Винарска изба Марян: вкусът на виното, отлежало в Еленския Балкан

by
10 minutes read

Няма по-добър момент от средата на есента за посещение на винарна. Гроздовите сокове от тазгодишната реколта тъкмо са завършили бурната си ферментация и ако имате късмет, може да опитате младото вино, което тепърва ще се превръща в магическа отвара в бутилка. Можете да се насладите на неговата младост и буйност, да се опитате да познаете какъв потенциал се крие в него. Пролетта, от друга страна, е идеална за дегустация на вече готовите, свежи бели вина и розета. Но ако сте истински ентусиаст, всяко време е подходящо. А за нас едно от най-сантименталните места за винени пътешествия си остава изба Марян

Това е една от първите изби, които посетихме още в самото начало на винените ни пътешествия. И през дългите години на нашето познанство, винаги с очарование сме откривали новите им вина и никога не са ни разочаровали. Ето защо в тази статия ще си говорим за тях – за хората, легендите и, разбира се, за вината на изба Марян в село Марян, Великотърновско. /Google maps – изба Марян/

Хората и легендата зад избата

В сърцето на изба Марян стои едно семейство – Светла и Илия Иванови, и техните синове Петър, съпругата на Петър – Иванина и Владимир. Заедно с техния приятел, енолога и агроном Стефан Чоранов, те създават винарната през 2010 година. Идеята от самото начало е да създават малки серии вина, с много внимание и страст. 

Няма да забравим как се запознахме преди няколко години на терасата на избата, докато ни правеха дегустация, представяха вината си и посрещнахме залеза тук. За пръв път се срещнахме със сорта димят и с оранжевото вино от димят, но за него малко по-надолу. Добре си спомням, че тогава отворихме и вина от 2011 г., та ги следим почти от самото начало.

И още един съвет от нас – ако пътуването до Еленския Балкан не ви е по път, има и друг начин да се „срещнете“ с избата. Ние никога не изпускаме голямото винено изложение DiVino Taste в София, което се провежда в края на ноември. Това е идеалният шанс не само да опитате цялата гама вина, които Марян са докарали, но и да си поговорите лично със собствениците и технолога, които винаги са на щанда. А тези разговори са безценни, за да опознаете истински и виното, и хората зад него!

Легендата за Мара

Ако се загледаме в имената на винарните и вината в даден район, те често напомнят за местните легенди и истории. Избата носи името на село Марян, чиято необикновена история е свързана с легендата за красивата Кера Тамара (Мара) – дъщерята на цар Иван Александър и сестра на последния български владетел, цар Иван Шишман. Легендата разказва, че на път за Цариград, където трябвало да стане жена на султан Мурад, Мара минала оттук и оставила калпак с жълтици. Със заръката да се построи манастир, който да пази християнската вяра и да слави името ѝ.

Еленския балкан може да не е популярен тероар за отглеждане на грозде, но пък избата в Марян е точно на мястото си. Хладните вечери и чистият планински въздух карат всеки гост и домакин да се чувства прекрасно и да твори. А във виното има много творчество, знаете. И тук в този дом и изба виното се ражда сред легендите за Второто българско царство и блясъка в очите на семейството. 

Гроздето на изба Марян идва от специално подбрани и наблюдавани от тях лозя на юг от Балкана – основно от Новозагорско и Сливенско. Много държат на качеството на гроздето, избират партньори лозари, с които работят години наред. В избата оборудването също е на много високо ниво. И заедно с отличното вино, в бутилката запечатват късче от българската история и славното Второ българско царство в имената на вината си.

Димят: Многото лица на един сорт

Ако има едно нещо, с което изба Марян изпъква и печели сърца, то това е тяхната отдаденост на стария български сорт Димят. От 2013 г. те са поели мисията да покажат чара и многото лица на сорта и успяват блестящо. Дълги години имиджът на димята на пазара и сред производителите бе като за сорт, подходящ за масови трапезни вина, но не и за нещо специално. Изба Марян бяха основните хора, показващи, че от димят могат да се правят и интересни висококачествени вина. На пръстите на едната ръка се брояха избите, бутилиращи вина от димят. И ние с Мими може да се каже, че оттук започнахме да харесваме все повече този сорт. През последните години имиджът на димят на пазара май се подобри и все повече изби произвеждат добри вина от този сорт. 

Тук димятът е звездата в няколко различни стила:

  • Sense of Tears Dimyat: Класическият израз – лек, нежен, с аромати на акация, мед и лимон. Свежо, меко и елегантно вино.
  • Dimyat Orange Barrel Fermented: Истински експеримент и находка. Това оранжево вино, с красив кехлибарен цвят, предлага сложни аромати на плодове и ядки и отчетлив черен пипер. Едно от любимите ни оранжеви вина.
  • Dimyat Sweet Wine: Осъществена мечта за избата (реализирана през 2021 г.), за която ще разкажем подробно след малко.

Мавруд: Класика в нов прочит

Въпреки че не са в традиционния регион за Мавруд, Марян показват майсторство и уважение към този най-български сорт. Техните вина от мавруд са доказателство, че добрият тероар и талантливият енолог могат да постигнат чудеса.

  • Maryan Mavrud: Чист сортов израз с наситен гранатов цвят. Предлага богат аромат на червени горски плодове, черен пипер и лек пушек. Вкусът е свеж и стегнат.
  • Mavrud & Merlot: Бленд от 70% Мавруд, 30% Мерло с плътен, тъмнорубинен цвят. Ароматът е комплексен, с нотки на черни горски плодове, босилек и земя, а тялото е свежо, с балансиран, леко опушен финал. 
  • Mavrud & Merlot Reserve: С това вино се срещнахме за пръв път при едно инцидентно минаване край Марян в един февруарски ден. Минахме за кафе, налетяхме на семейно барбекю на открито под зимното слънце и останахме вечерта и моментално бяхме запленени от първите готови за пиене бутилки, още преди да стигнат до пазара. Оттогава това вино ни е слабост. Отлежало 18 месеца в дъб, със стегнато и елегантно тяло и опушени нотки. 

Царска серия: Kera Tamara и Ivan Alexander

Царските имена на бутилките от тази серия съвсем не са случайни и са дипектно вдъхновени от историята.

  • Kera Tamara Chardonnay (Single Vineyard): Елегантно шардоне, ферментирало и отлежавало 6 месеца в дъб. Това му придава комплексен аромат на сметана, цитруси, зрели праскови и онзи класически маслен, ванилов тон, но без дъбът да превзема плодовата свежест.
  • Kera Tamara Sauvignon Blanc (Single Vineyard): Искрящ и свеж, с аромати на цветя, билки, ябълка и грейпрут. Чудесен, чист израз на сорта.
  • Ivan Alexander Grande Cuvée: Това е „царският“ червен бленд на избата (60% Каберне Совиньон, 30 % Каберне Фран, 10% Мерло), елегантен, с аромати на диви черни череши, къпини, пипер и благородни нотки на тютюн. За него и специалната ни гурме комбинация ще разкажем подробно след малко.
  • Queen Elena пък е вино, което в момента няма актуална реколта и на практика го няма на пазара, но си струва да бъде споменато. Под този етикет са правени страхотни, супер елегантни червени вина. При последното си посещение в избата имахме честта да опитаме реколта 2013 г., купаж от мерло, каберне совиньон, каберне фран и пти вердо. И тайничко се надяваме някоя следваща версия пак да се появи на пазара. 

Флагманът: Maryan Reserve

Това е виното, което, по думите на самите винари, „най-добре изразява нашето отношение към лозята, техните плодове и създаването на вино“. Запазено е само за години, в които част от виното се откроява със своя характер и потенциал за стареене.

  • Maryan Reserve (2022): Актуалната реколта е интензивен, хармоничен бленд от Каберне Совиньон (63%), Каберне Фран (27%) и Мерло (10%). Гроздето се бере ръчно и винифицира с много лично отношение и ръчен труд. Виното отлежава 24 месеца в дъбови бъчви, като сортовете се развиват отделно през първите 9 месеца, преди да се създаде финалният купаж. 

Тайничко успяхме да опитаме и реколта 2023, която също е вълшебна, но май се оказа предварително продадена. 

A-Teen Chardonnay: Едно пораснало шардоне

Картината няма да е пълна без още едно специално вино, родено от личен проект. Седнали сме в новата дегустационна зала на Марян, Илия и Светла са ни сготвили гъши дроб (не знам дали може да се уредите с храна при тях, ние сме приятели) и пием в едни великолепни чаши Riedel тяхното A-Teen Chardonnay.

Това всъщност е проект на сина им Петър, който преди него не е бил голям фен на шардонетата. Но след обширна дегустация на калифорнийски вина в София открил стила, който му пасва, и решил да направи опит в собствената изба. Е, този опит е много успешен. Завъртаме виното в чашата, облизваме вилицата с поредната хапка гъши дроб и помирисваме ароматите. Опитваме вкуса и трябва да ви кажа, че тази вечер стояхме много дълго тук.

Това е изключително българско шардоне с дъб, отлежавало 18 месеца в 225-литрови дъбови бъчви. Има искрящ, светложълт цвят и комплексен аромат, в който сметанови и цитруси нюанси преливат в маслени и ванилови нотки. Вкусът е на зрели праскови и кайсии, а комбинацията с гъши дроб или морски риби е великолепна. Вино със запазен плодов характер и потенциал за отлежаване.

Совиньон блан с дъб

Докато Адриана не ядеше от предястието (тя е по-скоро човек на салатите, затова пък Анна изяде и нейното), ни сипаха Совиньон блан с дъб. Зелената салата с круши и синьо сирене просто си го повика. 

Това е стил, който не се среща толкова често, колкото класическия, свеж вариант. Докато популярният совиньон блан от Нова Зеландия „крещи“ с тропически плодове, отлежалият в дъб стил е съвсем друга бира. Той е известен с името Fumé Blanc – име, популяризирано от Робърт Мондави в Напа Вали, Калифорния, през 60-те години.

Този стил се прилага и за някои вина от Долината на Лоара, Франция (като Pouilly-Fumé), където дъбът добавя сложност, без да доминира. В случая на Maryan (които имат в портфолиото си Sauvignon Blanc Barrel Fermented), дъбът опитомява типичната тревиста свежест и добавя прекрасни нотки на ванилия, пушек, акация и масло, правейки тялото по-плътно и завършено.

Гурме комбинация: Особуко и Queen Elena Cuvee 2013

Разбира се, в тази вечер имаше и царски финал, свързан с другата част от серията – Queen Elena Cuvée 2013. Един от малкото блендове на избата, в които се съдържа и пти вердо. Нашето преживяване с това вино беше свързано и с една от най-добрите комбинации на вино и храна. За основно ни бяха подготвили ароматно и крехко особуко, приготвено лично от Илия. С огромен кокал, пълен с изкусителен костен мозък, особено оценен от женската компания на масата. 

Трябва да кажа, че когато комбинираш вината с храна, за мен това е най-любимата фаза от всяко посещение. Напълно разбирам, че на обикновени дегустации нямаме това удоволствие – често и ние така случваме по винарните. Но нарочно ви разказвам тези неща, за да ви вдъхновя да си вземете вино за вкъщи и да си направите това удоволствие сами.

А това кюве от 2013 г., комбинирано с особукото и костния мозък (който Мими малко егоистично изяде, а ние не ѝ направихме забележка), беше великолепно. Вино, което се беше развило прекрасно през тези 12 години от създаването му – по-старо от Анна и Адриана, които бяха с нас и (разбираемо) вече малко скучаеха.

Сладкият финал: Десертното вино от димят

Вечерите при Светла и Илия винаги завършват подобаващо – с десертно вино. А десертното вино на Марян е, както обичаме да казваме, „супер мега яко“ и винаги гледаме да имаме такова вкъщи. В България, за съжаление, не е много популярно да се пие десертно вино и това често ни липсва по ресторантите, но ние сме му големи фенове.

Това, което прави тяхното Dimyat Sweet Wine толкова специално, е технологията. Няма да изброявам реколтите, за да не объркам, но процесът е класическият италиански метод „passito“. Гроздето от димят се бере и след това се суши бавно на сянка върху специални скари в продължение на 6 месеца. Този процес дехидратира зърната, концентрира захарите (до 320 г/л) и ароматите. След това се пресова внимателно и ферментира бавно, за да се получи този златист, ухаещ на дюли и мед еликсир.

Бутиково изживяване и поглед към бъдещето

Ако сте влизали и в други изби, сте виждали ферментатори и бъчви. Но трябва да знаете, че изба Марян не е огромна изба – тя е наистина малка и семейна. Няма да видите десетки ферментатори и хиляди бъчви, но разходката там винаги дава една прекрасна представа и настроение.

Ние имахме шанса да опитаме тазгодишните вина от реколта 2025 – каберне фран, каберне совиньон, совиньон блан и какво ли още не. Мога да кажа, че тази реколта ще бъде изключително добра и тази статия е едно напомняне към бъдещето ми „Аз“: Андрей, след 1-2-3 години, ако видиш реколта 2025 г. на Марян – не се колебай! Много ти хареса каберне совиньонът.

Новата дегустационна зала и съвети за посещение

През 2025 г. в Марян направиха и нова дегустационна зала и трябва да отбележим, че с нея просто отбивката до село Марян е превърната в едно истинско енологично удоволствие.

Най-важният съвет: За дегустациите в Марян е задължително да се обадите предварително. Те отделят специално отношение към хората и не са на „конвейер“. Ако отидете спонтанно, има голям шанс да не могат да ви обърнат внимание и ще се разминете само с покупка на вино. Което пак ще е чудесно, но със сигурност ще си тръгнете още по-щастливи, ако отделите малко време и подготовка, за да се срещнете с домакините.

„Травъл“ съвети за района на Елена

След като сте стигнали до Марян, би било престъпление да не разгледате и самия град Елена, който е само на няколко километра.

  • Разходка из Елена: Градът е чудно място за разходка – малък, калдъръмен и буквално дишащ история от Възраждането. Отделете време да видите Часовниковата кула, Даскалоливницата и църквата „Свети Никола“.
  • Задължително опитайте: Не тръгвайте от Елена, без да си купите от местните деликатеси, но е важно да знаете разликата. Често се бъркат, но Филе Елена и Еленски Бут са две различни неща:
    • Филе Елена: Това е по-нежният и бърз за приготвяне деликатес, приготвен от свинското филе (познато още като „рибица“). То се осолява, обилно се овалва в ароматна чубрица и се суши на чистия, сух въздух на Еленския Балкан.
    • Еленски Бут: Това е „големият брат“ – цял свински бут, който зрее бавно върху костта (подобно на прошуто или хамон), като процесът на зреене отнема много по-дълго време. И двата деликатеса са уникални и вървят перфектно с червените вина на Марян. И е истинско богатство. 
  • Пътищата: Ако идвате от юг, имайте предвид, че проходът Твърдица-Елена, макар да е с добра пътна настилка, е пълен със завои. Планирайте пътуването си, защото по тъмно си е истинско изпитание.
  • Нощувки: Що се отнася до нощувките, бъдете подготвени. Макар да има хотели и къщи за гости, намирането на наистина добро и подходящо място понякога е трудна мисия. Препоръчваме да резервирате доста по-рано.

Заключение

Да се връщаш в изба Марян е като да се връщаш при добри приятели. Това е място, което никога не разочарова – нито с вината си, нито с гостоприемството си. От смелите им експерименти с димят до благородните им червени вина, всяка бутилка разказва история. 

Може да ви хареса също

Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.