Съдържание
Ани се буди още в 6 и 30 сутринта, с първите лъчи на пролетното слънце. Буди се, примъква се към нас, буди сестра си Адриана и започва да я гушка. Ани все пак е на 4 години, а Ади на 6 месеца, на едната ѝ се играе, а другата ѝ се спи. А нас никой не ни пита дали ни се спи. И всяка сутрин е така през седмицата, която сме решили семейно да си подишаме морски въздух и да се порадваме на семейните пролетни моменти. Решили сме да се скрием малко от шумните места и сме се настанили в едно малко селце, почти най-северното от северното ни крайбрежие. И в спокойния сезон тръгваме на обиколка сред най-красивите забележителности по Северното Черноморие.
[info]Един разказ, случил се по време на православния Великден. Споменавам го, защото, все пак по Великден работят повече местенца, за завърналите се по домовете или пък за гостите от Румъния и България. Доуточнявам това, за да се знае, че може не всяко място да работи така усърдно извън сезона. [/info]
Село Крапец някъде на север
Сутрин, като се събуди Ани и за да не буди малката си сестричка, се хващахме за ръка и тръгвахме към рибарските лодки в селото. Ние бяхме отседнали в южния край на село Крапец, на последната улица при нашите приятели Светльо и Кремена, които са направили един малък оазис за семейства като нас.
А ние търсихме нещо, което все още не бяхме открили по морските ни места за отсядане, уют и страхотен двор с тревичка и за бонус, кокошки с петел от съседната къща. Петелът упорито помагаше на Ани всяка сутрин да ни буди. И така се натъкнахме на Светльо и Кремена и техните къщи за гости.
Кое е най-хубавото в Крапец?
В село Крапец няма да намерите нищо специално, но това е най-специалното в днешно време на презастроеното и пълно с прекалено скъпи и претенциозни места Българско Черноморие. Не знам дали сте чували преди това за Крапец, но няма да се учудя, ако не сте. В селото има и други къщи за гости и хотелчета, а съвсем до морето има и едно комплексче с ресторант в югоизточния край на селото, който, освен че работеше, ни предлагаше и страхотна черноморска кухня и великолепна рибена супа, карагьоз, попчета, сафрид и всякакви черноморски риби. Ресторантчето се казваше Яница и ние честичко отскачахме до него, когато не ни се готвеше.
Но да се върнем към разходката с Ани по тихите улички на Крапец. Няма как да се загубим, всичко води към брега и ние бавно следваме уличките, като избираме да минаваме по различни. Месеците април и май са забранени за риболов заради размножителния период на рибите и в рибарската част на Крапец ще видите изтеглените на брега рибарски лодки с мрежите им и дори някои от рибарите, седнали край бунгалцата си. Брегът на Крапец е укрепен и издигнат над морското ниво, но на мен ми хареса утринната гледка и разходката по тясната пясъчна ивица.
Плажът на Крапец
Плажът на село Крапец е на 3-4 km от центъра. Хубав ситен и жълт пясък, покрит с мидички през пролетта и пуст, безкрайно пуст и дълъг, сливащ се с плажа на село Дуранкулак. Представяме си и лятото и тогава вероятно може да починете от тълпите хора, е сигурно има един или два скромни плажни бара, но къде без тях.
На север като цяло постоянно е ветровито и е малко по-хладно, но това не ни разколебава да си помислим за една почивка през летните месеци тук. Поне за хвърчила ще е прекрасно.
Плаж Болата и залив Болата
Някои места са се запазили, защото дълго време хората не са имали достъп до тях. Така и Болата, до преди 20-тина години достъпът до залива е бил ограничен, защото е попадал във военна зона. Пейзажът и днес е доста автентичен и въпреки че мястото е много красиво и популярно с облика си, през пролетта почти няма да срещнете хора. През лятото, както всеки плаж в България, си има плажуващи. Но все пак нашето Северно Черноморие много ме радва с дивите си места.
Ако решите да посетите залив Болата, има само един път, който може да откриете някъде между нос Калиакра и село Българево (селото, където е известното местенце за ядене на миди Дълбока). От там по тесния път се стига до заливчето и плажа.
От плажа има стръмна пътечка към мястото, от което са направени снимките и откъдето се разкрива тази чудна гледка на червеникави скали и бистри води. Цветът на варовиковите скали е червеникав от глината, която съдържа железни окиси. Ние с Ани постояхме тук известно време, нея я беше малко страх от високото, но се полюбувахме на тишината и спокойствието.
Фарът на нос Шабла
Можете ли да си представите кога е построен Шабленския фар и все още действа? Най-старият фар в България е голяма атракция, той също е и най-високият (32м) и най-северният фар, а и единствения, оцветен в два цвята – червени и бели ивици. Също от поредицата „най“ е, че фарът е разположен на най-източната точка на България – нос Шабла. Но основното е, че Шабленския фар е построен още някъде към края на XVIII век, а към 1856 г. е обновен и пуснат отново в експлоатация.
Когато отидете до фара, ще видите, че и на живо е красив с избеляващите си червени ивици и зеленината около него. Достъпът до тук е ограничен, повечето фарове в България са с ограничен достъп и са във военна зона. Но понякога през лятото от община Шабла организират и дни, в които може да го посетите.
Ако са ви интересни българските фарове, най-доброто четиво, а и най оригиналното и с много проучвания, е „Фаровете по българския черноморски бряг“ на Милан Асадуров, наистина е впечатлителен човек.
Историята на фар Шабла
Историята на Шабленския фар ни отвежда до края на XVIII век, малко преди Руско-турската война (1768 – 1774). Може би тогава е построен фарът, за да напътства османската флота във войната. Почти 100 години по-късно, по време на Кримската война, когато Османската империя е съюзник с Франция (Наполеон III), французите финансират изграждането на фарове из Османската империя. Така се стига и до Шабленския фар, който е обновен и открит през юли 1856 г., това е по времето на султан Абдул Меджид I.
Шабленският фар е бил само един цвят – бял, но докато е бил в румънска територия, е обновен, постегнат и боядисан в бяло и червено от румънските управници.
Край фара е и рибарското селище Кария, и може да се разходите между лодките. Ани и Адрианка ги разходихме на няколко пъти тук и по светло, и по тъмно. А ние с Мимето се позабавлявахме измежду странните рибарски къщи и по крайбрежието с лодките. И все още нямам обяснение какво изразява причудливата арт инсталация до фара.
Яйлата
Влюбих се в това място. Природата и тук е доказала, че върши чудеса, непрекъснато и навсякъде. И когато стоиш тук под проливния пролетен дъжд в 7 сутринта и гледаш безкрайното море и магическото плато, няма как да не си доволен, че си жив и че си тук, на ръба.
Какво представлява Яйлата? Ами yayla от турски означава плато, това е в общи линии – плато. Но много красиво плато, издигнато на 10-15 метра над морското равнище и на около толкова под континенталното ниво.
На Яйлата има няколко исторически обекта. Най-новият е от преди няколко века, ранновизантийска крепост от края на V век, от която са останали части от крепостната стена, които наскоро доиззидаха, за да е по-внушително. Но крепостта не е най-важното тук. Най-важните обекти са пещерните жилища и некрополите от V хилядолетие пр. Хр.
Яйлата е прекрасно място за разходка рано сутрин или по залез, но ако се разхождате там през лятото и през горещ ден, може да ви се стори тежка разходката, няма много места, където да се скриете на сянка. Ние си направихме приятна семейна разходка по залез, след сутрешните самотни разходки на Андрей.
После поемаме по екопътеката по морския бряг, любуваме се на скалите и хоризонта, който тук е под формата на дъга и наистина виждаш как Земята е кръгла. Емоционална разходка, която сме описали в отделна статия: ЯЙЛАТА – БЕЗКРАЙНАТА КРАСОТА НА ЕДНА СЕВЕРНА МОРСКА РАЗХОДКА
Дуранкулашко езеро
Малко преди да стигнете до най-северното селце на българското Черноморие, ще се натъкнете на Дуранкулашкото езеро. Ако сте любители на птиците, може да поскиторите по брега и да потърсите любопитни птици. Оттук минава Via Pontica – главния път за миграция на птиците от Европа към Африка. Но пък ако сте запленени от историята, може да минете по дървените мостчета и да стигнете до Големия остров.
Тук може да се „заровите“ в историята на човечеството. Макар и докато се разхождаме с Мимето по останките от жилища и спомените за древни улици визуално да не разбираме много какво виждаме, тук са се разхождали, работили и живели хора хилядолетия преди нас. Ако имате време и отскочите до историческия музей в Добрич може да видите най-старите златни накити в света.
Най-старото злато в света?
Не съм сигурен, че разбирам всичко, но дълго смятах, че най-старото обработено злато в света е открито във Варненския халколитен некропол. Но Варненския некропол е от периода на археологическа култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.), която е след ясно откритата на Големия остров в Дуранкулашкото езеро култура Хаманджия (5500 – 4500 г. пр. Хр.). И така, накитите от Големия остров са с 200-250 г. по-стари от златните предмети, открити във Варненския халколитен некропол. Но за най-старо обработено злато претендира и златно манисто, открито в могилата „Юнаците“ край Пазарджик … кой ли знае кое е?!
По обед разходката на Големия остров е уморителна и жарка. Каменните основи някак си загубиха своя чар, а Ани вече умираше от глад и решихме да се засилим към ресторантчето до езерото – Кибела. Тук не очаквайте да ви обслужат много бързо, но всичко бе сготвено приятно.
Нос Калиакра
И всеки ден да се разхождате из този така прелестен район, няма да видите всичко. И за това трябва да ходите пак, и пак. Едно от любимите ни места за разходка, а и една от най-популярните забележителности по Северното Черноморие, където отиваме на всяко „пак“ и се взираме за делфини към края на деня, е нос Калиакра. Тук Ани се обучаваше какво е нос в морето и се чудеше, чий е този нос, докато не се разбрахме, че е на великан.
Но да се върнем по-същество, Калиакра е много красив нос с останки от крепостни стени и постройки вътре в крепостта. И е забележително място, любимо през пролетта.
Разходката по нос Калиакра е много богата и интересна, като ние през цялото време се наслаждавахме на нацъфтялите пролетни цветя, разглеждахме археологическите останки от древни жилища и, разбира се, внушителните крепостни стени и находките вътре в крепостта. Най-ранните заселници тук са живели около 4 век преди н.е., тракийското племе Тиризи.
Какво се крие на нос Калиакра?
Дълга и интересна е историята на всичките племена и народи, живели и надграждали на Калиакра. Представяте ли си как ли се чувства човек да живее на това място, почти като на върха на света? Но пък тогава гледката към морето вероятно не е била най-важното в естетически план. Повече е помагала за сигурността. Високите отвесни скали са непревземаеми от другаде, само по малката ивица суша, оградена с крепостна стена. Затова и вероятно е било сравнително сигурно да се живее там.
Направихме дълга разходка по носа, покрай останките от жилищни сгради, крепостните стени и паметника на руския адмирал Фьодор Ушаков, който разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 г.
Ани много държеше да се снима на паметника, и зададе хиляди въпроси какъв е този паметник, на които пак се чудехме как точно да отговорим на 4-годишно дете. Пътеката за разходка минава през ресторантчето на ръба на скалите и достига до местния музей, който тъкмо затваряше, но иначе е безплатен за посещение.
Слязохме и се поснимахме до параклиса Св. Никола, съвсем на ръба, и се върнахме пак бавничко по обратния път, разглеждайки още един път неолитните останки и жълтите нацъфтели цветя, които Ани кръсти Ралица, а ние и до ден днешен не можем да открием точно как се казват.
По пътя срещнахме и много фотографи „птичари“, както каза Андрей, защото целият регион е място, където могат да се наблюдават редки и красиви видове птици. А по-подробни факти за историята на Калиакра ще разкажем в друга статия, защото има много за разказване.
Тюленово и арката
Винаги ни е звучало много романтично и леко екзотично името на Тюленово – като някакво самотно и диво място, но със специална енергия. И с тюлени, които се излежават на скалите, а после се гмуркат в някоя подводна пещера.
Това вероятно точно така е било, но някъде в средата на XX век. През 1942 г. селото било преименувано от Калъч кьой на Тюленово именно заради стадата тюлени, които обитавали подводните пещери около скалистия бряг. А откъде дошли тюлените – това не е напълно доказана история, но разказват, че през 30-те години на миналия век, румънската кралица Мария, получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеели в заградена територия край Балчик, но тя решила да ги пусне на свобода и си харесали именно скалите около Тюленово за местообитание.
Къде са тюлените на Тюленово?
От няколко десетилетия насам тюлени там вече няма, но пък красивите скали и пещери по брега на Тюленово още са си там и пазят онази дива енергия и спокойствие, присъщи за местата, които нямат плаж. Тръгваме от малкото пристанище на селото по каменистата пътечка край брега, която ни води до прочутата скална арка. Има път с кола и почти директно до арката, но не заменяме за нищо 10-минутната разходка по залез през червените камъни. Туристи идват на групички и си отиват, ние накрая сме от последните, които си тръгват. И пак се връщаме по пътечката и покрай лодчиците.
Тюленово е селце, което също си няма пясъчен плаж и още е запазена територия за посетителите, които се радват повече на гмуркането под водата или пък на скоковете във водата от скалите. И на тези, които не се страхуват от природните стихии. Защото водите около Тюленово стават опасни още при първия вятър.
Камен бряг и „Огънчето“
Няколко километра на юг от Тюленово е и селцето Камен бряг, сигурно сте го чували покрай празненствата за Джулай Морнинг. Там най-известната местност е Огънчето.
Огънчето е старо газово находище, което е запалено и до днес си гори и можете да се посгреете около огнището, особено ако минавате в хладно време. Някога то било съвсем на ръба на скалите, но сега е преместено по-навътре, заради безопасност.
А равният скалист бряг наоколо е мястото, където масово се посреща Джулай морнинг с рок концерти. Гледката е много красива, усещането е като на Яйлата, хоризонтът се извива на дъга.
Какво си оставихме за следващия път
И колкото и време да останем в района, все няма да ни стигне да видим всичко хубаво. Пък дори да успеем да обиколим всички забележителности по Северното Черноморие, в следващия сезон те ще са по-различни и по друг начин красиви, та пак ще е хубаво да ги посетим. И няма нужда да бързаме и да отмятаме какво сме видели и какво не.