Защо ли не се бяхме сещали да отидем за уикенд в Ловеч по-рано? Всъщност, има толкова много градове в България, които просто не възприемаме като място, където да отидем на туризъм. Все бързаме я за Крушунските водопади, за Деветашката пещера или за някъде другаде, и най-много да наминем за бърз обяд, две снимки на Покрития мост, който е единствената забележителност в Ловеч, за която повечето хора ще се сетят. Сигурно сме минавали така покрай Ловеч 3-4 пъти в последните няколко години.
Но ето ни пак, минаваме по моста, оглеждаме всичко от двете му страни – и уютния площад Тодор Кирков във Вароша, и бароковите къщи в новия град, все едно за пръв път ги виждаме. И не ги възприемаме толкова като някакви забележителности в Ловеч, които трябва да разгледаме и обиколим по списък, колкото част от един уютен и гостоприемен град, който с радост приема и изпраща гости, а не туристи. И ние сме дошли на гости, не на туризъм – както най-много обичаме.
Защо Ловеч? За нас всяко пътуване е свързано с хора. Преди години една млада дама ми поиска снимки за нейния проект за деца, които обичат да пътуват и да научават нови неща за различни култури. Цветлена ни е вече много добра приятелка и е от Ловеч. Тя бе нашият гид в града на люляците, а ние с Мими се чувствахме като героите Ян и Моли в нейния проект, които откриват нови и нови места и истории. Та от едно ново приятелство към нашето ново приятелство с Ловеч.
Вароша в Ловеч
В петък вечер площад Тодор Кирков във Вароша в Ловеч е оживено място, макар и на нас да ни се стори приятно спокойно. По-възрастните вече са насядали по масите в околните заведения и най-вече в ресторант Драката, който хем е легенда и една от емблемите на стария Ловеч, хем и днес е най-популярният ресторант в града. Но ще разкажем и за него. Дечурлигата се гонят около малка водна каскада и паметника на революционера Тодор Кирков. А ние бързо сме си оставили багажа в хотелчето, което също е точно на площада, и сме се измъкнали да правим снимки на фона на пухкавите облаци на смрачаване.
Ансамбълът от стари къщи от двете страни на площада и входа на Покрития мост в ъгъла между тях не ни връща назад във времето, а по-скоро ни напомня, че сме в едно много красиво настояще. В което площадът е с обновена, но приятна настилка, старите къщи са реставрирани и някои от тях приютяват туристи. Покритият мост отдавна не е моста на Колю Фичето, но продължава да е символ на Ловеч и място на занаяти, традиции и култура.
Вароша е старинният квартал, който се спуска от ловешката крепост към река Осъм като лавина от красиви стари къщи с каменни покриви. Вароша в епохата на Възраждането се е формирал като квартал на занаятчии и търговци. С типичните красиви възрожденски къщи, много от които запазени и до днес или пък реставрирани. През 1968 г., заедно с околните територии, е обособен като Архитектурно-исторически резерват „Вароша“ и е извършена реставрация, за да бъде оформен като единен комплекс.
По уличките на Вароша днес има доста коли, които не стоят много автентично, а някои от сградите пък са на края на живота си. Но пък уличките с каменна настилка с прокрадващи се треви и цветя между плочите, доста хлъзгави от наскоро падналия дъжд, обградени от високи възрожденски къщи, образуващи уютни тунели помежду си, все още пазят облика на възрожденския град. Когато сигурно по тези улички са се разнасяли менци с вода, самуни топъл хляб, или пък революционери са крачели с бодра крачка по пътя към свободата на България.
И ние се разхождаме, оглеждаме, губим се в лабиринта от улички. Заглеждаме сградите – някои са красиво реставрирани и превърнати в музеи, други са поизоставени, трети пък са си действащи детски градини. Нашите деца със сигурност много биха се радвали да идват на такава детска градина.
Животът във Вароша, Ловеч
Да видиш местни моми с носии и менци по улиците във Вароша вече е трудна работа. И пред къщите няма седянки и вечеринки, на които се шият чеизи, ръкоделия и се обсъжда местният живот. Но пък още има начин да се върнем в онези времена, примерно преди век – век и половина, и да се докоснем до атмосферата на онзи живот.
Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“ живее собствен живот на една по-главна уличка във Вароша и е много повече от музей. Няма човек, който да разказва така за Ловеч, както Пламен Ечков, уредника на комплекса. Той сякаш живее в света, за който ни разказва по време на обиколката ни из възрожденските къщи. Посреща ни с „Добре дошли, скъпи гости“, като че ли сам е стопанинът на дома, и ни разхожда из спалнята, кухнята, гостната, за да ни накара буквално да се потопим в живота на местните заможни семейства от началото на миналия век.
Спалнята на заможните ловешки семейства на прага на XX в – Етнографски комплекс Драсова и Рашова къщи Ловеч 
Трапезарията
Драсовата къща е примерът за онзи живот между два века, между отърсването от спомена за робството и живота в XIX в и крачката към бъдещето. Спалнята все още представлява широк одър, на който спи цялото семейство. В хола съжителстват ориенталски и европейски стил – миндер, покрит с шарени черги, виенски столове и руски самовар. Има си и булчинска стая, обзаведена с виенски мебели и немски порцелан.
Рашовата къща е не само паметник на някогашните бит и архитектура, но и на тогавашната култура. Строена през 1835 г., тя е била дом на местния културен деец, събирач на народно творчество Ненчо Рашев. А експозицията отразява живота на средно заможната ловешка интелигенция от първата половина на миналия век. В чието ежедневие присъства кухня с висока маса, европейски столове и порцеланови съдове. В спалнята има бебешка люлка и немски часовници, а в кабинета неизменно присъстват музикални инструменти.
Снимките може да показват нагледно експозицията, но не и цялото преживяване в етнографския комплекс. Беседа като никоя друга. Пламен Ечков е не просто добър екскурзовод. Той е единственият начин да си представите наистина живота в Драсовата и Рашовата къща. Водач на едно пътуване през времето, който, освен всичко друго, е способен да води беседа на поне три езика (български, френски и руски), пеейки. Не, няма как да си го представите, затова отидете, когато сте следващия път в Ловеч и търсете Пламен Ечков (пожелаваме само да е жив и здрав още дълги години).
Друга любопитна старина във Вароша е църквата „Успение Богородично“, където е служил и дяконът Васил Левски. Храмът носи много автентичен дух и усещане и вътре хем е малко тъжно, че голяма част от стенописите са увредени и силно остарели, хем пък е доста натурално.
През няколко улички надолу, почти до реката, е сградата на бившата турска баня „Дели Хамам“. Тя е била функционираща градска баня до началото на 90-те години на XX век и днес в нея може да се види локомобилът, който е нещо като подвижен бойлер на дърва и въглища и в последните десетилетия е осигурявал топлата вода. Днес банята е реставрирана и е атракцион на водна тематика. Ако сте любители на мултимедийните и светлинните ефекти, може да ви допадне.
Бившата турска баня – днес атракцион на водна тематика 
Локомобилът в турската баня в Ловеч
Ловешката крепост „Хисаря“
Ловешката крепост се намира над кв. Вароша, но по-скоро трябва да започнем наобратно – кварталът е под крепостта, защото крепостта е далеч по-стара от него. Крепостта датира от IX-X в., от периода на Първото българско царство, и е разположена на хълм с две естествено защитени тераси. До XII в. е предимно отбранително съоръжение и в нея живеят предимно войници и ограничено цивилно население и духовници.
Крепостта изиграва важна роля за сключването на мирния договор между България и Византия през 1187 г. С него се признава независимостта на областите, освободени от въстанието на Асен и Петър, а Асен и Петър за български владетели. А причина за мирните преговори става именно тримесечната обсада на крепостта от войниците на император Исак II Ангел, която завършва с победа за българите.
В края на XII век крепостта е превърната в цитадела на средновековния град и днес можете да видите реставрирани останки от някогашни църкви, жилища, улици.
Някои от любопитните останки са обърнатите камъни, които са били използвани, за да спират атаките с коне към крепостта като спъват животните, а и хората.
Една от най-големите забележителности са основите на някогашна митрополитска църква. Над тях днес има нетипична метална конструкция, която не се нуждае от коментари. И местните екскурзоводи признават, че реставрацията на крепостта не отговаря съвсем на информацията от археологическите източници. Но това си е съвсем друг разговор. Днес Ловешката крепост „Хисаря“ е място за разходка, културни събития и най-вече за любопитни туристи като нас, които обичат крепости.
Съвет: Ако посещавате крепостта за пръв път, задължително поискайте беседа с екскурзовод. Ще ви разкажат полезна история и факти, които ще ви помогнат да се ориентирате по-добре какво място посещавате и защо е важно. Всъщност, този съвет го даваме и за всеки друг исторически обект или музей.
Точно преди входа на крепостта ще видите и най-големия паметник на Васил Левски, открит през 1964 г. и висок 14 метра. Във Вароша има и музей на Васил Левски, покрай който само минахме.
На обяд в Ловеч
Може би се чудите защо вече сте на средата на статията, а няма и дума за най-известния символ на Ловеч, а именно Покрития мост. Ще има, разбира се, той си е там и вече няколко пъти сме минали по него. Но както казахме и в началото, в Ловеч се чувстваме повече гости, отколкото туристи. Затова и разходката ни е точно разходка, а не обиколка на забележителности, степенувани по важност или друг критерий. И след като предиобеда прекарахме из уличките на Вароша и на крепостта, трябваше да седнем на обяд, а след това и да си починем следобед.
Настанихме се на сенчестата тераса откъм площада на ресторант Драката (има и още една тераса, с изглед към Покрития мост). Поръчахме си боб с наденица, плескавица и винен кебап с пиле от обедното меню. Ресторант Драката има обедно меню и през уикенда, а ние винаги се радваме да има по някоя гозба, приготвена специално за деня. Похапнахме вкусно, а после, както подобава на туристи, които не са никакви истински туристи, си направихме обедна почивка от другата страна на площада, в хотел Вароша, където бяхме отседнали.
Преди да се впуснем в следобедни разходки, се отбихме за следобедна закуска в съседното Iron Fe кафе. Което пък освен с много приятна атмосфера и чудесно кафе, веднага ни спечели със страхотните си гофрети. Внимавайте с поръчките, една гофрета или белгийска вафла е поне за двама души.
И докато допивахме кафето на сладки приказки и дояждахме гофретите, изведнъж навън заваля като из ведро и ние се вмъкнахме за пореден път в покрития мост.
Покритият мост – символът на Ловеч
И така, първото място, което всеки в Ловеч забелязва и се вмъква, дори да е в града само за 5 минути, е Покрития мост. Който е останал в народната памет като Моста на Колю Фичето, но след малко ще споменем това доколко точно е вярно. Точно в този момент мостът ни спасява от поройния дъжд, а ние тръгваме на бавна, но суха разходка из моста.
От южната му страна, може би второто магазинче в посока от Вароша към новия град, е Тинковата майсторилница. Много приятно местенце за всички любители на традиционните занаяти и ръчно правените неща.
Собствениците Стефка и Станимир Тинкови са хора на изкуството – дългогодишни учители по изобразително изкуство. Сега организират и групови занимания за деца, а останалото си време прекарват в майсторене на всякакви красоти – рисуване на български народни шевици, на люляци – другия символ на Ловеч, изработване на сувенири от плат – възглавници, покривки, кукли, други играчки, бижута, мартеници, дърворезба и какво ли още не. Когато и да влезете в работилничката, винаги ще намерите някой да майстори нещо. И с радост ще ви покаже как точно се прави. На нас ни се случи да гледаме как се рисуват шевици върху чаши за вино.
Чаши с шевици 
Ръчно изработени играчки и сувенири
Продължаваме по моста, дъждът още се сипе и трака по прозорците, където мокри гълъби са накацали и търсят местенце да се скрият от водата. Казват, че е на късмет гълъб да ти кацне така на прозореца. Подминаваме малкото кафене с три масички в автентичен стил. Не знам дали на моста на Колю Фичето е имало кафене в средата, но капиите на османските мостове са били именно място за срещи и социален живот. Така че, може и да е имало.
Но ние не сядаме, а се вмъкваме точно отсреща, в туристическия информационен център. Разглеждаме набързо макетите на ключови сгради в Ловеч – Покрития мост, крепостта Хисаря, църквата „Успение Богородично“, старата турска баня. Измъкваме се, че минава 18 ч и туристическият център затваря. А ние тръгваме да обиколим моста от всички страни, дъждът тъкмо е спрял и можем да му се порадваме в цялата му прелест.
Сегашният покрит мост в Ловеч е с дължина 104 м. и в този си вид съществува от 1981-82 година. Но да започнем историята в правилния ред и да обясним къде в нея е Колю Фичето. Покрит мост в Ловеч, всъщност, е имало още преди този на Колю Фичето. Френският пътешественик Ами Буе пише за съществуването на такъв мост през 1838 г., а след него и Феликс Каниц през 1871 г.
Но доколкото се знае, тези два моста са били отнесени от придошлата река. А през 1874-76 г. известният майстор строител Никола Фичев (Уста Колю Фичето) построява и ловешкия мост. Този мост е бил с 5 каменни устоя, а цялата му покрита част е била от дърво. Бил е дълъг 74 м и висок 7 м, като в него имало 64 малки дюкянчета с размери 2.50/2,50 м. Мостът се осветявал от газови фенери. Но при пожар през 1925 г. мостът изгорял почти до основи.
На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. Той доста се различава от оригиналния, има два устоя и стъклен покрив. Сегашният вид на моста е от 1981-82 година и е по проект да се доближава повече до моста на Колю Фичето.
Красив е Покрития мост от всички страни, особено по залез, гледан от алеята до реката от страната на новия град, точно под хотел Ловеч. Ансамбълът от моста и терасите на цветните къщи от Вароша са картина, на която не можем да се нагледаме дълго време. И имаме ама наистина много снимки. Отсреща, една от терасите, тази с красивите сводове и колони, е всъщност терасата на ресторант Драката, която ни стана много любима заради гледката.
Разходка из новия Ловеч
Покритият мост е като тунел през времето. Влизаш откъм Вароша, с красивия си площад, обграден от стари къщи и тесни калдъръмени улички. А на излизане те посрещат бароковите къщи в целия си блясък. Те са в различни цветове, с изящни колони и магазинчета под тях. Комплексът от барокови къщи започва да се изгражда след Освобождението и се допълва през 20-те и 30-те години на миналия век. Първата е на местния търговец Петър Златев. Сградите винаги са били жилищни, с търговки площи отдолу. Реставрирани са в средата на 80-те години в същия стил и със същото функционално предназначение.
Ако поемете вляво от моста, само след няколко минути ще се озовете в сенчест тунел от зеленина покрай реката. Това е алеята Баш Бунар. Разбрахме, че е любимо място за разходка на местните, особено в летните жеги. Дълга е 2 км, като ние не я изминахме цялата. На алеята се намира и чешмата „Бялата Анаста“, за която се носят най-разнообразни легенди. Едното вярване е, че който пие от чешмата, завинаги ще остане в Ловеч.
Ако тръгнете надясно из новия град, ще минете по главната централна улица. Която пък ще ви отведе до внушителната с размерите си църква „Св. Св. Кирил и Методий“. Мостът до нея пък, от другата си страна, има любопитна скулптура на лъвове. Но ако продължите направо, без да ходите до лъвовете, ще стигнете до Алеята на космонавтите.
Какво общо има Ловеч с Космоса? Първият български космонавт Георги Иванов е роден в Ловеч. А на Алеята на космонавтите има 38 (до днес) брези, засадени лично от космонавти и астронавти. Алеята е създадена през 1988 г. от космонавти участници в Четвъртия конгрес на Асоциацията на участници в космически полети. При посещение в град Ловеч, всеки един от присъстващите засажда бреза в централната част на града, до река Осъм, като първи е Георги Иванов. През 1999, 2004 и 2009 г. са засадени още няколко нови дръвчета и днес те са 38. До всяко от тях има плоча с името на космонавта, който го е засадил.
Златният Ловеч
В края на XVII и началото на XVIII в. Ловеч става известен като Алтън Ловеч, или „Златният Ловеч“, заради богатството си. По онова време в града кипи бурна стопанска дейност и търговия. Днес Ловеч е богат на култура, история, красиви и уютни места, изобщо на всичко, за което един турист или пък просто гост на един град може да си пожелае. Ние намерихме Ловеч уютен и гостоприемен. С любопитство отворихме очите си към него и си тръгнахме с усмивки, защото пак ще се върнем, този път с децата.
Къде да отседнем и хапнем в Ловеч?
За хапването, вече споменахме ресторант Драката, който се намира на площада в стария град. Според всички познати от Ловеч и околността, това е най-добрият ресторант в града. Ние не знаем дали можем да потвърдим дали е най-добрият, защото нямаме никаква база за сравнение. Но още първата вечер така ни хареса, че за друг не искахме и да чуваме. Затова и ще има отделна статия за него.
Стая в хотел Вароша 
Гледка от стаите към площада в хотел Вароша
За настаняване, ние бяхме в хотелчето с може би най-добра локация в Ловеч, а именно Хотел Вароша (Хотелът в Booking.com). Който също е на площада, но от другата страна. Хотелът е разположен в три съединени стари къщи и е уютен и спокоен, с артистична атмосфера, картини по стените и приятно вътрешно дворче, на много добри цени. На гърба му е художествената галерия, ако изкуството ви е страст. А срещу него на площада е ресторант Драката, който ни хвалят всички от Ловеч.
Ако имате някакви по-специални изисквания или пък просто искате да разгледате и другите възможности, има доста хотели и къщи за гости в Ловеч, така че изборът е пред вас.
Booking.comПоследвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
