабон е известен със своите фуникуляри, които са важна част от градската инфраструктура и културно наследство и идеално средство за преодоляване на стръмните склонове:

Фуникуляр „Лавра“ (Elevador da Lavra): Открит през 1884 г., това е най-старият фуникуляр в Лисабон и един от най-старите работещи фуникуляри в света. Свързва района Лавра с Авенида да Либердаде.

Фуникуляр „Глория“ (Elevador da Glória): Построен през 1885 г., този фуникуляр свързва площад Restauradores с района Баиро Алто (Bairro Alto).

Фуникуляр „Бика“ (Elevador da Bica): Изграден през 1892 г., този фуникуляр се намира близо до Time Out Market, за който разказваме по-долу и ви отвежда на Bairro Alto.

Фуникулярът „Санта Жуста“ (Elevador de Santa Justa): Построен през 1902 г., този фуникуляр е уникален, защото е вертикален и свързва долния и горния град на Лисабон. Той предоставя достъп до известната обзорна площадка Мирадора Санта Жуста и е една от значимите архитектурни забележителности на града.

Кулата Белем (Torre de Belém)

Кулата Белем официално се нарича „Torre de São Vicente“ и е един от символите на града. Построена е в началото на XVI век (1514-1519г.)  в чест на експедицията на Вашку да Гама и се превръща в един от символите на града и на португалското могъщество през епохата на Великите географски открития. В днешно време около нея има приятен парк и е чудесно място за разходка.

Ако сте на площада „Праса де Комерсио“, ще ви отнеме към 2 часа да стигнете пеша до кулата (8км). Макар и приятна разходка край река Тежу, но по-добре си подберете удачен транспорт.

Паметник на откритията (Padrão dos Descobrimentos)

От Белем към централната част на града ние се качихме да се повозим на корабче. За да се насладим на красивите места от палубата му. Бавно минахме покрай Паметника на откритията. Той е посветен на португалците, взели участие във Великите географски открития през 15-16 век. Точно откъм нас е разположена статуята на Енрике Мореплавателя, загледан в река Тежу.

От река Тежу обикновено са потегляли корабите на път към нови земи. Зад него, от двете страни на централната плоча, се намират статуи на мореплаватели, картографи, хора на изкуството, учени, мисионери и други известни португалци, свързани с Великите географски открития

Мостът „25 Април“

Мостът „25 април“ доминира над гледката на реката. Червен и величествен, дълъг над два километра и в стила на Голдън Гейт (Golden Gate) в Лос Анджелис. Всъщност мостът е потроен от същата компания и боядисан в същия цвят, освен изключително близката му по-вид конструкция. „25 Април“ свързва Лисабон с Алмада и по него дневно минават около 150 000 автомобила и 157 влака.

Ако сте късметлии като нас, ще видите моста „25 Април“ в минутите по време на кацането на самолета, който минава ниско над река Тежу, моста и Лисабон – гледката е изключително красива.

Манастирът „Жеронимуш“ /Mosteiro dos Jerónimos/

Като кулинарен пътешественик, първото, с което свързвам манастира „Жеронимуш“, са сладките изкушения, наречени „пастел“, които и до днес се продават на една крачка от манастира. Но за пастелите след малко.

Строителството на манастира започва през 1501 г. „Жеронимуш“ е неразривно свързан с историята на Великите географски открития. Именно там Васко да Гама и спътниците му са прекарали в молитва нощта преди отплаването към Индия. Той е най-грандиозния паметник в Лисабон на късноготическия мануелински стил (Мануел I Щастливи).

В манастира са гробниците на Вашку да Гама (1468–1523) и на поета Луиш Ваш ди Камоинш (1527–1580), който е определян като националния поет на Португалия.

Азулежу (azulejo)

Думата „азулежу”  има арабски произход и означава „малък полиран камък”. Всичко започва от Маврите, които въвеждат технологията за изработването на плочките, докато са били по земите на днешна Португалия и Испания. През XIII век плочките са използвани за покриването на немавритански сгради, но истинския разцвет на азулежу е през XVI век.

Те имат не само декоративно, но и практическо значение, като предпазват от влага. Синьо-белият цвят се налага в края на XVII век, като се предполага, че е вдъхновен от внасяния от Китай порцелан от династията Мин.

Виньо Верде – vinho verde

Виньо Верде може би е най-популярния стил португалско вино. Тези вина са обичани заради зашеметяващата свежест, фината карбонизация и ниското съдържание на алкохол – което ги прави чудесен избор за лятото и се пият постоянно и навсякъде.

Белите вина „виньо верде“ се правят от няколко местни сорта грозде, които може и да не сте чували: Алвариньо (Alvarinho), Аринто (Arinto), Азал (Azal), Авесу (Avesso), Лурейро (Loureiro) и Траджадура (Trajadura). За червените и розетата най-използвания сорт е Винхао (Vinhão). Виньо Верде идва от региона Миньо (Minho) на север от Порто, около Брага и до северната граница с Испания.

Пастел – сладката страна на Лисабон

Пастел (мн. ч. „пастейш“) е най, ама наистина най-известният десерт в Лисабон.

Историята: преди XVIII век белтъците на яйцата са се използвали за колосване на дрехите в манастирите. По това време е било нормално да се използват много жълтъци в кухнята за направа на десерти. Така монасите в манастира „Жеронимуш“ създават и десерта известен и до днес „пастел де Белем“. През 1834г. манастирът затваря и продава рецептата на собствениците на съседната рафинерия за захар, която отваря през 1837г. „Fábrica de Pastéis de Belém“ и чиито собственици управляват мястото и до днес, точно до манастира „Жеронимуш“ в квартала Белем, където ви препоръчваме да опитате най-добрите и автентични пастейш.

 „Пастел де Ната“ е „пастел де Белем“, направен извън „Fábrica de Pastéis de Belém“, само във фабриката може да се нарича „Пастел де Белем“.

Второто най-добро място е веригата „Manteigaria“ – тук вече ядете „пастел де Ната“, намерете си локациите ѝ на Google maps.

Култовия пазар, където да хапнете

Time Out Market в Лисабон е място за хранене и кулинарно изживяване, което предлага разнообразие от хранителни станции, ресторанти, барове и магазини с продукти. Но преди да стане едно от най-популярните места за хранене в града, има своята интересна история.

Пазарът в Лисабон е един от най-старите пазари в града и е наречен Mercado da Ribeira. Той е бил построен през 1892 година и е бил място за продажба на риба и други морски дарове. В днешни дни мястото се нарича „Time Out Market“ и е създаден от португалското списание „Time Out Lisbon“. През 2010 г., „Time Out Lisbon“ получава предложение да използва пазара Mercado da Ribeira в Лисабон да създаде голям пазар, където да се представят най-добрите ресторанти, готвачи и хранителни продукти в града, като се предостави възможност на посетителите да опитат различни кулинарни дестинации на едно място.

От 2014 г. Time Out Market започва да функционира и се превръща в истински феномен. Мястото бързо придобива популярност и е препълнено с туристи и местни любители на добрата храна. Ние бяхме в сравнително непопулярно време за посещение на Лисабон и пак пазарът бе препълнен и се чакаше дълго за маси, но преживяването си заслужава. Тук опитахме много от местните деликатеси, риби и морски дарове, вина, десерти.

На Time Out Market може да се плаща само с карта, не се приемат пари в брой.

Един гурме „Мини Бар“

Шеф Хосе Авилез /José Avillez/ е човекът, поставил Лисабон на световната кулинарна карта. Всичко свързано с неговото име е любопитно и кара кулинарните пътешественици да търсят и експериментират. Шеф Авилез е силно повлиян от традиционната португалска кухня и може да го намерите в един от най-добрите ресторанти в света – Belcanto (46- ти в The World’s 50 Best Restaurants), но тук е изключително трудно да си намерите места, а и не е за всеки джоб.

„Bairro do Avillez“, в Bairro Alto, е гастро-комплекс (ако има такова название), всичко под един покрив: Taberna, ресторант Páteo, Pizzaria Lisboa и Mini Bar. Всичките тези места са с менюта от гения на шеф Авилез, някои може да откриете в Гид „Мишлен“, но ние се отправихме към по-новото и малко по-различното – гастро бар „Mini bar“. Тук също си има дегустационни менюта на авангардната кухня на Авилез, но има и голям избор от коктейли, обстановка като в шикозен бар и не съвсем тиха музика. Преживяването определено е различно и за нас изключително приятно.

Опитът ни с “Hop-on, hop-off” автобусите

По време на нашите разходки в Лисабон пътувахме с моите родители, за които трябваше да осигурим и удобството да не обикалят постоянно пеша. Така и успяхме да проследим и какво се случва с автобусите, обикалящи Лисабон.

Ние си избрахме автобусите на Gray Line, те са червени, тръгват от  площад „Marquês de Pombal“, имат си павилионче от северната страна на площада и може да си изберете вариант с разходка с корабче между кулата Белем и централната част на Лисабон. Автобусите са им удобни и на често. Има и други компании, не можем да ги сравним, защото сме били само с едните, но останахме доволни. Имайте предвид, че ако има много трафик в града, тези автобуси се движат бавно, та обърнете внимание какъв ден е.  

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм