Метеора в Гърция – на върха на света

1,1K

„Горе в небесата“, „висящ във въздуха“ – това означава в буквален превод думата Метеора, каквото име носи и прочутата с отвесните си скали и манастири местност в Гърция. Историите на екзалтирани посетители за невероятни гледки, от които ти се завива свят, стават реалност, когато сам се изправиш пред „иглите“, както наричат още десетките отвесни скали над град Каламбака. За мястото е чувал всеки, а аз съм имал късмета да го посетя два пъти и да преживея два пъти емоциите от това чудо на природата и цивилизацията.

ΜΕΤΈΩΡΑ – Метеора в Гърция

Как да стигнем до Метеора?

До Метеора в Гърция се стига лесно – от София пътят е около 6 часа, повечето магистрала. За второто пътуване опитахме друг маршрут – от Стара Загора през Маказа, оттам по гръцката магистрала и с отбивка в град Верия (Βέροια) и Вергина, но за тях друг път. Крайната точка е една – градчето Каламбака в подножието на скалния комплекс, където има изобилие от хотели и къщи за гости за всеки вкус и джоб.

Второто ми пътуване до Метеора бе през октомври 2015 година, този път малко по-мързеливо и по-лежерно от първото, защото пътувахме с 9-месечен дребосък, но пък не по-малко приятно. Настанихме се в прекрасна къща за гости в края на Каламбака, точно под манастира „Св. Стефан“, който предния път не бях успял да видя. Хванахме малко облачно и мъгливо време, което обаче направи  изгледите за хубави снимки още по-добри и побързахме да тръгнем нагоре.

Манастир „Св. Стефан“

/Αγίου Στεφάνου/

Точно „Св. Стефан“ бе и първият манастир, който решихме да покорим. Той е единственият, до който се стига директно с кола и няма катерене на стълби, а в същото време ни беше и най-близкият. Днес „Св. Стефан“ е сравнително голям и много красив женски манастир, който процъфтява, благодарение на населяващите го монахини през последните десетилетия.

Монашеският живот там започнал още през 12 в., а през 16 в. е построена и малката църква, зографисана през 1545 година. През 18 в. е построена по-голяма църква, посветена на Св. Харалампий, където и до днес се пази черепът му.

През Втората световна война манастирът бил бомбардиран от нацистите, които вярвали, че там се крият бунтовници, и съответно бил изоставен. През 1961 година, обаче, манастирът е даден на монахини, които го преустройват, и към днешна дата е един от по-големите манастири в Метеора, като в него живеят около 28 монахини към 2015 г. Достъпът за туристи е ограничен до църквата и терасите, но от цялото място лъха спокойствие и смиреност, за които допринасят и неговите обитателки, любезно посрещащи тълпите туристи.

Манастир „Св. Троица“

/ Μονή Αγίας Τριάδος/

Манастирът „Св. Троица“ (AgiaTriada) бе вторият, който посетихме, тъй като се намира естествено по пътя от „Св. Стефан“ към останалите манастири.  Той е според туристическите пътеводители най-трудно достъпният, тъй като се извисява на 400-метрова скала, а достъпът до него става чрез 140 стъпала и тунели, изсечени в скалата.

За манастира се смята, че е построен около 1458 – 1476г. В късните часове на деня (късни за посетителите), когато повечето туристи са се наситили на по-големите обекти, е величествено и спокойно място. В църквата на манастира човек може да остане малко насаме със себе си и да помисли за неща, на които не обръща внимание в ежедневието си. Едно от многото духовни места в този район.

Днес „Св. Троица“ не е действащ манастир, но е отворен за посетители. Легендите обаче разказват, че преди векове, в един момент в него са живеели 50 монаси, но в началото на 20 век останали едва петима. Историята разказва, че като цяло „Св. Троица“ е бил един от най-бедните манастири в района. Днес обаче сградите са отлично поддържани, а друг негов плюс е, че туристите са сравнително малко, в сравнение с останалите манастири, и можете да намерите търсеното спокойствие и уединение.

Манастир Русану

/ Μονή „Ρουσάνου“/

Манастир „Св. Варвара“ или Русану е следващият по пътя – процъфтяващ женски метох с красиви градини, но и много посещаван от туристите. Кога точно е създаден Русану, от къде се е появило името, никой не знае. Но през  XVI век братята Йоасаф и Максим изграждат манастира в сегашния му  вид на мястото на руини на по-стар манастир, наричан Русану, научих от руски екскурзовод при първото пътуване.

Действащ манастир е бил до средата на 20 век, но след немската окупация е бил напълно закрит. И в продължение на 20 години една стара жена – Евсевия,  от съседното село Кастраки, е поддържала триетажната сграда. Възобновен е, след като е станал туристическа цел. Манастирската църква „Свето Преображение Господне“ е с много красиви стенописи от 1560г. и с необичаен олтар (в самите манастири не е позволено да се снима ). В момента обителта е женски метох, населяван от между 6 и 13 монахини, според различни източници.

Черните дрехи на една от тях обаче успяха да изплашат до смърт 9-месечната ни дъщеря, въпреки че  монахинята искрено се радваше на детето, и всички посетители разбраха, че в светата обител има и малък гост. Накрая подариха на детето бонбони и след прилежно разглеждане на всяко едно кътче, до което се допускат туристи, си тръгнахме. Междувременно и група италиански туристи спря обиколката си, за да гледа бебето.

Колко манастира можем да видим за един ден и за колко дни да посетим Метеора?

Три манастира от Метеора в Гърция за един ден са предостатъчни за посещение, по наше мнение, въпреки че повечето туристи правят еднодневни маратони през всички (или колкото успеят) манастири, след което се качват на автобусите и потеглят. Ние избрахме по-спокоен вариант с три нощувки в Каламбака, така че да имаме време спокойно да разгледаме и да се насладим на атмосферата. Ако сте вярващи и приемате манастирите като нещо повече от поредния музей или туристическа атракция и искате да усетите енергията на мястото, три за ден са наистина достатъчно, дори емоциите може да ви дойдат твърде много. Затова приключихме туристическата обиколка за днес и се отдадохме на спокойна вечеря в чудесното ни хотелче в Каламбака.

И въпреки че времето през деня не бе с нас, а гъстата мъгла се редуваше с приятни гледки с ниска облачност, ние не бяхме безкрайно разочаровани от деня си, който бе съпътстван с невероятни гледки и прекрасни изживявания от „фотографските“ площадки, разхвърляни навсякъде по виещия се между иглите път. Тук, седнали на скалите, Мимето, Ани и аз се любувахме на спокойствието и тишината на мястото извън туристическия сезон, а и не само ние…

Чакаше ни още един ден, изпълнен с красиви места, и се отправихме към таверните в Кастраки за лека и приятна вечеря.

Манастир Варлаам

/Μονή Βαρλαάμ/

Варлаам е един от големите манастири в Метеора, намиращ се в пряка близост до Големия Метеор. За съжаление се оказа, че той е и един от най-комерсиализиращите се. През октомври 2015 г. манастирът приличаше на строителна площадка, изграждаха се нови площи и съоръжения, откъдето да минават туристите, а посетителите идваха на талази с автобуси. Явно манастирът, който иначе е не по-малко красив от останалите, е сред приоритетите за туристическите водачи и постоянно е пълно с големи групи.

Варлаам е вторият по площ манастир в Метеора и най-населеният сред мъжките манастири – 7 монаси към 2015 г. През 14 век на върха на скалата се усамотил отшелника Варлаам, живял в бедност и самота. Наистина не мога да си го представя, будиш се сутрин на 200-300м. височина, сам с птиците. Всеки ден, цял живот, без да ходиш на гости на съседните скали.

Предполага се, че отшелника Варлаам е съвременник на основателя на Големия Метеор – Атанасий Метеорски. След смъртта му дълги години мястото е било необитавано, но през 1518г. Теофан и Нектарий (братя от знатен янински род) се качват на скалата, за да възстановят малката църквичка, издигната от Варлаам, но остават и с помощта на други монаси изграждат „новите“ сгради на обителта. В манастира са живели до 30 монаси едновременно.

Манастир „Св. Николай Анапафса“

/„του Αγίου Νικολάου Αναπαυσά“/

„Св. Николай Анапафса“ (1527), един прекрасен манастир, чучнат на върха на скала, остава малко в сянката на Варлаам и Големия Метеор, но е не по-малко забележителен. През 2011 г. той бе моят първи сблъсък с красотата и уникалността на това място, а на последното пътуване го оставихме почти за накрая. И в двата случая стигнах до извода, че може би това е най-трудният за изкачване манастир, но всяка стъпка нагоре си струва. Рано сутринта е тих и спокоен манастир с много стълби, изсечени в скалата, до входната му врата, много отговарящ на фамилията на създателя си Никанор Анапафсас (Αναπαυσάς) – Αναπαυσάς – отдих;

Основан от Никанор 12 или 13 век, но за точна дата на създаване на манастира се смята 1527г., когато е изградена и сегашната сграда на манастира „Св. Николай“ с пари от тогавашния митрополит на Лариса – Дионисий, и йеромонаха и екзарха на Стаги (тогаващното име на Каламбака)  Никанор. Към 2015 г. в него живее един монах, но пък туристи не липсват.

От терасата на покрива на манастира се разкрива величествена гледка към Кастраки, малко селце в подножието на Метеора, и към „иглата“, приютила руините на манастира Пантократор –  (Παντοκράτορ – „Вседържител”), а също и така няколко ентусиасти катерачи… Наистина спокойно и красиво място.

Големия Метеор

/Μεγάλο Μετέωρο/

Манастирът „Св. Преображение“, известен още като Големия Метеор, е изграден на най-високата скала в Метеора. Той е най-големият, най-важният и най-старият манастир. Тук през 1334г. се заселва светогорският монах Атанасий, който десетина години по-късно събира 14-те монаси от околността и на скалата „Широк камък“ започват строителството на Мегало Метеора. Този монах изработва и каноните и условията, при които ще живеят монасите на Метеора. И до днес настоятелят на този манастир е неофициален глава на наричания едно време „Литополис Стаги“ (Скалния град).

До Големия Метеор се стига по каменна стълба и в него освен сградите и църквите могат да се видят много ръкописи и богата колекция картини и портрети на ръководителите на въстанията за отхвърляне на османската власт в Гърция.  Една слабо позната от мен глава на европейската история, затова ми беше много интересно да видя техния крал, борил се тогава за свободата на Гърция и други техни лидери.

Манастирската църква „Св. Преображение Господне“, пострадала от земетресение през 1544 г., е изградена във формата на кръст със сложен дванадесетостранен купол, висок 24 метра. Храмът е зографисан през 1552 г. от Теофан Критски и синовете му Симеон и Неофит с поразителна серия от стенописи, изобразяващи преследването на християните от римляните.

До манастира преходът е умерено труден, но както и на всички останали места в този чуден район, си струва. Манастирът е наистина огромен, по коридорите му могат да се видят картини със сцени на манастирската и гръцката история, в него има и голям музей. Разходката е уморителна, но приятна, а тълпите туристи някак по-слабо се забелязват, заради внушителните размери. Ако наистина нямате време и минавате през Метеора за малко, не пропускайте този манастир.

Седмият манастир на Метеора в Гърция

Разходката в шест манастира за два дни бе уморителна за нас, но въпреки че успяхме да обиколим всички, една мисъл не ни даваше мира – тази за седмия манастир. В много пътеводители, сайтове и брошури се споменава, че запазените манастири в Метеора са 7, а името на седмия е Ипапандис, или „Сретение Господне“. Манастирът присъства на някои карти, но изрично е посочено, че е недействащ и затворен за посещения. Въпреки това до него изглежда може да се стигне, не липсват и снимки от сградата, вкопана в скала. Според всички сведения той се намира някъде сравнително близо до Големия Метеор, а до него се стига след преход по пътека, започваща някъде около паркинга на манастира.

И така в един късен есенен следобед, с облаци надвиснали над главите и бебе на ръце, решихме да търсим седмия манастир, без ясна информация къде е той и как да стигнем. Поехме по тясна пътека, започваща на един хълм срещу паркинга на манастира, и повървяхме поне 20-30 минути през храстите и тревите, докато не стигнахме до края на отсрещния хълм. Следи от манастир обаче нямаше, а срещнат случайно местен младеж разказа, че май наоколо има манастир, но не е сигурен. Сред още известно лутане и пререкания с половинката заради надвисналия дъжд и факта, че ставаше тъмно, решихме да се върнем, без да сме намерили мистериозния Ипапандис. След като се прибрахме издирването му продължи и се оказа, че май сме били близо, но така и не знаем колко точно. Следващия път ще го намерим.

Село Влахава

Ако ви са дотегнали манастирите из Метеора в Гърция и ви се иска да се откъснете от пълните с туристи Каламбака и Кастраки, може да се насочите и към селцето Влахава, то е разположено високо в планината и не е особено посещавано. В него ще попаднете на две таверни, пълни основно с хора от селото. И двете ни посещения на това село бяха съпроводени с мъгла, но казват, че и от там има хубава гледка на местността.

Booking.com

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм

---