Време за четене: 9 minutes
Оказа се, че и друг път съм влизал в „масерия“, но кой ли ти ги разбира тези думи. Та „масерия“ е нещо, разпространено из Пулия и Сицилия. В най-общ вид масерията е набор от селски сгради, жилищни, но и складове и обор, обградени от висок каменен зид. Масериите са се появили през XVI век, когато в региона често е имало набези от пирати или османски турци. С тези укрепени местенца местните земевладелци защитавали собствеността си.
Между градчето Салве и Йонийско море
Трети февруари е деня на Сан Биаджо , т.е. Свети Влас (Власий Севастийски). И точно на празника на Сан Биаджо, ще използвам това име, защото сме в Италия, се допускат посетители всяка година в една от най-добре реставрираните масерии в Саленто – Масерия „Санту Ласи“. Масерията си има и друго име – „Сан Биаджо“, на закрилника на мястото и същевременно патрон на малкото параклисче в имението.
[info]Санту Ласи е частна къща на професор по История на Архитектурата (Storia dell’Architettura) в Университета на Саленто (Università del Salento) в любимото ми градче Лече. Професор Винченцо Кацато (Vincenzo Cazzato2) преподава Ландшафтна архитектура и Градинско изкуство (“Arte dei giardini” e “Architettura del paesaggio”). [/info]
Масерията на професор Кацато се намира почти точно по средата между градчето Салве и Йонийско море и е издигната на 102 метра надморска височина. Тя е построена на най-високата точка в региона с прекрасна гледка към целия регион или по-точно казано, с добра видимост във всички посоки, все пак е било важно отбранително съоръжение на местните.
Паяре и градина
Преминавайки зад първите каменни зидове, попадаме в градина, богата на бадемови дървета, бодливи круши или кактусова смокиня, две имена за едно и също (на италиански Fichi d’India), ароматни подправки и нарове. И макар че бе началото на февруари, всичко бе зелено и красиво.
Първата сграда, на която попаднахме бе реновирана паяру (pajaru). Вече не в автентичен вид, а просто красива и много романтична постройка с удобно легло, малка кухничка, външна и вътрешна камини и просто обзаведена прекрасно.
Паярите (да си призная, не зная дали точно така е правилно да се образува множественото число на български, на италиански е pajare, защото думата е в женски род) са били постройки, в които са живели овчарите и може да ги видите из цяло Саленто, разпръснати безразборно между селата. Тази не бе запазила аскетизма на овчарите и бе обзаведена точно както би искал всеки романтик.
От паяру към помещенията по външната стена на масерията
Като се качихме на покрива на къщичката, видях вече и масерията. Все още не знаех какво е масерия, мислих си, че е някаква мелница. Но така е, когато не разпитвам предварително къде ме водят. Минахме през още едни двуметрови каменни стени и влязохме в двора около масерията. Тук са дворът за овцете и продълговатата постройка на фурната (по-скоро пещта). Отново превърната в прекрасни ретро стаи за гостите на професора. Всъщност в случая се вмъкнах от някаква странична вратичка, имението си има главен вход, който аз пропуснах.
Масерията
Не пропуснах да вляза в почти квадратния централен двор, заобиколен с високи дувари, изградени от камък и туфа, кладенец по средата му, голяма маса, отрупана с мандарини и в едната кухничка (тук са били яслите) се правеха от така любимите тук питули (вижте в статията за храната в Саленто).
На първия етаж на масерията обикновено са живели селскостопанските работници. Към втория етаж и към отбранителната кула (от 1577 г.), на която викат Torre colombaia (Кулата на гълъбите), се стига по външни стълбища.
По цялата дължина на сградата на втория етаж има балкон, гледащ към вътрешния двор. На двата етажа и в кулата отново са натъкмени прекрасни стаи за гости. Наистина ми се искаше да остана да пренощувам там.
Вторият етаж дава прекрасни гледки към околността, навътре в полуострова и към морето. Стаите са приятно обзаведени и си имат собствени камини. По малко бяло каменно стълбище се изкачих на белия покрив на масерията и оттам видях, през поредния красив двор, пълен с бодливи круши и бадемови дървета, още една белнала се паяру и сградичка към нея.
И още една паяру
През друга вратичка в оградата и по добре поддържаната градина стигнах до другата паяру. Отново много уютно и спокойно място и се позабавих доста тук, че приятелите ми тръгнаха да ме търсят. Дойде оркестърът от Салве, този оркестър го слушам май за втори път. Предишния бе на празника на Св. Никола в Салве. Изкараха пици, питули, мандарини и във вътрешния двор вече не можеше да се разминем от хора. Празникът започна.
Обичаме си на село
Може да ви изглежда малко и незначително, не е палат или замък, но е част от колоритна история и за мен и Мими прекрасно местенце Наистина съжалявам, че Мими не можа да дойде с мен на това пътуване. Затова го споделям и с нея, и с вас, дано ви хареса малкото отлъчване от големите забележителности. И искрено браво на професор Кацато за прекрасното място, което е създал. Ще ме извините и за някои грешки, които бих могъл да допусна, при положение, че източниците са ми на италиански, а аз италиански не знам.
Източници:
1 MASSERIA “SANTU LASI” (SAN BIAGIO): UN’ARCHITETTURA IN MINIATURA – http://www.aiapp-puglia.it/bbb/file_content/fl97.pdf
2Сайтът на Университета на Саленто – https://www.unisalento.it/scheda-utente/-/people/vincenzo.cazzato
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.