Положителното на обърканите полети: Едно дълго и весело прибиране Берлин – Виена – Мюнхен – София

This post is also available in: enEnglish

Петък, 28-ми юни, подтичваме из Берлин към централната им гара (Berlin Hauptbahnhof). Някакъв протест ни блокира автобуса за летище Тегел и нашия час и половина преднина се стопява бързо. Не познаваме добре Берлин, но една мила дама от Франкфурт, която работи в Бош, ни ориентира. Стигаме до гарата … всъщност, няма никакво значение, там пак спирката е на автобус TXL, които са блокирани някъде на протеста. Стоим и вече се чудим какво да направим, вероятно ще останем в Берлин. А кой да предположи, че всъщност няма да се приберем този ден до София, но не заради протеста, а заради случка във Виена.

Мимето и куфарите в Берлин
Мимето и куфарите в Берлин

Берлин – ще хванем ли самолета?

В Берлин явно мислят по-бързо от нас, организацията е чудесна. Още докато се чудим, шофьор на автобус, спрял на стоянката до Berlin Hauptbahnhof, където стоят няколко автобуса, може би отклонени от протеста, подвиква „For the airport!“ и ние се запътваме към автобуса и започваме да следи минутите, делящи ни от полета. Пристигаме на летище Тегел буквално в последните минути, преди да затворят приемането на багаж. Подтичваме, не познаваме летището, но се опитваме да стигнем навреме, че да пуснем багажа си, който не е точно кабинен. Пристигаме точно преди да затворят гишето за бизнес класата и въпреки че не сме бизнес класа, ни взимат багажа. Блажено отдъхваме и се настаняваме в чакалничката да чакаме полета си за Виена.   

Мими и сувенирите в Берлин
Мими и сувенирите в Берлин

В тази история няма да говорим за авиокомпанията, тя няма значение, въпреки че можем само да я похвалим за професионализма. Но ще ви разкажем историята, защото може да се случи на всички такова пътуване. И не, това не е оплакване, нито пък е точно хвалене. Това е весела история от „Живия живот“ и решихме да я споделим, защото може и вие като нас да си мечтаете да ви платят, за да си удължите ваканцията, и някой ден да ви се случи.

Петък следобед във Виена

Пътувахме от София до Берлин през Виена с Мими и посетихме едно превъзходно политическо парти. Не, че сме политици, но хората с които се запознахме, бяха прекрасни. Тръгнахме си от Берлин задъхани, че почти не изпуснахме автобуса, но безкрайно доволни от денонощието, прекарано там, бяха ни поканили много специално и ние нямаше как да откажем. Децата ни чакаха в София, малката за пръв път оставаше без нас толкова дълго.

Самолет на летището във Виена
Самолет на летището във Виена, не съм сигурен дали е нашия, така и не се качихме

Кацнахме във Виена, прекосихме летището, намерихме си „гейта“ и тръгнахме по магазините. Аз съм разсеян, не слушам всичко, което казват по уредбата, а и полетът ни имаше 1 час закъснение, та какво да слушам.

Шегувах се с един приятел от Виена, който беше писал в социалните мрежи, че търсят компания за бира, че имам време да пием по едно. Не, че наистина имахме. Пламен се казва и много обичам да се виждаме. Като по-млади и с по-малко деца си уговаряхме срещи по летищата из Европа и обикаляхме, липсват ми тези години, но сега са по-хубави. Така ми каза, че чака първото си дете, докато бяхме в Барселона.

Търсят се трима доброволци..

Аз не слушам, но Мими слуша: „бла бла бла, полетът е овербуукнат (overbooked – някой ще ме подсети ли за правилната дума на български, може би препълнен полет?), търсим 3-ма доброволци да останат през нощта във Виена“. Политика на авиокомпаниите е да продават повече билети, отколкото са местата за всеки полет с идеята, че все някой не идва. Но сега е петък, 28-ми юни и е последен учебен ден в Австрия и всички са тръгнали с децата си на почивка, всички са дошли за полета си, за почивка на море, планина или просто да видят роднини в България. Никой не се е отказал, забавил или забравил да дойде.

Мими ми обяснява, аз още не съм схванал идеята, но ходим към служителите на авиокомпанията, бавно и си говорим. Децата, родителите ми, които ги гледат, всички ли са в кондиция да изчакат една нощ повече? Всъщност, защо пък не, взимаме бързо решение, ние винаги решаваме бързо, освен когато решаваме бавно.

Какво точно се случва, когато се откажеш на препълнен полет?

Винаги, когато ви се забави полет с повече от 3 часа, по вина на компанията превозвач, или пък ви бъде отменен, по вина на компанията превозвач, или бъде овербуукнат (това може да стане само по нейна вина), ви се полага обезщетение. Обезщетението зависи от километрите, които летите. До 1500 км е 250 евро (толкова бе от Виена), от 1500 до 3000 км е 400 евро (примерно от Лондон) и над това е 600 евро. Всичките си права като пътници с авиокомпаниите можете да разучите на сайта на Европейския съюз.

Положителното в случаи като нашия е, че при доказано препълнен полет, служителите на летището винаги първо търсят доброволци. Иначе ще трябва насилствено да изберат някой, който да не може да се качи на самолета, а ако бързате, със сигурност не искате да ви се случи и обезщетението няма да ви зарадва много. Но пък ако не бързате, можете да направите като нас.

Ето какво точно бе предложено на нас:

От авиокомпанията: 250 евро в картов носител, които ще можем да ги изтеглим на другия ден; нощувка във Виена; вечеря; трансфер от летището и отново трансфер на другия ден; закуска в хотела; и разбира се, полет до София на другия ден.

Изисквания към нас: да изчакаме до последния качил се, защото ако има дори едно място, някой трябва да го запълни. Доста е досадно, защото този последния в случая дойде, когато на третия човек му казваха да се качва, че самолета тръгва.

Двете несесерчета за първата нощ
Двете несесерчета за първата нощ

Багажът: Има две опции – да си го поискате и да бъде изваден от летището, което вероятно ще отнеме час-два, а може и повече. Или да бъде препратен направо на следващия ви полет. Ние в себе си имахме само една камера, документи и пари. Но решихме да не чакаме и си поискахме комплектчета, каквито дават, когато ви е загубен багажа – тениска, четка за зъби, самобръсначка, паста за зъби, шампоан, гребенче, клечки за уши … всичко необходимо да прекарате една нощ без багаж.

Една нощ във Виена

С час и половина закъснение самолетът излетя, моите родители не съм сигурен дали разбраха какво става, но после надлежно им обяснихме. Децата бяха щастливи, че баба и дядо са още една нощ с тях, много ги глезят. Пратиха ни на следващите служители. Ние бяхме разбрали само част от ситуацията: нощувка, полет на другия ден с друга компания през Истанбул в 7ч. сутринта или в 15ч. Ние се съгласихме на 15ч и 250 евро на човек. Наредихме се да си чакаме, не само нашия полет има такива „потребители“.

Първо полетът:

Оказа се проблем, не можаха да ни запазят полет за 15ч., но ние категорично отказахме да сме в 7 сутринта на летището, имахме да пием бира с Пламен, казах ви за него. Много е готин и висок и има две чудесни деца.  Намериха ни полет с компанията, която летим за 15ч. Запазиха ни места, директно за София, пратихме багажа натам.

250 евро обезщетение

Обезщетението ни бе дадено под формата на банкова карта, която предлагаше първите две транзакции да са безплатни и след това с такса. Голям съвет: по-възможност си го изтеглете извън България, по възможност в страната, в която са ви дали картата. Тук такси има винаги и са учудващо високи. А и 250 евро не са кръгла сума в български лева и се теглят минимум на 2 пъти. Толкова за парите, сами ще разберете накрая колко сме изкарали, ако ги съберете.

Черните лимузини

Излязохме от летището и се насочихме към компанията, която обслужва трансферите. Едни усмихнати личица има на логото, веднага ни изпратиха костюмирания шофьор с розов тюрбан на главата, който ни отведе до черен мерцедес и така поехме към залязващото слънце в петъчна Виена.

Стаята ни в петък вечерта във Виена
Стаята ни в петък вечерта във Виена

Хотелът във Виена

Прекрасен хотел, четиризвезден, точно до входа на парка на двореца Белведере и близко до центъра, препоръчвам ви го, ако решите да посетите Виена, ще оставя линк. Ресторантчето на хотела бе много романтично, един не много австриец ни обслужваше, но бе много свеж. А храната бе чудесна, тристепенно меню и добро настроение.

Доматена супа в хотелския ресторант, много приятен ресторант
Доматена супа в хотелския ресторант, много приятен ресторант
Сьомгата на Мими
Сьомгата на Мими

С Пламен се чухме точно, когато минаваше покрай хотела някъде към 22ч. Прибираше се от мач и беше кален, оставихме да се видим сутринта. Много е готин този Пламен, видяхме се с него и със сина му Гого, разходихме се, ядохме сладолед, такива неща. В 13ч., събота 29 юни, дойде черния Мерцедес и ни взе за летището. Нас, фотоапарата, и две несесерчета.

Аз пък съм нападнал един Шницел
Аз пък съм нападнал един шницел
Мими се опитва да кара електрическа тротинетка във Виена
Мими се опитва да кара електрическа тротинетка във Виена

Събота – летище Виена

„Полетът от Виена към София е овербуукнат …“

Вече е Дежа Вю, ние имаме колебания, Мими трябва да си отиде вече, че децата си имат нужда от майка си, но пък аз бих могъл да „поработя“ още една нощ, а и си уговарям полет в 10 сутринта. Мими отлита, багажът пристига с нея, аз взимам още едно несесерче и се насочвам към усмихнатите човечета.

Шонбрун по залез
Шонбрун по залез
На разходка из Шонбрун
На разходка из Шонбрун

Тази нощ ще спя до двореца Шонбрун, тук е любимото ми място за разходка. Посрещам залеза в парка, ям почти посредствена вечеря в хотела, но пия австрийска бира. Хотелската стая е приятна, наспивам се рано, закуската в предишния хотел бе много по-добра – пак ви препоръчвам хотела до Белведере, там Мими си направи топла гофрета, и идва мерцедеса и ме взима в 8 и 30 сутринта.

Любимата ми супа с нарязани палачинки в нея
Любимата ми супа с нарязани палачинки в нея
Стаята ми в Събота вечер
Стаята ми в събота вечер

Неделя – летище Виена

В събота се запознах с двама българи, които се чудеха какво е това „овербуукнат“ и дали би им харесало. Убедих ги, че ще им хареса и днес се засякохме с тях. Бяха си изкарали чудесно, в друг хотел. И единия си бе решил, че днес ако се случи така, ще стои и днес, а другия трябваше да е на работа в понеделник сутринта. Та седнахме ние тримата, споделяме си и чакаме полета.

„Полетът от Виена към София е овербуукнат …“

Знаете си кои са доброволците, днес им трябваха само двама. Но явно им писна от нас и този път бяхме с уговорката, че летим вечерта до Мюнхен и от Мюнхен за София. Отказах поредното несесерче, вече носех две, но си поисках ваучери за обяд и седнахме с Евгени да обядваме. После се пощурахме по магазините на летището, летяхме до Мюнхен, после пък летяхме до София. Пристигнахме с два часа закъснение. За два часа няма обезщетение. И понеделник си бях на работа.

Тук пък съм на летището в Мюнхен
Тук пък съм на летището в Мюнхен

Защо ви разказвам тази история?

За нас това бе едно много забавно и емоционално преживяване и откак сме се върнали, го разправяме на всички и почти всички много се забавляват. Та решихме да го споделим и в блога. Истината е, че винаги сме си мечтали някой да ни предложи да ни удължи ваканцията безплатно и много се зарадвахме, че можем да се възползваме от възможността. Е, ако бързахме да се прибираме, сигурно много щеше да ни е яд. Но ако и вие си мечтаете за такава случка, просто се ослушвайте внимателно около изходите на летищата, в минутите преди да ви качат на борда. Особено ако летите на натоварени дати около празници, ваканции и т.н.

Веднъж месечно изпращаме на нашите приятели и последователи email с най-интересните статии, събития и новини около нас. Абонирайте се, за да го получавате и вие!

View previous campaigns.

Instagram Andrey Andreev Photography

 В нашия профил в Instagram. споделяме още повече снимки и емоции от пътуванията и другите ни случки, затова, ако ви е интересно, следвайте ни и там. 

Copyrighted Image