Красивият каньон Матка, Македония

Да приемем, че сте стигнали до македонската столица, нахранили сте се хубаво с македонската скара, разходили сте се из чудната скопска Чаршия, поджапали сте във Вардар. Всичко, което прави един порядъчен македонец – столичанин.

И започвате да се чудите къде да се отправите, нейде сред природата, ако има и манастир си е чист бонус. Срещате разни хора и ги питате: „Къде си прекарвате свободните почивни дни?“, а те мило ви отговарят „каньон Матка“. Е, как да не се заинтересувате – всички към каньона…

Долна Матка

И на македонски звучи така нелепо… Но това е село по поречието на река Треска, към което трябва да се отправите, предполагам, има автобуси от Скопие, но ние отидохме с кола. А с кола 18-те километра се минават сравнително бързо.

Манастир „Св. Андрей“

Паркирахме малко след селото на платен паркинг край реката и започнахме нашето пътешествие по най-известната екопътека в Македония, по поречието на река Треска (или Голема)*. Асфалтираният път ни доведе до красивата стена на изкуственото езеро Матка. Опряла се в двете срещуположни скалисти стени на каньона, оформяща едно от най-красивите езера, което съм виждал, създадени от човека.

Продължаваме по малка павирана пътечка, която ни отвежда до средновековната църква (1389г.) на манастира „Св. Андрей“. Край църквата гъмжи от народ. Насядали край масите, шумни тълпи си поръчват хапване и пийване. Подминаваме безразлични шумотевицата и продължаваме по 5-6 километровата пътека…

Каньон Матка

Дори не знам как да ви опиша дефилето на река Треска. Стъпваме плахо по тясната пътека, провираща се покрай чудно красиви скали. Лодки с туристи развълнуват спокойното езеро, но бързо всичко утихва. Срещаме и други разхождащи се и наслаждаващи се на природата хора, разминаваме се, понякога отърквайки се един о друг заради тясната пътека.

[mapsmarker marker=“90″]

Слънцето прежуря, но ние сме на прохладна и сенчеста разходка. Стръмните склонове са се надвесили над нас, пътеката дълбае в скалите. Гущери се разбягват, а ние продължаваме да се разхождаме. Дори не стигнахме до края на пътеката, но красотата си остави спомен в нас, и ни топли през студените ноемврийски вечери.

*А до 1945г. – Голѣма рѣка

Ако не си намерите къде да спите около каньона Скопие винаги е добра оферта: