Къде е истинският бункер в средновековната крепост Мезек и какво още да видим край Свиленград
Опасното в малките български градове е, че може да се окажеш настанен в близост до местната дискотека. Страдахме много тази съботна нощ със силна музика и приказлив DJ. Та сутринта се насладихме напълно на тишината на малкия град Любимец, където не направих дори една снимка. Точно до апартамента се оказа, че правят неделния пазар, но ние бързахме отново за село Мезек, че бяхме оставили толкова много за разучаване от предния ден, през който бяхме посетили Тракийската гробница. А сега беше ред да посетим и средновековната крепост Мезек, за която си купихме билетчета още на гробницата.
Средновековната крепост Мезек (Неутзикон)
Средновековната крепост се намира малко над село Мезек и се смята, че е имала само отбранителни функции. Мястото е стратегическо – крепостта е обградена от три страни със стръмни склонове. Най-лесен е достъпът до южната стена, и неслучайно точно там са разположени пет от деветте кули. Както каза нашата мила екскурзоводка Дани, едно време хората са нямали чак толкова много работа и са имали много време за мислене на стратегии. Явно така е било и в Мезек и около крепостта има много интересни стратегически решения.
[mapsmarker marker=“179″]
С Дани, нашата екскурзоводка от крепостта, много се забавлявахме. Тя бе добре подготвена, но най-вече умееше да ни отговаря на странните въпроси. Мисля, че беседата премина в приятна дискусия и занимателна и за двете страни.
Главният вход на крепостта в Мезек
Моята жена като човек, завършил Военната академия (е и Софийския университет, много е умна), много се впечатлява от разни военни неща и за нея най-интересни бяха отбранителните идеи в архитектурата на крепостта.
Главният вход е бил от северозапад и целта му била да обезоръжи нашествениците, докато стигнат до него. От южния подстъп към входа се минава покрай крепостната стена, която се пада вдясно на минаващия. А войникът носи меч и щит – мечът обикновено в по-умелата дясна ръка. Ако защитниците на крепостта го видят и започнат да го обстрелват, той ще трябва да прехвърли щита в дясната ръка, за да се пази. Така, с меч в лявата ръка, е почти обезоръжен. В същото време, крепостта имала таен изход от североизток, откъдето при нашествие да излязат войниците, тайно да стигнат до южната страна и да преборят нашествениците. А от уязвимата южна страна имало цели пет наблюдателни кули, за по-сигурно.
Ако гледате високите стени на крепостта, ще забележите ивици от тухла в каменните зидове. Тези ивици точно в случая са направени за красота, защото не преминават през цялата стена. А са само като фасаден елемент.
Какъв е бил животът в крепостта е трудно да се каже. Една от версиите е, че войниците са живели в дървени къщи или някакво подобие на палатки. Но скорошни разкопки показали, че стените на крепостта продължават още поне 2 метра надолу под сегашното разкрито ниво. И не е изключено отдолу да има останки и от други масивни постройки, за които досега няма доказателства.
Колко бункера има в Мезек?
Една от атракциите в крепостта Мезек е бункерът от Втората световна война, разположен на видно място както от входа на крепостта, така и от подножието на хълма. Екскурзоводката ни разказа, че този бункер всъщност е фиктивен и за заблуда на противника. В непосредствена близост до него се намира истинският бункер, който е маскиран с камъни от крепостта и заблуждава всеки враг. Дори археолозите преди време го смятали за 10-та кула от крепостта.
В последните години крепостта Мезек е превърната в голяма туристическа атракция и около нея са добавени съоръжения със спорна естетическа и историческа стойност. Но още преди входа ще забележите наредени палатки с кръстоносци, както и няколко файтона. До централния вход пък е разположено тренировъчно стрелбище за стрелба с лъкове, в което може да упражните уменията си. Дали атракциите са интересни и имат място там, ще оставя да прецените на вас.
От крепостта се разкрива невероятно красива гледка към Тракийската равнина, Сакар планина и най-високия ѝ връх, както и към поречието на река Марица. И за момент не остава съмнение защо крепостта е издигната точно тук. От северната стена се виждат и трите тракийски могили на равни разстояния една от друга, ориентирани от изток на запад. Две от тях не са отворени и проучени, а в първата – най-голямата, влизахме предния ден.
Връх Шейновец – най-високият връх в планинския рид Гора
От паркинга на крепостта се насочихме още по-нагоре, към връх Шейновец и към една от поредните прекрасни гледки в района. Пролетта е перфектния сезон за посещение на Източните Родопи, всичко е така свежо и зелено. На връх Шейновец в днешно време има телевизионна кула, но самият връх е известен и с друго.
На Шейновец се издига паметник, напомнящ за първата битка На Балканската война (5 октомври 1912 година). Шейновския полк, на когото е кръстен върха в днешно време, настанен тогава в днешния Симеоновград, (Търново Сеймен тогава) превзема видимо непревземаемия връх Курт Кале (Шейновец), пазен от стотина турски войници.
Когато застанете в подножието на върха и видите двата бункера, които го охраняват, ще се удивите на смелостта и себеотрицанието на тези български войници. След това сражение е освободен град Мустафа паша (днешен Свиленград) и българската армия напредва към Одрин.
Географски погледнато, връх Шейновец се намира в планинския рид Гора, част от Източни Родопи. Шейновец е най-високата точка от този рид и открива невероятна гледка към Тракийската равнина, към язовир Ивайловград и към Източни Родопи, разбира се. Ако се вгледате, може да видите и минаретата на Одрин.
Забележителностите на Свиленград – казина, малеби и стария мост
Любимчани често ходят до съседния малко по-голям Свиленград – къде за кафе, за обяд или вечеря, или пък просто за разходка. Така и ние с тях, а и да разучим местните забележителности и атракции.
[mapsmarker marker=“180″]
За повечето посетители на града от съседна Турция, най-големите атракции са нароилите се множество казина, но ние най-много оценихме стария османски мост над река Марица. Не само, че обичаме стари мостове, но и този ни привлече особено, тъй като много прилича на моста на Дрина във Вишеград, Босна и Херцеговина, към който имаме силно емоционално влечение.
[info]Мостът над Марица е съграден по инициатива на Мустафа паша. Така се е наричал и града, развил се покрай него до 1912г. Мостът е бил изграден като вакъвски комплекс, включващ кервансарай, джамия, чаршия и хамам.[/info]
Та така и свиленградския мост някак си ни призова да се разходим по него, да се поснимаме и да си припомним за разходката ни в Босна и Херцеговина, два пъти за последната една година. А двата моста имат много общо помежду си и то е в техния архитект – Мимар Синан. Той е един от най-великите архитекти на Османската империя и стои още зад Баня Баши джамия в София и вероятно зад Стари мост в Мостар, както и зад джамиите „Сюлеймание“ в Истанбул и Селимие в Одрин.
Мостът в Свиленград наистина много прилича на вишеградския, открийте разликите:
[info]Хронология на мостовете в моя блог, добре, че Синан е живял дълго, почти век:
- Мостът на Мустафа паша в Свиленград е построен между 1512 – 1529 г.
- Стари Мост в Мостар е построен между 1557–1566 г.
- Мостът на Мехмед паша – Соколлу – мостът над Дрина във Вишеград, е построен между 1571 до 1577 г.[/info]
Малеби
Друга, важна според нас, забележителност в Свиленград, е прочутото малеби. Иначе казано оризово кремче с розов сироп, но много приятно на вкус. Много е популярно в района и си е местен специалитет. Е, опитвали сме и далеч по-вкусни десерти от него, но ако сте там, е срамота да си тръгнете, без да го пробвате. Най-популярното място за хапване на малеби е сладкарница „Парапина“ в Свиленград. Можете да го купите и от магазините в околността, но го правят в тази сладкарница.