След като подминахме джамията Кутубия, свърнахме вляво и покрай безброй файтони с впрегнати в тях коне, се озовахме на ъгъла на авеню Джемаа ел-Фна и улица Мулай Исмаил и пред нас се разкри най-известният площад в Мароко. Мими се вкопчи в мен, докато се разхождахме из Джемаа ел-Фна, сърцето на Маракеш, пулсиращо и шумящо. Не сме ви разказвали за почти паническия страх на Мими от змии, а тук змии имаше много. Всякакви кобри, замръзнали в звука на свиренето на укротителите си, питони, увиснали по шиите на младежи от най-различни краища на Африка и всякакви други малки и големи змийчета, разнасяни за атракция на туристите като нас. Ако не си особено внимателен, някой ще ти сложи на рамото змия или ще те погне да ти показва маймунка.
Трябва да знаете, че на туристическите места в Мароко най-голямата атракция сте вие. Всички се скупчват и се опитват да ви привлекат към техния „бизнес“. Случвало ни се е на безлюден тротоар да ни настигне човек да ни предлага услугите си като водач. Таксита спират покрай нас да искат да ни откарат някъде и всички и всеки се пазарят непрестанно. За няколко дни в Мароко това внимание започва да омръзва и да ви натоварва, но ако за пръв път сте в Маракеш и все още не сте обиколили няколко града преди това, ще ви се стори интересно и различно.
Площад Джемаа ел-Фна – и откъде да го снимате
На пазара има стотици животинки, твари и всякакви други атракции за туристите, а и за местните. Музиканти, африканци, подготвени за снимки с туристи, викачи от съседните заведения … палитрата е прекалено пъстра, за да я опишем от един път. Мими продължаваше да се държи здраво за мен и усещах, когато види змия, как ме придърпва нанякъде. Площадът Джемаа ел-Фна просто ни погълна, ходим и постоянно някой ни предлага нещо, подвиква и дори подръпва (макар, че в Мароко има кралска заповед да не пипаш туристите). А и туристи имаше много, прегърнали чантите и раниците си, така че да не са в досег с джебчиите.
Денят преваляше, ние тъкмо бяхме се настанили в хотела си в Маракеш и нямахме много време да се подготвим за шумния и див град след три дни в Атласките планини, където бяхме сред берберите на уют и спокойствие. Маракеш просто се стовари върху нас, първо с трафика по улиците си, по огромните булеварди, където като че ли правила няма, където между колите, такситата и камионите се впускаха и каруци, теглени от магарета, файтони теглени от коне, колоездачи, мотористи, пешеходци.. Пешеходците бяха най-безотговорни, просто тръгваха по диагонал на булевардите. Но стигнахме до хотела и след бързо освежаване, ето ни в сърцето на Маракеш.
Не знаех какво съм запечатал от Маракеш на снимки и сега с интерес преглеждам кадър след кадър и се дивя на мястото, което като че ли не ни посрещна особено приветливо. На снимки изглежда много по-спокойно, отколкото е в действителност. А ние се разхождаме между стотиците сергии за всякакви наденици, меса и всичко, направено на скара. Аз гордо пъча корем, но викачите продължават да твърдят, че съм слабичък и е време да седнем да хапнем. Примамливо изглежда, но ние все още не сме настроени за вечеря. „Запомнете маса 42“, ни подвиква поредния младеж, който се опитва да ни придърпа към маса 42.
Бъдете внимателни с продавачите…
Тук на площада може да не ви оберат джебчии, но се подгответе да ви излъжат на сергиите. С Мими решихме да пием по един фреш. Сергиите с фрешове са безброй, огромни купчини с плодове ви очакват да бъдат направени на сок пред очите ви. Продавачите, доскоро ясно изразяващи се на английски и френски, изведнъж се превръщат на „нищонеразбиращиараби“ и се започва пазаренето. От един малък фреш се подгответе да си купите 3 големи и от точно определената сума за фрешове, цените на които са изписани навсякъде, ако не сте подготвили точни пари, се очаква да напомняте за рестото си.
Така ние подадохме банкнотата и продавачът ни насочи към младежа до него за рестото. Той пък си правеше селфи с някакво момиче, после се направи на разсеян (очаквахме ресто от 100 дирхама – 10 евро). Напомнихме на него и на първия. „Ей, сега!“. Почакахме още, и отново напомнихме, изгледаха ни като, че ли ни виждат за пръв път, а ние бяхме на косъм да привикаме полицаите, които ходят навсякъде из пазара (не съм сигурен дали щяха да ни помогнат, защото се оказа, че има много полицаи, които не са от Маракеш, дори не се ориентират добре в града). Но след третия път ни върнаха 100-те дирхама, явно разочаровани, че сме толкова настоятелни.
Още една от историите ни из сергиите: Лампи, накъдето и да се обърнеш. Всички се снимат на лампите на пазара в Маракеш. Но освен че стават хубави снимки, стават и хубави истории. Нашият опит с бакшишите в Маракеш е плачевно трагичен, хич не ни бива в тази работа. Първо един младеж, който седеше до лампите, ни предложи да се снимаме безплатно.
Снимахме се, но се появи друг, който заяви че лампите са негови, дадохме му бакшиш и той си тръгна. Първият бе учуден, че даваме на друг бакшиш и той си поиска, дойде и трети, който още по-грубо си заиска. И така, с няколко снимки, два бакшиша и вероятно някакво кълнене от третия, си тръгнахме бързичко от лампите. Но красиви снимки стават, нали?
Откъде да си направите снимка на площада?
Площадът е в старата медина, той е сърцето на Маракеш, което пулсира, шуми и от което излизат множество малки улички, вливащи свеж приток от хора към медината, където сигурно ще се загубите, но не са така многобройни като във Фес. На площада може да се престрашите да пробвате от храната, която готвят пред вас, и да се потопите в обстановката.
А може и да уважите някое от многото кафененца и ресторантчета наоколо. Намерете такова с маси на покрива или с тераси, гледащи към площада, много са. Ние не си подбрахме най-хубавото за снимки, но въпреки това имаше чудесна гледка към площада. И тъкмо седнахме на масата си и се разнесе езана за намаза Магриб (призива за вечерната молитвата след залез).
За следващия път бих се отправил към едно по-удобно място за снимки. Тук видимо има тераса отгоре на сграда и биха се получили чудесни вечерни снимки – ето го мястото.
Старата медина в Маракеш
Маракеш е основан от берберите, обединили се в династията Алморавиди някъде в началото на XI век. След това е бил столица на Алмохадите, които били наследници на Алморавидите. Като последния владетел на Алмохадите (Абу Дабис) притежава само Маракеш. След като е убит от роб през 1269г., градът е превзет от Маринидите и столица става Фес. След тях са Хинтата (Владетелите на Маракеш), които са владели само Маракеш и прилежащите му територии. После Саадити, по времето на които Маракеш също е бил столица. И така нататък, династиите се редували, появявали и изчезвали.
Макар че достъпът на коли до медината е ограничен, трябва да бъдете внимателни с мотористите и да са пазите от тях, доста агресивно карат в претъпканите улици.
Джамията Кутубия (XII век)
Старата медина и стените около нея са наследство от всичките тези султани, халифи и владетели. Измежду сградите се преливат всякакви истории на владетели и на берберски кланове, живели тук. Най-големият паметник на Алмохадите, например, е най-високата джамия в Маракеш (минарето е високо 77m) – Кутубия. Която ни бе отправна точка през целия престой в Маракеш.
Ако сте до джамията, ще видите останките на първата джамия Кутубия. Историята е следната: след превземането на Маракеш, халифът Абд ал-Мумин започнал строителството на джамията. Но по време на наследника му, халиф Якуб ал-Мансур, се разбрало, че михраба не е точно ориентиран към свещения камък Кааба в гр. Мека, имал е отклонение около 5 градуса. И това го разбират по средата на строителството на джамията, което не спира, но започват да строят нова, абсолютно същата джамия, която да е правилно ориентирана. И двете джамии са построени, като на втората джамия отклонението е около 10 градуса, което се оказва по-голямо от това на първата. Но с времето по-популярна остава втората джамия. Сега от първата Кутубия може да се видят само останки.
Гробницата на Саадитите
В Маракеш трябва да се подготвите за повечко ходене и да си обуете удобни обувки. Всичко е голямо. Всъщност, трябва да ви напиша няколко съвета за града, но те по-късно. А ние след Кутубия и градината зад нея, се отправихме към Баб ер Робб (Bab er Robb – باب الرب) – южната порта на стария Маракеш. Откъдето стигнахме до гробницата на Саадитите и джамията Мулай ел Язид.
Робб е напитка от смокини и малини.
Дворецът Ел Бади
Тук историята ни ще е повече за нашата глупост и за „любезните“ жители на Маракеш. Тръгнахме от гробницата на Саадитите с идеята да стигнем до двореца Ел Бади, който е бил дворец на Саадитите, и да разгледаме останките (после ще ви покажем снимка, за да не очаквате много).
Но из улиците на Маракеш може спокойно да се загубиш, а и със сигурност никога не знаеш къде си точно. Така започна нашето голямо обикаляне около дувари на дворци, които не липсват в Маракеш. Обикаляме и не знаем къде е входа, навигацията не помага. А разни хора ни спират и ни викат Ел Бади не е насам, не е натам. Нямаше да има проблем, ако и те взаимно не си противоречаха. И така се озовахме след час ходене някъде до Кралския дворец, който не е много кралски, а е частна собственост. Но така и не намерихме Ел Бади.
Не си мислете, че сме се отказали. Спряхме се и питахме един местен полицай, който пък не беше от Маракеш и нямаше никаква идея къде да ни насочи. Той пък спря един моторист, който на френски (аз поназнайвам езика) ни обясни общо взето да се върнем откъдето тръгнахме. И ние тръгнахме пак, наобратно. Ходихме през някакви доста съмнителни райони, където нямаше туристи и където отново се опитваха да ни „ориентират“.
Докато накрая се доверихме на един младеж, който ни изпрати на друг младеж, който пък живеел точно до … така и не разбрах къде трябваше да отидем, май до еврейския пазар. Но резултатът бе налице, озовахме се в поредния магазин. Където братът на собственика (винаги е брат) ни поднесе чай и започна да ни показва подправки, виагри, афродизиаци, шафран, естествени багрила. Да ви призная, изслушахме ги всички с интерес и любопитство. Но вече имахме опит с Мароко и знаехме едно основно правило – правиш се на идиот, защото ако не се направиш на идиот в отговор на тяхното правене на идиот, ще ти пробутат всичко на десеторно по-голяма цена.
Чакайте, не ви казах за двореца Ел Бади. Ами ние така и не го намерихме, но брат ми и Елена го намериха и се разходиха там. Видяха руините му и не знам дали бяха впечатлени, не изглеждаха „уау“ от преживяването, но пък успях да се сдобия със снимка. Входът е някъде тук google maps location. Ел Бади е важна историческа забележителност, която е хубаво да посетите с някой гид, който да ви разкаже за нея.
Дворецът Бахия (XIX век)
Уморени, но не и отказали се, се наредихме да си купим билет за двореца Бахия. Бахия е дворец, построен в края на XIX век от великия везир на тогавашните султани. Няма да задълбаваме кой кой е, но и там е много интересна историята.
Самият дворец е построен освен като дом на везира и неговия харем, а и за да покаже колко е заможен и съчетава великолепието на ислямската и мароканската архитектура. През тези години управлението на Мароко реално е било в ръцете на великия везир, а султанът е бил добре ръководен от него.
След смъртта на везира Ба Ахмед през 1900 г., дворецът Бахия е бил разграбен. 12 години по-късно френският генерал-резидент маршал Лиоте, управляващ френската колония Мароко (маршал Лиоте също е доста интересна личност), възстановява двореца като негова резиденция.
Сега дворецът е празен, може да се разходите из него, да видите огромните пространства, градини стаи, харем, баня и всякакви други помещения, разположени на 8000 m2 и съчетаващи интересните и красиви ислямски и марокански мотиви.
Какво още да видим в Маракеш?
Наистина не разбирам защо се лутате по блогове, за да намерите какво да видите в някой град. Маракеш си има страхотен сайт, който да ви ориентира: Visit Marrakech. Осен това, за което разказахме, искахме да видим и музея на Ив Сен Лоран, за който не ни стигнаха двата дни в Маракеш, защото имахме уговорки за обяд в квартала на Палмите и, разбира се, се възползвахме от открития и отопляван басейн на нашия хотел през ноември.
Ив Сен Лоран е роден в Алжир, но се влюбва в Маракеш и го превръща в свой втори дом. Купува вилата на френския художник Жак Мажорел, заедно с уникалната градина, и през 1980 г. започват реконструкцията. Ако сте в Маракеш достатъчно дълго, може да отделите време за музея и „Jardin Majorelle “. Всъщност Маракеш е известен с градините си.
Къде отседнахме и какво друго правихме
Маракеш е известен не само с ориенталската си култура и колорита на живота тук. Тук може да откриете места за всеки вкус и джоб. Маракеш е и място, където може да ядете на пазара Джемаа ел-Фна или да се насладите на гурме кухнята на изисканите ресторанти и на петзвездните хотели. Нашето пътуване приключваше и вече бяхме се наситили на глъчката и колорита на местните и решихме да намерим по-така местенцата.
Първият ни избор бе в квартала Палмерайе (Квартала на палмите в превод), там, където се правят малки преходи с камили, поредния туристически капан, из пустинния пейзаж, изпъстрен с високи палми. В хотела на архитект от Франция със сенегалски корени, влюбила се в Маракеш и останала да живее тук със семейството си. Имахме удоволствието да се запознаем с дъщеря ѝ и да изкараме един дълъг ден сред басейни и палми в малкия им оазис далече от шумния Маракеш.
И понеже сме на принципа, защо да не се поглезиш, ако можеш, бяхме отседнали в огромния Mövenpick Hotel Mansour Eddahbi Marrakech, който пък бе нашият оазис сред цялата глъчка на шумния град. Като съвет, а може би от чиста глезотия, вземете си от хотела трансфер до летището, ако не искате да се пазарите с таксиметровите шофьори, че надценката на тези услуги стига до 10 пъти от цената за мароканци.
Ако искате да сте в центъра на събитията, да си намерите по-автентично преживяване в самата Медина може да потърсите и някой риад в Медината – местните хотелчета, с по няколко стаи. Със сигурност има много интересни, хотелчетата в историческата част на Маракеш са над хиляда.
Още не бяхме тръгнали от Мароко и вече ни липсваше, за нас двете нощувки в Маракеш бяха последни. Бяхме кацнали преди 11 дни във Фес. Пътували до Шефшауен, Рабат, Есауира и направили преход пеша през Атласките планини в подножието на най-високия връх в Северна Африка – Тубкал. Мароко има още много какво да ни предложи и чакаме с нетърпение следващото си посещение и да организираме следващия си преход през пустинните дюни на Сахара. Маракеш бавно се смаляваше и самолетът ни се насочи към Бергамо.
Booking.comАко ви е любопитно кралство Мароко, може да се разходите с нас из всички места, които сме посетили из категорията ни за Мароко.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
