„Островът на ветровете“ е един от прякорите на Миконос и ние за пръв път слязохме на пристанището на гръцкия остров точно в пролетен ден, олицетворяващ го. Вятърът бе толкова силен, че дори да нямаше този „прякор“, бих му го лепнал веднага. Тези ветрове през лятото, обаче, приятно разхлаждат напечените от слънцето туристи и сгради и допринасят за чара на Миконос.
Както става ясно от тези първи редове, имали сме късмета да сме в Миконос повече от един път, при това в различни сезони. И двата пъти го посетихме с круизен кораб на Celestyal Cruises и това е един от най-добрите (и най-бюджетните) варианти да видите острова. И колкото и невероятно да ви звучи, единия път посетихме Миконос с деца, при това през нощта и в разгара на лятото. Не сме ги водили по дискотеките, но не е като да не искаха. Но ще се върнем на това след малко.
В тази история ви разказваме за остров Миконос в Гърция от гледна точка на туристи на круизен кораб, които имат само няколко часа и една вечеря на острова. Първия път, когато пристигнахме тук, бяхме отплавали от пристанище Лаврион (Атина) с красивия кораб Олимпия и бе началото на първия ни круиз със Celestyal Cruises: На круиз в Егейско море – Миконос, Кушадасъ, Патмос, Крит, Санторини . Пътуването ни отведе и до Санторини, Патмос, Крит и Кушадасъ. Втория път акостирахме на Миконос с децата по маршрута Idyllic Aegean, отново на Celestyal Cruises. Защо е страхотно да отидете на круиз с деца – прочетете от тази статия.
Пролет в Миконос
Майският вятър ни накара да си наметнем по едно яке и да се отправим на една разходка, причинила ни снимки със странни прически. Остров Миконос беше решил да си заслужи името.
Корабът ни, Celestyal Olympia, спря на пристанището, от което стигнахме до главния град с автобус. Наричат града още Хора (Chora), но е по-известен като Миконос.
Освен Миконос, наричат главния град и Хора (Χώρα), което често се използва за означаване на главния град на някой гръцки остров. Ще го засечем и по други острови.
Разходката по крайбрежието е предизвикателство, почти не се чуваме и виждаме едни други, вятърът разхвърля коси, рокли и ризи. Но когато се вмъкнем в някоя от уличките в лабиринта, в който всички се губят, вятърът утихва. А главният град на Миконос, който се казва по същия начин, наистина е лабиринт.
“Губя се в болници, в молове и в Миконос” – тази шега си подхвърлят помежду си гръцките ни колеги, докато приближаваме острова. Миниатюрни пешеходни улички, обградени от белосани сгради със стръмни и високи стълбища ни поглъщат. Само една уличка навътре вятърът вече не се усеща. Навсякъде е пълно с магазини на луксозни марки, сергийки със синьо-бели сувенири и множеството ресторантчета. Да се изгубиш в лабиринта е лесно, а и задължително.
Миконос и историята за Pierro’s
Нашият гид – австрийката Криста, ни вмъква между две църкви и започва да ни разказва как Миконос станал известен сред туристите. Точно там, между църквите, в началото на 70-те години бил отворен емблематичният бар Pierro’s. Негови основатели са художникът Пиеро Аверса и микониецът Андреас Куцукус.
Pierro’s отваря през 1972г. и е бил спокойно място за питие преди вечеря и е затварял преди полунощ. Пиеро Аверса е бил известен сред артистичните среди и барът започва да се пълни с артисти от цял свят. През 1973г. Пиеро се отказва от бара и Андреас откупува неговия дял. Но Pierro’s остава притегателно място и става известен сред артистите като място, много толерантно към всички. В следващите десетилетия този бар останал една от емблемите на безкрайния купон и гей живота в Гърция. А островът, със свободомислещия си дух, се превърнал в магнит за световноизвестни посетители.
Криста бе изключително подробна в разказите си за мястото и отношението на местните. Барът се е намирал между две църкви и почерпените артисти се радвали на велики партита с малко задръжки, а местните мъже се притеснявали да минават наблизо. Сега мястото е изключително приветливо и красиво, но бар Pierro’s не работи от 2005г. и има друг на негово място, не с толкова колоритни гости.
10 юни 1961г.
На Миконос гостуват много звезди, но те са в частни вили и на частни басейни, имат си готвачи и може да ги срещнете само в най-скъпите и хубави ресторанти, ако имате късмет. Но друг „катализатор“ на популярността на Миконос е любовта на Джаки О. към Гърция и Миконос. Наскоро попаднах на снимки на Джаки Кенеди, тогава първа дама на САЩ, пристъпяща на пристана на Миконос на 10 юни 1961г., страшно елегантна, както винаги. Може би Джаки Кенеди Онасис е една от съставките на популярността на Миконос.
Партитата на Миконос
Ако искате да усетите духа на Миконос, вероятно трябва да се впуснете в нощния живот на острова, който привлича хора от цял свят. През 60-те и 70-те години на миналия век Миконос става магнит за бохеми и бонвивани и до днес този дух се е запазил. Тук може да срещнете почти всяка знаменитост, за която се сетите. Криста започна да изброява всички известни хора, които се сещаше, че са посетили острова миналата година и списъкът бе огромен.
Миконос е известен с нощния си живот, безкрайните партита, ако обърнете внимание на магазините, всички магазини работят от 10 сутринта до полунощ и след това. Но и цените на всичко са много високи.
Църквите на Миконос
По тесните бели улички са прилежно подредени луксозни магазини и барове. Но по-интересно ни е да питаме за живота на местните. В главния град (с население около 3700 постоянни жители) има над 40 обществени църкви и около 600 частни параклиса. Поради ограничената площ на острова, има проблем и с гробните места. Затова всяко семейство си строи собствен параклис за важни семейни събития и съхранение на тленните останки на преминалите в отвъдното.
Много от църквите на Миконос се отварят само на празника на патрона на църквата. Наскоро четох една история за Миконос от преди почти век, където пътешественикът се възхищаваше от звънна на стотици камбани по време на празник в Миконос. Ние нямахме късмета да чуем стотици камбани, но през май все още сезонът на туристите не е дошъл и ние спокойно се впуснахме в изследване на белия красив град.
Миконос и мелниците му
Стигаме и до известните вятърни мелници на Миконос, които допреди туризма осигурявали прехраната на острова. Вятърните мелници на Миконос са построени през венецианския период на острова – XVI век, и работят до средата на XX век. На острова се предполага, че е имало 28 мелници, но днес са запазени около 16, от които 7 са в Хора (Миконос). Една е музей, друга се дава като хотел, в една си живеят хора или поне така ни разказаха.
На остров Санторини има цели хотели в новоизградени сгради с външния вид и формата на вятърни мелници.
Опитваме се да си направим някоя снимка покрай мелниците, вятърът е ужасно силен, хора няма много, но и не е като да сме единствени. Може би повечето са от нашия кораб, все пак времето можеше да е по-добро за разходка. През юли е по-добре и дори се намира друг фотограф, който предлага да ни направи снимка четиримата заедно.
Воала! Ето я може би единствената снимка от това пътуване, на която сме всички.
Вмъкваме се измежду уличките на „Малката Венеция“, супер романтично кварталче с красиви стари къщи, построени на ръба на морето, надвесили се над вълните.
Лято в Миконос
14 месеца след началото на тази статия, отново към 17 ч. следобед, но през юли, улиците на Миконос са… ами почти пусти. Белосаните къщи са потънали в блажена сиеста, подготвяйки се за следващата бурна нощ. Магазинчетата са лениво отворени, но минувачите са малко. Ако си за пръв път на острова, ще си кажеш, че нищо не предвещава какво ще се случи 4-5 часа по-късно. За наша радост, този път имахме възможност да останем на Миконос цял ден и цяла вечер и да видим всичките му лица.
На плаж в Миконос
Корабът ни спря още в ранната сутрин близо до пристанището на острова, а златистият плаж „Свети Стефан“ се виждаше от палубата. Бързо слязохме с лодките и се отправихме натам. Плажът е на пешеходно разстояние от пристанището – 10-15 минути и през лято 2023 бе много приятно чист и спокоен. Децата се радваха безкрайно, а ние си гледахме кораба, с който сме дошли, в далечината.
На Миконос има много плажове, но ако търсите нещо за набързо, ей така да се топнете в морето, в главния град Миконос също има малък плаж.
Остров Делос – ЮНЕСКО
Остров Делос в днешно време е музей на открито. Според гръцката митология близнаците Артемида и Аполон са били родени от Лето на остров Делос. Островът е „покрит“ с история, храмове и всякакви руини от гръцко и римско време. Днес на острова почти няма жители, според Wikipedia има 24-ма. Но ние не успяхме да го посетим и си запазваме тази история за другия път.
Кога да посетим остров Миконос?
Всъщност май месец, точно когато сме на острова, трябва да е най-доброто време да сте на там, както и юни, септември и октомври. Миконос през юли и август е препълнен с туристи, но все пак има пролуки като късния следобед, когато сякаш навалицата поутихва, за да се подготви за вечерта. Кога да посетите Миконос зависи изцяло от вашата натура.
Дъждовният сезон на Миконос е от октомври до март, но Цикладите са като цяло слънчеви острови.
Как да посетим Миконос?
На острова има летище и е достъпно с повечето нискотарифни авиокомпании. Също полети има и на Aegean Airlines от Атина. От Атина може да хванете и ферибот. За нас бе изключително удоволствие да посетим Миконос с круизен кораб, за който ви разказваме тук. И, макар че, времето ни бе ограничено, се радваме, че имахме шанса да се потопим в духа на Миконос.
Booking.comМиконос е изключително слънчево и приятно място и понеже искам да видите и малко слънчеви снимки, разгледайте статията на Ради от LifeBittesblog, великолепни слънчеви снимки и още една истрория за Миконос.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.