Масада – древната перла на пустинята, Израел
Тихо и спокойно се оказа утрото в градчето Арад на границата между Юдейската пустиня и Негев и ни се отрази много положително след шумотевицата на Тел Авив и Йерусалим. Нямаше шумен трафик по улиците и задръствания. Като цяло изглеждаше обезлюдено. Пихме по едно кафе и мляко под сянката на дървото в градината, сбогувахме се с любезните домакини и благодарихме за удобния престой и се отправихме пак към пустинните хълмове на Юдея и непристъпната крепост Масада.
Вероятно малко хора са чували за крепостта Масада, непристъпна крепост и любима резиденция на юдейския цар Ирод Велики (управлявал от 37 г. пр. Хр. до 4 пр. Хр.). Доскоро и аз не знаех за нея, но в подготовката за пътуването за Израел научих и тя бързо стана едно от задължителните места за посещение в програмата ни. Масада е важен исторически обект за Израел и информация за нея не липсва по туристическите центрове и в хотелите. След кратка консултация с хазяите, при които бяхме отседнали, решихме да „атакуваме“ крепостта от западната ѝ част и тръгнахме през пустинята.
Пристигаме в Масада
От Арад, където бяхме отседнали, до Масада са около 20 км по хубав асфалтов път през пустинните хълмове на Юдея. Още нетръгнали и се спряхме да се полюбуваме на стадо камили и камиларите им за колорит. Те, камилите, спокойно си пасяха изсъхнала тревица, а ние си ги поснимахме, докато на камиларите не им писна и не ги подкараха.
Масада се намира на западния бряг на Мъртво море между оазиса Ейн Геди и курорта Ейн Бокек. Масада е непристъпна крепост на върха на плато с формата на диамант, крепост, разположена на най-непристъпното плато в района, издигащо се на 450м над най-ниската точка на Земята – Мъртво море. Внушителните отвесни склонове на планината я правят идеално място за отбрана от вражески войски, а разположението ѝ до главните пътища през Юдейските земи, а и до Мъртво море с неговата ценна сол, я правят важно владение поколения наред.
По пътеката на римляните
В днешно време има три варианта за изкачване до крепостните руини. Два от вариантите са от източната страна – страната на Мъртво море (по пътя между Ейн Геди и Ейн Бокек), спира се на паркинг в подножието на стръмните склонове и оттам може да се хване лифт, с който бързо и безпроблемно се качвате до върха. От същия паркинг тръгва и известната „змийска пътека“, виеща се стръмно нагоре, по която ще се катерите в пустинната жега около час. Именно тя е била основният път до Масада десетилетия наред, по времето на разцвета на крепостта. Много туристически пътеводители дават идеята да се изкачите по Змийската пътека по изгрев и да се любувате на чудните гледки от пътя, както и на приятно хладното време.
Друг вариант, предпочетен от нас, е да тръгнете от Арад и да достигнете западния склон на Масада, там също има паркинг и изкачването е сравнително лесно – около 20-30 минути. От тази страна се изкачвате по построения от римляните насип, използван за драматичното превземане на Масада в 73 г. Който и вариант да изберете, посещението на Масада е задължително, ако сте в района.
Луксозното имение на Ирод Велики
Смята се, че първата крепост на това място е издигнаха по времето на Хасмонеите през 1 в. пр. Хр. Малко по-късно тя е превзета от легендарния цар Ирод Велики, известен с деспотичното си управление. Той я превръща в свое собствено укрепление и любима резиденция, където да намери убежище както от враговете си, така и от отмъщението на собствените си роднини, с които настъпва раздор след смъртта на баща му Антипатър Идумейски. Ирод изгражда на върха на планината луксозен независим малък град с два двореца, система за осигуряване на вода, огромни хранилища за вода и храна и ред други глезотии не само за античния, но и за съвременния свят, включително басейн и луксозни бани с по няколко различни помещения.
Масада е била любима зимна резиденция на Ирод и са били изградени два двореца – Северен и Западен, като северния е бил с величествена гледка към Мъртво море и се е разполагал на три нива. На това непристъпно плато, в една от най-сухите точки на Земята, строителите на Ирод са постигнали забележителен успех с водоснабдяването като са решили проблема със система от канали до кухини в скалите, където се събирала и складирала дъждовната вода. Огромни подземни цистерни съхранявали събраното и осигурявали практически непрекъснато снабдяване, като от голям естествен извор.
В Масада имало дори плувен басейн, с който Ирод глезел гостите си. И до днес на върха на платото се виждат останките от съоръжението, което е било пълно с чиста вода целогодишно. Всички сгради и съоръжения, открити днес, са дело на строителите по времето на Ирод Велики, и говорят за колосалните постижения на тогавашните строители. Луксът, който си е създал царят, пък по нищо не отстъпва на този, в който живеят днешните богати хора и източни владетели.
Масада, римляните и въстанието на евреите
Историята на Масада след периода на Ирод е разказана в трудовете на Йосиф Флавий (Йосеф бен Мататияху – Йосиф, син на Матей) роден през 37-ма година в Йерусалим, от рода на Хасмонеите. Йосиф Флавий е противоречива личност в юдейската история – римляните прозрели военния му талант и го приели за пълководец, а евреите го смятали за предател. През 66-та се включва във въстанието на юдеите срещу Рим, но е пленен и изпратен в Рим, където по-късно написва „История на Юдейската война“ – един от най-значимите и важни източници на информация за този период от юдейската история.
Последната крепост
Малко преди появата на християнството и по-късно на исляма, Йерусалим е бил красив и богат юдейски град – свещен за евреите и желано завоевание на римските императори. Великият пълководец Помпей и неговите легиони лесно превземат града и налагат римската власт. И въпреки относителното самоуправление, недоволството на юдеите от езичниците римляни нараства. Така през 66г. след Хр. угнетените евреи се надигат и избухва Първата еврейско-римска война, начело на което застават сикариите. Сикариите са крайни еврейски фанатизирани екстремисти, които не подбират средствата за борба и са поставили за цел безкомпромисна борба с Рим.
След смъртта на Ирод Велики в 4 г. сл. Хр. в Масада се настанява малък римски гарнизон. Сикариите с лекота превземат крепостта и тя става тяхното убежище и те се заселват със семействата си. След падането на Йерусалим и разрушаването на Втория храм последно убежище на бунтовниците е непристъпната Масада.
Нашествието на римляните
През 73-та г. след Хр. Луций Флавий Силва Ноний Бас с X Проливен легион обсажда крепостта с многочислена армия. За да не избяга никой от укрилите се бунтовници, Силва заповядва да бъде построена обсадна стена, дълга 11km, на която са разположени 12 кули през 100m. Х-ти легион е бил разположен в 8 обсадни лагера около Масада, следите от тези лагери личат ясно и до днес.
Въпреки многобройната войска – около 15 000 войници, крепостта остава недостъпна за римляните. В нея се крият под 1000 души, но римският пълководец добре знае, че запасите им са големи и могат да оцелеят дълго време под обсада. Затова римляните решават да атакуват и започват изграждането на висок 100м земен насип. Рампата е съградена от роби и е добре запазена и до днес (от тази страна се качихме и ние към върха), чрез нея римляните изкачват до крепостните стени голям таран, за да се разруши стената.
След като обсадените бунтовници разбират, че са обречени, те се решават на масово самоубийство. Така римляните влизат в крепостта и се натъкват на страшната гледка – 940 мъже, жени и деца, предпочели самоубийството пред живота в робство. От масовата сеч се спасяват две жени, които разказват за случилото се на върха.
„Масада няма да падне отново“
Историята за масовото самоубийство е от книгите на Йосиф Флавий, но няма еднозначно съгласие, че трудовете му отразяват действителността. След разкриването на Масада археолозите установили, че древният летописец не е описал съвсем точно крепостта и е преувеличил доста неща като големината на дворците например. Според археолозите няма неоспорими доказателства, че падането на крепостта е завършило с масово самоубийство.
Въпреки това епопеята на Масада през 73-та година се счита за най-черната страница от борбата на евреите срещу римското господство. Легендарният израелски политик и военен Моше Даян (1915 – 1981), заемал постовете на външен министър, министър на отбраната и началник на Генералния щаб, въвел традиция младите войници да полагат клетва на върха на Масада, като завършват с думите „Масада няма да падне отново“. Войниците се изкачвали през нощта по Змийската пътека, осветявани от фенери, и полагали клетвата си на върха на платото. Днес обаче тази традиция е частично отпаднала, а различните родове въоръжени сили полагат клетвите си на различни места. Все пак заклинанието „Масада няма да падне отново“ все още се произнася от тях.
Разходката из Масада
Предимството да пренебрегнеш лифта и „змийския път“ е, че идваш към крепостта откъм пустинята и изведнъж между хълмовете се озоваваш пред внушителна гледка на непревземаемата твърдина, извисила се над Мъртво море. Малко места внушават такова страхопочитание като Масада.
Отправихме се към западната страна на Масада, не може просто да заобиколиш крепостта – или си тук, или те чака около час път наобратно, за да се върнеш до лифта. На западната част на крепостта е и римския насип, чрез който римските легионери са превзели иначе непревземаемата крепост. Спряха ни на входа и си платихме билетите. Паркирахме и се заизкачвахме по все още сенчестата пътека покрай римската рампа и така влязохме през западната порта.
Горе започнахме обиколката си обратно на часовниковата стрелка. Привлече ни отдалеч Северният дворец, разположен на 3 нива, но първо се спряхме в синагогата. Синагогата е една от най-старите известни синагоги в света. Била е действаща още по времето на Ирод Велики.
Дворецът като от приказките
Подминаваме синагогата и се спускаме по стръмни стълби към нивата на Северния дворец – най-забележителната постройка на върха на платото. Въпреки че днес е в руини, величието му личи отдалеч – огромна постройка на три нива на северния край на платото, наподобяваща нос на кораб, пътуващ към Мъртво море, над което прозират хълмовете на Йордания. Три тераси, бални зали и бани с по много помещения са само част от разкоша, в който се е къпал Ирод Велики на върха на хълма. На горната тераса на двореца се намирали жилищните помещения за царя и семейството му. Твърди се, че Ирод имал 10 жени и 15 деца. По стълбище от западната страна се стигало до средната тераса, която била богато декорирана и служела за бална зала. Най-долното ниво също се използвало за банкети и приеми, като и трите тераси били оградени с масивни колонади.
От двореца се насочихме към една от малкото постройки с покрив – банята, изградена в римски стил. Множество зали с различна температура и влажност имало в баните на Ирод, досущ като в съвременен СПА център.
Непревземаемият град
За да осигури безпроблемния живот в Масада за дълго време, Ирод наредил да се създадат и мащабни хранилища за продукти. Ирод Велики също се е страхувал от бунт сред населението или от нападение от Египет, затова Масада винаги е била подготвена за убежище.
След хранилищата и след голямата резиденция на коменданта на крепостта от стените се открива прекрасна гледка към „змийската пътека“ и солената мараня над Мъртво море. Там бил едно време домът на коменданта, където първи посрещали идващите в крепостта гости.
И оттам се насочваме към южната част на крепостта, където е Южната водна цистерна. Огромна пещера със загладени от водата стени, в днешно време празна. Вътре е прохладно и ние за момент се крием от жегата навън, дотук вече се шляем под слънцето около 2 часа. Забързваме, защото наближава обяд и жегите стават нетърпими.
Спираме на останките на плувния басейн, опитваме се да си представим хубавите години на мястото, пълно с градини и вода, не успяваме много. И оттам към западния дворец, който не е чак толкова величествен като този на трите нива. Слънцето започна много да ни тормози и въпреки че е май, ние вече бързаме да се скрием от жегата.
Строежът на Масада
Строежът на внушителната Масада е преминал през три етапа, сочат историческите източници. Първата фаза започнала около 35 г. пр. Хр. Тогава бил построен Западният дворец, заедно с още три по-малки двореца, хранилище и казарми. По това време са построени и три колумбариума (където се съхраняват урните с праха на починалите) и плувният басейн в южната част на крепостта. Западният дворец, на който обърнахме най-малко внимание в края на разходката си, бил с квадратна форма и в него се влизало през двор в северозападната част на сградата. Посетителите били прекарвани през двора, след това през приемна и към тронната зала. До тронната зала имало коридор, водещ до лична съблекалня на царя. Съблекалнята имала и друг вход, откъм фоайе, което имало връзка с двора и с втория етаж, където били покоите на краля и кралицата.
През втората фаза на строежа, започнала около 25 г пр. Хр., били издигнати разширения на Западния дворец, складов комплекс и Северния дворец. През 15 г. пр. Хр. Започнала и третата финална фаза от строежа, пред която бил изграден и цялостният облик на Масада. По това време крепостта била оградена от двойна стена с вътрешно пространство, в което живеели войниците. То било използвано и за допълнителен склад. Западният дворец бил разширен още веднъж, като били добавени стаи за слугите и семействата им.
Краят на Масада
След като римляните превзели Масада, те останали в крепостта до началото на 2 век, след което я изоставили. Така мястото останало без обитатели в продължение на векове. През 5 век, по време на Византийския период, в района бил основан манастир, който просъществувал едва два века и изчезнал през 7 век заради нарастващата популярност на исляма. След това крепостта потънала в забвение чак до 19 век. Едва през 1838 американските учени Ели Смит и Едуард Робинсън идентифицирали платото като мястото на древната крепост, а през 1842 година британският художник У. Типинг и мисионерът Самюъл Уолкот изкачили платото за пръв път. Израелският археолог Шмаря Гутман започнал първите разкопки през 1959 година, а през 2001 година обектът е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Съвети за посетителите на Масада
- Носете си шапка, особено през летните месеци. Пустиня е, слънчево е.
- Удобни обувки са необходими.
- Носенето на вода за пиене е задължително, въпреки че в обекта има разположени няколко места с питейна вода, не забравяйте да си носите и ваша.
- Домашните любимци са забранени.
- Не си носете храна на върха, яденето е забранено.
- И внимавайте много, не се надвесвайте над пропастите, все пак всичко, макар и повъзстановено, е на 2000 години.
- Опитайте се да посетите Масада максимално рано сутринта.
- „Змийският път“ е около час преход.
- Западния вход, римската рампа, е по-лек преход и пътувайки към него гледката е по-хубава.
- Няма път между западната и източната страна на крепостта, обиколния път минава през Арад и е над час с кола.
- От западния паркинг (откъм Арад) до Западната порта е около 20 минути изкачване.
- Работното време на Масада е: Април-Септември – 08:00-17:00; Октомври-Март – 08:00-16:00. Петък и официални празници паркът затваря един час по-рано.
- Вечер, от западната страна, има шоу „Звук и Светлина“ От март до август е от 21:00 (вторник и четвъртък), а септември и октомври е от 20:00 (отново вторник и четвъртък).
- Цената на билета за Масада по време на нашето посещение бе 29 шекела. А с лифта е 76 шекела. Това е по спомен, в случая не гарантирам.
Ние отседнахме в градчето Арад, съвсем наблизо.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
