Село Омодос и терасовидните лозя на Кипър

This post is also available in: enEnglish

Стоим на верандата, в каменната къщичка в края на селото. Истински палат за нас и децата. Ани полива нагорещените от жежкия ден камъни, Адрианка бръмчи нещо наблизо в количката, все пак си е на 6 месеца. А ние сме поседнали и отворили едно добре охладено бяло полусладко вино. Колкото и странно да звучи, вино, което Ани бе спечелила предния ден, а Майк ни го бе описал като – ами „компот от круши“. И да си признаем, този компот си бе точно за днес, точно за тази жега. Но да ви разкажем за виното и Кипър и за красивото село Омодос.

На верандата в Омодос
На верандата в Омодос

Май месец в Кипър

След два дни в Никозия, където разбрахме що е туй кипърска жега, а разбрахме, че може и да е по-голяма, се оттеглихме почти победени в планината Тродос и на около 800 метра над морското равнище. Разбира се, това бе планирано предварително и знаехме точно къде искаме да сме – там, където има кипърско вино. И без да ви лъжем, бяхме много скептично настроени. Всичките ни съветници твърдяха, че за кипърското вино няма много какво да кажем. Но и ние сме твърдоглави и знаем, че всяко мнение е субективно и затова ще разкажем за нашето субективно мнение.

Гледка към лозовите масиви и село Омодос
Гледка към лозовите масиви и село Омодос

Май месец в Кипър жътвата е привършила, крайбрежието е пълно с туристи, а във вътрешността на Кипър започват жегите. А ние се отправихме към Лимасол и от Лимасол по криволичещия, но много хубав път, на още 40-тина километра навътре в острова, към село Омодос. Ако четете това, за да си планирате екскурзията, трябва да ви кажем, че в Кипър движението е ляво, но всички са много толерантни към хората с коли под наем, та бързо ще свикнете.  

Село Омодос в Кипър
Село Омодос в Кипър

Още с наближаването Омодос ни се стори много красиво село. Пътят се виеше, а селото се появи долу вдясно измежду венец от върхове на планината Тродос. Отбихме се и ние вдясно и се спуснахме към паркинга в началото на селото. Там ни чакаха да ни посрещнат и да ни отведат до дома ни в следващите 4 дни. И по малките стръмни улички стигнахме до нашата къщичка, където след малка почивка веднага тръгнахме отново на разходка.

Манастирът в центъра на село Омодос

Омодос е много любопитно село, появило се около манастира, който сега е в центъра му. Вярва се, че манастирът е възникнал преди посещението Флавия Юлия Елена (Елена Константинополска, майката на Константин Велики), която посетила Кипър след мисията си в Йерусалим през 327 г.

Камбана в манастира в Омодос
Камбана в манастира в Омодос
Църквата в манастир „Τιμίου Σταυρού“ (Тимиос Ставрос – Светят Кръст)
Църквата в манастир „Τιμίου Σταυρού“ (Тимиос Ставрос – Светят Кръст)

По времето на тази мисия се предполага, че е открит Светият Кръст и се предполага, че Елена е оставила част от кръста и от въжето, привързвало Исус към кръста в намиращата се на това място църквичка, която се разраснала в голям манастир „Τιμίου Σταυρού“ (Тимиос Ставрос – Светят Кръст).

Манастир на Светя Кръст в Омодос
Манастир на Светия Кръст в Омодос

Според друга легенда пък манастирът бил основан, след като местни жители намерили чудотворен кръст в пещера на днешното място на манастира.

И малко за село Омодос

Омодос е много посещавано от туристите място, намира се близо до морските курорти и град Лимасол и предлага чудесен вариант за малко разнообразие. През деня тук е пълно с туристи, но вечер е много спокойно и тихо.

Сините врати и малките улички на Омодос
Сините врати и малките улички на Омодос
Още разходки из Омодос
Още разходки из Омодос

В края на византийската ера и началото на Франкското владение на Кипър около манастира се заселват жителите на съседно, вече несъществуващо село, и се появява село Омодос. Самото селце е много красиво, с каменни дувари и стръмни малки улички. Сенчести местенца, където да се скриете от жегата и няколко добри ресторантчета на площада до манастира.

Ани яде сладолед
Ани яде сладолед в Омодос

Вечер е особено приятно, тихо и спокойно и прохладно. И въпреки че може да ви доскучае да отседнете тук за повече време, за нас бе много приятно да посещаваме винарните наоколо и да проучваме запазилите се църкви от времето на Византийската империя (10 от които са в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО).

По улиците на Омодос рано сутрин
По улиците на Омодос рано сутрин
Площада в центъра на селото
Площадът в центъра на селото

Ние се бяхме настанили в „Къщата на Мариос“ (Omodos Village Houses). Не, че знаем кой е Мариос, но къщичката бе каменна, типичен стил на селото и много уютна и удобна. Имаше си питейна студена вода и бе точно каквото търсихме, малко островче на спокойствието почти в края на селото. Ако решите да се отбиете в Омодос и да преспите, бихме ви я препоръчали. /Къщите в Booking.com , ако предпочитате да запазвате оттук/

Booking.com

„Къщата на Мариос“.
„Къщата на Мариос“.
Къщичката в която бяхме отседнали
Къщичката, в която бяхме отседнали

Кулинарния Омодос

С палавници като Анна и Адрианка, а най-вече с деца, на които им става лошо по завоите, гледахме всяка вечер да хапваме в Омодос на спокойствие. На централния площад има няколко ресторантчета, от които ни бяха препоръчали Таверна Камара и наистина не сбъркахме със семейното ресторантче.

Таверна Камара в Омодос
Таверна Камара в Омодос

Аркатена

В Омодос, както на целия остров, има доста неща, които да опитате и които са или с гръцки, или с турски оттенък, но са типично кипърски: кипърски сувлаки (шишчета от пилешко или свинско месо), кипърска мусака, баклава… Но най-типичното е хлябът „аркатена“ (вид „кулуракиа“, нещо като нашите гевречета, а също така наподобява сухар).

Хляб аркатена в пекарната в Омодос
Хляб аркатена в пекарната в Омодос

Хлябът е леко сладък и е запазена марка на селото, а направата му е леко странна. Прави се с квас от ферментирал грах и джинджифил,  а тестото се бърка непрекъснато, за да бухне. Добавят се и разни есенции – примерно черешови костилки, розова вода, индийско орехче. Пече се като обикновен хляб, после се оставя на въздух да хване хрупкава коричка, след което се връща в топла фурна за пет-шест часа, за да изсъхне. Та ако сте в Кипър и потърсите да пробвате „аркатена“, най-вероятно ще е от Омодос.

Суцукос

И още едно местно специалитетче са сладките „суцукос“. Не само името, но и видът им прилича доста на суджук – а и точно така окачени се продават. На вид наподобяват и свещи, всъщност на много неща приличат. Но „суцукос“ са традиционен специалитет за кипърските села, където се отглеждат лозя. Правят се от гроздова мъст, примесена с брашно, и често по средата имат ядки – бадеми, лешници.. Един такъв „суджук“ се реже на малки филийки и често се сервира с техния вариант на ракия – зивания.

„суцукос“
„суцукос“

Винарните край село Омодос и другите села

Магията на Омодос се крие най-вече в разположените около селото терасовидни лозови масиви и многото малки винарни наоколо. И както бяхме започнали разказа с виното и верандата, така и можем да се отправим по винарните. Ние имахме време само за две от тях, което ще ви се стори странно, след като бяхме отседнали четири дни в Омодос, но имахме и други места за посещение.

Млади насаждения по склоновете
Млади насаждения по склоновете край село Омодос

Местните сортове грозде са:

  • Xynisteri – Ксинистери, бял сорт грозде, най-популярния на острова;
  • Μαύρο – Мавро (черен), по името му си личи, че е с тъмен цвят;
  • Μαραθεύτικο – Маратефтико;
  • Лефкада, сорт грозде който е много популярен в Кипър
Лозовите масиви край Омодос
Лозовите масиви край Омодос. Мисля че това е сорт мавро

Зивания

Зивания е кипърската ракия, с която кипърци много се гордеят. Не можем да изпаднем в подробности, защото избягваме да пием ракия, но е едно от нещата, които трябва да опитате. Ние опитахме в винарна Οίνου Γη.

Първо си помислихме, че правят зивания, но се оказа, че дестилират розово масло
Първо си помислихме, че правят зивания, но се оказа, че дестилират розово масло

Οίνου Γη – винарна Ино Ги, Омодос

В Никозия се бяхме запознали с Костас, може би единствения истински пафоски кипърец, който срещнахме, и много готин човек. Костас е половинката на Силвия, пък Силвия си е от България. Та тази приятна двойка, след като ни разходи из Никозия, ни заведе над Омодос, 200-300 метра от селото, на най-новата и много луксозна винарна в региона, винарна Ино Ги („Οίνου Γη“ – Oenou Yi).

Майк ни представя розе - кипърско вино
Майк ни представя розе
Разходка из винарната
Разходка из винарната, а съдовете са произведени в България

Тук вече се запознахме с Майк, който бе нашият сомелиер и екскурзовод в света на кипърското вино. Ино Ги е чудесна, много модерна и прекрасна винарна, където може да опитате много от местните сортове и да се насладите на наистина добро вино. В Ино Ги си прекарахме много спокойно и приятно, макар че на края на деня мястото бе превзето от рускоговоряща група и ние бяхме позабравени.

Ани дегустира сок и яде ядки
Ани дегустира сок и яде ядки
Искахме Адрианка да заспи, но на нея всичко ѝ бе така любопитно
Искахме Адрианка да заспи, но на нея всичко ѝ бе така любопитно

Как Ани спечели виното? Майк, предложи да играят на една игра, сипа ѝ сокче мултивитамин и ако Ани познае пет плода от сокчето, печели бутилка вино за нас. Ани направи 6 предположения по време на дегустацията и само едно грешно. Та се оказа, че е по-голям специалист от нас.

Командария – най-старото вино в света

Или „кралят на виното“, всякакви клишета ще чуете за това сладко вино. Но истината е, че виното е много добро. Твърди се, че е най-старото правено и до днес вино. А името Командария идва от времето, когато Тамплиерите купили Кипър и много им се усладило десертното вино. Предполага се, че това вино се прави от 800 г. пр. Хр. Омир го възхвалява в произведенията си.

Командария реколта 2013 г. на винарна Ино Ги - кипърско вино
Командария реколта 2013 г. на винарна Ино Ги

В днешно време Командария е със защитено на географско указание и се прави само в 14 кипърски села. Командария се прави само от червеното грозде мавро и бялото ксинистери, като се оставят да презреят, после стоят няколко месеца на слънце и след това виното отлежава поне 3 години в дъбови бъчви.

Дъбови бъчви с командария в Ино Ги - кипърско вино
Дъбови бъчви с командария в Ино Ги

Вкусът наистина е кралски богат, много приятно сладък и с опушения си аромат ни направи истински фенове на виното. И месец след това, когато попаднахме на представители на кипърското посолство в Берлин, ни почерпиха с командария и ние им бяхме искрено благодарни. А в Кипър пихме командария от винарна Ино Ги, отново нещо, което ви препоръчваме без колебание.

Замбартас – семейна винарна до едно друго село

Замбартас пък посетихме по препоръка на местната Cyprus Agrotourism Company. Семейната винарна е една от известните в Кипър и също ще опитате от местните сортове грозде. За наше съжаление, бяхме изпуснали Замбартас, собственика на винарната и неговото семейство. Но сомелиерката (от Румъния) ни разказа за вината и за винарната, докато седяхме на прохладната тераса с гледка към заобикалящите ни хълмове.

Замбартас – семейна винарна
Замбартас – семейна винарна

В Замбартас бяхме в събота и бе доста натоварено и престоят ни бе леко под напрежение. Но ние сме свикнали с малките винарни в България, които обръщат много специално внимание на посетителите си. Трябва винаги предварително да си запазвате посещенията, че може и да не могат да ви посрещнат.

Мимето дегустира кипърско вино в Замбартас
Мимето дегустира вино в Замбартас
Типичния цвят за кипърските розета - кипърско вино
Типичния цвят за кипърските розета

Опитайте вино и от други винарни

И да обясним малко за винения туризъм и защо може да имате съмнение дали кипърското вино е хубаво. От морските курорти се правят винени турове, които просто препълват малките винарни в региона и то невинаги с ценители на виното, а просто с алкохолни туристи.  Има безплатни дегустационни пакети във винарните, които аз не бих препоръчал, а и не включват обиколка на винарната (в повечето случаи и тези от 5 евро не са нещо особено). Та за да откриете добро вино, ще трябва да си платите, а да ви обърнат внимание може и да не случите.    

И все пак, виното в Кипър е едно от нещата, които трябва да се опита
И все пак, виното в Кипър е едно от нещата, които трябва да се опита

Дали кипърското вино е хубаво? Както казахме, това е субективно, но ние открихме няколко превъзходни бутилки, които ще ни накарат пак да опитаме кипърско вино. Дори в момента пия, посред нощ, командария и сме благодарни на разширения ни винозор. А дали вие ще си откриете интересни кипърски вина, ще се радваме да научим и да споделите с нас.

Селски туризъм в Кипър

За няколкото дни в Кипър минахме през няколко села, ама чудесни села, с планински гледки, местни занаяти и какво ли не още. Предварително бяхме проучили света на селата и бяхме се свързали с местната организация Cyprus Agrotourism Company, дори не знам как да го преведа на български. Та от „Агротуризма“ (както почнахме да му викаме) се ориентирахме какво и къде да видим, а и ни помогнаха с настаняването. Бих ви посъветвал там да си потърсите и някое красиво местенце, където да опитате кипърския селски туризъм.  

Мимито и Адрианка в село Лефкара, още едно прекрасно село
Мимето и Адрианка в село Лефкара, още едно прекрасно кипърско село
Пътуването из остров Кипър е много приятно, но не съм сигурен как е с обществения транспорт. Ние си бяхме взели кола под наем от Никозия, която оставихме преди полета си на летището в Ларнака (точно преди летището има бензиностанция на която може да заредите колата преди да я върнете).

Една малка раздумка за змиите

Докато обикаляхме лозовите масиви, Костас ме посъветва да внимавам за змиите на острова, доста ценна информация, ако се каните да се завирате по странни места. В Кипър има десетина змии , от които само три са отровни и само една от тези три е смъртоносна. Тъпоносата пепелянка / The Blunt Nosed Viper (Vipera Lebetina) /, опасната змия, се разпознава лесно, не че съм я виждал, ама така прочетох, голяма е, дебела и може да попаднете на нея около водоеми, където се охлажда като стане много горещо.  Може да я видите и в басейна си. Въпреки че е опасна и въпреки че има контакт с 20-тина човека годишно, няма починали от ухапване на тъпоноса пепелянка в близките 15-тина години.

Най-сериозното животинче, което срещнахме в Кипър :)
Най-сериозното животинче, което срещнахме в Кипър :)

И кипъреца Костас скочи от един дувар с мен сред лозята, да ме пази от змиите. Защото змиите ги било страх от истински кипърци. И самоотвержено ходеше пред мен да плаши змиите. Голям човек е Костас.


Booking.com
Instagram Andrey Andreev Photography

 В нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там. 

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Leave a Reply

avatar

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

  Subscribe  
Notify of

Copyrighted Image