От Калиакра до Дуранкулак – една пролетна разходка по Северното Черноморие

This post is also available in: enEnglish

Ани се буди още в 6 и 30 сутринта, с първите лъчи на пролетното слънце. Буди се, примъква се към нас, буди сестра си Адриана и започва да я гушка. Ани все пак е на 4 години, а Ади на 6 месеца, на едната ѝ се играе, а другата ѝ се спи. А нас никой не ни пита дали ни се спи. И всяка сутрин е така през седмицата, която сме решили семейно да си подишаме морски въздух и да се порадваме на семейните пролетни моменти. Решили сме да се скрием малко от шумните места и сме се настанили в едно малко селце, почти най-северно по нашето крайбрежие.

Мими, Ани и Ади събудени сутрин рано
Мими, Ани и Ади, събудени сутрин рано
Един разказ, случил се по време на православния Великден. Споменавам го, защото, все пак по Великден работят повече местенца, за завърналите се по домовете или пък за гостите от Румъния и България. Доуточнявам това, за да се знае, че може не всяко място да работи така усърдно извън сезона.
На разходка по мъничката пясъчна ивица на село Крапец
На разходка по мъничката пясъчна ивица на село Крапец

Село Крапец някъде на север

Сутрин, като се събуди Ани и за да не буди малката си сестричка, се хващахме за ръка и тръгвахме към рибарските лодки в селото. Ние бяхме отседнали в южния край на село Крапец, на последната улица при нашите приятели Светльо и Кремена, които са направили един малък оазис за семейства като нас.

А ние търсихме  нещо, което все още не бяхме открили по морските ни места за отсядане, уют и страхотен двор с тревичка и за бонус, кокошки с петел от съседната къща. Петелът упорито помагаше на Ани всяка сутрин да ни буди. И така се натъкнахме на Светльо и Кремена и техните къщи за гости.

Паркчето в село Крапец, морето и малко пясък
Паркчето в село Крапец, морето и малко пясък

В село Крапец няма да намерите нищо специално, но това е най-специалното в днешно време на презастроеното и пълно с прекалено скъпи и претенциозни места Българско Черноморие. Не знам дали сте чували преди това за Крапец, но няма да се учудя, ако не сте. В селото има и други къщи за гости и хотелчета, а съвсем до морето има и едно комплексче с ресторант в югоизточния край на селото, който, освен че работеше, ни предлагаше и страхотна черноморска кухня и великолепна рибена супа, карагьоз, попчета, сафрид и всякакви черноморски риби. Ресторантчето се казваше Яница и ние честичко отскачахме до него, когато не ни се готвеше.

Розе Анита от Рупел с морска вечеря
Карагьоз и попчета на верандата
Рибарските лодки в село Крапец
Рибарските лодки в село Крапец

Но да се върнем към разходката с Ани по тихите улички на Крапец. Няма как да се загубим, всичко води към брега и ние бавно следваме уличките, като избираме да минаваме по различни.  Месеците април и май са забранени за риболов заради размножителния период на рибите и в рибарската част на Крапец ще видите изтеглените на брега рибарски лодки с мрежите им и дори някои от рибарите, седнали край бунгалцата си. Брегът на Крапец е укрепен и издигнат над морското ниво, но на мен ми хареса утринната гледка и разходката по тясната пясъчна ивица.

И още рибарски лодки, не знам за вас, но за мен това си е чаровно място
И още рибарски лодки, не знам за вас, но за мен това си е чаровно място

Плажът на Крапец

Плажът на село Крапец е на 3-4 km от центъра. Хубав ситен и жълт пясък, покрит с мидички през пролетта и пуст, безкрайно пуст и дълъг, сливащ се с плажа на село Дуранкулак. Представяме си и лятото и тогава вероятно може да починете от тълпите хора, е сигурно има един или два скромни плажни бара, но къде без тях.

Плажът близо до село Крапец
Плажът близо до село Крапец
Мидички на плажа на Крапец
Мидички на плажа на Крапец

На север като цяло постоянно е ветровито и е малко по-хладно, но това не ни разколебава да си помислим за една почивка през летните месеци тук. Поне за хвърчила ще е прекрасно.

Плаж Болата и залив Болата

Някои места са се запазили, защото дълго време хората не са имали достъп до тях. Така и Болата, до преди 20-тина години достъпът до залива е бил ограничен, защото е попадал във военна зона. Пейзажът и днес е доста автентичен и въпреки че мястото е много красиво и популярно с облика си, през пролетта почти няма да срещнете хора. През лятото, както всеки плаж в България, си има плажуващи. Но Северът на нашето крайбрежие много ме радва с дивите си места.

Ако решите да посетите залив Болата, има само един път, който може да откриете някъде между нос Калиакра и село Българево (селото, където е известното местенце за ядене на миди Дълбока). От там по тесния път се стига до заливчето и плажа.

Залив Болата
Залив Болата

От плажа има стръмна пътечка към мястото, от което са направени снимките и откъдето се разкрива тази чудна гледка на червеникави скали и бистри води. Цветът на варовиковите скали е червеникав от глината, която съдържа железни окиси. Ние с Ани постояхме тук известно време, нея я беше малко страх от високото, но се полюбувахме на тишината и спокойствието.

Пътечка към плажа Болата
Пътечка към плажа Болата
Ани прави физиономии и се забавляваме на Болата
Ани прави физиономии и се забавляваме на Болата

Фарът на нос Шабла

Можете ли да си представите кога е построен Шабленския фар и все още действа? Най-старият фар в България е голяма атракция, той също е и най-високият (32м) и най-северният фар, а и единствения, оцветен в два цвята – червени и бели ивици. Също от поредицата „най“ е, че фарът е разположен на най-източната точка на България – нос Шабла. Но основното е, че Шабленския фар е построен още някъде към края на XVIII век, а към  1856 г. е обновен и пуснат отново в експлоатация.

Фарът на нос Шабла, фар Шабла
Фарът на нос Шабла

Когато отидете до фара, ще видите, че и на живо е красив с избеляващите си червени ивици и зеленината около него. Достъпът до тук е ограничен, повечето фарове в България са с ограничен достъп и са във военна зона. Но понякога през лятото от община Шабла организират и дни, в които може да го посетите.

Фарът и караулката на нос Шабла
Фарът и караулката на нос Шабла
Ако са ви интересни българските фарове, най-доброто четиво, а и най оригиналното и с много проучвания, е „Фаровете по българския черноморски бряг“ на Милан Асадуров, наистина е впечатлителен човек.
Фарът на нос Шабла
Фарът на нос Шабла

Историята на Шабленския фар ни отвежда до края на XVIII век, малко преди Руско-турската война (1768 – 1774). Може би тогава е построен фарът, за да напътства османската флота във войната. Почти 100 години по-късно, по време на Кримската война, когато Османската империя е съюзник с Франция (Наполеон III), французите финансират изграждането на фарове из Османската империя. Така се стига и до Шабленския фар, който е обновен и открит през юли 1856 г., това е по времето на султан Абдул Меджид I.

Лодките на рибарското селище
Лодките на рибарското селище

Шабленският фар е бил само един цвят – бял, но докато е бил в румънска територия, е обновен, постегнат и боядисан в бяло и червено от румънските управници.

Причудливите пирамиди край фара на нос Шабла
Причудливите пирамиди край фара на нос Шабла

Край фара е и рибарското селище Кария, и може да се разходите между лодките. Ани и Адрианка ги разходихме на няколко пъти тук и по светло, и по тъмно. А ние с Мимето се позабавлявахме измежду странните рибарски къщи и по крайбрежието с лодките. И все още нямам обяснение какво изразява причудливата арт инсталация до фара.

Яйлата

Може да се каже, че се влюбих в това място. Природата върши чудеса, постоянно и навсякъде, а тук си е свършила чудно работата. И когато стоиш на ръба, малко след табелката „не преминавай, опасно“ и се любуваш на страхотната гледка, изрисувана пред теб, под проливния пролетен дъжд в 7 сутринта, няма как да не си доволен, че си жив и че си тук, на ръба.

Нещо като изгрев рано сутринта
Нещо като изгрев рано сутринта
Крепостните стени на Яйлата
Крепостните стени на Яйлата

Какво представлява Яйлата? Ами yayla от турски означава плато, това е в общи линии – плато. Но много красиво плато, издигнато на 10-15 метра над морското равнище и на около толкова под континенталното ниво.

Крепостната стена на Яйлата
Крепостната стена на Яйлата
Яйлата
Яйлата

На Яйлата има няколко исторически обекта. Най-новият е от преди няколко века, ранновизантийска крепост от края на V век, от която са останали части от крепостната стена, които наскоро доиззидаха, за да е по-внушително. Но крепостта не е най-важното тук. Най-важните обекти са пещерните жилища и некрополите от V хилядолетие пр. Хр.

Некропол на Яйлата
Некропол на Яйлата
Каменистия бряг на платото и скални ниши
Каменистия бряг на платото и скални ниши

Яйлата е прекрасно място за разходка рано сутрин или по залез, но ако се разхождате там през лятото и през горещ ден, може да ви се стори тежка разходката, няма много места, където да се скриете на сянка.  

Входът на скалните жилища
Входът на скалните жилища
Скалните жилища на Яйлата
Скалните жилища на Яйлата
Семейство Андрееви на скалите
Семейство Андрееви на скалите

Ние си направихме приятна семейна разходка по залез, след сутрешните самотни разходки на Андрей. Разхождаме се по открития там древен некропол и се опитваме да обясним по някакъв адекватен начин на Ани, че това са гробове. Не, че държим да ѝ го обясняваме точно в този момент, но тя си пита. Задава въпроси за какво ли не.

По пътеките на Яйлата
По пътеките на Яйлата

После поемаме по екопътеката по морския бряг, любуваме се на скалите и хоризонта, който тук е под формата на дъга и наистина виждаш как Земята е кръгла. Преминаваме по крепостта, вмъкваме се и в скалните жилища. Ани успява да направи много бели по пътя и да си разсипе бонбоните два пъти. Почти ни завалява дъжд, но се разминаваме. Емоционална разходка, като цялото място!

Дуранкулашко езеро

Малко преди да стигнете до най-северното селце на българското Черноморие, ще се натъкнете на Дуранкулашкото езеро. Ако сте любители на птиците, може да поскиторите по брега и да потърсите любопитни птици. Оттук минава Via Pontica – главния път за миграция на птиците от Европа към Африка. Но пък ако сте запленени от историята, може да минете по дървените мостчета и да стигнете до Големия остров.

Тук може да се „заровите“ в историята на човечеството. Макар и докато се разхождаме с Мимето по останките от жилища и спомените за древни улици визуално да не разбираме много какво виждаме, тук са се разхождали, работили и живели хора хилядолетия преди нас. Ако имате време и отскочите до историческия музей в Добрич може да видите най-старите златни накити в света.

Мостчето към Големият остро
Мостчето към Големият остров
Не съм сигурен, че разбирам всичко, но дълго смятах, че най-старото обработено злато в света е открито в Варненския халколитен некропол. Но Варненския некропол е от периода на археологическа култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.), която е след ясно откритата на Големия остров в Дуранкулашкото езеро култура Хаманджия (5500 – 4500 г. пр. Хр.). И така, накитите от Големия остров са с 200-250 г. по-стари от златните предмети, открити във Варненския халколитен некропол. Но за най-старо обработено злато претендира и златно манисто, открито в могилата „Юнаците“ край Пазарджик … кой ли знае кое е?!
Каквото се вижда на Фолемия остров в Дуранкулашкото езеро
Каквото се вижда на Големия остров в Дуранкулашкото езеро
Големият остров
Големият остров

По обед разходката на Големия остров е уморителна и жарка. Каменните основи някак си загубиха своя чар, а Ани вече умираше от глад и решихме да се засилим към ресторантчето до езерото – Кибела. Тук не очаквайте да ви обслужат много бързо, но всичко бе сготвено приятно.

Нос Калиакра

И всеки ден да се разхождате из този така прелестен район, няма да видите всичко. И за това трябва да ходите пак, и пак. Едно от любимите ни места за разходка, където отиваме на всяко „пак“ и се взираме за делфини към края на деня, е нос Калиакра. Тук Ани се обучаваше какво е нос в морето и се чудеше, чий е този нос, докато не се разбрахме, че е на великан.

Но да се върнем по-същество, Калиакра е много красив нос с останки от крепостни стени и постройки вътре в крепостта. И е забележително място, любимо през пролетта.

Нос Калиакра
Нос Калиакра – ако обичате снимки от дрон последвайте Стефан, много е готин, вчера пак снимахме с него

Разходката по нос Калиакра е много богата и интересна, като ние през цялото време се наслаждавахме на нацъфтялите пролетни цветя, разглеждахме археологическите останки от древни жилища и, разбира се, внушителните крепостни стени и находките вътре в крепостта. Най-ранните заселници тук са живели около 4 век преди н.е., тракийското племе Тиризи.

Към портата на крепостната стена на Калиакра
Към портата на крепостната стена на Калиакра

Дълга и интересна е историята на всичките племена и народи, живели и надграждали на Калиакра. Представяте ли си как ли се чувства човек да живее на това място, почти като на върха на света? Но пък тогава гледката към морето вероятно не е била най-важното в естетически план. Повече е помагала за сигурността. Високите отвесни скали са непревземаеми от другаде, само по малката ивица суша, оградена с крепостна стена. Затова и вероятно е било сравнително сигурно да се живее там.

Гледка от Калиакра към континента
Гледка от Калиакра към континента
Скалистият и безкрайно красив нос Калиакра
Скалистият и безкрайно красив нос Калиакра

Направихме дълга разходка по носа, покрай останките от жилищни сгради, крепостните стени и паметника на руския адмирал Фьодор Ушаков, който разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 г.

Ани много държеше да се снима на паметника, и зададе хиляди въпроси какъв е този паметник, на които пак се чудехме как точно да отговорим на 4-годишно дете. Пътеката за разходка минава през ресторантчето на ръба на скалите и достига до местния музей, който тъкмо затваряше, но иначе е безплатен за посещение.

Параклисът на носа на нос Калиакра
Параклисът на носа на нос Калиакра
Параклис "Св. Никола"
Параклис „Св. Никола“

Слязохме и се поснимахме до параклиса Св. Никола, съвсем на ръба, и се върнахме пак бавничко по обратния път, разглеждайки още един път неолитните останки и жълтите нацъфтели цветя, които Ани кръсти Ралица, а ние и до ден днешен не можем да открием точно как се казват.

Там където всички се снимат на Калиакра и наша с немка в безпорядък
Там където всички се снимат на Калиакра и наша снимка в безпорядък

По пътя срещнахме и много фотографи „птичари“, както каза Андрей, защото целият регион е място, където могат да се наблюдават редки и красиви видове птици. А по-подробни факти за историята на Калиакра ще разкажем в друга статия, защото има много за разказване.

Фарът и военната база
Фарът и военната база

Тюленово и арката

Винаги ни е звучало много романтично и леко екзотично името на Тюленово – като някакво самотно и диво място, но със специална енергия. И с тюлени, които се излежават на скалите, а после се гмуркат в някоя подводна пещера.

Арката на Тюленово, скалната арка на Тюленово
Арката на Тюленово

Това вероятно точно така е било, но някъде в средата на XX век. През 1942 г. селото било преименувано от Калъч кьой на Тюленово именно заради стадата тюлени, които обитавали подводните пещери около скалистия бряг. А откъде дошли тюлените – това не е напълно доказана история, но разказват, че през 30-те години на миналия век, румънската кралица Мария, получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеели в заградена територия край Балчик, но тя решила да ги пусне на свобода и си харесали именно скалите около Тюленово за местообитание.

Известното рибарско пристанище на Тюленово
Известното рибарско пристанище на Тюленово, известно сред фотографите, които го снимат ередовно.
Заливът в Тюленово
Заливът в Тюленово

От няколко десетилетия насам тюлени там вече няма, но пък красивите скали и пещери по брега на Тюленово още са си там и пазят онази дива енергия и спокойствие, присъщи за местата, които нямат плаж. Тръгваме от малкото пристанище на селото по каменистата пътечка край брега, която ни води до прочутата скална арка. Има път с кола и почти директно до арката, но не заменяме за нищо 10-минутната разходка по залез през червените камъни. Туристи идват на групички и си отиват, ние накрая сме от последните, които си тръгват. И пак се връщаме по пътечката и покрай лодчиците.

Скалите край Тюленово
Скалите край Тюленово
Скалите край Тюленово
Скалите край Тюленово

Тюленово е селце, което също си няма пясъчен плаж и още е запазена територия за посетителите, които се радват повече на гмуркането под водата или пък на скоковете във водата от скалите. И на тези, които не се страхуват от природните стихии. Защото водите около Тюленово стават опасни още при първия вятър.

Ние по арката в Тюленово
Ние по арката в Тюленово

Камен бряг и „Огънчето“

Няколко километра на юг от Тюленово е и селцето Камен бряг, сигурно сте го чували покрай празненствата за Джулай Морнинг. Там най-известната местност е Огънчето.

Огънчето е старо газово находище, което е запалено и до днес си гори и можете да се посгреете около огнището, особено ако минавате в хладно време. Някога то било съвсем на ръба на скалите, но сега е преместено по-навътре, заради безопасност.

"Огънчето" на Камен бряг
„Огънчето“ на Камен бряг

А равният скалист бряг наоколо е мястото, където масово се посреща Джулай морнинг с рок концерти. Гледката е много красива, усещането е като на Яйлата, хоризонтът се извива на дъга.

Камен бряг
Камен бряг

Какво си оставихме за следващия път

И колкото и време да останем в района, все няма да ни стигне да видим всичко хубаво. Пък дори да успеем да обиколим всички хубави места, в следващия сезон те ще са по-различни и по друг начин красиви, та пак ще е хубаво да ги посетим. И няма нужда да бързаме и да отмятаме какво сме видели и какво не.

За следващия път си оставихме Шабленското езеро и Шабленската тузла. И някоя година през май пак ще е хубаво да се върнем, за да видим нацъфтелите божури на Яйлата. Или пък през лятото, а може би септември, за плаж на Болата. Или пък през октомври, чудно е наистина как ли изглежда есента в тези морски райони? Есента ни е любим сезон за снимки, преди да нападат листата. И да, следващия път може да слезем и по-на юг от Каварна, за да отидем в Двореца и ботаническата градина в Балчик и където още си харесаме. А на вас ви пожелаваме да видите поне местата, на които ние ходихме, но без да препускате по тях. Те са толкова хубави само, ако им отделите заслуженото внимание.



Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.


Instagram Andrey Andreev Photography

 В нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там. 

Leave a Reply

avatar

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

  Subscribe  
Notify of

Copyrighted Image