Село Омодос и терасовидните лозя на Кипър

Стоим на верандата, в каменната къщичка в края на селото. Истински палат за нас и децата. Ани полива нагорещените от жежкия ден камъни, Адрианка бръмчи нещо наблизо в количката, все пак си е на 6 месеца. А ние сме поседнали и отворили едно добре охладено бяло полусладко вино. Колкото и странно да звучи, вино, което Ани бе спечелила предния ден, а Майк ни го бе описал като – ами „компот от круши“. И да си признаем, този компот си бе точно за днес, точно за тази жега. Но да ви разкажем за виното и Кипър и за красивото село Омодос.

Май месец в Кипър

След два дни в Никозия, където разбрахме що е туй кипърска жега, а разбрахме, че може и да е по-голяма, се оттеглихме почти победени в планината Тродос и на около 800 метра над морското равнище. Разбира се, това бе планирано предварително и знаехме точно къде искаме да сме – там, където има кипърско вино. И без да ви лъжем, бяхме много скептично настроени. Всичките ни съветници твърдяха, че за кипърското вино няма много какво да кажем. Но и ние сме твърдоглави и знаем, че всяко мнение е субективно и затова ще разкажем за нашето субективно мнение.

Май месец в Кипър жътвата е привършила, крайбрежието е пълно с туристи, а във вътрешността на Кипър започват жегите. А ние се отправихме към Лимасол и от Лимасол по криволичещия, но много хубав път, на още 40-тина километра навътре в острова, към село Омодос. Ако четете това, за да си планирате екскурзията, трябва да ви кажем, че в Кипър движението е ляво, но всички са много толерантни към хората с коли под наем, та бързо ще свикнете.  

Още с наближаването Омодос ни се стори много красиво село. Пътят се виеше, а селото се появи долу вдясно измежду венец от върхове на планината Тродос. Отбихме се и ние вдясно и се спуснахме към паркинга в началото на селото. Там ни чакаха да ни посрещнат и да ни отведат до дома ни в следващите 4 дни. И по малките стръмни улички стигнахме до нашата къщичка, където след малка почивка веднага тръгнахме отново на разходка.

Манастирът в центъра на село Омодос

Омодос е много любопитно село, появило се около манастира, който сега е в центъра му. Вярва се, че манастирът е възникнал преди посещението Флавия Юлия Елена (Елена Константинополска, майката на Константин Велики), която посетила Кипър след мисията си в Йерусалим през 327 г.

По времето на тази мисия се предполага, че е открит Светият Кръст и се предполага, че Елена е оставила част от кръста и от въжето, привързвало Исус към кръста в намиращата се на това място църквичка, която се разраснала в голям манастир „Τιμίου Σταυρού“ (Тимиос Ставрос – Светят Кръст).

Според друга легенда пък манастирът бил основан, след като местни жители намерили чудотворен кръст в пещера на днешното място на манастира.

И малко за село Омодос

Омодос е много посещавано от туристите място, намира се близо до морските курорти и град Лимасол и предлага чудесен вариант за малко разнообразие. През деня тук е пълно с туристи, но вечер е много спокойно и тихо.

В края на византийската ера и началото на Франкското владение на Кипър около манастира се заселват жителите на съседно, вече несъществуващо село, и се появява село Омодос. Самото селце е много красиво, с каменни дувари и стръмни малки улички. Сенчести местенца, където да се скриете от жегата и няколко добри ресторантчета на площада до манастира.

Вечер е особено приятно, тихо и спокойно и прохладно. И въпреки че може да ви доскучае да отседнете тук за повече време, за нас бе много приятно да посещаваме винарните наоколо и да проучваме запазилите се църкви от времето на Византийската империя (10 от които са в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО).

Ние се бяхме настанили в „Къщата на Мариос“ (Omodos Village Houses). Не, че знаем кой е Мариос, но къщичката бе каменна, типичен стил на селото и много уютна и удобна. Имаше си питейна студена вода и бе точно каквото търсихме, малко островче на спокойствието почти в края на селото. Ако решите да се отбиете в Омодос и да преспите, бихме ви я препоръчали. /Къщите в Booking.com , ако предпочитате да запазвате оттук/

Booking.com

Кулинарния Омодос

С палавници като Анна и Адрианка, а най-вече с деца, на които им става лошо по завоите, гледахме всяка вечер да хапваме в Омодос на спокойствие. На централния площад има няколко ресторантчета, от които ни бяха препоръчали Таверна Камара и наистина не сбъркахме със семейното ресторантче.

Аркатена

В Омодос, както на целия остров, има доста неща, които да опитате и които са или с гръцки, или с турски оттенък, но са типично кипърски: кипърски сувлаки (шишчета от пилешко или свинско месо), кипърска мусака, баклава… Но най-типичното е хлябът „аркатена“ (вид „кулуракиа“, нещо като нашите гевречета, а също така наподобява сухар).

Хлябът е леко сладък и е запазена марка на селото, а направата му е леко странна. Прави се с квас от ферментирал грах и джинджифил,  а тестото се бърка непрекъснато, за да бухне. Добавят се и разни есенции – примерно черешови костилки, розова вода, индийско орехче. Пече се като обикновен хляб, после се оставя на въздух да хване хрупкава коричка, след което се връща в топла фурна за пет-шест часа, за да изсъхне. Та ако сте в Кипър и потърсите да пробвате „аркатена“, най-вероятно ще е от Омодос.

Суцукос

И още едно местно специалитетче са сладките „суцукос“. Не само името, но и видът им прилича доста на суджук – а и точно така окачени се продават. На вид наподобяват и свещи, всъщност на много неща приличат. Но „суцукос“ са традиционен специалитет за кипърските села, където се отглеждат лозя. Правят се от гроздова мъст, примесена с брашно, и често по средата имат ядки – бадеми, лешници.. Един такъв „суджук“ се реже на малки филийки и често се сервира с техния вариант на ракия – зивания.

Винарните край село Омодос и другите села

Магията на Омодос се крие най-вече в разположените около селото терасовидни лозови масиви и многото малки винарни наоколо. И както бяхме започнали разказа с виното и верандата, така и можем да се отправим по винарните. Ние имахме време само за две от тях, което ще ви се стори странно, след като бяхме отседнали четири дни в Омодос, но имахме и други места за посещение.

Местните сортове грозде са:

• Xynisteri – Ксинистери, бял сорт грозде, най-популярния на острова;
• Μαύρο – Мавро (черен), по името му си личи, че е с тъмен цвят;
• Μαραθεύτικο – Маратефтико;
• Лефкада, сорт грозде който е много популярен в Кипър

Зивания

Зивания е кипърската ракия, с която кипърци много се гордеят. Не можем да изпаднем в подробности, защото избягваме да пием ракия, но е едно от нещата, които трябва да опитате. Ние опитахме в винарна Οίνου Γη.

Οίνου Γη – винарна Ино Ги, Омодос

В Никозия се бяхме запознали с Костас, може би единствения истински пафоски кипърец, който срещнахме, и много готин човек. Костас е половинката на Силвия, пък Силвия си е от България. Та тази приятна двойка, след като ни разходи из Никозия, ни заведе над Омодос, 200-300 метра от селото, на най-новата и много луксозна винарна в региона, винарна Ино Ги („Οίνου Γη“ – Oenou Yi).

Тук вече се запознахме с Майк, който бе нашият сомелиер и екскурзовод в света на кипърското вино. Ино Ги е чудесна, много модерна и прекрасна винарна, където може да опитате много от местните сортове и да се насладите на наистина добро вино. В Ино Ги си прекарахме много спокойно и приятно, макар че на края на деня мястото бе превзето от рускоговоряща група и ние бяхме позабравени.

Как Ани спечели виното? Майк, предложи да играят на една игра, сипа ѝ сокче мултивитамин и ако Ани познае пет плода от сокчето, печели бутилка вино за нас. Ани направи 6 предположения по време на дегустацията и само едно грешно. Та се оказа, че е по-голям специалист от нас.

Командария – най-старото вино в света

Или „кралят на виното“, всякакви клишета ще чуете за това сладко вино. Но истината е, че виното е много добро. Твърди се, че е най-старото правено и до днес вино. А името Командария идва от времето, когато Тамплиерите купили Кипър и много им се усладило десертното вино. Предполага се, че това вино се прави от 800 г. пр. Хр. Омир го възхвалява в произведенията си.

В днешно време Командария е със защитено на географско указание и се прави само в 14 кипърски села. Командария се прави само от червеното грозде мавро и бялото ксинистери, като се оставят да презреят, после стоят няколко месеца на слънце и след това виното отлежава поне 3 години в дъбови бъчви.

Вкусът наистина е кралски богат, много приятно сладък и с опушения си аромат ни направи истински фенове на виното. И месец след това, когато попаднахме на представители на кипърското посолство в Берлин, ни почерпиха с командария и ние им бяхме искрено благодарни. А в Кипър пихме командария от винарна Ино Ги, отново нещо, което ви препоръчваме без колебание.

Замбартас – семейна винарна до едно друго село

Замбартас пък посетихме по препоръка на местната Cyprus Agrotourism Company. Семейната винарна е една от известните в Кипър и също ще опитате от местните сортове грозде. За наше съжаление, бяхме изпуснали Замбартас, собственика на винарната и неговото семейство. Но сомелиерката (от Румъния) ни разказа за вината и за винарната, докато седяхме на прохладната тераса с гледка към заобикалящите ни хълмове.

В Замбартас бяхме в събота и бе доста натоварено и престоят ни бе леко под напрежение. Но ние сме свикнали с малките винарни в България, които обръщат много специално внимание на посетителите си. Трябва винаги предварително да си запазвате посещенията, че може и да не могат да ви посрещнат.

Опитайте вино и от други винарни

И да обясним малко за винения туризъм и защо може да имате съмнение дали кипърското вино е хубаво. От морските курорти се правят винени турове, които просто препълват малките винарни в региона и то невинаги с ценители на виното, а просто с алкохолни туристи.  Има безплатни дегустационни пакети във винарните, които аз не бих препоръчал, а и не включват обиколка на винарната (в повечето случаи и тези от 5 евро не са нещо особено). Та за да откриете добро вино, ще трябва да си платите, а да ви обърнат внимание може и да не случите.    

Дали кипърското вино е хубаво? Както казахме, това е субективно, но ние открихме няколко превъзходни бутилки, които ще ни накарат пак да опитаме кипърско вино. Дори в момента пия, посред нощ, командария и сме благодарни на разширения ни винозор. А дали вие ще си откриете интересни кипърски вина, ще се радваме да научим и да споделите с нас.

Селски туризъм в Кипър

За няколкото дни в Кипър минахме през няколко села, ама чудесни села, с планински гледки, местни занаяти и какво ли не още. Предварително бяхме проучили света на селата и бяхме се свързали с местната организация Cyprus Agrotourism Company, дори не знам как да го преведа на български. Та от „Агротуризма“ (както почнахме да му викаме) се ориентирахме какво и къде да видим, а и ни помогнаха с настаняването. Бих ви посъветвал там да си потърсите и някое красиво местенце, където да опитате кипърския селски туризъм.  

Една малка раздумка за змиите

Докато обикаляхме лозовите масиви, Костас ме посъветва да внимавам за змиите на острова, доста ценна информация, ако се каните да се завирате по странни места. В Кипър има десетина змии , от които само три са отровни и само една от тези три е смъртоносна. Тъпоносата пепелянка / The Blunt Nosed Viper (Vipera Lebetina) /, опасната змия, се разпознава лесно, не че съм я виждал, ама така прочетох, голяма е, дебела и може да попаднете на нея около водоеми, където се охлажда като стане много горещо.  Може да я видите и в басейна си. Въпреки че е опасна и въпреки че има контакт с 20-тина човека годишно, няма починали от ухапване на тъпоноса пепелянка в близките 15-тина години.

И кипъреца Костас скочи от един дувар с мен сред лозята, да ме пази от змиите. Защото змиите ги било страх от истински кипърци. И самоотвержено ходеше пред мен да плаши змиите. Голям човек е Костас.

Кипър е много любопитен остров и всичко което сме успели да напишем за него може да прочетете в категорията ни Кипър.

За плажовете в Кипър вижте статията на Кремена: Най-добрите плажове в Кипър

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм