Кратко запознаване с Варшава, Полша

12 minutes read

Как да си изкараме приятно една сряда между два полета във Варшава

Дълго се чудихме дали има място за такава малка забежка в нашия блог, но той си е наш, значи има място за нашите забежки. И така, историята започна с пътуването ни до Естония. Едно чудесно пътуване със супер емоции. И полетите ни от България бяха с прекачване във Варшава. Не обичаме много прекачванията, седиш на някакво летище с часове и минутите се точат бавно и отегчително. Харчиш огромни суми за малки водички от магазинчетата на летището и ефектът от протеклата или предстоящата почивка се изпарява.

И така ни се случи, когато тръгнахме към Талин – отегчителни 4 часа престой с малката радост да излезем от летището и да поседим на една бензиностанция наблизо на слънце. Но на връщане бяхме го измислили по-добре. Запратихме багажа директно от Талин към София, а ние бохемски се настроихме за един ден във Варшава през една юнска сряда.

Защо пък точно сряда?

Лесен е отговорът, варшавските музеи имат безплатен вход през определени дни от седмицата, а в сряда с безплатен вход е Кралския замък в Стария град на Варшава. Рядко ни се случва да планираме по-отрано нещата и в случая успяхме и това да планираме. И значи имахме план и перфектна реализация. Пък и ще ви разкажем малко за Варшава, която малко е подценявана.

Последните ни минути във Варшава, спирката на автобус 175

Последните ни минути във Варшава, спирката на автобус 175

От летището Фредерик Шопен до центъра на града се стига най-лесно с автобус 175, който се взима точно от изхода на летището и последната му спирка е точно на стария град. Дълго е пътуването, отделете 1 час за това не особено интересно преживяване из задръстванията на Варшава. Билети може да си купите в самото летище или в автобуса, където можете да платите с кредитна карта. Ние си взехме карта за цял ден от летището, защото във Варшава разстоянията са доста големи, а картата е ориентировъчно на цената на 4 пътувания.

Старият – нов град на Варшава – част от ЮНЕСКО

Слязохме на последната спирка на автобус 175, която е точно до Стария град. Нямахме никакъв план, даже бяхме малко пренаситени от обикаляния от предните дестинации и решихме да опознаем града бавно и спокойно. Или по-точно да се насладим мързеливо на слънчевия ден.

[mapsmarker marker=“229″]

Не знам дали го оценяваме достатъчно много, но най-ценното на съвременна Европа е, че войните и страданието покрай тях са вече далеч от нас. Всички сме учили, че по време на Втората световна война във Варшава се е стоварила всичката жестокост, която дори не можем да си представим. Варшава е била планирано разрушена от нацистите. И ако видите снимки на тогавашния град, няма да откриете и една сграда, която да се е запазила.

Варшава - Стария град

Варшава – Стария град

И така, издигнат от руините и безчинствата, днешния „стар град“ е съвсем нов, копие на стария и много красив. С дух на минали векове и пълен, еми пълен е с туристи и групи деца на екскурзия в края на учебната година. Та ние се озовахме насред площада пред керемиденочервения кралски замък, заслушани в народни полски песни и захласнати по изпълнителите. За никъде не бързахме, имахме цял ден тук, а нямахме план.

Кралският замък във Варшава, Полша

Кралският замък във Варшава, Полша

[info]От 1980 г. историческият център на Варшава е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[/info]

Керемиденочервения Кралски замък

Както споменахме в началото, в сряда Кралския замък може да се посети напълно безплатно, но трябва да се предвиди и опашката пред входа му. Ние си взехме безплатните билети от касата за билети. Да, трябва да си вземете билети. И продължихме да се разхождаме, което се оказа добър вариант, по обед нямаше вече опашка.

Опашката на входа на Кралския Замък във Варшава

Опашката на входа на Кралския Замък във Варшава

За втори път на входа на двореца се озовахме около 12 ч., оставихме по-тежкия багаж в гардеробната и се доверихме само на прекрасната камера на Мимито (Olympus Pen-F), която не тежи изобщо, в сравнение с моята. И, както казах по-рано, се отдадохме на лежерно разглеждане.

Реконструираната кралска спалня от края на XVIII век

Реконструираната кралска спалня от края на XVIII век

История на Кралския замък

Кралският замък е бил построен в периода  1598 – 1618 г за полския крал и велик литовски княз Сигизмунд III Ваза, другояче казано крал на Жечпосполита (Жечпосполита съществува от 1569 г. – 1795 г.). Изтеглящите се нацистки войски преднамерено разрушават цяла Варшава, като не прощават и на Кралския замък, който е взривен 1944 г. След войната до 1971г. мястото на замъка стои празно, когато полският парламент се отказва от плановете си да построи нови правителствени сгради и решава да възстанови историческата сграда по снимки и по оцелелите фрагменти. През 1984г. музеят е отворен за публиката. Възстановяването на Кралския замък продължава до 1988г.

Стефан Батори под Псков – творбата на Ян Матейко от 1872г.

Стефан Батори под Псков – творбата на Ян Матейко от 1872г. изобразяваща епизод от Ливонската война. На картината руският цар Иван IV Василевич Грозни моли за мир Стефан Батори – крал на Полша и велик княз на Литва. Сцената на картината е от края на XVI век. На картината се вижда и папския легат Антонио Посевино – облечен изцяло в черно.

Конституцията от 3 май 1791 г., картина на Ян Матейко

Конституцията от 3 май 1791 г., картина на Ян Матейко нарисувана по случай 100 годишнината от първата конституция на Полша

Днес, както и сами се уверихме, разходката из Кралския замък е увлекателна и много приятна. Възстановени са кралските покои. Изложени са великолепни картини, сред които на Рембранд и Матейко. За мен една от любопитните зали бе „зала Каналето“.

Зала Каналето – не се подвеждайте от името

В тази зала на Кралския замък са наредени 22 картини, подписани от Каналето. Но това не е Джовани Антонио Канал, който рисува основно Венеция, а племенника му и негов ученик Бернардо Белото, който „присвоява“ прозвището на великия художник. Бернардо Белото също е много даровит и има прекрасни картини. Знае се, че всичките картини на Варшава, подписани като Каналето през XVIII век, са негово дело и показват градския облик на тогавашния град. Бернардо Белото е придворен художник на крал Станислав Август Понятовски (или още Станислав II Август) от началото на царуването до смъртта си през 1780 г. във Варшава.

Зала Каналето

Зала Каналето

Какво още да видим в Кралския замък?

Още много любопитни и интересни картини, статуи или други артефакти ще намерите в Кралския замък, ние разказахме за една малка част от него и за да не ви отегчим, ще ви отведем с нас още малко из Варшава. Умишлено в градежа са запазени и някои от малкото останки от старата сграда, в които могат да се видят дупките за експлозиви, направени от нацистите.

Едно от местата с дупките за експлозиви, направени от нацистите

Едно от местата с дупките за експлозиви, направени от нацистите

Крепостните стени на стария град във Варшава

Разбъркано ви разказваме историята ни от Варшава. Разбира се, че първо се покатерихме и разходихме по крепостните стени или поне по това, което е останало от тях. Разхождайки се покрай крепостните съоръжения, се виждат очертанията между запазеното и наново иззиданото.

Крепостните стени на стария град във Варшава

Крепостните стени на стария град във Варшава

Така стигаме до Варшавския Барбакан. Барбакан всъщност е защитно съоръжение, укрепен преден пост на крепост или замък. Варшавския барбакан не е най-големият в Полша, нито е най-добре запазеният, но пък е червен и красив. По време на Втората световна война след отбраната на Варшава през 1939 г. и след Варшавското въстание през 1944 г, барбаканът е бил почти напълно разрушен. След войната полското правителство решило да възстанови съоръжението като туристическа забележителност и барбаканът бил издигнат по чертежи от XVII век (през годините 1952 – 1954). Като за строителството са му използвани тухли от историческите сгради на Вроцлав и Ниса.

Варшавския Барбакан

Варшавския Барбакан

Варшавския Барбакан

Варшавския Барбакан отвътре

[info]Най-големият барбакан в Полша и прекрасно съхранено защитно съоръжение от края на XV век е барбаканът в Краков. А Краков е невероятно красив исторически град, който ви препоръчвам да посетите. Бил съм там един отчайващо студен октомври през 2008 г., но съм останал с много топли спомени.[/info]
Художници излагащи изкуството си на Варшавския Барбакан

Художници излагащи изкуството си на Варшавския Барбакан

Днешно време тук през деня винаги има художници, които продават изкуството си, а и е пълно и  с туристи. Ако се вмъкнете в стария град, ще стигнете до големия централен площад. Там е бил градския пазар, сега може да се възползвате от някое не много евтино ресторантче и да се полюбувате на старите сгради.

Централния площад в Стария град на Варшава

Централния площад в Стария град на Варшава

И оттук се отправихме из по-големите булеварди с огромни сгради да похапнем. И да починем някъде из парковете. Обядът бе приятен, но не бихме ви изпратили там. Затова пък ще ви опишем по-късно вечерята край Висла. Ако търсите по-обширен списък със забележителности във Варшава, бихме ви препоръчали статията на приятелката ни Ели от „Друми в думи“, а оттук нататък по паркове и реки с нас.

Парк Лаженки – най-хубавото място за следобедна дрямка (е не само)

Парк Лаженки е най-големият парк във Варшава и сигурно най-живописният. Неслучайно още преди да кацнем в града, местни познати ни го препоръчаха като място за разходка и почивка, а също и за гледане на забележителности, които в границите на самия парк не са малко. Истината е, че в рамките на парка има няколко двореца, амфитеатър в римски стил и множество по-малки сгради, които някога били част от дворцовите комплекси, а днес повечето от тях са музеи.

Но да разкажем какво правихме ние в парка Лаженки, защото честно да си признаем, не бе най-обичайното нещо, което туристи, пристигнали за пръв път в голям град и то за едва ден, биха правили.

И така, отправихме се към парка Лаженки с трамвая от новия център на града. На картата изглеждаше удивително близо, на 2-3 пресечки. Но картата във Варшава е много заблуждаващо понятие, особено ако идваш от компактния Талин или София. Та във Варшава разстоянията са огромни и добре, че хванахме трамвая, иначе можеше да ходим сигурно час.

Най-мързеливият следобед

Андрей и Мими на припек в парка

Андрей и Мими на припек в парка

Вмъкнахме се в парка покрай двореца Белведере, в който не влязохме. Бяхме с първоначалната идея да седнем на някоя пейка да си починем малко, а после да разглеждаме. За голяма радост, след няколко алейки и покрай един малък канал, се озовахме на тихата полянка зад Новата оранжерия, където приветливо ни чакаха свободни шезлонги. Почудихме се в началото дали се дават под наем или някой не си ги е донесъл от къщи, за да си прави пикник. Но се оказаха обществени и напълно безплатни. Не се смейте, все още се впечатляваме от такива неща. И така се отдадохме на продължителна почивка, прераснала в следобедна дрямка.

Рибите в парка Лаженки

Е, малко по-късно все пак се разходихме из парка да се порадваме на красотата му и отвън на забележителните сгради и дворци. Но пак странно нещо ни направи първо впечатление по време на разходката – огромни риби в каналите на парка (защото трудно бихме ги нарекли реки). Не запомнихме какви са, май не бяха пъстърви, а и пъстърва в застояла и мътна вода не знам дали живее. Но с размерите си предизвикаха истинско изумление и недоумение у нас. И за да сме по-конкретни – може би достигаха 40-50 см, не сме ги мерили точно.

Да ви кажа, риби не съм снимал, но младите полякини, които си правят снимки за социалните мрежи бе страхотна забава

Да ви кажа, риби не съм снимал, но младите полякини, които си правят снимки за социалните мрежи бе страхотна забава в амфитеатъра

После се разходихме покрай амфитеатъра, който е в старогръцки и римски стил, но няма нищо римско в него, освен архитектурата. Издигнат е в края на 18 век, вдъхновен от древните амфитеатри.

Дворецът Лаженки или кралската баня

От него се вижда и най-голямата забележителност в парка, а именно дворецът Лаженки, или известен още като Дворецът на острова. И тук ще се върнем към нещо много съществено за парка, което пропуснахме в началото. Паркът се казва Лаженки, което означава “паркът на баните”, именно защото изначално тук се намирала баня.

Дворецът Лаженки

Дворецът Лаженки

Та първата важна постройка на мястото на днешния дворец била банята, издигната от местния политик и благородник Станислав Любомирски в края на 17 век. По това време той бил владетел на близкия Уяздовски замък, който днес помещава Варшавския център за Съвременно изкуство.

Още една гледна точка на двореца

Още една гледна точка на двореца

По-късно сградата била купена от крал Станислав II Август, който решил да я преустрои и превърне в лятна резиденция и същински дворец. Все пак, голяма част от интериора на банята на Любомирски бил запазен. Е, разбира се, били добавени и още много кралски зали и разни помощни помещения. Но понеже не влизахме в двореца, няма да изпадаме в детайли какво има вътре. За него научихме още, че е оцелял почти изцяло през Втората световна война, за разлика от повечето други важни исторически сгради в Полша. Немците планирали да го взривяват и дори пробили дупки за експлозиви в стените му, но така и не стигнали до него.

Дворецът Лаженки

Дворецът Лаженки

И понеже още в началото си признахме, че прекарахме повечето от времето си в почивка, не сме обиколили всички останали дворци и забележителни сгради. А и паркът, както всичко във Варшава, съвсем не е малък – 760 декара.

Разходка край Висла – спокойна вечеря с пица и сладолед

Свършихме с парковете и, като цяло, с кралете на Полша. Не споменахме всички, но някои се вмъкнаха в разказа ни. И оттук по късия път, т.е. за час и малко, се отправихме към река Висла. Работният ден бе свършил и нашите варшавски приятели Олка и Рафал се присъединиха към нас. Олка бе много ентусиазирана да ни разходи и тръгнахме към съвременна Варшава, там където излиза днешната младеж. По капанчетата и кафенетата по брега на Висла.

Капанчетата и кафенетата по брега на Висла

Капанчетата и кафенетата по брега на Висла

Няма да спрем да се оплакваме за разстоянията във Варшава, със сигурност градския транспорт ни бе много полезен. Но след като стигнахме изморени до Висла, се отправихме бързо да намерим някое капанче точно като за нас. И си попаднахме на мястото – пицария „Dwa Osiem“ („Две Осем“, каквото и да значи това).

пицария „Dwa Osiem“

Пицария „Dwa Osiem“ край Висла

[info]Интересното на крайбрежната е, че доскоро тук е имало автомобилен трафик, но вече е само пешеходна и пълна с всякакви младежки места. Та, ако имате време и желание, разходете се. Но капанчетата леко подвеждат с невзрачния си вид. Навсякъде се готви прекрасно и цените са леко скъпи.[/info]

Та в „Dwa Osiem“ хапнахме прекрасни неаполитански пици или поне много ни напомниха за Неапол, погледахме младежите как се забавляват, пекохме се на слънце и отново ни се доспа. Поспалива разходка бе. Точно до пицарията имаше и фургонче със сладолед. Сигурно бяхме умрели за сладко, защото много ни хареса.

Прага в центъра на Варшава

Нашият местен гид Олка много държеше да ни разходи из квартала Прага, който се намира точно срещу Стария град във Варшава, но от другата страна на река Висла. Разбира се, първият ни въпрос бе има ли нещо общо кварталът Прага с чешката столица, но се оказа, че няма. Името Прага идвало от глагола prażyć, който означавал „горя“, понеже изначално на мястото на Прага имало гора, която била изгорена, за да се построи селище. Това някъде през 14-15 век, защото за пръв път за селището Прага се споменава през 1432 година. А и многократно във вековете след това в квартала бушували пожари, тъй като къщите били основно дървени. Та Прага дълги години си бил отделен град, разделен от реката от Стария град на Варшава. През 1791 крал Станислав II Август го присъединил като квартал на Варшава.

Из Прага на Варшава

Из Прага на Варшава

Още много може да се разказва за историята на Прага, но по-същественото към днешна дата е, че през Втората световна война кварталът почти не пострадал, а през социализма бил предимно индустриален. В последните години, като много подобни места из Европа, започва да се превръща в нещо като арт квартал, с много клубове и ресторанти и все по-модерен за живеене.

В "задния двор" на квартала Прага в Полша

В „задния двор“ на квартала Прага в Полша

Капанчетата из Прага, Варшава

Капанчетата из Прага, Варшава

Да почувстваш Варшава за един ден

Никак не се чувствахме като туристи във Варшава, повече бяхме лентяи, но прекарахме 13-те часа в полската столица точно както искахме – разхождайки се безцелно по улиците и търсейки някое приятно местенце за хапване и кафе, вместо забележителности и музеи. Местните ни приятели също бяха изумени от това как може да прекараме следобеда си, дремейки в парка, вместо обикаляйки всички места, които ни бяха препоръчали, но си бе перфектният следобед. Та сега не знаем дали Варшава е интересна за туристи и дали има хубави забележителности за обикаляне, но пък знаем къде да си изкараме няколко чудесни лежерни часа в града, което в нашите пътувания винаги е било най-важното нещо.

Booking.com

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.


Leave a Comment

* By using this form you agree with the storage and handling of your data by this website.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Copyrighted Image