Кафе, шоколад, катедрали и газени лампи – невероятната атмосфера на Лвов
С всяка изминала година Източна Европа става все по-популярна за туристите. Така популярна вече губи чара си на недокосната от комерсиално туристическата тръпка част от Европа. За 2013 година едно от издателствата на туристически гидове класира Лвов в топ 10 на градовете, които трябва да посетите, и определено има защо. Старата част на града изцяло е под опеката на ЮНЕСКО, заслужава си да се види всяка уличка.
От Киев към Лвов с влак
Събудиха ни около 6ч. сутринта с горещ черен чай в стъклени чашки с подстаканник. Влакът монотонно се носеше към Лвов, а целият вагон се оживи и започна да се приготвя за пристигане след 9-часовото пътуване от Киев. Купето бе чисто и спретнато, пътувахме с още две непознати спътнички, които спяха на „втория етаж“, общо четирима човека. Събрахме си спалното бельо и стюардът мина и го прибра.

Чаят ни във влака към Лвов
Пием си чая и се взираме в сумрака навън. Лвов е близо. Не мина много време и пристигнахме. В сумрачен Лвов, на ЖП гарата се залутахме да търсим трамвай. Знаехме, че трябва да пристигнем с трамвая на ул. Петра Дорошенко, но не знаехме, че в центъра ремонтират улици и трамваят не стига до там. Когато човек не знае нещо, няма как да се притеснява за него.
Трамваят ни остави някъде близо до целта, а ние, някак си, повече на късмет, отколкото на ориентация, стигнахме до нашия хостел. Тук е момента да опиша какво ни привлича в отсядането по хостели: Винаги си харесваме място за отсядане със стаи само за двама души; В хостелите може да постоите в общите помещения и в 7 сутринта, както се случи при нас, а и да поостанете, ако влакът ви заминава в 23ч; За кафе и чай никой не ви иска допълнително заплащане, а и винаги се запознавате с много интересни хора – този път срещнахме Кейт от Шотландия и Андрей от Русия, който за първи път посещаваше Европа; Най-важното, повечето хубави хостели са в най-хубавата част на центъра на града.
Катедралите на Лвов
Настаняването и пиенето на втори чай не отне много време и в ранната сутрин вече скиторихме по студените септемврийски утринни улици. Почти няма хора навън, а наистина е студено. Септември вече е студен месец за западна Украйна. В средата на септември температурата беше около 10 градуса, а ние бяхме с тениски и летни якета. Задължително си носете топли дрехи, макар и като гледахме украинските минувачи, на тях не им беше толкова студено.
Не знам как да ви опиша по-добре Лвов, всичко в централната част е старинно, жените са хубави, яденето вкусно, а кафето превъзходно, за шоколада думи нямам. Целият старинен център е в ЮНЕСКО, заедно с катедралата „Св. Юра“ и парка „Високий замок“, които се намират извън центъра. На хълма някога наистина е имало висок замък, но днес са само руини и не стигнахме до тях. Общата територия, обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, е 1200 декара, и се намира в границите на общо 30000 декара на територията на Лвов. Тесни улички, старинни сгради и много, много църкви и катедрали. Това е обичайната гледка в стария център. Във всяка втора сграда, която не е църква, има кафене, в повечето от останалите – музеи.
Затова нека да започнем с по няколко думи за катедралите.
Йезуитската църква „Св. Петър и Павел“
1610-1630г.Архитекти: монах Себастиян Лахмиус и след него италианския архитект Джаколо Бриано

Недалеч се натъкнахме на първия храм, католическата църква „Св. Св, Петър и Павел“. Тази църква последните години (1946 – 2011г.) е била използвана за склад за книги и документи, едва наскоро е отворена отново като храм. Впечатление ни направи, че хората вътре си палеха свещи, както в православните храмове.
Латинската катедрала „Успение на Пресветата Дева Мария“
1360-1479Архитекти: И. Гром и А. Рабиш, както и Г. ШтехерНа стената на една от най-старите катедрали в града е провесено гюле от времето на османските нашествия по тези земи. И е една от само двете църкви, работили по времето на Съветския Съюз в Лвов.
Доминиканската катедрала
Тук много пъти ударихме на камък, снимаха някакъв много специален филм с военни и каляски и достъпът бе ограничен.
Бернардинския манастир и църквата „Св. Андрей“
1600-1630Архитекти са Павло Римлянин, Амброзий Доброжелателния (Благосклонный), Андреас Бемер

Арменската катедрала
Въпреки че в Лвов няма много арменци, те си имат една прекрасна катедрала, в задния двор на която са снимани сцени от руската продукция „Д’Артаньян и три мушкетёра“ от 1978г. или по точно сцените край манастира на босите кармелитки или манастир Дешо, където са първите дуели между мускетарите. Ако се разходите из околностите на Лвов, ще откриете и всички замъци, които са участвали в снимките. Този филм сигурно го помнят не много хора, но аз винаги много съм го харесвал. „Поpа, пора порадуемся на своем веку Красавице и кубку, счастливому клинку…“
Преображенска църква
Много красива църква
Кафето и кафенетата
Както споделих по-горе, кафенетата в стария център на Лвов са в изобилие. В изобилие са и сувенирите, свързани с кафето, а има и цял музей на кафето. Още преди да заминем, бяхме прочели, че в Лвов кафето е на специална почит. Първо си мислехме, че имат някаква наистина стара традиция, докато не попитахме една лвовчанка, която ни бе туристически гид. Тя обясни, че според някаква легенда човекът, който донесъл кафето в Европа, е бил роден в Лвов, и затова в града кафето е на такава почит. Тя сподели обаче, че музеят на кафето и цялата кафе-мания всъщност е от последните няколко години. Тоест, май са си създали история, за да привличат туристи. Оказа се, всъщност, че много от музеите и сградите са ремонтирани и работят точно по повод Европейското първенство по футбол през 2012, преди това всичко е било доста занемарено.
От лвовчанката също научихме, че кафето лвовско производство е отскоро и не са го доизмислили още, затова да сме си пиели нормално кафенце. И ни прати в едно арменско кафене, където ни гостиха с турско кафе на пясък.
Дори да имахме седмица, пак нямаше да успеем да обиколим всички интересни места за пиене на кафе, Лвов е нещо като столица на кафенетата. Но тук не само кафето е ценно, всяко кафене е със своята уникална обстановка, вмъкнете ли се в сградата на кафенето, обикновено тя е цялата превърната в приятно заведение, на някои на покривите има просто тераски със столчета и маси, на други цял трабант, статуя на коминочистач и всякакви други глезотии. Няма как да ви омръзне да обикаляте и да пиете кафе след кафе, е накрая сте леко разтреперани.
Шоколадът
Ето за това можете да си изхарчите всичките пари за пътуването. Влязохме в „Львівська Майстерня Шоколаду“ и едвам излязохме от нея, полутахме се из стълбичките на сградата и все ни отвеждаха към шоколадови вълшебства, ту нагоре, ту надолу, и пак шоколад… седнахме да пием също горещ шоколад, а и ядохме течен шоколад, след това шоколадови бонбони… като цяло все шоколад. Представете си, навън много студено, а ние на топло пием горещ прекрасен шоколад и ни тъпчат с всякакъв друг шоколад, еми много време изкарахме там.
Газовата лампа и полските аптекари Игнатий Лукашевич и Ян Зех
Тази част може да я озаглавя „Това което не знаех за Лвов“. И освен многото други неща, най важното е, че в Лвов е изобретена първата газена лампа от двамата полски аптекари Игнатий Лукашевич и Ян Зех през 1853г. Двамата служители на аптеката „Под золотой звездой“ (Под златната звезда) разработили метод за прочистване и дестилация на нефта и така се родил керосинът.
Лвов помни двамата си видни граждани и навсякъде може да видите газени лампи, по кафенета, паметници или каквото още се сетите.
И още много от Лвов
Всякакви улички и площадчета. Лвовската опера, всякакви музеи, площада „Ринок“, всякакви трамваи всичко си заслужава разходките в този прекрасен украински град. За съжаление нямахме време да посетим и подземната част на града, за която всеки ден има организирани екскурзии.
Чудни истории има в този град. Ако се повъртите из площад Ринок, ще забележите, че повечето сгради са с фасади с по три прозореца, това е защото до толкова са били без допълнителен данък, само най-богатите можели да си позволят четири или пет прозореца към централната част на града.
В Лвов си имат и статуя на свободата, е тяхната е малко по-мързелива, поседнала на върха на една сграда…
Улицата с многото имена.
Бележки
- Украинската парична единица е гривна.
- В Лвов е малко по-различно от в Киев. В украинската столица говорят почти изцяло руски. Но колкото повече приближаваш Полша, толкова по-малко разбират руски и говорят все повече на украински. В Лвов украинците говорят украински, от чуждите езици най-много знаят полски, английския е леко екзотичен за тях.
- Курсовете на обменните бюра за евро са прилични и без комисионни.
- Препоръчвам горещо хостела, в който отседнахме.
- Градският транспорт е много евтин, трамваите са като нашите.
- Има Free Lviv Tour на английски. Много добро попадение, подгответе си няколко гривни за гидовете.
- Изберете да посетите града по време на някой от многобройните му фестивали. Аз лично искам следващото ми посещение да е по време на фестивала на кафето.
- Ако ви поомръзне украинската кухня, бих ви препоръчал пицария Челентано на площад Ринок.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
4 comments
Съвсем скоро ще съм там, и Вашия пътепис извънредно много ми помогна да избера точно тая дестинация. Благодаря !!!
Надявамс е да ви хареса колкото и на нас, сигурно се е променило за 6-те години откакто не сме били там.
Ugly Very ugly creatures live in Lviv
Супер са ! :) Много яко, как да не отиде човек!