Семейна разходка в Лион, Франция: Гастрономия, история и полезни съвети

1,4K

Въпреки че заглавието може да ви насочи към разказ за това какво да правите с деца в Лион, тази статия се надявам да стане повече от това. Искаме да ви разкажем за града от много гледни точки. Познавате страстта ни към гастрономията, историята и фотографията, а нашите дъщери допринасят да откриваме нови и нови неща, които са интересни и за тях. Затова ви водим в Лион така, както го видяхме ние, а не просто като списък с места, които да отметнете.

Началото на септември беше чудесно време да посетим Лион, разположен в региона Оверн-Рона-Алпи (Auvergne-Rhône-Alpes). Ако бяхме само аз и Мими, със сигурност щяхме да плануваме обиколка на избите по долината на река Рона (Rhône), докъдето ни стигнат парите, сещате се – френските вина са хубави, но не винаги евтини, а и обикновено вървят с разточително посещение на ресторанти. Но този път искахме да запознаем дъщерите ни, Анна и Адриана, с Франция. И така, първата ни сутрин в Лион ни завари на един от мостовете над Рона, вгледани в едно доста неочаквано състезание. Оказа се, че сме уцелили Open Swim Stars Lyon и точно под нас десетки плувци се надпреварваха във водите на реката, което веднага повдигна вечния въпрос: „Колко ли е чиста тази река?“. Реших да не търся отговора като лично се потопя в реката.

Какво да видим в Лион: Първи стъпки в сърцето на града

Всеки семеен пътешественик познава този момент – планиране, таблици, резервации. Нашият план за 3 дни в Лион беше съвършен, според мен. Но както знаем, най-хубавите пътувания се случват някъде между стриктния график и неочакваните завои, а и аз точно за това правя планове, за да знам какво мога да променя. Първият ни ден беше логистичен маратон, който завърши с късно кацане в Лион малко преди 22:00 ч.

Транспорт от летище Lyon-Saint Exupéry (LYS) до центъра

Тук е моментът да споделим и първия ни практически съвет. Бяхме предвидили да ползваме кола от компаниите за споделено пътуване. Макар стандартната цена до центъра да е под 50 евро, имайте едно наум – някои шофьори може да се опитат да ви таксуват повече. При нас така се случи, че два пъти подред се опитаха да се пазарят за по-висока цена от тази в приложението. Не се дадох и на третия път попаднах на шофьора, който ни закара до хотела за 42 евро. Аз съм с досаден характер – като ме разочароват, после си намирам алтернативен начин, и в случая алтернативният начин се оказа супер удобен. Друг бърз вариант е експресният трамвай Rhônexpress. Голямо предимство за семействата е, че пътуването с него е напълно безплатно за деца под 12 години, придружени от възрастен. Купувате си билет от спирката и трамваят ви откарва за около половин час до центъра на града.

Друго важно нещо за летището на Лион е, че е и оживена ЖП Гара, от тук може да хванете влакове към различни дестинации. Има такива и за Париж.

Нашият хотел в Лион: Между хостел и хотел

Хотелът ни, Meininger¹, може да се окаже най-бюджетното място, където да спите с децата си. Наистина цените ми се сториха шокиращо ниски, затова добавяме и този абзац. Ани и Ади се влюбиха в двуетажното легло, ние имахме такова докато бяха малки, но сега спят на отделни легла и това връщане към по-бебешките им години много ги зарадва. Усещането беше за свеж, младежки вайб, без да се губи от комфорта. Стаите бяха изчистени, със собствена хубава баня и тоалетна, а двойното легло – достатъчно удобно за двама уморени родители. Общите пространства като кухня, бар и ненатрапчива рецепция бяха много удобни, макар че ние лично не използвахме нищо от това. Опитвам се да покажа на децата какво е да си млад човек в Европа и какви удобства може да си намери човек и без да се разори. Закуската тук не бе нещо особено, но ако ви е трудно да се съберете сутрин и да тръгнете към близката пекарна е вариант.

Географията на Лион: Градът между две реки

За да разберете Лион, първо трябва да се запознаете с двете му реки, които оформят неговия характер. Сона (Saône) е по-бавната, по-спокойната, с нейните зелени и леко мътни води. Рона (Rhône), от друга страна, е могъщата алпийска река – по-бърза, по-синя и по-широка. Тези две реки прегръщат централната част на града, наречена Presqu’île (Полуострова) – дълъг език земя, който е истинското сърце на Лион. На юг те се сливат в модерния квартал La Confluence, където водата и архитектурата създават впечатляващи гледки.

Но географията на Лион не е само вода. Градът е оформен и от два емблематични хълма. На запад се издига хълмът Фурвиер (Fourvière), известен като „хълмът, който се моли“. Тук се намират римските руини и величествената базилика Нотр-Дам дьо Фурвиер. На север е хълмът Кроа-Рус (La Croix-Rousse), или „хълмът, който работи“. Това е историческият квартал на копринените тъкачи, с неговите лабиринти от скрити проходи. Тази уникална комбинация от реки и хълмове прави Лион не само красив, но и изключително лесен за ориентиране.

Всичко това звучи много романтично и компактно, но не се подлъгвайте – Лион е голям град. Всъщност е третият по големина във Франция (след Париж и Марсилия), а агломерацията му е втората най-голяма. Макар повечето исторически забележителности да са сгушени в центъра, мащабите си ги има. Градът е жив, пълен с туристи и местни, забързани по задачи. За щастие, транспортната мрежа е отлична – метро, трамваи и фуникуляри сноват навсякъде, така че дори и да се уморите от ходене (а то ще е много), винаги имате удобен вариант за придвижване.

Ден 1: От площадите до Стария град и „Обърнатия слон“

Разходка из Presqu’île до площад Белкур

И така, нашата разходка започва от моста Галиени (Pont Gallieni), кръстен на френския генерал Жозеф Галиени. Той е известен с ролята си в Първата битка при Марна през септември 1914 г. По това време е военен губернатор на Париж и реквизира около 600 парижки таксита, с които превозва хиляди войници от резерва до фронтовата линия. Тази операция остава в историята като „Такситата от Марна“ (Les Taxis de la Marne) и се смята за ключов момент, допринесъл за френската победа и спасяването на Париж.

А ние пресичаме Рона по моста, вгледани в леко странните хора, плуващи в реката. Вече сме на Presqu’île (Полуострова) и целта ни е площад Белкур, но без да бързаме. Идеята е да се потопим в атмосферата на тази част от града. Спокойно е и ние бавно се разхождаме към сърцето на Лион.

И когато казваме сърцето, не преувеличаваме. Площад Белкур (Place Bellecour) не е просто някакъв си площад. Това е нулева точка на града, един от най-големите пешеходни площади в Европа и истинският център на обществения живот. Северната му част е оставена умишлено празна – пространство с размерите на футболно игрище, което кметството пази за организиране на мащабни прояви.

Ще го познаете веднага и по настилката – специфичен червеникав пясък, наричан „gorrhe“. Този материал (разложен гранит) идва от близкия регион Божоле и е характерен с червено-оранжевия си цвят. Придава много топъл вид на града, макар че има своите капризи – в горещи дни може да вдига прах, а след дъжд да цапа обувките.

Новост от лятото на 2025: арт инсталацията „Градска тъкан“

Ако посетите площада след юли 2025 г., ще забележите нещо ново и доста интересно в центъра му – арт инсталацията „Градска тъкан“ (Tissage urbain) на художника Ромен Фроке (Romain Froquet). Тъй като засаждането на дървета е невъзможно заради подземната инфраструктура (метро и паркинг), кметството намери артистично решение на проблема с летните жеги. Това са три алеи с красиви сенници, които не само осигуряват сянка, но и пръскат фина водна мъгла (от 15 юни до 15 септември), за да разхлаждат минувачите. Планирано е инсталацията да остане там до 2030 година, така че не пропускайте да се разхладите под нея!

Статуята на Краля Слънце – Луи XIV

В центъра на това огромно пространство властва конната статуя на Краля Слънце – Луи XIV. Това обаче е втората ѝ версия. Първата, издигната през 1713 г., е била унищожена през 1793 г. по време на Френската революция, за да се превърне бронзът в оръдия. Сегашната е дело на скулптора Франсоа-Фредерик Лемо и е поставена през 1825 г. Любопитно е, че тя пристига от Париж след епично 12-дневно пътуване, теглена от впряг с 24 коня – истинско зрелище, събрало тълпи от зрители по онова време.

Уцелихме площада в неделя, когато градът буквално бръмчеше от събития, не от работа. Оказа се, че на площада е финалът на танцувално биенале, а по булеварда на Републиката следобяд щяха да дефилират танцови групи. Беше живо, пълно с народ. Тук е и важният съвет: проверявайте кое кога работи във Франция, защото много бизнеси почиват през уикенда или в други дни от седмицата.

На самия площад се намира и туристическият информационен център. Оттам си взехме карта, снимахме се със статуята на легендарния готвач Пол Бокюз (Paul Bocuse), за когото ще разкажем по-късно, и научихме повече за събитията. Точно до информацията има чешма, от която да си налеете чиста питейна вода – носете си бутилка! За децата, разбира се, всичко това беше фон за голямо тичане из огромното пространство.

Пол Бокюз: Готвачът на века

Невъзможно е да говорим за Лион, без да споменем Пол Бокюз (Paul Bocuse). Ще видите името и лика му навсякъде – от статуята пред туристическия център до огромния стенопис „Fresque des Lyonnais“. Наричат го „Папата на гастрономията“ и „Готвачът на века“. Той е човекът, който превърна Лион в световна кулинарна столица и задържа рекордните 3 звезди Мишлен за своя ресторант в продължение на цели 53 години без прекъсване! Бокюз е първият, който изкарва готвачите от горещите кухни и ги превръща в медийни звезди

Неделният пазар край Сона: Пътят към Стария град

От площад Белкур разходката ни продължи по главната търговска улица Rue de la République, която води чак до кметството на Лион. Преди да се гмурнем към реката обаче, минахме през площада на Якобинците (Place des Jacobins), за да видим един от най-красивите фонтани в града, където децата се катериха, бъркаха във водата и всички поразии, за които се сетиха, докато ние си почивахме на пейките. Децата винаги са изморени по разходките, а на почивките не сядат да почиват, а търчат.

Оттам се отклонихме, за да пресечем река Сона и да се отправим към едно местенце за сладолед. Пресичането към Стария град (Vieux Lyon) леко се забави, като се навряхме в гъмжилото от аромати и гледки – от печени пилета и зрели сирена до… жива козичка, която леко шаваше върху една от сергиите. Нея не я снимах, но пък опитахме едни пикантни бонбони, докато с децата се провирахме между любезни французи, пазаруващи фермерски стоки. Точно така си представям живота тук – вкусен, шумен и истински.

Накрая все пак успяхме да се отскубнем от пазара и пресякохме Сона по пешеходния мост (Passerelle du Palais-de-Justice), който ни отвежда до Съдебната палата (Palais de Justice) с нейните 24 колони, които според местната легенда символизират 24-те часа на денонощието. Или както казват французите: „La justice ne dort jamais“ – правосъдието никога не спи.

Бяхме на прага на Стария Лион и първата ни спирка беше съвсем логична.

Катедралата Сен-Жан-Батист

Катедралата на Лион – Сен-Жан-Батист (Cathédrale Saint-Jean-Baptiste). Строежът ѝ е продължил почти три века (от 1180 до 1476 г.), което я прави почти връстница на прочутата Нотр-Дам дьо Пари. Вмъкваме се вътре, за да се насладим на красивите стъклописи, картини и всичко останало. На входа има машини за монети, които децата усилено събират от всяко пътуване. Рисковете да си турист, но поне не заемат много място. А ние упорито ги поучаваме да се оглеждат и да събират спомени. Но с не особено голям успех, малките дрънкулки винаги правят по-голямо впечатление.

И в дъното на катедралата се намира астрономическият часовник от XIV век, един от най-старите в Европа. Този сложен механизъм показва не само часа, но и датата, позицията на Луната, Слънцето, Земята и дори изгряващите звезди над Лион. Истинското представление обаче настъпва няколко пъти на ден (обикновено в 12, 14, 15 и 16 ч.). Тогава часовникът оживява: малки фигурки излизат на сцената, задвижват се, а петел кукурига и размахва криле. Това е малък механичен театър, който разказва историята на Благовещение. Ние така и не успяхме да минем в тези часове, та това го разказвам без личен опит.

Но самата катедрала е много интересна и понеже е строена толкова години, ще видите смесица на стилове. Започната е в романски стил, а е довършена в готически. Пред нея е симпатичното площадче и кладенецът Fontaine Saint Jean. Оттук може да хванете и фуникуляра към върха на Фурвиер, като тук се намира и метростанция. Метрото и фуникулярът са с билети за градския транспорт и може да се възползвате напълно.

Музеят на миниатюрите и киното: Два свята в една сграда

Едно от топ местата, особено за децата, е Музеят на миниатюрите и киното (Musée Miniature et Cinéma). Разположен в сърцето на Стария град, в историческа сграда от XVI век, той е създаден от художника миниатюрист Дан Олман (Dan Ohlmann). Музеят е разделен на два свята. На последния етаж ще се потопите в невероятната колекция от над 100 хиперреалистични миниатюрни сцени, които пресъздават с изумителна точност различни интериори и моменти. Анна беше особено впечатлена от последния етаж, изцяло посветен на тях.

На другите етажи ви очаква магията на киното – огромна експозиция с над 450 автентични артефакта, декори, костюми и специални ефекти от световни продукции. Тук можете да видите отблизо кралицата от „Пришълецът“ (децата го пропуснаха, че им беше страшно), маската от филма „Маската“, магически пръчки и костюми на Хафълпаф от „Хари Потър“, колата Хърби и дори летящата кола на семейство Уизли. Има и цели декори от филма „Парфюмът“, които също се сториха страшни на децата.

Не знам как беше научила Ани за музея преди да тръгнем за Лион, но през целия път бе много ентусиазирана да го посетим. Може да се каже, че остана доста доволна и ѝ беше изключително забавно. Помага и това, че има тоалетни и децата си починаха между разходките. Цената на семейния билет за двама възрастни и две деца беше около 58 евро.

Вкусното лице на Стария Лион: Какво е „бушон“?

Ако искате да усетите кулинарната душа на Лион, трябва да посетите „бушон“ (bouchon). Това не е просто ресторант, а институция. Представете си малко заведение с леко неудобни столове на уличките на Стария град, с карирани червено-бели покривки и стени, отрупани със стари снимки и медни съдове. Атмосферата е шумна, приятелска и абсолютно непринудена. Историята на бушоните е свързана с работниците от копринената индустрия (canuts). Техните съпруги, прочутите „Mères lyonnaises“ (Лионските майки), започнали да готвят за тях обилна и питателна храна, поставяйки основите на тази уникална кухня.

Храната тук е земна и щедра: очаквайте наденички в тесто (saucisson en brioche), кюфтета от щука (quenelle de brochet), лионска салата с крутони и бекон (salade lyonnaise) и всякакви деликатеси от карантия. Лионската кухня, макар и много известна и хубава, може да ви изненада с избора си на продукти, та бъдете убедени, че знаете какво поръчвате. За виното, тук често се пият вина от Божоле, но не точно Божоле нуво.

Легендарни „бушона“, които да пробвате

Ако все пак решите да се потопите в автентичната атмосфера и искате да сте сигурни в избора си, ето три от най-утвърдените имена в Стария град:

1. Daniel et Denise Saint-Jean: Това е един от ресторантите на прочутия шеф Жозеф Виола (Joseph Viola). Тук традицията е издигната в култ и качеството е гарантирано. Резервацията е абсолютно задължителна и е важно да знаете, че неделя и понеделник не работи. Това място е в гид Мишлен, но цените са разумни, имат и детско меню.
2. Les Lyonnais Saint-Jean: Класическо място, което почти винаги е пълно. Атмосферата е много оживена, а менюто предлага всички емблематични за града ястия и си е едно от най-туристическите. Потърсете официалния знак, който потвърждава, че мястото е автентичен бушон – представлява марионетката Гнафрон (Gnafron) с чаша вино в ръка и голям нос.
3. Le Café Comptoir Abel: Още една легенда, посетена от Антъни Бурдейн. Те гордо се наричат „най-старият лионски бушон“ и атмосферата наистина ви връща назад във времето. Тук Бурдейн се наслаждава на прочутата Quenelle de brochet en gratin (кюфте от щука в сос Нантуа със сметана и раци) – ястие, което е абсолютно задължително за всеки гастроном.

La Mère Brazier: Институция, която промени историята

И тъй като сме в Гастрономическата столица на Франция, не може да не споменем една от най-големите легенди – La Mère Brazier. Южени Бразие е емблемата на „Лионските майки“ и жената, която буквално е научила Франция да готви. Тя е първият готвач в историята (мъж или жена), получил 3 звезди Мишлен за два свои ресторанта едновременно – рекорд, неподобрен в продължение на 60 години! Именно в нейната кухня е чиракувал и самият Пол Бокюз. Днес ресторантът ѝ е светилище на висшата кухня (с 2 звезди Мишлен) и изживяването е много различно от това в шумните бушони.

Ние обаче решихме да не рискуваме с туристически капани в най-оживената част и си бяхме запазили специално място за вечеря в един доказан, истински бушон, за който ще разкажа малко по-късно.

Нашият обяд: Boulangerie du Palais

След часовете, прекарани в музея, цялото семейство беше гладно. И докато идеята за автентичен „бушон“ беше изкусителна за възрастните, знаехме, че дългият обяд на маса може да се окаже предизвикателство за децата. Затова приложихме План Б, който се оказа практично решение – отправихме се към пекарната Boulangerie du Palais, прочута със своя brioche aux pralines (козуначен хляб с розови захаросани бадеми). Освен този задължителен десерт, взехме и солени неща. Седнахме на едни неудобни столове и маси точно пред пекарната. Масите са три на брой и беше чудо, че намерихме място на едната. Но беше задължително да пробваме местната „улична храна“.

Сладоледът в Лион: Terre Adélice, феноменален сладолед

Стигаме и до може би най-добрия сладолед, който съм ял последните години – този в Terre Adélice, а и децата нямаха търпение. Като се замисля, май съм ужасен родител. Нарочно подминахме 4-5 други сладоледаджийници, покрай които децата гледаха жадно, само за да стигнем до тази, която си бях набелязал. Мога да кажа, че макар и да помрънкваха по пътя, накрая оцениха избора ми и после разпалено обясняваха на когото срещнаха КАКЪВ ЯК СЛАДОЛЕД СА ЯЛИ. А той наистина е ЯК.

Преди да продължа, малко езиков урок: сладолед на френски е une glace (юн глас), а това място е неговият храм. Ще го откриете на адрес 1 Place de la Baleine, като в неделя вероятно ще го познаете по опашката от десетки чакащи. Ние го посетихме и в понеделник следобед, когато беше значително по-спокойно. Но не се заблуждавайте – мястото е легендарно и работи всеки ден от 12:00 до полунощ. Даже ви съветвам да минете няколко пъти.

Историята на Terre Adélice започва не в Лион, а в сърцето на областта Ардеш (Ardèche) през 1995 г. Тогава двама братя, Бертран и Ксавие Русел, решават да създадат нещо специално, вдъхновени от земята. Първоначално идеята им се ражда в семейната козеферма, където правят сирене „Пикодон“. Замисълът е бил прост – да преработват местните плодове и да предлагат на ресторантите „сирена и десерти“.

От самото начало братята се отличават с безкомпромисно качество. Философията им е да запазят истинския вкус на природата: сорбетата им съдържат до 70% плодове, които не се варят, за да се съхранят ароматът и цветът им. Не се използват никакви изкуствени оцветители или ароматизатори. Започват със сорбета през 1996 г., две години по-късно добавят и сладоледи. Бизнесът им расте и през 2009 г. пускат първата си био линия, за да стигнат до 2020 г., когато всичките им продукти стават 100% органични.

Резултатът от тази отдаденост е над 100 вкуса, които ще взривят представите ви. Менюто е разделено на класически вкусове като Ванилия от Мадагаскар и лешник от Пиемонт, и сорбета, които са над 90 вида и са истинска плодова експлозия. Освен божествения пъпеш, който опитахме, тук ще намерите и екстравагантни творения като сладолед със слама (foin), пушен бекон (lard fumé) или козе сирене. Мястото е ангажирано и с екологията – използват възобновяема енергия и еко-съобразни опаковки. Освен сладоледа, можете да опитате и домашна бита сметана (chantilly), органично кафе, а през зимата дори и палачинки (crêpes) с кестеново брашно. Преживяването е задължително!

И си представете, че тези неща ги обяснявам на децата ни. Не че им е много интересно, по-скоро си ядат сладоледа и не ме слушат. Но определено много им хареса. Тук има и малко тънкости, ако ядете сладоледа на крак цената е една, но ако искате да седнете на масите – цената е друга.

Pâtisserie Duclef: Кафе пауза за ценители

Трябва да вмъкнем в разказа и кафе. В търсене на добро кафе в Стария Лион се озовахме в Pâtisserie Duclef. Беше време за почивка: кафе със сладичко за нас, лимонада със сладичко за децата. Влязохме и веднага усетихме свежото, младежко настроение. Децата бързо си харесаха отделна маса – искат си личното пространство, а ние се възползвахме от нашето. Така се гледахме през две маси, докато си почивахме.

Сладкарницата се намира на адрес 4 Place du Change, само на няколко крачки от Terre Adélice и точно срещу бушон „Les Lyonnais“. Тя е сбъднатата мечта на Ориана от Белгия и Максим от Лион, които я отварят през октомври 2022 г. с идеята да бъде място, където хората се чувстват като у дома си, посрещнати топло и заобиколени от вкусна, качествена и домашно приготвена храна.

Всичко тук се прави на място, като се работи със сезонни плодове и зеленчуци. Кафето е от специално подбрани сортове на лионската пекарна Mokxa, а чаят е от реномираната къща Cha Yuan. Витрината е пълна както със солени изкушения (фокачи, кишове, урапи), така и с класически френски десерти като тарта с лимонов меренг, тарта с пралини и ванилов флан. Имайте предвид, че мястото работи до около 18:00–18:30 ч.

Хълмът Фурвиер: Пътуване през времето под закрилата на ЮНЕСКО

Лесно може да обиколите основните забележителности на Лион за един ден. Полуострова, Стария Лион и после се качвате с фуникуляра на хълма Фурвиер. Всичко това не е просто разходка, а пътуване през 2000 години история, признато и защитено от ЮНЕСКО.

Какво и защо е в ЮНЕСКО?

През 1998 г. ЮНЕСКО вписва в списъка си за световно културно наследство не просто една сграда, а целия исторически център на Лион – близо 500 хектара, които включват хълма Фурвиер, Стария Лион, хълма Кроа-Рус и голяма част от Полуострова. Причината? Лион е изключителен пример за непрекъснато градско развитие в продължение на двайсет века. Тук може да видите как римляни, ренесансови търговци и копринени работници са живели и са оформяли града, оставяйки своя отпечатък.

Базиликата „Обърнатият слон“, която пази Лион

На върха на този исторически хълм се издига базиликата Нотр-Дам дьо Фурвиер. Преди да ви разкажем историята ѝ, трябва да споделим прякора, който лионци с много хумор са ѝ дали – l’éléphant renversé, или „обърнатият слон“. И като се загледате, има логика! Четирите масивни кули приличат на краката на слон, който е застанал на главата си. Този прякор се ражда от необичайната ѝ архитектура – смесица от романски и византийски стил, която е била доста спорна за времето си.

Прякорът обаче не е дошъл от местните, а от журналист в местната преса. През 1883 г. в списание Le Courrier de Lyon един автор (смята се, че е писателят и архитект Клер Тисьор или негов колега с псевдоним Бармен) описва сградата не като църква, а като „някакъв апокалиптичен пахидерм (дебелокожо животно/слон), легнал по гръб“.

Но зад забавния прякор се крие една много сериозна история. През 1870 г., по време на Френско-пруската война, пруските войски са на прага на Лион. В миг на отчаяние, архиепископът на града дава тържествен обет пред Дева Мария: ако тя защити града, лионци ще ѝ построят най-величествения храм. И чудото се случва – пруската армия спира настъплението си. Верни на думата си, гражданите започват строежа през 1872 г. Отвътре базиликата е спираща дъха феерия от пищни мозайки и витражи, като всъщност крие две църкви една върху друга.

Айфеловата кула… в Лион?

Точно до базиликата стърчи нещо, което накара децата веднага да попитат: „Ама ние в Париж ли сме?“. И с право – Металната кула на Фурвиер (Tour métallique de Fourvière) прилича досущ на върха на Айфеловата кула. Много хора (дори местни) вярват, че е дело на самия Гюстав Айфел, но това е един от най-големите митове в града. Всъщност е построена през 1894 г. от други архитекти като светски и републикански отговор на религиозната базилика до нея. Някога горе е имало ресторант и панорамна площадка, до която се е стигало с асансьор, но днес кулата служи само за телевизионно излъчване и е затворена за посетители. Все пак, тя е най-високата точка на Лион и чудесен фон за снимки.

Вечер на Фурвиер

Но освен самата базилика, истинската награда за изкачването (което може да си спестите с фуникуляра) е панорамата. Поне на теория. Оттук целият Лион би трябвало да е в краката ви: морето от червени покриви на Стария град, Полуостровът, прегърнат от двете реки, и дори зъберите на Алпите в далечината.

Реалността по залез обаче е малко по-различна. Терасата пред базиликата се превръща в оживен мравуняк от стотици хора, дошли да уловят перфектния кадър, и да видиш нещо от панорамата се оказва истинско предизвикателство.

Вечеря на хълма Фурвиер

Точно затова нашият план за вечеря се оказа спасителен. Бяхме си избрали ресторант Bulle точно до базиликата, който е по-семплият и народен ресторант на готвач с една звезда Мишлен. Така, вместо да се борим с тълпата за гледка, ние се настанихме удобно, а нощният Лион заблестя специално за нас. Разбира се, не е евтино, но е поносимо спрямо другите ресторанти със звезди, а освен това имаше и детско меню. Както и дадоха моливчета на децата да оцветяват, което винаги е бонус.

За да не ви подведа, ресторантът е хубав, изискан, скъп с чудесна храна в изискания ѝ вид. Тук седнете, ако искате да направите една много приятна и красива вечеря над обичайното ниво на градските ресторанти. Храната бе уникално вкусна. Децата, макар че харесаха детското меню, не изядоха много, но при тях е така, когато са превъзбудени.

Римският театър: 10 000 зрители и 2000 години история

Само на няколко крачки под базиликата се намира другото голямо съкровище на хълма – Античният театър на Лугдунум (Théâtre antique de Lugdunum). Това е римското сърце на града, което доказва колко важен е бил Лион още в древността.

Това, което виждате, всъщност са два театъра. По-големият и по-внушителният е Античният театър, построен около 15 г. пр.н.е. при император Август. Той е един от най-старите в цяла Галия и първоначално е събирал около 5 700 души. По-късно, през II век, е разширен, за да достигне внушителния капацитет от 10 000 зрители – тук са се играели трагедии и комедии.

Точно до него е по-малкият Одеон, който е побирал 3 000 души и е бил предназначен за музикални изпълнения и речи. Важно е да се отбележи, че това са театри (за представления), а не амфитеатър (за гладиаторски борби). Истинският амфитеатър на Лион се намира на хълма Кроа-Рус.

Невероятното е, че след падането на Римската империя тези постройки са били изоставени, използвани като кариера за камъни (много от тях отиват за строежа на катедралата Сен-Жан) и накрая са били напълно затрупани и забравени. Историята на тяхното преоткриване е също толкова интересна:

• През 1887 г. професор Лафон открива останки от сводове в своя имот и погрешно ги приема за изгубения амфитеатър на мъчениците от Лион.
• Истинският характер на обекта е потвърден едва през 1933 г., когато археологът Пиер Вюийомие (Pierre Wuilleumier) започва системни разкопки с подкрепата на кмета Едуар Ерио.
• Това се превръща в най-големия археологически проект в Лион, като в един момент на него работят до 120 души.
• През 1946 г. театърът е възстановен и символично върнат към живот с представление на пиесата „Персите“ от Есхил.

За да влезете тук, няма входна такса, достъпът е свободен. Анна и Адриана се втурнаха да катерят стълби и да прескачат седалки – не знам, бяха си изморени, ама не им личеше. Ние се озовахме по залез и имаше много хора, насядали по последните редове и любуващи се на гледката.

Вторият ден в Лион: Дъжд, Хали и Гастрономия

За нас това се оказа понеделник и както ви предупредих, трябва да внимавате не само с неделите, но и с понеделниците и вторниците. Винаги си проверявайте работното време на местата, които искате да посетите. Примерно, нашата грешка бе, че оставихме зоопарка и парка Тет д’Ор за по-късно, но се оказа, че програмата ни трябваше да се нагоди към капризите на времето.

Нашият понеделник беше лежерен. Сутринта леко валеше (това ни накара да се позабавим в хотела, за да отмине дъждът). Адриана така и до последно не искаше да излиза на мокрото. Но в крайна сметка ги изкарахме на разходка пеш до Халите на Лион (Les Halles de Lyon Paul Bocuse).

Халите на Пол Бокюз: Храмът на храната

Халите са кръстени на легендарния Пол Бокюз, който е оставил незаличима следа във френската кухня и в Лион като цяло. Мястото е малко прехвалено и туристическо, но ако отидете, няма да сбъркате – тук може да видите и опитате местна храна в пълния ѝ блясък. Имайте предвид, че понеделник е особен ден и за халите – половината магазинчета не работят. Но винаги има какво да намерите за обяд.

Силно препоръчвам да се спрете на щанда на „Maison Cellerier“ – истинска институция в Халите. Там не е нужно да купувате цели разфасовки – предлагат чудесна опция за „Dégustation de charcuterie“ (Дегустация на колбаси). Срещу 11 евро получавате плато с подбрани мезета, сервирани директно на мраморния плот, в компанията на чаша червено вино. Ето какво задължително трябва да опитате или поне да видите:

Saucisson brioché (Сосисон бриоше): Това е една от емблемите на Лион. Представлява цял лионски салам (често с шамфъстък), изпечен вътре в пухкаво тесто за бриош. Сервира се нарязан на дебели филийки, често топъл. Комбинацията от соленото месо и сладкия хляб е чудесна.

Saucisson de Lyon и регионални специалитети: Ще видите стотици висящи от тавана сушени колбаси, покрити с благородна бяла плесен. Разнообразието е огромно – от класическия Rosette de Lyon до по-скъпите варианти като Saucisson Sec d’Auvergne (с цена около 50-53 евро/кг). Този салам от съседния планински регион Оверн (известен със сухия си и ветровит климат, идеален за зреене) често носи знак за IGP (Защитено географско указание). Това гарантира, че е произведен по строги традиционни методи само от висококачествено, незамразявано свинско месо. Вкусът му е по-силен, „селски“ (rustic), по-едро смлян е и често има добавен чесън за специфичен аромат.

Jésus de Lyon (Жезу дьо Лион): Емблематичен сух салам с крушовидна форма и едро смляно месо. Ще го познаете веднага – виси окачен в характерна мрежичка (както видяхме етикета „Jésus Sec“ с цена около 31.50 евро за килограм). Името му („Исус от Лион“) идва от традицията да се приготвя за Коледа, а формата му е трябвало да наподобява повито бебе.

Saint-Marcellin (Сен-Марселен): Малко, меко сирене от краве мляко с кремообразна текстура, което е гордостта на региона.

Tarte à la Praline (Тарта с пралини): За десерт няма как да пропуснете този червен сладкиш. Пралините са бадеми, обвити в розова захар, които при печене се разтапят и образуват хрупкава, карамелена коричка. Сладко е, лепне и е много вкусно!

Купихме си по малко от всичко, което може да се яде в движение, и продължихме нашата кулинарна експедиция.

Отново из Лион

След хапването в Халите, краката сами ни поведоха обратно към сърцето на града – Прескил (Presqu’île). Пътят ни мина през оживения площад „Корделие“ (Place des Cordeliers), където нямаше как да пропуснем църквата Сен-Бонавантюр (Église Saint-Bonaventure). Тя стои там малко като странен, но красив пътник във времето. Това, което веднага прави впечатление, е контрастът. Старата готическа фасада от бял камък се оглежда директно в модерните стъклени витрини на съседните сгради и търговския център до нея.

Това е единствената средновековна сграда на Полуострова, която не е била разрушена по време на Френската революция, макар да е пострадала. Ако влезете вътре, ще видите красивите стъклописи, които са били разбити по време на революцията и сегашните са нови, направени по-късно. Сегашните витражи са от XIX и XX век и се смятат за едно от най-големите украшения на базиликата днес. Те са дело на изкусни майстори като Жозефин Лами-Пайе (която е работила по тях цели 20 години!). Разказват не само библейски сцени, но и историята на самия Лион и Франция – например има сцена с кръщението на крал Кловис.

Църквата носи името на кардинал Бонавантюр, който е починал точно тук, в Лион, по време на църковен събор през 1274 г. За нас обаче тя беше „остров на спасението“. Докато отвън трамваите свистят, а шопинг маниаците щурмуват магазините по Rue de la République, вътре цари невероятна тишина. Влязохме за малко – хем да се подивим на красивите витражи и високите сводове, хем да си поемем дъх (и да усмирим децата за пет минути).

Кметството на Лион и фонтанът

Продължавайки разходката си на север по булеварда, стигнахме до финала на нашия пешеходен тур – величествения площад Теро (Place des Terreaux). Това е мястото, където Лион показва мускули и имперски блясък. Целият ансамбъл е част от световното наследство на ЮНЕСКО.

От едната страна площадът е рамкиран от Кметството (Hôtel de Ville). Сградата е толкова пищна, че прилича повече на кралски дворец, но истината е, че е строена специално за кметство (Maison Commune) между 1646 и 1672 г., за да демонстрира богатството и силата на града. Първоначалният архитект е Симон Мопен, но след пожар сградата е възстановена и преработена от Жул Ардуен-Мансар – същият, който е проектирал двореца Версай! Може би затова е толкова величествена. Точно срещу нея пък се намира Музеят за изящни изкуства (Musée des Beaux-Arts), разположен в бивш бенедиктински манастир от 17-ти век – оазис на културата в центъра на града.

А децата веднага се насочиха към фонтана – Фонтанът Бартолди (Fontaine Bartholdi), поставен тук през 1892 г. Този шедьовър, тежащ 21 тона, е изработен от олово и желязо и е дело на Фредерик Огюст Бартолди (създателят на Статуята на свободата в Ню Йорк). Представен е на Световното изложение в Париж през 1889 г., но историята му е куриозна. Първоначално е поръчан от град Бордо, но местната управа го отказва, защото им се вижда твърде скъп.

Лион обаче не се колебае, купува го с отстъпка и сега се гордее с него. Композицията изобразява Франция като жена, управляваща триумфална колесница с четири буйни коня. Конете символизират четирите големи реки на Франция (Гарона, Дордона, Лоара и Рона) и са изваяни с такова майсторство, че сякаш всеки момент ще изскочат от водата и ще препуснат през площада, а водната пара е като дъх от ноздрите на конете.

Круиз по Сона: Архитектура от водата

Денят беше прекрасен, а ние си бяхме запазили круиз по река Сона. Малките електрически корабчета правят разходката много добра опция за семейства с деца. Настанихме се на покрива – хем да си починем за час и нещо, хем да видим града от друга гледна точка. Екскурзоводите разказват увлекателно за историята на Лион (на френски и английски), докато минавате покрай ренесансовия квартал и Стария Лион.

Избрахме маршрута, който се спуска на юг към модерния квартал Confluence (Сливането), където двете реки се събират. Тази част от пътуването е като скок в бъдещето. От палубата на корабчето се открива гледка към едни от най-смелите и интересни съвременни сгради в Европа:

Оранжевият куб (Le Cube Orange): Няма как да го пропуснете. Огромна ярко оранжева сграда с дупки по фасадата, която местните на шега наричат „La Mimolette“ (заради приликата с оранжевото сирене). Дело е на архитектите Jakob + MacFarlane и е символ на възраждането на този бивш индустриален район.

Зеленият куб (Le Cube Vert): По-малкият брат на оранжевия, в който се помещава централата на Евронюз (Euronews). Неговият цвят и ажурна фасада пък са вдъхновени от водите на река Сона.

Захарната фабрика (La Sucrière): Бивш склад за захар от 30-те години, който е запазен и превърнат в културен център. Старите силози още стоят и напомнят за индустриалното минало, докато вътре се провеждат изложби и известното Биенале на съвременното изкуство.

Кулата Ycone: Една впечатляваща бяла жилищна сграда, проектирана от световноизвестния архитект Жан Нувел. Тя е символ на новия лукс в квартала, където се намират и едни от най-скъпите апартаменти в града, точно до големия мол Confluence.

Mузеят на сливането (Musée des Confluences): Тази сграда е просто извънземна. Прилича на космически кораб, кацнал точно на върха на полуострова. Архитектурата е деконструктивизъм в най-чиста форма – стъкло и стомана, които сякаш се движат.

Молът Confluence: Дори и да не обичате пазаруването, погледнете покрива му откъм реката. Той е направен от огромен, прозрачен „надуваем“ материал (ETFE възглавници), който пропуска светлината, но пази от дъжд. Изглежда много леко и ефирно.

И накрая стигнахме до La Pointe (Върхът) – мястото, където водите на Рона и Сона физически се сливат.

Цената на круиза е съвсем приемлива – 9 евро за деца до 10 г. и 15 евро за възрастни, а преживяването си заслужава.

Гастрономически финал: Вечеря в Daniel et Denise Créqui

И така, ден втори завърши в мястото, което според моето проучване трябваше да е най-специалният бушон в Лион – такъв, който да работи в понеделник (което в Лион е рядкост), да има детско меню, да е отличен от Мишлен (с Bib Gourmand) и да е култов по някаква причина. Това ни отведе в Daniel et Denise Créqui.

Това не е просто ресторант, а институция, ръководена от шеф Жозеф Виола, носител на престижната титла Meilleur Ouvrier de France (MOF) – „Най-добър майстор занаятчия на Франция“. Разпознавате ги по куртките с цветовете на френското знаме. Той е взел този бушон през 2004 г. и го е превърнал в еталон за „гастрономически бушон“ – място, където „кухнята на разбойниците“ (cuisine canaille) се среща с елегантността.

Преживяването беше великолепно. Макар да не е скъпарско място, атмосферата е пропита с класа. Срещу нас седеше господин, който с лекота си поръча бутилка шампанско Krug и червено вино Romanée-Conti (едни от най-скъпите вина в света!), докато ние се наслаждавахме на скромно, но чудесно вино от региона на чаша, а децата пиеха типичните за Лион плодови сиропи с вода. Този контраст е чарът на истинския бушон – тук всички са равни пред добрата храна.

Поръчахме си ястия от Menu de saison (Сезонното меню – 45€), защото искахме да опитаме класиките в най-добрата им форма. Ето какво задължително трябва да пробвате:

Pâté en croûte (Пастет в тесто): Това не е просто предястие, а легенда. Рецептата на Жозеф Виола е Световен шампион за 2009 г. Представлява хрупкаво маслено тесто, пълно с мозайка от патешки фоа гра и телешки момици (ris de veau). Вкусът е богат, текстурите се топят в устата – абсолютен шедьовър.

Quenelle de brochet sauce Nantua (Кенела от щука със сос Нантуа): Ако ядете само едно нещо в Лион, нека е това. Кенелата е пухкава като облак (буквално суфле от щука), а сосът Нантуа (от речни раци) е толкова наситен и ароматен, че ще искате да си омажете чинията с хляб.

Десертите: Завършихме с класиката – Tarte à la Praline (тарта с розови пралини) и Île flottante (плуващ остров), които бяха идеалният сладък финал.

Минахме по локалните ястия и може да се каже, че опитахме Лион в истинския му, клиширан (в най-хубавия смисъл) кулинарен блясък. Другият път ще излезем извън клишето, но за първо посещение – това беше десетката!

Ден 3: Паркът, Жирафите и Финалът

Паркът Тет д’Ор

Третият ни ден започна с малък организационен провал – оказа се, че безплатният зоопарк в огромния парк Тет д’Ор (Parc de la Tête d’Or) не работи във вторник. Въпреки това, разходката в самия парк си заслужаваше – видяхме жирафите и зебрите, които се разхождаха в откритите си заграждения, дори без да влизаме в същинската част на зоопарка. Ботаническите градини наоколо също са прекрасно място за тичане на воля.

Докато се любувахме на природата, Ани и Ади бързо се сприятелиха с детето на българско семейство, живеещо в Лион. Докато малките играеха, ние получихме ценна информация „от кухнята“ за живота във Франция и системата на детските градини тук. 

Музеят на сливането (Musée des Confluences)

След парка и поредната доза лионски сладолед в Стария град, се отправихме към Musée des Confluences – онзи „космически кораб“ от стъкло и стомана, който бяхме видели от корабчето предния ден. Това е място, което силно препоръчвам за финал на пътуването, особено ако полетът ви е вечерта.

Багаж: Музеят разполага с удобни шкафчета, където оставихме ръчния си багаж безплатно. Така разгледахме експозициите без да мъкнем куфари.

Какво да видите: Музеят разказва историята на човечеството и живота на Земята. Децата бяха във възторг от скелетите на динозаври (включително огромен мамут и скелет на динозавър, запазен на 80%) и интерактивните инсталации за произхода на света.

Билети: Цената е около 9-10 евро за възрастни, а за лица под 18 г. е безплатно. Сградата сама по себе си е приключение – архитектурата е дело на австрийското студио Coop Himmelb(l)au и отвътре усещането е сюрреалистично.

Прощална вечеря в Brasserie Georges

За финал на нашето лионско приключение избрахме ранна вечеря (около 17:00 ч.) в легендарната Brasserie Georges. Отворила врати още през 1836 г., това не е просто ресторант, а институция в стил Ар Деко. Представете си огромна зала с високи тавани и стотици места, където шумът на приборите и разговорите създава специфичен уют.

В деня, в който пиша тази статия, Brasserie Georges има 24 000 отзива и рейтинг 4.4 в Google maps.

През годините тук са вечеряли личности като Ърнест Хемингуей, Едит Пиаф, Роден, Емил Зола и дори Жул Верн. Усещането да се храниш на място, наситено с толкова история, е наистина специално. Храната е класическа, непретенциозна и силно традиционна (много кисело зеле Choucroute, наденички и меса), но атмосферата е това, за което си плащате. Отивайки в 17:00 ч., изпреварихме тълпите – вечер тук е истинска лудница и се чака за маса, въпреки огромния капацитет.

Кой разговаряше с нас на английски?

Един от вечните въпроси, когато пътуваш из Франция. От нашия опит:

Bolt и Uber: Не очаквайте да говорят английски. Шофьорите обикновено са от Алжир или други френскоговорящи страни и френският си остава единственият език за комуникация.

Туристическа информация: Разбира се, всички говорят английски, макар и не перфектен, и са много услужливи.

Ресторанти и заведения: В повечето случаи говорят английски, особено в туристическите зони. В Terre Adélice например, персоналът говореше достатчно добър английски, за да се разберем безпроблемно. Все пак, на няколко пъти в други заведения бяхме сигурни, че не разбират съвсем какво им казваме, така че малко търпение и посочване с пръст в менюто вършат чудеса.

Лион е град, който успя да ни очарова – едновременно аристократичен и уютен, епикурейски и земен. А нашият перфектен план? Той се оказа най-добрият възможен пътеводител, който ни даде свободата понякога… да не го следваме.

Малко бележки под линия

1. Хотелът е посочен единствено за улеснение. Нямаме никакъв ангажимент към него, както и към споменатите по-долу ресторанти, музеи и кафенета. ↩︎