На остров Милос всичко е спокойно. Но невинаги е било така.
Ослепително белите скали край плажа Саракинико безжалостно отразяват всеки слънчев лъч и изгарят всичко около себе си. Прякорът „лунен пейзаж“, който това място носи, не е случаен. Саракинико в голямата си част е пустиня. Неземно красива бяла пустиня от вулканични скали, в която морето и природата са издълбали причудливи пещери.

Милос, обаче, пази динамична история. Тук туристите започват да идват късно, защото местните хилядолетия наред си имат друга прехрана – мините. Милос многократно е бил и военна база от стратегическо значение. А огромните християнски катакомби и познатата по цял свят статуя Венера Милоска само подкрепят предположенията, че някога Милос е бил оживено и много динамично място.

Милос крие много тайни и в ранното юлско утро приближаваме с кораба към него, за да го открием. Всъщност, сме едни от малкото щастливци, които имат шанса да посетят Милос „по лесния начин“ – с круизен кораб. И докато чакаме да спуснат спасителните лодки, с които да ни превозят до сушата (тук няма голямо пристанище), се любуваме отдалече на малките бели градчета, разпръснати по едната половина на острова, и на дивата природа в другата половина.

Пътуване във времето
Докато се возим с децата към малкото пристанище Адамас се чудим какво ли включва екскурзията „Стъпка назад във времето“. Не сме страшно подготвени с историята на Милос, но и да бяхме, Гърция винаги може да ни изненада. Изумителен е начинът, по който в тази страна те оплитат в мрежата на история, митология, култура, храна и вино. Понякога си мислим, че Зевс и компанията от Олимп са били действителни образи.

Музеят на минното дело
Първата ни спирка е музеят на минното дело. Още с влизането се уверяваме, че са ни довели тук с причина. Мините са в основата на живота и разцвета на Милос от хилядолетия. Преди 7000 години древните жители тук добивали ценния минерал обсидиан, от който произвеждали сечива, инструменти и оръжия. Търговията с останалите острови процъфтявала, а Милос бил богато и развито средище. В следващите хилядолетия индустрията се развивала още с добив на сяра, каолин и ред други минерали.

В наши дни се добиват основно бентонит и перлит. Но голяма част от старите мини са видими и достъпни и привличат посетители. Самият музей пък, за наша изненада, се оказа страшно атрактивен за децата. Така че ако сте с вашите, заведете ги.


Плажът Саракинико – бялата лунна пустиня
Остров Милос притежава някаква много особена енергия. Приветлив и уреден за туристи, но див посвоему и далеч по-спокоен от известните „перли“ като Санторини и Миконос. Тесните пътища се вият по хълмовете, около тях дива растителност и тук-там разпръснати селца. Не липсват и археологически обекти, както и стари мини, които хем са интересни за посещение, хем с някакъв много особен режим на достъп, който не успяхме да разберем.
Докато бусчето ни криволичеше по тесните пътища, за да ни покаже набързо част от гледките на острова, Милос продължаваше да ни печели. И най-после стигнахме до Мястото – плажът Саракинико.


За Саракинико ще прочетете, че чувството е като да си кацнал на Луната. Ослепително бяла скална пустиня, в която морето е изваяло причудливи фигури и пещери. Двойка, която танцува хилядолетен танц така умело и красиво, че просто спираш да погледаш. И да се изкъпеш, стига да имаш време.


Как да стигнем до плажа Саракинико? Мястото е доста близо до пристанище Адамас, ние стигнахме с организиран от кораба автобус, но има и редовен обществен транспорт от Адамас.

Село Плака
Плака е като да гледате някоя от онези безброй картички с калдъръмени улички, белосани къщи със сини прозорци и висящи от тях всевъзможни украшения. Понякога си казваш „твърде хубаво, за да е истина“ или „твърде напудрено“, но си изглежда точно така.

Някакво неземно спокойствие цари там горе на хълма в средата на деня. Поглеждаме от терасата до църквата и виждаме морето и почти целия остров.

Имаме много малко време за разходка, но пък бързо откриваме сладкарницата и сладоледите, които се оказват прекрасни. За следващия път оставяме да опитаме традиционните милоски десерти, нещо като торта с диня, която нашият екскурзовод ни препоръча.

Откъм храни, на Милос са популярни сирената и тестените изделия със сирена. На острова има и една винарна, а вината отлежават в скални пещери.
Градчето Плака е административната столица на острова. Не открихме силен административен дух, ако трябва да сме честни, но направихме прекрасна разходка и пак бихме дошли.

Венера Милоска и други открития
Милос се оказа остров с много богата история, простираща се през няколко различни цивилизации. Още през Неолита добивът на обсидиан помогнал островитяните да се развиват далеч по-бързо и успешно от съседите си по близките острови. В Бронзовата епоха се превърнал в културен център на Цикладите. Тогавашната столица Филакопи днес е разкрит археологически обект. После островът бил завладян от Микенската цивилизация. По някое време дошли Дорийците, които пък се преселили от Спарта. Елинистичният период, основно под управлението на Македонците, бил спокойно време, в което процъфтявали изкуството и културата. Именно от този период е прочутата статуя Венера Милоска, за която се смята, че изобразява гръцката богиня на любовта Афродита. По време на нашия тур посетихме мястото, където е била открита през 1820 г.


Историята на острова, обаче, не свършва тук. Следващият поред период е Римският – отново спокойно време за творене, през което били построени храмове, театри и др. Християнският период след тях също оставя мащабно наследство – огромен лабиринт от катакомби, заемащи почти цялата вътрешност на хълм, където са открити почти 300 гроба, пазещи останките на почти 8000 души. Милос е стратегическа точка и през Средновековието, и през Османския период, и през двете световни войни.


Бомбоубежището на Милос
Една от много внушителните по-съвременни „забележителности“ на Милос е бомбоубежището в Адамас, което, макар да се намира на централно място и на метри от пристанището, много от посетителите пропускат. Представлява просторен бункер, изкопан в скалата, построен от германския Вермахт през Втората световна война. Бункерът можел да побере до 800 души и практически спасил населението на острова през войната. Бил използван основно като болница за войници и местно население. Съоръжението имало собствена станция за обезсоляване на морска вода за нуждите на обитателите си. А вътре били построени няколко резервоара.

Вмъкваме се в хладните тунели и благодарим на водача ни, че ни показа и тази частица от историята на острова. Дългите галерии са обсипани с изображения на хора, някои от тях герои от войната, други напомнящи трагичните периоди на острова. Вървим по дългите тунели, които се вият един след друг в сложна плетеница и от време на време преминават в широки галерии.

Никой не знае колко точно са тунелите в бомбоубежището. Знае се, обаче, че и след войната местните жители ги ползвали и дори построили няколко нови резервоара за вода на базата на съществуващата вече структура. Хем е интересно, хем е.. ами малко страшничко, като си помислиш за онези времена. Но пък децата бяха любопитни да направят и тази разходка през историята.

Залез над Милос
Корабът ни отпътува точно по залез, подарявайки ни едно от най-красивите преживявания от целия круиз. И сме сигурни, че таймингът съвсем не бе случаен. Докато се наслаждаваме на освежаващи напитки на задната палуба, розово-златистото небе бавно се спусна над острова, а ние съвсем бавно се отдалечавахме.


Не можехме да откъснем очи от белите селца, накацали по хълмовете на Милос вляво от нас, и дивата западна половина на острова, където няма асфалт и човешки крак рядко и трудно пристъпва. Зоната е под закрилата на Натура 2000 и е хабитат на някои защитени видове като Средиземноморски тюлен монах, рядка местна червена змия, множество птици, дървета, диви цветя и билки. Именно тази гледка, която най-бързо потъва в мрак, ни напомня как Милос всъщност добре крие своите тайни.

Как да стигнем до остров Милос?
Както вече споменахме, ние стигнахме до Милос по доста лесен и приятен начин – с круиза Idyllic Aegean на компанията Celestyal Cruises. Круизът ни тръгна от Солун, бе 7-дневен и ни отведе още до Кушадасъ, Крит, Миконос, Санторини, Милос и Атина. Програмата много ни допадна, защото имахме по един пълен ден на всяка дестинация и пътувахме през нощта. Този круиз е подходящ и за семейно пътуване с деца, защото не е твърде натоварен. Вижте статията ни „На круиз с деца“.

Тук, обаче трябва да уточним, че да стигне човек до Милос с круиз е рядкост, защото островът няма голямо пристанище и като цяло е по-малко оживен. Но Celestyal Cruises са специалисти в това да предложат наистина автентично преживяване отвъд световноизвестните дестинации и някак си стигат и до Милос.
Другите варианти да посетите острова са с ферибот или малък самолет. Местното летище е малко, но има редовни полети до Атина. Фериботи също има ежедневно.

Остров Милос днес е един от по-спокойните гръцки острови. Цялата му западна половина е необитаема е труднодостъпна, природен резерват. Тук дори туристите през юли не са много.
Ако сте за повече дни разгледайте статията за остров Милос и на Радостина Ганева, великолепни кадри и още места на острова.

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.