Сред най-старите вина, които сме пили с Мими, гордо се мъдри и едно подсилено сладко вино от Гърция, сорт мавродафне, реколта 1979г. (дегустирано 2023г.) и така историята мъничко ни отвежда към полуостров Пелопонес, между два наистина забележителни обекта, които посетихме това лято – Делфи и Олимпия, когато имахме престой в Патра, третия по-големина град в Гърция и решихме да открием местните вина.
Вината от Гърция са малко познати в България, а и там изобилства от интересни варианти. И винаги когато сме в Гърция, търсим и опитваме местни вина. Интересното в Патра е, че има няколко хубави ресторанта със сполучлив винен лист с гръцки вина, а и ако се разхождате, може да попаднете и на винени барове. В тази история бяхме въвлечени благодарение на един професор от Университета в Патра и неговата насока за интересни вина в региона, провинция Ахая.
Ахая (на гръцки: Αχαΐα) е провинция в северната част на полуостров Пелопонес, Гърция. Тук е третият по големина град в Гърция – Патра – жив град с много места, където да хапнете и разходите. Също тук е мостът Рио – Антирио, който свързва Етолоакарнания с Пелопонес през Коринтския залив, изключително красив мост, окачен на стоманени въжета и дълъг почти три километра.
Ахая Клаус (Αχάια Κλάους)
Както изяснихме по-горе, Ахая е името на провинцията, а винарна Ахая Клаус е кръстена на основателя ѝ, Густав Клаус от Бавария. През 1854г. Густав Клаус като представител на Fels and Co купува земя в Пелопонес, за да отглежда касис за компанията, в която работи. Но засажда и лозя, като хоби през 1861г.
Основава винарна Ахая Клаус с Якоб Клипфел, която по-късно продължава да управлява сам. В началото винарната има трудни години, заради честите разбойнически нападения в региона. Започва да се развива и оцелява, благодарение на връзките му с антуража на крал Ото I Гръцки (който всъщност е баварски принц). В цялата история важното е идеята, че Ахая Клаус е една от най-старите компании в Гърция и най-старата официална винарна. От 1869г. вината на избата се изнасят за Германия. През 1872 г. Клаус основава винен бизнес с Теодорос Харбургер, за да започне сам да продава вината.
През 1873г. се появява и първото сладко подсилено вино мавродафне, за което определено трябва да разкажа повече и което е най-важното вино за винарната в момента.
През 1899 г. винарната започва производството на Demestica, вино от лозята по склоновете на Калаврита. Доместика е най, ама най-известното гръцко вино през 1970-те и 1980-те и няма домакинство, което да не е имало бутилка Domestica. То е било обикновено популярно вино, но и най-разпространяваното в Гърция и чужбина.
Густав Клаус умира малко преди Първата световна война, по време на която винарната се национализира от гръцките власти. През 20-те години на миналия век винарната запада, но продължава да функционира. През годините след Втората световна война, както споменахме, модерно се оказва виното Domestica и винарната се разраства. През 90-те години на миналия век Ахая Клаус изпитва затруднения, но с подкрепата на Националната банка на Гърция, тогавашния управител Никос Карапанос се връща към традиционните методи на производство на вино с по-високото качество.
Какво е Мавродафне?
„ΠΟΠ Μαυροδάφνη Πατρών“ (ЗНП Мавродафне от Патра) и „ΠΟΠ Μαυροδάφνη Κεφαλλονιάς“ (ЗНП Мавродафне от Кефалония) са двете защитени наименования за произход (ЗНП) за сорта грозде мавродафне. Мавродафне води началото си от Йонийските острови, но днес се отглежда най-много на територията на полуостров Пелопонес, до Патра. Мавродафне от Кефалония и Патра хем са един и същ сорт, но два различни клона. И двете вина са сладки, не сме успели да си намерим вино от Кефалония, по-трудно се намира, за да направим разликата.
ЗНП Мавродафне от Патра е естествено сладко вино, което трябва да отлежи минимум година в дъбови бъчви с капацитет до 1000 литра. Ако виното отлежи над 2 години, може да бъде наричано “Резерва”. Вината, отлежали общо 7 години (поне 3 в бъчва и 3 в бутилка), могат да се наричат “Гранд Резерва”.
Мавродафне от Патра: гроздето е с характерен почти черен цвят, плътни аромати на сушени сини сливи и касис, високо алкохолно съдържание и средна киселинност. От него се правят превъзходни сладки вина от типа на „Порт“, т.е. ферментацията се спира с добавяне на алкохол, за да не изядат малките дрожди всичката захар във виното. Твърди се, че точно във винарната на Густав Клаус е ферментирало първото сладко вино от мавродафне през 1873г.
Винарната – историята пред очите ни
Ахая Клаус е, може би, най-посещаваната винарна от туристи в Гърция. Всъщност още от самото ѝ създаване винарната привлича любопитните почитатели на виното. Тук са идвали гръцките аристократи и крале. Винарната е посетена през годините от канцлера на Германската империя Ото фон Бисмарк и благодарствена бележка от него, от императрицата на Австрия и кралица на Унгария и Бохемия Елизабет Баварска (Сиси), от египетския актьор Омар Шариф и милиардера Аристотел Онасис. Има писмо с поръчка на вино от австрийския композитор Ференц Лист. И така историята ни отвежда до сградите. Винарната се е променяла и разраствала, но има три основни сгради, свързани с историята от XIX век насам.
Κάβα Δανιηλίδος – Кава Даниелис (1870г.), за която е залепена и „Кула на разбойниците“. В днешно време тук се провеждат дегустациите на вината на избата и в същото време е и магазин. Ние тук дегустирахме най-различни от вината на Ахая Клаус. Сградата първоначално е била дом на Теодорос Харбургер и се е наричала „Θεοδώρειον“, така де „Теодорион“. През годините тук са живели и работниците на винарната, съхранявано е вино в избата и така нататък. Сега е кръстена на византийската благородничка от Патра Даниелис, живяла през IX век и е била една от най-богатите земевладелки във Византия с връзки с император Василий I Македонец. Даниелис се смята за първата жена винопроизводител, доставяла е вино и на императорския двор. Кулата на разбойниците пък се е смятала за най-добре защитената кула на винарната от разбойници.
Βαρελάτικο – всъщност „Варелатико“ е думата „βαρελαδικο“, гръцката дума за, хм не съм добър с гръцкия, май е „бъчва“. До тази сграда се стига като преминете през помещение пълно с огромни бъчви, където се съхранява виното от мавродафне. Във Варелитико се помещава експозиция от стари инструменти за направа на бъчви. Експозицията е направена след завършване на изследванията на фолклористката Родула Статакис и публикуването на свързаната с нея книга, благодарение на която са открити старите инструменти.
Αυτοκρατορικό Κελλάρι – Промъкваме се навътре в избата, разказват ни разни неща, не запомняме много и стигнахме до Αυτοκρατορικό Κελλάρι, където в края на разходката успяха да ме забравят и заключат. А „Αυτοκρατορικό Κελλάρι“ означава „Имперска изба“, кръстена е така в чест на посещението на принцеса Сиси на 9 октомври 1885г. Тук се помещават 167 бъчви с изключително ценни вина и пазят историята на виното мавродафне. 30 от бъчвите са посветени на личности, а на три са изобразени сцени от гръцката митология. Тези бъчви са в тази позиция от XIX век до днес и са изработени от истрийски дъб.
Ако вземете списъка с бъчви, ще видите, че наистина са цяло съкровище и са напълно безценни:
- Буре с вместимост 4140 л., с мавродафне от 1873 г., посветен на Хелмут фон Молтке, 1890 г.
- Бъчва с вместимост 4080 л., с мавродафне от 1873 г., посветена на Ото фон Бисмарк, 1889 г.
- Бъчва с вместимост 13 195 л., с мавродафне, посветена на краля на Гърция Георги I през май 1898 г.
И така нататък, до 30. Доколкото ни казаха, от тук вино се бутилира изключително рядко, последно се е случило за някои изключително специални поводи. Увериха ни, че дори виното от 1873г. е годно за пиене. Вероятно е така, подсилените вина успяват да издържат дълго.
Накрая на разходката нещо си снимам из избата и просто чух, как металната врата се затваря и заключва – бяха ме забравили.
На дегустация
Няма да ви лъжа, не помня всички вина, които дегустирахме и може би защото идеята за мавродафне ме бе обсебила или просто съм бил леко разсеян. Но за мавродафне ще ви кажа, че опитахме едно страхотно мавродафне Grand Reserve от 1979г. (68 евро е бутилка 500ml) много наситено и интересно. И едно мавродафне от 1999г. (39 евро), все още по-свежо, но изключително приятно.
Ако решите да посещавате избата, вижте възможностите на сайта ѝ. Определено тук туристите се стичат с хиляди и ви препоръчвам предварително да си запазите час.
Мавродафне в друга светлина и още една изба – Рувалис
Разхождам се една вечер от другата страна на Коринтския залив в градчето Навпакт, където, според историята Мигел де Сервантес губи ръката си в битка. Ако сте там, ще видите статуята му. И се отбивам в един много приятен винен магазин и тръгвам да търся мавродафне. Веднага ми предложиха сухо вино. Доколкото разбрах, „Цигело“ (Τσιγκέλω) реално е мавродафне, но понеже „Мавродафне от Патра“ е запазена марка за сладки вина тип порт, за сухите използват наименованието „цигело“. В случая ми показаха бутилка, която познавах – Цигело на винарната Рувалис.
Рувалис е винарна, която исках да посетя, но нямах време. Основател е Ангелос Рувалис, който е бил един от първите гръцки винари на обучение в Бордо. След това работи в Санторини, където развива винопроизводството на острова и е легенда във винения свят на Гърция. През 90-те насочва внимание към родния си Пелопонес и прави забележителни вина. А днес във винарната може да срещнете дъщерята – Теодора Рувалис
Цигело на Рувалис (около 17 евро е бутилката): 80% от гроздето отлежава в ръчно изработени глинени амфори, а 20% в стари френски дъбови бъчви за около 5 месеца. Амфорите смекчават неговите смели танини и се оставят да се смекчат нефилтрирани в бутилката, придобивайки аромати на розмарин, дафинов лист и евкалипт. Великолепно вино, което препоръчвам да намерите. Малко съжалявам, че не си взех няколко бутилки. Виното е със ЗГУ Склоновете на Егалия (ΠΓΕ Πλαγιές Αιγιαλείας), лозята са на 500-550м.н.в.
Така и така стана тема и винарната Рувалис, ще ви препоръчам още едно вино. Lagirthi 2022г. (около 12 евро бутилката). Това вино го няма на сайта на избата, а е великолепно. Почти изчезнало в Пелопонес през 80-те години, бяло грозде, което вирее на голяма надморска височина и произвежда ароматно балансирано бяло с относително ниска киселинност. След ферментация с ципата, сокът отлежава в резервоар и амфора. Резултатът е изключителен. Едно от най-изключителните бели вина, произвеждани в момента в Гърция.
Няколко реда по повод ЗНП и ЗГУ, за да ги обясним по-добре през професионалния поглед на Мария Андреева:
Произходът на продуктите и защо обръщаме внимание на ЗНП и ЗГУ
Може би се чудите защо толкова подробно описваме защитените указания за произход на продуктите, за които говорим в тази статия. Истината е, че доскоро и ние не обръщахме чак толкова внимание дали някакъв продукт е защитен или не, стига да ни харесва на вкус. Но отскоро Мими работи по един международен проект (SMEOrigin се казва, може да разгледате сайта му), който накара и нас да осъзнаем, че ако търсим автентичен вкус и автентичен продукт, трябва да търсим именно продукти със защитени географски означения. Но как да ги познаем?
Вмъкваме още едно уточнение, че тук говорим за защитени географски означения в регистъра на Европейския съюз. Със системата на ЕС за географски означения се защитават наименованията на продукти, които произхождат от конкретни региони и имат специфични качества или репутация, свързани с района на производство. Такива, например, са Българско кисело мляко, Българско розово масло, френското сирене Рокфор, пенливото вино от Шампан, което единствено може да се нарича Шампанско (Champagne) и още над 3500 други. За да имат право да се наричат така, тези продукти трябва да преминат процес на сертификация, да бъде доказан техният произход от дадения регион, както и специфичната технология на производство, характерна за този регион. И всички продукти, преминали тази сертификация, вече имат право да съдържат в етикета си защитеното наименование, както и нещо друго много важно – тези “звездички”, указващи защитения продукт. Тези стандартизирани символи се използват в целия ЕС и по този начин можете да познаете дали един продукт има защитено географско означение и е сертифициран или не.
Ако вече си мислите, че това със защитените указания е поредната европейска новост, за която никой не знае, ще ви разочароваме. Регистърът в настоящия си единен вид съществува от 2012 г., а европейска регулация, защитаваща автентичните продукти, съществува още от 1992 г. Цялата тази система е базирана на местните и националните регулации в отделните държави, защитаващи характерните продукти от различните региони. Да дадем пример с виното и класиката Франция – основен маркер за френските вина е регионът, от който произлизат. Думичките Бордо, Бургундия, Лоара, Рона автоматично светват различни лампички в главите на винените специалисти и ентусиасти. Те определят не само произхода на гроздето, но и сортове, технология, цялостен характер на виното. Същият е принципът със защитените указания на храни, земеделски продукти и спиртни напитки. Стандартизацията на европейско ниво почива именно на установените в отделните държави стандарти.
Така че, ако влезете в магазин, търсите някакъв много традиционен продукт, за който сте чували, но не сте сигурни как да разпознаете, търсете опаковки, на които присъства точното наименование на продукта, а не нещо имитиращо, и европейските “звездички”. При вината в повечето случаи няма да видите звездички, но указанията ЗГУ и ЗНП (PDO и PGI е международното означение) са признак за автентичен продукт, преминал сертификация.