Двата свята на Никозия – столицата на два Кипъра
В Никозия ни отведе любопитството. Но преди да ви разходим по по-ключовите места на Никозия и да ви потопим в една гореща и много задушна майска обстановка, да си разкажем малко за Кипър. Кипър, знаете, е популярно място да работят българи, а и понякога почиват някъде там, по плажовете. Но на нас ни бе много любопитен животът на този остров и затова се запиляхме там през май.
Май месец може да си помислим, че е още пролет, но ние сме били през май и в Израел и там си бе много горещо. Така ни посрещна и жълтеникавия остров Кипър, който виждахме от самолета. Кацнахме на летището в Ларнака и се отправихме към горещата Никозия, столицата на острова, както и столицата на две различни държави, едната в Европейския съюз – Република Кипър, а другата непризната от никого, освен от окупиралата я с войски Турция – Севернокипърската турска република.
Политика и история – ще се опитам да не объркам много, а и да не объркам себе си
Кипър е бил част от няколко империи и държави. Ще започнем своя разказ с Венецианската република, получила острова, след като последната кипърска кралица Катерина Корнаро абдикира в полза на родината си след смъртта на съпруг и наследник. Зачетох се в историята на кипърската кралица с венециански произход Катерина Корнаро. Ако сте любознателни, може да ѝ отделите време и вие.
Венецианската република владее острова по-малко от век и прави опити да построи крепости в по-големите градове, но за тях след малко. През 1570 г. – 1571 г. войските на султан Селим II превземат Кипър и островът става част от Османската империя. След Руско-турска война (1877 – 1878) Кипър, въпреки че остава под турски суверенитет, получава нова администрация и управление от Британската империя, а след края на Първата световна война е присъединен към британските колонии.
През 1960 г. Кипър получава свята независимост от Британската Империя, като на острова остават две британски територии – Акротири и Декелия, които съществуват и до днес и на тях са разположени предимно военни бази и инсталации.
Важното в днешно време е, че кипърските гърци и кипърските турци не са се спогодили през годините и през 1974 г. турски военни окупират северната част на острова и така се появява и Севернокипърската турска република. Ако четете историята на Кипър в Уикипедия на български, ще ударите на камък, та прочетете на някой друг език.
Малко за Кипър и Никозия днес
Когато бяхме в Кипър, бяха и изборите за членове на европарламента. Кипър е в Европейския съюз от 1 май 2004г. с цялата територия на острова, но може да се гласува само в Република Кипър. И пак „но“, може да гласуват и кипърските турци. Та от 2019 г. има евродепутат от турското малцинство на Кипър – професор Ниязи Къзълюрек.
Отклонихме се много от разказа за Никозия, но общата картина на държавата бе важна за нашия разказ и защо решихме първите ни две нощувки да са тук. Както казахме, престоят бе важен за нашето любопитство.
С цялата тази историческа справка, която изписах по-рано, исках да стигнем до най-важната част от Никозия за всеки любопитен турист. Никозия е най-големият град на острова и през средата му минава начупената „Зелена линия“, която прави Никозия единствения град, столица на две държави. Тази неутрална територия, която може да видите на сателитните снимки, е вече добре обрасла със зеленина, и е под охраната на мироопазващите сили на ООН. И вече, в зависимост от коя част си вземете туристическа карта, ще видите, че изображенията на туристическите забележителности свършват до границата. Дори на някои карти пише „Area Inaccessible because of the Turkish occupation“ (“Недостъпна зона заради турската окупация”), което не е точно така.
Между крепостните стени на Никозия
Настанихме се в едно хотелче в рамките на стария град, съвсем до Площада на Свободата, доста важен площад, който все още реновират, но ще придобие страхотен съвременен облик. Все пак проектът за площада е на архитекта Заха Мохамед Хадид – кралицата на кривата. Ще ми е интересно да видя крайния резултат, който обещава да е много добър и да се случи 2020 г. Новият площад обхваща стария такъв и част от крепостните стени и бившия крепостен ров, точно до бастиона Д’Авила.
Ще ви отведа отново във въздуха и да погледнем стария град и крепостните стени. Крепостните стени са най-голямата забележителност на Никозия. Тук се връщаме във венецианско време, когато Османската империя е с „мераци“ да завладее Кипър, както и прави. През 1567 г. започва строителството на изцяло нови крепостни стени и крепостен ров по венециански образец, като се разрушават важни за града сгради от предишните периоди на Византийско и Франкско управление. Разрушени са кралския дворец и католически и православни манастири.
И тук се връщаме на погледа отгоре – крепостните стени очертават формата на звезда с единайсет сърцевидни бастиона. А река Педиео, която дотогава минава през града, е отклонена да пълни широкия 80 m ров. Венецианците така и не довършват уж непревземаемото съоръжение. Османските войски нахлуват на острова и след 40-дневна обсада на 9 септември 1570 г. градът пада и след грабежи и убийства загиват 20 000 от жителите на Никозия.
Османските управници довършват стените, които са запазени и до днес с повечето от своите 11 бастиона или поне очертанията им. А в крепостния ров в днешно време са разположени паркинги, спортни игрища и паркове.
Една разходка по главната улица „Ледра“
Както казах, се настанихме в приятния и климатизиран Centrum Hotel съвсем близо до площада на Свободата. От тук започва и улица „Ледра“, която е главната пешеходна улица в гръцката част на Никозия.
Като се разхождате по нея, ще видите доста стари сгради. Трудно е да определим стил, между крепостните стени всъщност има доста архитектурни стилове. Ще го забележите по снимките. Днес „Ледра“ е типична търговска улица с популярни магазини за дрехи и познати наименования на брандовете, както и с кафененца и сладкарнички от време на време.
Много внимавайте кога ще се разхождате из Никозия, ние бяхме през месец май и жегата бе почти непосилна за нас и децата – около 38°C. Ние много внимавахме в по-топлите часове на деня да не сме навън, въпреки че по някои от пешеходните улици има създадена някаква сянка с чадъри или тенти.
Топлото време по „Ледра“ имаше едно много основно предимство. Накара ни да опитаме всички сладоледи, които видяхме, а те бяха много вкусни. И също да добавим за сладоледите, че в Кипър повечето са от типа на сорбе, много подходящо за жегата.
От „Ледра“ към чаршията
Както се разхождаме по пешеходната улица и усещаме горещите вълни на топлия слънчев ден, стигнахме до граничния пост в Никозия. В града има един пешеходен граничен пункт, който е разположен точно на „Ледра“ (отворен е през 2008 г.). Тук си показахме личните карти и паспорти първо на гръкоговорещи полицаи, после на турскоговорещи от другата страна и така минахме в държавата, където официален език е турският.
Тук обстановката се промени рязко – все така е чисто, но вече всичко стана доста по-ориенталско, от познатия тип със сергии и малки магазинчета с евтини стоки и много глъчка. Веднага фокусирахме новите местенца за нас със сладолед, студена лимонада и баклави.
В окупираната част на Никозия са останали много от най-големите забележителности на стария град между крепостните стени. Ако погледнем пак от въздуха старата Никозия, почти точно в центъра ще видим катедралата „Света София“, превърната в „Селимийе джамия“. Към днешна дата тя е от турската страна на границата. Но първо да стигнем до нея през сокаците.
Сокаците и турската страна на Никозия
Така преминали границата, а в този ден ще я преминем още няколко пъти, и озовали се насред чаршията, трябва да сме благодарни на Силвия, българската ни приятелка в Кипър, която ни поведе сред раннобудните търговци. Трябва да отбележа, че в гръцката част тъкмо се събуждаха, а тук вече всичко работеше и бе залято с руски туристи.
Улиците вече започнаха да се наричат сокаци и наистина да приличат на нашата представа за сокаци. Повървяхме малко напред и стигнахме едно площадче, което миеха с маркуча. От там надясно покрай гърба на Буюк Хан, обсипан с магазинчета за какво ли не, се насочихме към главната забележителност на тази част от града. Всъщност се разхождахме по Араста сокак и цялата чаршия я наричат Араста.
През 1191 г. по време на Третия кръстоносен поход, воден от Ричард Лъвското сърце, Кипър е превзет от кръстоносците. И за да притичаме сред историята – продаден на Тамплиерите, след това продаден на Ги дьо Лузинян, който пък получил Кипър като компенсация от кръстоносците. Не знам защо, но ми остава впечатлението, че през вековете Кипър е бил голяма разменна монета.
И така, Кипър е кралство с крале от френската династия Лузинян. През 1209 г. е поставен основния камък на новата и най-голяма катедрала в Никозия, която ще бъде завършена в началото на XIV век. Тук са били коронясвани кралете от династията Лузинян и погребани някои от тях. През този период и после през венецианско време катедралата се е казвала „Света София“ и е най-голямата катедрала на острова.
Подминахме Буюк хан, който всъщност не знаехме, че е хан, все още. И се изправихме пред двете минарета на катедралата/джамията. За Анна това бе замък, за Адриана, еми тя все още се радваше на утринната прохлада.
Катедралата „Света София“, превърната в „Селимийе джамия“
Спряхме се пред входа на джамията, отвътре се чуваше тихичкия глас на единствения молещ се. След като османските турци превземат острова и Никозия, католическата катедрала е преустроена в основна и най-голяма джамия в Кипър. Някъде през годините е била наименувана на Селим II, завоевателя на Кипър. И така и до днес от построените от султанските управници минарета се чува призивът на имамите, които от 1949 г. насам не се качват на минаретата, а ползват високоговорители.
Няма какво да ви обяснявам за величествената сграда и огромното пространство. Наистина забележителна архитектура и конструкция. Събухме се на входа на джамията, Мими и Ани си наметнаха поставените пред входа шалове, а Адрианка със Силвия останаха на сянка навън. Меките килими поглъщаха стъпките ни и прохладата на мястото ни омагьоса. Бяхме единствените посетители, освен молещия се мюсюлманин някъде в дъното, за разлика от сергиите с евтини стоки, които вече бяха наобиколени.
Обожаваме да се потапяме в историята на места, Ани пък обожава да се държи невъзпитано и да тича по мекия килим и ти да се чудиш дали да ѝ подвикнеш или да я оставиш да подтичва, когато на никого не пречи. По-късно вечерта, когато си говорихме със Силвия, тя сподели, че някои хора се чудят как така ще се събуят и ще си оставят обувките си навън. Няма ли някой да ги открадне? Ние с Мими дори не се сещаме за такъв вариант, твърде доверчиви сме. На вас такива мисли минават ли ви?
Хан и турска баня
След Селимийе се позагубихме малко из сокаците, Мими се снима до розова врата, Ани събираше камъчета. Няма нищо страшно да се загубиш из северната част на Никозия. И така се озовахме до Кумарчилар Хан (което, както може би се досещате вече правилно, означава Ханът на комарджиите). Кумарчилар хан е красива сграда с вътрешен двор, симпатичен ресторант, в който ми се искаше да седнем, но бе още рано. Ханът доскоро е бил почти в руини и след дълги реставации през 2018г. сега може да му се порадваме на реставрирания вид. Ние пък се разходихме подобаващо из вътрешния двор и по терасата му.
Най-голямото ни желание в следващия ни престой в Кипър е да посетим някоя от баните. В тази част на града е Буюк Хамам, а ние обожаваме хамами. Който е близо и до Мек-Хан, а най-вече до Буюк Хан, който всъщност е най-големият кервансарай в Кипър.
Буюк хан е построен само една година, след като Кипър е станал част от Османската империя – през 1572г., и е много красива и добре организирана сграда. Както си представяме всички ханове от онова време, и Буюк хан представлява четири правоъгълни сгради, разположени така, че да оформят правоъгълен или почти квадратен вътрешен двор, който тук е много голям. По време на британците ханът е бил използван като затвор, а после като приют за бедни, а може би и двете неща едновременно. Сега е пълен със занаятчийски магазинчета и се използва като арт място и има и няколко галерии, а също и ресторант.
Но така се отплеснахме, а навън стана отново обедната жега и ние се отправихме към „Ничията земя“, за да преминем отново в Република Кипър.
Да се върнем в южната Никозия
Макар и най-големите по мащаб забележителности да са в турската част на Никозия, измежду сокаците, от южната страна на границата, по улиците с гръцки имена, е пълно с църквички и други приятни местенца. Старият град е сравнително тихо местенце, трудно се влиза с кола тук. Ние се разхождахме първо покрай крепостната стена, покрай бастионите и старите порти, сега на някои бастиони има паркинги. На Д‘Авила е сградата на общината, на бастиона Подокастро е статуята на свободата, на Костанца има паркинг и малка джамия. Най-добре запазеният, разбира се, е в ничията земя и нямаме достъп до него – Флатро. Бастионите са кръстени на тогавашни богати фамилии, подпомогнали строителството на стената.
В средновековна Никозия е имало три порти за достъп до града. Най-добре запазената е Фамагуста или източната порта, която е пазена от бастиона Карафа. Край Карафа минава и стар каменен акведукт. Има още две порти – портата, водеща на север към Кирения, и портата на запад към Пафос. Пафоската порта днес е в Южен Кипър, а тази към Кирения в северен и не са така добре запазени.
В нашата разходка се отбихме в няколко православни църкви и красиви църковни сгради. Да си признаем, толкова се залисахме в разходките, че не остана време да видим всичко. Внушителната сграда на Архиепископския дворец също не може да бъде подмината. Тук църквата е важна част от обществото и държавността. Все пак първият президент на Република Кипър е Макарий III Кипърски – архиепископ на Православната църква на Кипър.
Музеят на приказките
Когато си с децата, винаги измисляш местенце, където и те да се позабавляват. Такова за нас бе Музеят на приказките в Никозия. Красива стара сграда, която вероятно бихме подминали, ако не бяхме с Ани.
Но тя бе много впечатлена като влязохме от множеството книжки с картинки. Всъщност, Ани може би бе в перфектната възраст, когато не се вълнува, че не разбира какво пише на книгите, а се радва на красивите страници и картинки. В Музея на приказките ние поседнахме в прохладния вътрешен двор, а Ани се разхубавяваше като принцеса или пък търчеше из залите.
Музеят е атрактивен и за възрастни, и за деца, особено ако обичате да се връщате в детството. Вътре за децата (и малките, и порасналите) има много забавления, тъй като може да се играе на практика с всичко – да се преобличат с приказни костюми, да разглеждат книжки, да отварят скрити врати и шкафове в стените. Като цяло, може да откарате доста време там, ако не бързате.
Тук бе и мястото, където още първия ни ден в Кипър Ани си удари ръката и много плака. А на другия ден се наложи да се възползваме от медицинската ни застраховка по време на пътувания и да посетим местна болница. За радост, всичко мина бързо и без проблем, а Ани стоя два дни с бинт на ръката.
Хамам и в гръцката част – луксозното SPA
Още докато си говорихме, че ще ходим в Никозия, ни заразказваха за много хубавите процедури в Хамам Омери. Силвия много ни го похвали, все пак можехме да се потопим в атмосфера от края на XVI век.
Да се излегнем на многоъгълния мраморен камък и да се насладим на 2-3 часа престой в тази блажена обстановка. Ние сме малко като римляните, обичаме баните. Но, както може да се досетите – не отидохме. Двата дни в Никозия не ни стигнаха, та ако вие отидете, ни разкажете, пратете снимки.
Лефкоша, Лефкозия или Никозия
Като цяло, според историческите източници, името на града през вековете е било по-близо до днешното Lefkosia – според някои източници, античната Ледра била още известна като Leucotheon, а във византийската литература се споменава и името Leukousiа. И пак има много теории откъде е дошло пък това име – според едни градът е кръстен на сина на Птолемей I, пълководец на Александър Велики, който възстановил града през 3 в пр. Хр. Според други теории името идва от антично дърво, което било разпространено на острова преди хилядолетия. А кога и откъде се е появило името Nicosia – еми, и това не можем да кажем със сигурност. И пак според предположения, името Никозия се появило през британското управление и останало и след това.
Booking.com
И едни много интересни места, близо до Никозия
Може да си представите колко много неща сме изпуснали в Никозия. Ние им казваме – оставили за следващия път. Но и отделихме по един обяд и вечеря за две бижута на около 50 минути от центъра на Никозия. За да сме толерантни, ще оставим тук по едно за всяка страна на „Зелената линия“
Кирения
Кирения е прекрасно красив град с много красиво старо пристанище до стара крепост. Кирения е в окупираните територии на Севернокипърска турска република. И ако пътувате с кола под наем, взета от Република Кипър, няма да е лесно да стигнете до града. Който е на 30-тина километра от Никозия, все по магистралата.
пътувате с кола под наем, взета от Република Кипър, няма да е лесно да стигнете до града. Който е на 30-тина километра от Никозия, все по магистралата.
Ние прекарахме една чудесна вечер с прекрасна вечеря измежду ресторантчетата на пристанището. Ако измислите как да стигнете до там и искате да се спасите от жегата на Никозия, ви препоръчваме да го направите. Нас ни отведоха Силвето, за която споменахме по-рано, и нейния съпруг Костас.
Лефкара
Село Лефкара е малко по-далеч, но ако сте в Република Кипър, няма нужда от минаване на граници и спокойно може да отидете с кола под наем. Пътят е хубав и не е труден, освен, че карате вляво.
Лефкара е може би едно от най-хубавите селца на Кипър, известно с красивите си входни врати, каменни постройки и с ръкоделията си. На много места ще видите ръчно изработени красоти, които са правени в Лефкара. А в Лефкара ще видите как жените ги шият на улицата. В Лефкара също е чудесно за обяд или вечеря, въпреки че жегите си ги има и там. (За Лефкара на английски)
Къде отседнахме в Никозия?
Благодарение на нашите приятелки Диана и Силвия (да са живи и здрави и двете), имахме възможност и решихме в първите два дни от пътуването си в Кипър да не си вземаме кола под наем. А с помощта на туристическата организация в Никозия пък успяхме да се настаним в чудесно хотелче със страхотна локация в Стария град, съвсем близо до ул. Ледра. В Centrum Hotel всички бяха много мили, сред персонала срещнахме и българи, а в стаята и уютното лоби намирахме спасение от никозийските жеги. Ако си търсите централна локация в Никозия и сте без кола, Centrum Hotel е чудесен избор.
Имайте предвид, че ако пристигате в Никозия с автомобил, влизането в стария град е ограничено, а паркирането силно затруднено. Около стените има големи обществени паркинги, но ви съветваме да проучите условията за паркиране и цените.
Booking.comИ въпреки че в Никозия е интересно и има какво да се види, ние не се стърпяхме и на третия ден си взехме кола под наем и се отправихме на пътешествие из една друга, по-рядко посещавана част на Кипър – селцата из планината Тродос.
Кипър е много любопитен остров и всичко което сме успели да напишем за него може да прочетете в категорията ни Кипър.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.
