Теснолинейката, Родопите

This post is also available in: enEnglish

Началото

„Басейнът“ ми докато бях хлапе и беряхме череши

Когато бях малко хлапе, ходихме да продаваме череши на пазара във Велинград. Като изключим това, че родителите ми експлоатираха детския труд, имам много хубави спомени от този период от живота си.

Имахме и все още имаме (но вече експлоатираме други хора) черешова градина в село Паталеница и всяко лято беряхме и ядяхме много череши. И после ги карахме на пазара във Велинград. От самия град не помня нищо, но споменът за влакчето, което пуфти около пътя, е много силен. Всички знаем как момченцата се впечатляват от всякакви влакове, а този между Септември и Велинград си е за впечатление.

И така тази зима, след хубавите снеговалежи,  си запазихме стаи в хотел с минерални басейни в SPA столицата на България и цяла седмица живея с мечтата, че ще пътувам с жадуваното влакче от детството ми. Но плановете се правят, за да се нарушават, и за почивката тръгнахме с кола. Пухкавият бял сняг, така страшно изглеждащ от малкия екран по новините, мен не ме притеснява много като шофьор и стигнахме лесно и бързо. Още не донаплацикали се във външния басейн на хотела (много обичам да си се плацикам в топлата вода и около мен да вали сняг), започнаха да ми се появяват идеи за приключения:



Booking.com

Гледката от хотела

Цепина, крепостта

И така се отправихме към село Дорково. Цялата местност около Цепина е лудо красива. Но опесъчения път стига само до селото, от там към Цепина се вие красив бял път, поразчистен с трактор, разбира се, че иначе в 50 см сняг трудно бих шофирал. Но и този път свърши до подножието на хълма, върху който е разположена крепостта. И поехме по пътеката към хижа Цепина.

Странно, но хижата не работи (и есента не работеше), и сигурно е затворена. Пътеката стига само до хижата, а от там нагоре има само бял пухкав сняг. Изкачвайки се към върха, природата ни затрупва с красиви гледки, оцветени от залязващото слънце и доразкрасени от леките мъгли над горите. А на върха ни чакаха три кончета и спокойно ни гледаха.

Върнахме се от разходката, като по пътя качихме и двама стопаджии – овчари, и си поговорихме за Живота, Вселената и всичко останало. И позамръзнали, поразтопили се, проснахме дрехите на радиатора, обухме банските и се насладихме на оставащите часове в минералните басейни.
Ново утро – нова щуротия, основния движещ принцип в живота ми. Сутринта, на закуска, въоръжен с достъп до интернет почнах да издирвам начин да се повозя на влакчето. Не може да е невъзможно. И начинът беше открит. От гара Велинград до гара Аврамово влакът се движи по една тясна (760мм) линия. Тясна, защото е теснолинейка. На гара Аврамово влаковете в двете посоки се изчакват и разминават  и там човек спокойно може да се прехвърли на влака наобратно.

Гледката от Цепина на 13-ти февруари

Теснолинейката

На 9-ти декември 1945 година е открита отсечката между Банско и Добринище.

Е, няма как да опиша радостта ми да се добера до гара Велинград, много симпатична гара и там, от едно гише, жената ни продаде билети до и от Аврамово (за двама човека отиване и връщане 6,80лв). Някак си на тази гара се чувствах отново в годините, в които се возихме с Москвича или Ладата, а и имахме един роднина връзкар с италиански Фиат. Пуфтящото влакче (дизелово) дойде на време и ние се отправихме на малкото ни бавно приключение.

Вагоните бяха три, много хубави, а вътре много уютни с масички на всички “сепаренца”, по 4 и по 2 седалки на сепаренце. И влакът бързо се напълни с жени с торби, забрадки и галоши.

Няма как да ви опиша приятните емоции на пътуването. Откъснах се от забързаното ежедневие на големия град и от странните “ценности”.

Малко история или поне както аз я знам: линията е открита през 1929 г. между гарите Сарамбей (Септември) и Лъджене (Велинград); по нея е пътувало парно локомотивче с 3-4 вагона (не е могло да дърпа повече). А маршрута, по който пътувахме, е пуснат чак през 1937г. ЖП линията е била предвидена до Неврокоп (Гоце Делчев), но е стигнала само до Добринище. А крайната ни спирка в това пътуване – гара Аврамово, е с най-голямата надморска височина на Балканите (1267м н.в.).

Пътят наобратно мина по-бързо и неусетно. Върнахме се в хотела и се заловихме със сауни, въргаляния в снега и много топли басейни.

И в края на статията си искам да ви кажа: ползвайте теснолинейката, особено ако сте с добра компания, лишете се от забързаността и се насладете на единствения маршрут от този тип в България. До 2003г. имаше и други: Варвара – Пазарджик; Генерал Тодоров – Петрич, Червен Бряг – Оряхово, но днес вече не съществуват. Остана ни само този влак към миналото.

One of most beautiful train journeys

–––––
Препоръки: Разходките и във Велинград са много приятни, градът има много красиви паркове.

2012г.

Още две снимки от ноември 2012. Втората спирка на теснолинейката във Велинград до парк Клептуза.

И още снимки от линията на този чуден влак в статията „Край Милеви скали“

Гара Долене

гара Долене / Dolene station  гара Долене / Dolene station гара Долене / Dolene station

На гара Велинград 5:55АМ

Влак / Train Влак / Train

Куриози

Куриози

Copyrighted Image