Неапол – лудостта на Южна Италия

3,8K

Неапол е основан от гърците, кръстили го Neapolis – „нов град“ и е процъфтявал по време на Римската империя.

Неапол може да ви шашардиса с контрастите си. Истината е, че не знам дали харесвам Неапол, но пък съм сигурен, че не ми е безразличен. Задръствания, шум, гета, замъци и дворци, тесни клаустрофобични улички, разнообразни хора, мафия, пица и какви ли не други неща може да откриете в Неапол и никога не престава да ви изненадва.

Приятелите ми от Северна Италия смятаха, че съм луд, че рискувам да отидем в Неапол. Стюардът на ферибота беше убеден, че много рискуваме да отидем в Неапол. Този град бе по-известен с престъпността си, отколкото с историята си, но пък ние си оцеляхме два дни там, а после и в Сицилия.

Ако искате да резервирате хотел в Неапол.

Трафикът в Неапол

Това е първата „атракция“, с която се сблъсквате, ако посещавате Неапол с автомобил, както направихме ние. Оказа се предизвикателство дори за опитни туристи като нас, минали през пътните изпитания на Албания. Шофирането по неаполитанските улици е нещо подобно на това в Тирана, но умножено по.. много. Навигацията стана безполезна, веднага щом навлязохме в централната част. Пътят, по който трябваше да минем според горкото устройство, се оказа мрежа от тесни, стръмни улички, по които и една кола минава трудно, а движението по тях май не беше еднопосочно..

Движейки се по големите улици пък се чувстваш бомбардиран от прелитащи от всички страни и във всички посоки мотористи – двуколесните превозни средства се оказаха страшно популярни в този град. Разбира се, не липсваха и пешеходци. А всички тези участници в движението се придвижваха, разбира се, без да следват никакви правила.

След като паркирахме в хостела (вътрешният паркинг бе едно от най-полезните неща там), се отправихме на кратка опознавателна разходка из града. Първото нещо, което прави впечатление, разхождайки се по улицата, е автопаркът. Но не спрелите безразборно коли ни впечатлиха, а друго – нямаше неударена кола. В следващите два дни усилено търсихме такава на всички места, които посетихме в този град, но без успех.

А сега да разгледаме неаполитанските улици..

Via Dei Tribunali и истинската неаполитанска пица в Sorbillo Pizzeria

Трябва да се опитате да си представите обстановката, няма какво да се лъжем, но улиците въобще не са чисти, навсякъде гъмжи от шумни италианци, скутерчета прелитат по пешеходните улички с по един, двама, трима италианци върху тях. А ние сме за пръв път в историческия център.

Къде да ядем пица в Неапол

Стоим пред Сорбило (намира се на Via Dei Tribunali, 32), едно от най-известните места, където да хапнете оригинална неаполитанска пица. Стоим с още много хора и стар високоговорител, пукайки и пращейки, съобщава „Алфонсо – трима“. Е тогава ни просветна, явно трябва да се запишем някъде, разбира се записването става в най-далечния край на помещението, пълно с нагъващи пица хора. Пращам жената, Мария, тя по-дребна, а и знае италиански. Вече чакаме с нетърпение, а и с повече надежда. „Мария – четирима“, настръхваме за момент, но не, ние сме само двама. Така отминаха 20 минути, но все пак чухме заветното пращене и пукане: „Мария – двама“. Настаниха ни на една сумрачна маса, и веднага долепиха съвсем близо до нас и втора маса с двама немци и един швейцарец, или пък беше обратното. Персоналът бързо обслужваше щастливците да са вътре.

Забравих да обясня, пицариите в Неапол са пицарии след 20ч. Преди вечеря може да си помислите, че няма къде да ядете. (Pizza Oggi alle 8)

Поръчахме си пици. Няма как да не ядеш пица в Неапол, това е все едно да си в… еми, няма да го сравнявам с Колумбия, все едно да си във Виена и да не пробваш шницел. Неаполитанците се гордеят, че са измислили пицата. А пиците бяха невероятни.

Via dei Tribunali

Via Dei Tribunali, една странна улица, тясна, шумна, пренаселена и разни хора със скутерчета „профучават“ покрай пешеходците. А пресичащите я улички – още по-тесни и криминално изглеждащи. Но всичко това крие своето очарование, макар и повече да те е страх да го откриеш, особено като навън се стъмва.

В Неапол разходката ни все ще е съпътствана с провесено пране през прозорците, по стените, на самата улица. Тесни улички, зловещи заради високите сгради, почти допрели балкони от двете страни. Неапол.

Castel Sant’Elmo и панорамен Неапол

Но да оставим шумния град и да се качим в Кастел Свети Елм. Намира се на хълм, издигащ се над Неапол, и представлява средновековна крепост. От крепостните и стени се открива невероятна панорамна гледка към цял Неапол. Не знам колко е входа за тази крепост, ние попаднахме на 1 май и тогава всички държавни музеи са отворени за посещения безплатно.

Certosa e Museo di San Martino

Бивш манастир на Картезианския орден, сега музей, непосредствено под стените на средновековната крепост и отново с прекрасна гледка към Неаполитанския залив и вулкана Везувий (страшничък вулкан, изригнал последно през 1944г. ). А вътре може да се насладите на каляски и лодки на кралете на Неапол.

Качването до върха на хълма беше лесно, в Неапол има няколко линии на фуникулери. Но, след като сме се отказали да изкачваме пеш хълма, решихме да се спуснем на една свежа разходка надолу към Испанския квартал

Quartieri Spagnoli или Испанския квартал в Неапол

Достигнахме квартала по безброй стъпала. Испанският квартал е един от най-бедните райони в Неапол и от най-гъстонаселените. Тук неаполитанското наречие е най-използвано, както е и под най-голямо влияние на мафиотския клон Камора. Слънцето се крие зад безброй простори с пране, ходейки по улицата на моменти трудно се разминавате със събралите се неаполитанци на приказка край вратите на домовете си. Но спускайки се от Свети Елм, се озовахме на улица Толедо.

Via Toledo

През почивния ден тук е гъмжило от хора. Улицата е дълга малко над километър и пълна с всякакви магазини. Улицата е една от основните артерии на Неапол от 1536 година насам, когато е построена от вицекраля на Неапол маркиз Педро Алварес ди Толедо. Via Toledo днес остава една от най-оживените улици на Неапол с множеството магазини, сергии и заведения за хранене – за всеки по нещо.

В единия край на улицата е галерия Умберто I със своите невероятни стъклени покриви. Построена е през 1887г. И възстановена след Втората световна война, днес един от големите търговски центрове в града.

Подминали всички тези улички, пренаселени с шумни и разхождащи се италианци, се отправяме към още замъци и дворци в Неапол.

Истината е, че харесвам малки улички и стари квартали, плаша се много от големи сгради. Е плаша се е силно казано, но някак си не е моето място.

Castel Nuovo и Palazzo Reale

Времето просто не стига да влезем навсякъде. Виждаме „новият замък“, построен през 1279-82г. за Карл I Анжуйски, основател на Анжуйската династия и Неаполитанското кралство.

Близо до него и Кралският дворец, сега музей, пълен с всякакви атрибути, символ на неаполитанските крале. А кралете са били Бурбоните, управлявали Кралството на двете Сицилии.

Неаполитанския залив и почивните дни

Заслужаваше си разходката из двореца, но денят се оказа много уморителен и ние се настанихме по крайбрежните камъни на неаполитанския залив, съвсем близо до още един Кастел – Castel dellÓvo. И с останалите италианци се наслаждавахме на слънчевите лъчи, приятните кафенета, не пропускайте да пиете италианско кафе, прекрасно е. Ядохме сладолед, също много добър избор.

Не се заблуждавайте, Неапол не е град, в който да отидете за два дни, градът предлага много, само да имате време и желание да го видите.

Къде отседнахме в Неапол

Избрахме си хостел близо до историческия център и университета в Неапол, построен в двора на бивш манастир. Плюсовете на мястото, където отседнахме, бяха вътрешния двор с кафененце, тихото и спокойно място, както и вътрешния паркинг, където спасихме нашата свидна семейна кола от издраскване. Минуси като цяло нямаше, за пръв път попаднахме на не много комуникативни съхостници. А и не беше далеч от центъра, относително. Съветът ми е, проверете си за настаняването по-отрано, местата в хубавите хостели свършват бързо.

Hostel La Controra

Един ден в Помпей

На по-малко от час път южно от Неапол са останките на легендарния древен град Помпей, вдъхновил не една и две истории от книгите и филмите. Посещението ни там ни увери, че славата му е заслужена.

Помпей е станал място на вероятно най-голямата човешка трагедия при паметното изригване на вулкана Везувий през 79 г. По онова време в града се смята, че са живеели около 11 000 души и почти всички те са загинали. Иначе, Помпей е бил процъфтяващ град, което личи и от запазените удивително добре останки от него. Влизайки вътре, можете да се разходите спокойно по древните улици, да влезете в десетките къщи и да се запознаете отблизо с начина на живот на древните римляни от първи век. Помпей е своеобразна „снимка“ на живота от онова време.

Красиво декорирани вили, храмове, форумът, големия и малкия театър – всичко това са запазени и до днес артефакти от историята на Помпей, до които се докоснахме по време на кратката си разходка. Освен тях, любопитството ни бе провокирано от две неща.

Любопитни забележителности в Помпей

Едното бяха подобни на мивки съоръжения, които забелязахме в част от къщите. Първоначално мислехме, че са някаква част от баня. Но се оказа, че са служили по-скоро за бар, тоест са били нещо като едновремешните кръчми.

Другото интересно нещо бяха каменните блокове, наредени по улиците. Оказаха се пешеходни пътеки, защото по онова време улиците се използвали и за канализация и стъпването по паважа не било много разумна идея.

Да си призная, гледайки филмите за Помпей, очаквахме да попаднем на място, пълно с много трагедия и тъжна атмосфера. Всъщност, днес Помпей повече говори за годините, в които е бил в разцвет, отколкото за трагичния начин, по който е изчезнал. Все пак, не липсват и следи от трагедията. В единия край на обекта е разположена Градината на бегълците. Там можете да видите отливки от телата на някои от жертвите, които са били затрупани от лавата, докато се опитвали да се спасят. Те са били директно погребани, а след разлагането на телата в камъка са останали кухини в тяхната форма, запазени и до наши дни. По техен модел са изработени и отливките.

Още археологически обекти около Помпей

Ако сте решили да посетите Помпей, отделете си поне половин ден, за да разгледате спокойно всичко. Градът никак не е малък и разходката си е откровено уморителна. Ако имате повече време, можете да си купите и комбиниран билет за петте обекта, свързани с изригването на Везувий от 79 година. Сред тях е най-близкият до вулкана град Херкуланеум, който бил дори по-проспериращ и богат от Помпей, но разкриването му е по-сложно и трудно, защото е погребан на по-голяма дълбочина.

Работно време на Помпей и останалите обекти можете да проверите на официалния сайт: www.pompeiisites.org

Booking.com

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм

---