Красотата на Мелник и Мелнишките пирамиди, любимо кътче от България

„Ако можеш, измисли история за Мелник, то тук хората само ядат и пият.“ – така ме “насърчава” половинката ми да напиша нещо за Мелник. А ние там ходим сравнително често, вероятно да ядем и да пием. Но колкото по-често ходим, толкова по-рядко се сещам да напишем статия за малкото градче. Но този месец пак бяхме там и защо да не разкажем нещо за него и най-интересните забележителности в Мелник, а също и нещо много важно – къде да пием хубаво Мелнишко вино!

Мелник е най-малкият град в България

Шаблонно е, но е вярно. Едно от любопитните за мен неща в България са най-малките градове. Живял съм няколко години в един от 10-те най-малки града. В църквата на друг сме кръстили Анна. А пък от трети са ми най-детските морски спомени. Мелник е далеч от тези места от моя живот, но винаги ми е бил интересен.

Мелник е особено място, носи своята история, но някак си не я показва на всички. Днес населението на Мелник е около 325 души и по никакъв начин не можем да си представим, че преди век тук са живели повече от 10 000 човека. И че в града е имало над 1000 спретнати и хубави къщи, може пък да не са били спретнати. Преди 1912г. тук са живели основно гърци. Които, след включването на Мелник в пределите на България са се изселили към Гърция.

Историята на Мелник е, ами малко непозната за мен, а може би и за повечето, които посещават града. През Средновековието Мелник е бил на границата между Византия и България. Той е бил голям град разположен на пътя за Солун. Тук са били заточени и някои от византийските аристократични фамилии, неудобни на тогавашните императори. Така облика на Мелник се е изградил по-скоро по византийски тертип. Руини от византийски богати сгради могат да се видят и до днес.

Османски период на Мелник, някои по-отличаващи се постройки

Да започнем разходката по руините около Мелник, те говорят най-добре за града. Като влезете в Мелник, ще видите красиви белосани къщи с архитектура, типична за периода, през който Мелник е бил в пределите на Османската империя (от 1395 г.). Ние си му викаме красива българска възрожденска архитектура, но ако сте от Турция, ще припознаете този стил другояче. В центъра на града все още се издига и турския конак (1821г.).  Тук се е помещавала османската управа, след освобождението на региона (1912 г.) сградата става Правителствено здание, а след това училище и по-късно училищен пансион след 1972 г. Споменавам Турския конак, защото постройката се отличава и напомня за този период от съществуването на града.

Безспорно най-важната сграда в градчето не е нито един от хотелите и ресторантите, построени в старинен стил или реставрирани стари къщи. Най-важна от всички забележителности в Мелник е Кордопуловата къща накрая на града. На най-високата част. Уникалната постройка е от 1754 г. и е принадлежала на богатия мелничанин Кодропулос. Кордопулос се е занимавал с търговия и винопроизводство и явно се е справял много добре.

Къщата е великолепна постройка със зимна и лятна градина. Красиви и просторни помещения с прозорци от цветно стъкло. А най-забележителна е избата, издълбани в пясъчниците тунели. Аз лично бих ви насочил в региона да опитате друго вино, но няма как да влезете в Кордопуловата къща и да не опитате от тяхното. Пък после отидете, където ви подскажа.

По времето на Византийската империя, да не се чудите какви са тези каменни стени в градчето

Един пролетен ден опознавахме градчето и попаднахме на много млади художници, деца от някое художествено училище, които бяха заели стратегически места и рисуваха. Доста се бяха събрали измежду руините на Болярската къща. Една от най-старите постройки на Балканския полуостров, още от времето на деспот Алексий Слав (XIII век). По времето на Алексий Слав тя е била част от крепостта и негова резиденция. В сградата е имало мозаечни подове, стенописи, богато обзавеждане и всякакви луксозни екстри на тогавашния владетел. През вековете преустройвана и надграждана, тя е имала дори часовникова кула.

Деспот Алексий Слав (управлява свое деспотство от 1207 г. до 1230 г.) –  произхожда от династията Асеневци – племенник на царете Асен, Петър и Калоян и е бил самостоятелен български владетел. Бил е женен за Изабел – дъщеря на Анри Фландърски и византийската аристократка Петралифа. Първата столица на деспотството е в крепостта Цепина (близо до Велинград), но в последствие деспота мести столицата си в Мелник.

Платото Свети Никола

Анна беше малко бебе още, гукаше и мяукаше и спеше напреко между нас в леглото. Бяхме отседнали в центъра на градчето и уж трябваше да спим, но Анито рязко ме събуди с малки подритвания в главата. Вече навън се развиделяваше, спасих се от по-нататъшен „побой“, взех торбичка с череши и се отправих към платото Свети Никола.

През уикендите вечер Мелник е шумно място, особено лятото и пролетта. Но рано сутрин е тихо и спокойно, направо безлюдно. Точно срещу хотел Bulgari (или Музея на виното), между къщите започва пътечката към платото Свети Никола. Стръмна, но не тежка пътека, където за 20-тина минути ходене стигате до плато над Мелник. Там се крият най-различни „съкровища“. Църквата „Сети Никола“ (XII век), която вече е само руини след пожар през 1913 г. И покрай нея отивате към руините от крепостта на деспот Алексий Слав.

[info]На платото е имало два манастира – манастир „Света Богородица Спилеотиса“ и манастир „Свети Харалампий“ и двата сега в руини.[/info]

Но на мен любимо място ми са руините на манастир „Света Богородица Спилеотиса“ или Света Зона. Тук сега се издига само параклис. Но е една от най-хубавите гледки в региона. Както споменах, носих си череши, седнах на ръба на един камък с гледка към Мелник и слушах животните и птичките. Е, по едно време нещо взе да ходи в храсталака и мен малко ме хвана страх, не знам от какво, но реших да се разходя към закуската.

В Мелник традиционно всички хотели предлагат за закуска или мекици, или пържени филии – две. Но пък са много вкусни.

Мелнишките пирамиди и Роженски манастир

Мелнишките пирамиди няма как да ги пропуснем, то това е най-големия чар на региона. Много красиво изваяните пясъчници от майката природа. Няма човек, застанал пред тази красота и останал безразличен. Червеникавите заострени върхове са разхвърляни навсякъде наоколо. А от Мелник започва и пътека през тези образувания, която води до Роженския манастир. Пътеката се минава за около 3 часа.

Роженски манастир е един от най-добре запазените манастири в България и най-големия в Пиринския край. Ние монаси не сме засичали, но пък винаги има туристи. За нас тук е и едно от най-хубавите места да отседне човек, не в манастира, а в селото близо до него – село Рожен. Тук въздуха просто се усеща колко е чист и нощите са тихи и спокойни.

Виното и храната на Мелник и къде да пием хубаво Мелнишко вино

Да си дойдем на думата. Мелнишкия регион в Средновековието е бил известен с виното си и с безкрайните си лозя. Оттук виното е пътувало из цяла Европа, чак до Англия. Славата му се носи и до днес, въпреки че е имало период, през който винарството е било замряло. В наши дни Мелник е пълен с хотелчета и ресторанти. Може да намерите много приятни места с прекрасна българска кухня. Ние обичаме да похапваме тук, ще се радваме и на ваши препоръки.

Ако и вие като нас обичате да ходите на СПА, добра идея е да отседнете в СПА хотел Мантар, в село Марикостиново. Хубавото е, че е на много комуникативно място, горе-долу на равни разстояния от винарните в региона, а също е и близо до Мелник.

В Мелнишко почти всеки си има лозе и прави вино. В самия град има доста известни… хм, винари. Но всичко това ще ви се изсипе още щом слезете на калдъръма в града, където ще видите атрактивни надписи като „любовно вино“ и какво ли още не. Но аз искам да ви отведа към друго вино. На бутиковите винарни в региона. Най-близко до Мелник е винарна „Вила Мелник“, някъде между селата Виногради и Хърсово, ще видите табелка за избата на разклона преди Мелник. Съветвам ви да я последвате, те са ни приятели и с радост ви съветваме и вие да им станете. Гледката от винарната е типично по тоскански зашеметяваща, виното е още по-добро, а комбинацията невероятна.

Този топъл и слънчев край просто крие невероятни места, където да пробвате хубаво вино, следващата винарна е до село Капатово – винарска изба Златен Рожен имат прекрасна дегустационна зала, където да опитате и да си изберете вино. А ако пък не ви се ходи до Капатово може да пробвате виното им и в техния хотел – Златен Рожен в село Рожен, селцето под Роженския манастир. В този регион на където и да се обърнете, ще видите винарна, но ние ви препоръчваме нашите любими.

Пак в това каренце, в село Долно Спанчево, е винарска изба Рупел, където също ще останете очаровани и от вината, и от местността. Самата изба е в селото, няма как да я подминете, но за най-хубава гледка се изкачете горе до малката вила на хълмчето, където е новата им дегустационна зала, точно сред лозята.

Любими места за настаняване край Мелник

Знаете, че за нас хотелите са много важни, не са просто места, където спим покрай другите забележителности. И си имаме няколко местенца, които харесваме.

Когато търсим романтика, тишина и уединение, обичаме да се качваме в село Рожен, точно под Роженския манастир. Там най-често отсядаме в хотел Златен Рожен, който е собственост на винарна Златен Рожен. Но има и други и като цяло може да си изберете доста приятни и уютни хотели на прилични цени.

В самия Мелник сме отсядали и в хотелчета в центъра на градчето, но най-много ни допадна комплекс Речен Рай, на стотина метра извън града. Речен Рай категорично е най-доброто място в Мелник за семейства с деца.