Рим, Османската империя и Втората световна война са оставили следи в третия по големина град в Сърбия
Ниш е една от най-популярните посоки за еднодневна разходка и пазар от София. Красив център, вкусна храна на отлични цени и възможности за пазаруване на традиционни сръбски специалитети, които са на почит в България – какво повече му трябва на човек за една приятна събота или неделя.
Зад приятния център и хубавите кръчми на Ниш, обаче, се крие много повече – няколко пласта история, датираща хилядолетия назад, поне до славните времена на Римската империя. Градът е осеян с културни и исторически паметници, които разказват и доказват, че Ниш винаги е имал ключова роля в историята – както в древен Рим, така и през Османската империя, та чак до наши дни, когато е третият по големина град в Сърбия.
В Ниш сме били много пъти – някога набързо за кафе и обяд, преди да продължим към София или в някоя друга посока, друг път с преспиване, за да разгледаме града по-подробно. Но сякаш все не ни стига времето да му се порадваме напълно и все си оставяме нещо за следващия път. Но все пак, след няколко посещения в различен формат и с различни спътници, може да се каже, че сме видели голяма част от забележителностите на Ниш.
Градът на Константин Велики – Медиана
Най-ранните следи от заселници в района на Ниш датират от 5000 г пр. Хр. Първият си разцвет обаче градът вижда по време на Римската империя. Той е превзет от легионери през 75 г. пр. Хр., а в следващите десетилетия става ключова точка по пътя Виа Милитарис (наричан още Виа Диагоналис), водещ от Белград до Истанбул, през Ниш, София, Пловдив и Одрин. Два века по-късно, през 272 година, в Ниш се ражда бъдещият император и светец Константин Велики, който отрежда на града още по-важна роля в историята.
Сложен за обяснение е пътят на Константин от Ниш до Рим. По онова време империята била тетрархия, или управлявана на практика от четирима души. Държавата била разделена на западна и източна част, всяка със свой абсолютен владетел (август), който пък си избирал свой официален съуправник и наследник (цезар). През 292 година бащата на Константин – Констанций Хлор, бил назначен за цезар на западната римска империя. По-късно през тези титли преминава и синът му, докато накрая тетрархията не е елиминирана напълно и Константин I не става император на цялата римска империя.
Вила – произведение на изкуството
Най-осезаемото наследство, останало от Константин Велики в родния му град, е Медиана – огромната му лятна резиденция, намирала се някога на километри от града, а днес в неговия край. Имението било вдигнато през 4 век и размерите му и до днес изглеждат внушителни. Цялата резиденция е разположена на площ от 400 декара, включващи основната императорска вила и околните стопански и други сгради. Само площта на вилата е 6 декара – 98,6 на 63 метра.
В западната й част имало терми, а в източната – нимфеум (светилище на нимфите). Цялата северна част на вилата била отопляема, а имотът имал и водоснабдителна система. Централната част на постройката била под формата на осмоъгълник с фотан по средата. Едни от най-забележителните артефакти от вилата са запазените мозайки, опасвали както подовете, така и стените на имението. Въпреки всички възстановки, едва ли можем да си представим вила Медиана в пълния й блясък. Всичко обаче говори, че тя е била същинско произведение на изкуството. В района на резиденцията е имало още водна кула, хранилища и резервоари за вода, масло и вино, две църкви и разбира се, терми.
Останките от Медиана са отворени за посетители, а на място можете да наемете и екскурзовод, който да ви разкаже повече за историята на мястото и да ви помогне да си представите живота по времето на римските императори по-добре. Ето и малко допълнителна информация за Медиана:
[info]Работно време:
Вторник – четвъртък: 10 – 18 ч
Събота, неделя: 10 – 15 ч
Понеделник: Затворено
*информацията е от сайта на туристическата организация на Ниш, където няма информация за работното време в петък
Къде се намира: Google Maps
[/info]
Челе кула (Кулата с черепите)
Ако сте решили да се отдадете на туристическа обиколка на Ниш, тоест да разглеждате и забележителности и музеи, а не само магазини и кръчми, най-добре е да се сдобиете с общ билет за четирите основни обекта в града. Това са Медиана, Челе Кула, концлагера и археологическия музей. Цената на билета за всяко едно поотделно е 150 сръбски динара (около 2,40 лв), а на четирите – общо 200 динара, или 3,20 лв. Сметките кое е по-изгодно са излишни, освен ако не сте решили да видите наистина само един обект.
Та след Медиана, втората най-известна забележителност е Челе кула – кулата с черепите. Едно драматично и доста ужасяващо място. Посещението в кулата върви с беседа на сръбски език от услужлива екскурзоводка, която с радост се притичва на помощ и на посетителите, които не разбират родната й реч. Така че, не се срамувайте да поискате беседата да бъде повторена на английски, ако нещо не разберете.
По време на Първото сръбско въстание Ниш се явява важна стратегическа точка и за двете страни. Градът е на важния път Белград – София и осигурява достъп до центровете на българското и гръцкото национално-освободителни движения. Дава достъп и за така необходимото финансиране на въстаниците. За османските турци годините преди, около и след сръбското въстание са важни за армията им, настъпват промени в цялостната система на войската. Султан Селим III е свален от еничарите и убит. На негово място се възкачва Мустафа IV, властвал кратко и убит от Махмуд II (майка му, някак си, е по-известна от романтична гледна точка – Накшидил валиде султан, вероятна братовчедка на Жозефин – любимата на Наполеон ), но и Махмуд е един от реформаторите в империята. А еничарите са били във всеизвестен упадък в този период и дали основание на сърбите за бунт. И от бунт срещу еничарите то се превърнало във всеобщо национално-освободително въстание.
Пирова победа със зловещ край
И стигаме вече до кулата от 1809 година – сърбите вече имат много победи, но и са си създали и дразги помежду си. Настанили се на лагер до Ниш (12000 въстаника с 11 оръдия). А насреща им пристигала 40-хилядна редовна армия. Сраженията били жестоки и без надежда за успех. Главното сражение се провело до хълма Чегар, където се е настанил Стефан Синджелич с 3000 души и 4 оръдия. След непосилните битки с добре въоръжената войска Синджелич, обграден и загубил повечето си другари, взривява барутния склад с изстрел от пистолет, като нанася големи поражения на противника. В сраженията загиват всичките 3000 души на сърбите, срещу повече от 6000 жертви на поробителите.
След пълния разгром на Синджелич, нишкият паша нарежда да се обезглавят телата на всички въстаници, одират главите и кожата я пращат в Цариград, а черепите зазиждат в стените на кула до главния път Белград – София в 56 реда по 17 черепа във всеки, общо 952. Коментар на постъпката на пашата е излишен, а в момента от черепите на кулата са останали малко над 50, защото през нощта роднини на загиналите са сваляли останките и са ги погребвали с риск за живота си, а други просто са изпопадали пред годините, тъй като кулата десетилетия наред стояла открита на атмосферните условия. Днес е „прибрана“ в малка постройка.
[info]Работно време:
Вторник – петък: 9 – 19 ч
Събота – неделя: 9 – 17 ч
Понеделник: Почивен ден
Къде се намира: Google Maps[/info]
Концлагерът на Ниш
Концлагерът на Ниш е разположен в квартала „Червен Кръст“ и е един от малкото напълно запазени концентрационни лагери в Европа. Той бил използван по време на германската окупация на Сърбия между 1941 и 1945 година. В него били хвърляни сърби, евреи, комунисти, партизани и разни други поддръжници на движението за освобождение.
Сградата била построена през 1930 година за казарма, но с началото на войната било взето решение да бъде оградена с бодлива тел и да се превърне в лагер. 30 000 души са преминали през лагера през годините на съществуването му, като 10 000 от тях били застреляни на близкия хълм Бубани. Две бягства на затворници в началото и в края на 1942 година превърнали лагера в същински лагер на смъртта, до затварянето му след края на войната. През 1967 г., на 25-тата годишнина от бягствата, мястото е превърнато в мемориал и музей.
Днес в основната сграда, където са държани затворниците, могат още да се видят техните килии – широки по метър, без прозорци, с малка решетка на вратите. Снимки на жертви са изложени по стените, както и кадри от тежките времена на войната. Отсреща се виждат и сградите, където живеели войниците, охраняващи лагера. Оградата от бодлива тел също е още там.
[info]Работно време:
Вторник – петък: 9 – 16 ч
Събота и неделя: 9 – 15 ч
Понеделник: Почивен ден
Къде се намира: Google Maps[/info]
Археологическия музей
Археологическия музей се намира в центъра на Ниш и е сравнително скромен, но пък интересен. В него могат да се видят артефакти от всички епохи – от праисторията, от римско време, както и много находки от района на Медиана. Ние минахме през него набързо, но решихме да не го пропускаме, тъй като е включен в туристическия билет.
[info]Работно време:
Вторник – четвъртък: 10 – 18 ч
Събота и неделя: 10 – 15 ч
Понеделник: не работи
Къде се намира: Google Maps[/info]
Нишката крепост
Нишката крепост е една от основните забележителности на града и вероятно най-посещавана. А много хора сигурно вече не я броят за забележителност. Използвана за укрепление в продължение на векове, днес тя е красив парк със заведения, туристическо влакче и различни атракции за деца и възрастни. Нишката крепост е една от най-добре запазените и красиви средновековни крепости на Балканите. Тя е разрушавана и поправяна множество пъти – от римляните, от византийците, от славяни, българи и сърби. Настоящата си форма дължи на турците, които я докарват до сегашния й вид в 1723 година. За целта били изпратени 40 каменоделци от Константинопол, наети били и други 400 местни строители. Камъните били донесени от околните села, а към края на строежа всички толкова много бързали да я завършат, че за строителен материал било използвано всичко подходящо, което бъде открито наоколо – надгробни камъни, колони и различни археологически артефакти, останали от по-стари времена.
До входа на крепостта се намира и хамамът – най-старата запазена сграда в града от османския период. Днес там има приятни кафененца. В бившия склад за оръжия срещу банята пък се помещава художествена галерия. Галерия има и на мястото на бившата джамия „Бали Бей“ в централната част на крепостта.
Ако са ви останали сили и желание след обиколката на останалите исторически обекти, сигурно ще бъде интересно да направите тур и по галериите и сградите в рамките на крепостта. Ние, признаваме си, не сме я изследвали твърде обстойно. Вместо това се възползвахме от възможността да се качим горе на крепостната стена и да се насладим на гледката към центъра. Всъщност, преживяването там не е чак толкова романтично, колкото звучи. На стената горе е доста оживено и съвсем не е чисто, за съжаление посетителите изглежда обичат да хвърлят боклуци там.
На банички и плескавица – къде да хапнем в Ниш?
Е, разбира се, не едновременно. Сръбската кухня ни е една от любимите и не пропускаме плескавицата и кебапчетата, всеки път щом преминем сръбската граница. В Ниш приятели ни отведоха в чудесно ново заведение с името Мезе (Kafana Meze) и не останахме разочаровани. В хостела, в който бяхме отседнали, първо ни изброиха някои от другите по-туристически ресторантчета, но след като попитахме за Meze и те признаха, че за тях е предпочитано заведение, другите са за туристите. Огромното количество храна, което сервират в сръбските заведения, винаги ни е учудвало. Мезе не правеше изключение, а се оказа и едно от най-вървежните в града. През уикендите след 19-20ч има и добра сръбска музика на живо. Тъкмо си тръгвахме и на вратата засякохме цяла сватба.
Иначе, в Ниш можете да хапнете вкусно на много места. Има си цяла улица за това – от едната страна с кръчми, от другата с кафета, зад които се крият десетилетия сръбска история. Улицата с кръчмите всъщност се нарича Казанджийско сокаче и там едно време е бил занаятчийският квартал на града. Най-развитият занаят бил казанджийството, като последните дюкяни затворили през 90-те години на 20 век. Някои от къщите на занаятчиите са запазени и до днес и са защитени от държавата, а улицата в сегашния й вид е една от най-посещаваните в Ниш.
За сутрешното кафе ние избрахме друго място – пекарната на площада, където и предишния път, и този, успяхме да закусим и да пием кафе за общо около 5 лв за двама души. Над площада, който с петък и събота вечер се пълни със стотици младежи, излезли да се забавляват, се извисява и паметникът на освободителите. Монументът обозначава периодите на освободителните борби на сърбите срещу турците, българите и германците.
На разходка в Ниш
И все пак Ниш е прекрасен град за разходки. Особено летните вечери са най-приятни. Центърът е оживен и пълен с младежка глъч. Заведения има по цялото протежение на главната улица и няма как да не се пъхнете в някое. А ако искате просто да се насладите на вечерта, на раздумка с бавна крачка, се разходете край Нишава или в парка зад крепостните стени на Нишката крепост.
Къде да отседнем в Ниш
Масова практика е да се ходи до Ниш за един ден, но да останеш поне една вечер там е далеч по-приятно и спокойно, а имате време и за забележителности, освен за пазар и разходка. Много българи решават да отседнат в някой от многобройните апартаменти, които се дават под наем. Това е добра идея, ако сте с хубава компания. Лесно можете да изберете и резервирате апартаментче през Booking.com. Ние последния път решихме да сме на хостел – доста отдавна не го бяхме правили и май наистина остаряваме за този тип настанявания. Но беше добре, имахме самостоятелна стая, общи помещения, голяма тераса и изобщо всичко необходимо за един спокоен престой. Разбира се, в Ниш не липсват и по-луксозни хотели – има за всеки вкус, а дестинацията си заслужава.
И една разходка до винарна, близо до Ниш
Като големи любители на винарните, винаги търсим да открием и някоя винарна в близост до мястото, където пътуваме. Тази я открихме случайно – всъщност само минавахме покрай Ниш, но пък бе интересно попадение. Става въпрос за винарната Малча (Podrum Malca), на около 15 км от града в село Малча.
Най-любопитното за нея е, че е едното малкото останали места в света, където се прави вино по римска технология – в амфори. Самата винарна е доста атрактивна за посещения – ще ви разходят из 4 различни къщи, в които се прави вино по 4 различни технологии – римска (в амфори), сръбска от 20 век (в бетонови резервоари), средновековна (в огромни дървени бъчви) и съвременна в иноксови съдове. Тъй като бяхме на път, успяхме на опитаме само от най-ниския им клас вина, които се продаваха на чаша в ресторанта. Но бихме отишли да тестваме вината от делвите.
Мястото е чудесно за обяд, дори да не сте любители на виното, а обиколката на винарната с гид е безплатна, ако я правите без дегустация.
4 comments
Ниш е бил български град, още от средновековието и част от Българскатa Екзархия по-късно. Има и Нишко освободително въстание през 19 век, така че не може да се каже, че Ниш осигурчвал до достъп до центровете на българското освободителни движение. Градът е част от това движение. И защо посещавате паметници, което обвиняват българите в окупаторство…Как може да се окупира град населяван от българи….тази история е в миналото, но фактите са си факти. Този град никога не е бил част от Сърбия до края на 19 век.
Сърбо-русските измамници окрадоха България като им отнеха не само Белград, но и Ниш!
Кръщелно свидетелство от Нишката българска община от 1871 г.
https://uploads.disquscdn.com/images/a5d84e77173aa75b93a0dd43f5322b3870242210ba5a0c34b9c71f9987929899.jpg
Predivno!
Hvala, Andrej!
Hvala, Petar! :)