Градът, който отказва да стане столица, за да остане автентичен – Панагюрище

Панагюрище и днес е някак собствена „губерния“. Радва се на отлично развита икономика, инфраструктура и доста добър стандарт на живот, на фона на доста други места в България от същия мащаб. И преди 150 години ситуацията тук била подобна. Панагюрище било със статут на войнуганско селище в рамките на Османската империя. Това били селища от поданици на военна служба, които се ползвали с привилегии като по-ниски данъци и статут на „свободни поданици“ на султана. Това позволило на градчето да стане и един от центровете на българската революция. Но макар Панагюрище да е било сред възможните столици на България след Освобождението, именно местна личност – Марин Дринов, полага усилия това да не се случи. За да се запази автентичният етнос в Панагюрище.

Спомени от възрожденско Панагюрище
Спомени от възрожденско Панагюрище

И днес панагюрци са хора, които държат на традициите си и градчето живее собствен и активен живот, от който ние станахме част за един уикенд. И бързо научихме, че местните наистина си обичат града и полагат усилия да го направят страхотно и уютно място. Като едновременно пазят традициите и градят нови неща.

Ние пристигнахме на тяхната малка планета в петък вечер, като истински туристи, оборудвани с леко кисели деца, доста багаж, но пък добро настроение за приключения. Вече бяхме се ориентирали, че тук есента идва по-рано, по жълтите дървета и започналите да пожълтяват тротоари. Панагюрище е с надморска височина около 550 м, в Същинска Средна гора, и климатът тук си е планински.

Джуджевата къща и Панагюрище преди 160 години

Спираме пред Джуджевата къща – мястото, в което сме отседнали и което е теоретично хотел, но практически е истински музей. От тези страхотните, в които нищо не е оградено от стъклени прегради и можеш да пипнеш всичко, да го подържиш в ръцете си, да го разгледаш от всички страни и дори да ти покажат как се използва. Да се изкачиш по скърцащите дървени стълби, да се облегнеш на балкона, като едновремешна мома, очакваща любимия си, а после да поседнеш на миндера, застлан с ръчно тъкани и украсени черги или пък да поседнеш да поплетеш на трикракото столче.

Джуджева къща Панагюрище
Джуджева къща Панагюрище

Можеш и да полегнеш да пренощуваш, да си починеш от дългия път, а отдолу под навеса да оставиш превозното си средство (примерно кон). В стаите за гости цари уют, чистота и спокойствие и място за делнични тревоги няма.

Booking.com

Винаги добавяме и оценките от booking, не е нужно да се доверявате само на нас. Но имайте предвид, че ние сме много претенциозни. Докато пишем тази статия и споделяме снимки от мястото много хора ни писаха, че мястото е много добро. Резервации може да си направите от сайта на Джуджевата къща или от booking, ако ви е по-удобно.

Къщата е като малко възрожденско селце, с две жилищни сгради и няколко допълнителни постройки. Магерницата е мястото, където се приготвят ежедневно гозбите за гостницата, а и зимнината. По време на нашата разходка вариха сироп и сладко от грозде, тъкмо набрано. Купчийницата, по средата на двора, полускрита зад зелен плет, обграждащ градина с рози, е като малка съкровищница с носии и сувенири. Някога в тази постройка се съхранявало житото на семейството. По зелените полянки можете да си направите пикник или пък снежен човек – в зависимост от сезона. В далечния край на двора е гостницата, в която всеки изгладнял или окъснял гост може да се нахрани с това, което местната кухня му предлага. А именно боб, панагюрска луканка, кавърма, сарми или каквото друго е сготвила домакинята.

Двете сгради на Джуджевата къща, и красивият двор гледани от въздуха
Двете сгради на Джуджевата къща, и красивият двор гледани от въздуха

Така тече животът Джуджевата къща, където усмихнатите домакини ни посрещат и нямат търпение да ни разкажат за историята на къщата. Тя е е завършена през 1860 г. и е една от малкото запазени къщи в градчето след опожаряването му през Освободителните войни. Била е притежание на два почетни панагюрски рода – Дедеви и Джуджеви, всеки от които дал своя принос в новата история на градчето. Мисията на днешните собственици – сем. Петришки, е да пазят автентичния дух на Панагюрище и да го предават на гостите си.

Джуджевата къща в Панагюрище
Джуджевата къща в Панагюрище

Закуска в Панагюрище

Така преминава закуската ни, в запознаване с Мария, стопанката, която неуморно разказва историята на къщата и нейните обитатели. В гостницата в съботната утрин е хладно, почти студено. Но пък на масата ни очакват купички с домашно квасено мляко, домашно сладко и мед. Обичайната закуска тук е пържени филийки, но ни предлагат топли печени сандвичи, защото на вечеря сме споменали, че не обичаме много пържени храни и кавърмата ни се е сторила мазна. Истина е, че вкусовете на всеки се различават и не сме свикнали с традиционната панагюрска кухня. Но пък не можем да не отчетем старанието традициите да се пазят, помнят и показват. Независимо дали са по вкуса на всеки. И това е достойно за уважение.

Закуска в Джуджевата къща
Закуска в Джуджевата къща

Всъщност, в Панагюрище сме именно заради милите собственици на Джуджевата къща, които ни поканиха и побутнаха да посетим тяхното градче. Още по време на пътуването Адрианка разпитваше „какво има в Панагюрище-то“, но на всички ни бе трудно да отговорим. Затова и сем. Петришки ни бяха организирали тур с екскурзовод сутринта след закуска, за да се запознаем и да открием най-важните забележителности в Панагюрище, които след това да изследваме самостоятелно.

Из уличките на Панагюрище

Още докато вървим към центъра, нашият екскурзовод Дeчка ни разказва за града. Днес Панагюрище е проспериращо градче с много индустрии и сравнително висок стандарт на живот. Един от най-големите бизнеси в района е „Асарел Медет“, като в града има още сериозно производство на оптична техника за военни и медицински цели, текстилна промишленост и друга лека промишленост. Голям работодател в района е и новопостроената модерна болница. В това, че базата и апаратурата са добри, се наложи да се уверим по-късно, когато доста палавата Адрианка падна и си удари лошо главата и се наложи да посетим спешното отделение. За любезно отношение там ни е трудно да ви разкажем, но пък ни обслужиха сравнително бързо и за радост нямаше нещо особено тревожно.

Панагюрище от птичи поглед
Панагюрище от птичи поглед

А Панагюрище си е като градче – музей. Разхождаш се и виждаш наоколо някои запазени стари къщи, някоя и друга любопитна сграда, като църквата „Свети Георги“ с двете камбанарии, мемориалният комплекс „Априлци“, който се издига на  града като орел-закрилник. Но докато не се намери кой да ти разкаже по малко за всяка забележителност, си като в музей, пълен с интересни експонати, които не можеш да разбереш напълно без беседа. Затова и ние винаги сме привърженици на идеята музеи и забележителности да се обикалят с екскурзовод и да си отделите достатъчно време на всяко място.

Да се изгубиш в историята – исторически музей Панагюрище

Вмъкваме се в историческия музей, който също прилича на малко градче. В интерес на истината много напомня на умален модел на самото Панагюрище, както ние го видяхме. С голям двор, подредени алеи, зелени площи и разнообразни сгради от различни епохи. Вдясно от централния вход, зад калдъръмени пътечки и дървета, е архитектурен комплекс от възрожденски сгради. Централната алея ни води по стълби надолу към новоизградената зала „Трезор“, създадена специално за Панагюрското златно съкровище. Вляво е централната сграда на музея, помещаваща няколко експозиции.

Исторически музей Панагюрище
Исторически музей Панагюрище
Копието на Панагюрското златно съкровище, Историческия музей и част от историческите къщи-музеи са разположени в един музеен комплекс.
Копието на Панагюрското златно съкровище, Историческия музей и част от историческите къщи-музеи са разположени в един музеен комплекс.

Близо до нея е и малката вратичка, водеща към един друг вълнуващ двор от 19 век – този на Дудековата къща, в който откриваме и малки работилнички за традиционни занаяти. Част от музея е и къщата на Райна Княгиня, за която ще разкажем малко по-надолу. Музейният комплекс е голям, разнообразен и страшно интересен

Дворът на Исторически музей - Панагюрище
Дворът на Исторически музей – Панагюрище

Зала „Трезор“ – домът на съкровището

Открита през 2012 година, тази зала е проектирана и създадена с цел да приюти Панагюрското златно съкровище, когато то се прибира у дома си. И точно в тона на съкровището, тя е величествена, мистична и запомняща се. Залата е със строго контролиран достъп и когато оригиналът на съкровището не е в нея, там е изложено негово точно копие.

Няколко любопитни неща можем да ви кажем за залата. Тя се намира под земята и е с височина 2,70 м. – на същата дълбочина е открито съкровището през 1949 г. Тя е единствената зала в света, в която 9-те съда от съкровището се излагат поотделно, а не в обща клетка. Това позволява всеки от тях да бъде разгледан от всички страни, в пълни детайли. Всеки експонат е осветен, така че да можете да видите и най-дребния детайл. По времето на нашето посещение в залата бе изложено копие на съкровището, в мащаб 1:1. Когато попитахме нашия екскурзовод как се разпознава оригиналът в такъв случай, тя ни разкри, че си има маркер, който отличава двете колекции, но така и не го научихме.

Какво знаем за Панагюрското златно съкровище?

А съкровището е открито е през 1949 г. край река Мерул от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, работници в тогавашната керемидена фабрика. То е предадено на държавата и за кратко време след откриването си, е изложено в Панагюрище. След това е решено да бъде предадено на музея в Пловдив, а по-късно и в София. Връща се в Панагюрище едва през 2012 г. Съкровището е съставено от 9 ритуални съда, като се смята, че пълният комплект е бил по-голям и част от него е изгубен през вековете. Всеки от съдовете е изработен от един единствен златен лист и има само един шев.  Учените са убедени, че съкровището не е изработено в рамките на един човешки живот, а в рамките на няколко поколения. Всеки съд е с уникална декорация, изобразяваща животни, митологични сцени и орнаменти във формата на африкански глави и митологични сцени.

И понеже тук записките и вниманието ни към беседата за съкровището бяха рязко прекъснати от инцидента с Адрианка, ви препращаме към страницата на музея за повече информация и най-горещо ви препоръчваме при следващото си посещение в Панагюрище да посетите и музея.

Дудекова къща – новата градска култура и едно трагично събитие

Къщата на търговеца Петър Дудеков е досами музея, обградена от зелен двор с уютни алейки и дървета. Макар да е в рамките на музейния комплекс и да е свързана с него с малка вратичка, тя стои там като самостоятелна единица, един от малкото останали символи на една епоха, за която учим в учебниците и ни карат да се гордеем с историята си, въпреки трагичните епизоди в нея.

Дудекова къща - Панагюрище
Дудекова къща – Панагюрище

Дудековата къща била едно от средищата на революцията по времето на Априлското въстание. В нея се организирали революционни сбирки многократно при подготовката на бунта. А след това къщата става сцена на едни от най-трагичните моменти от потушаването на въстанието. На 30 април 1876 г. при нахлуването на башибозука, в нея се укриват десетки жени, деца и старци. Собственикът Петър Дудеков е убит на вътрешното стълбище, а революционерът Петър Щърбанов, зет на Дудеков и участник в революционния комитет на Васил Левски, се самоубива в мазето. Следи от кръв още личат по тези места.

Днес Дудековата къща е музей на бита и културата на богатите панагюрци от онова време. Носиите им се приближавали повече до тогавашната западноевропейска мода, а също и мебелите. Къщата е в пловдивски стил, с богато украсени стени, кът за гости и познатия ни и от други подобни сгради кът за оркестър за събирания и представления.

Експозиция на живота на богатите панагюрци от периода на Възраждането - Дудекова къща
Експозиция на живота на богатите панагюрци от периода на Възраждането – Дудекова къща

Още от Исторически музей – Панагюрище

В главната сграда на музея са изложени артефакти от археологията до възрожденската история на района. А на партерния етаж попаднахме на прелюбопитна изложба от картини с женска тематика, голяма част от които с еротичен привкус. Може и да е била временна експозиция, но пък ще я запомним.

Любопитната изложба в музея
Любопитната изложба в музея

Част от Исторически музей – Панагюрище са и още редица обекти, като къща музей „Райна Княгиня”, Тутева къща, Лекова къща, Дринова къща, Природонаучен музей. От тях успяхме да посетим единствено първата, защото останалите не работят в събота и неделя. Ако сте ентусиасти да обикаляте музеите, можете да си вземете комбиниран билет за всички обекти на цена от 7 лв за възрастен.

Къща-музей „Райна Княгиня“

С риск да ви изморим от обикаляне по музеи (и ние се изморихме), ще ви отведем и до къщата на Райна Княгиня. Това е домът, където се ражда Райна Попгеоргиева Футекова, останала в историята като жената, извезала главното знаме за Априлското въстание.

Домът на семейство Футекови
Домът на семейство Футекови

Тук следват уточненията, че знамето е било извезано не само от самата Райна, а от екип от местни девойки и нейни ученички. А при избухването на въстанието, знамето не било още готово и било използвано карловското знаме. Дни по-късно знамето е готово, панагюрци честват кратковременната си свобода с него. По-късно знамето е изгорено, но 25 г. след въстанието Райна изработва нови знамена, копия на първото, с което отбелязват годишнината. Днес едно от тези знамена е изложено в къщата – музей.

Къщата на Райна Княгиня в Панагюрище
Къщата на Райна Княгиня в Панагюрище

В дома на Футекови разгледахме снимки и артефакти от живота им, както и жилищните помещения на семейството. Децата си взеха от колекционерските монети от автомата, които вече официално събират. А по-късно същия ден събраха монети и от историческия музей и дори размениха повтарящите се с друг турист, по-напреднал от тях в колекцията.

Колекционерските монети от туристическите обекти са новото хоби на туристката Ани
Колекционерските монети от туристическите обекти са новото хоби на туристката Ани

Механа „Старата къща“

ул. „Бунай“ 14a

Цялата онази събота на 1 октомври, когато посетихме Панагюрище, някак премина под възрожденски нюанси. От Джуджевата къща, през музеите, и на обяд пак се вмъкнахме в широкия двор на механа „Старата къща“, за да хапнем по панагюрски. Механата е собственост на семейство Петришки, собствениците на Джуджевата къща, и в нея продължава да се усеща същият дух. Който ни казва „това са нашите традиции, ревностно ги пазим, но и най-сърдечно ви каним да се запознаете с тях“. В менюто открихме и някои повтарящи се ястия – бобът по масларски, панагюрската луканка и яйцата по панагюрски явно са си класика.

Механа Старата Къща в Панагюрище
Механа Старата Къща в Панагюрище

Ние в този момент ще си признаем, че не хапнахме много, защото бяхме в  силен стрес и умора от инцидента с Адрианка и просто ни се искаше да постоим и да не правим нищо. Въпреки нашите притеснения, двете деца бяха в отлично настроение и добре поиграха на детската площадка, която от ресторанта умно са предвидили. А в кухнята и по околните маси кипеше живот и със сигурност няма да останете гладни, ако решите да обядвате и вечеряте там (количествата храна в порциите са впечатляващи).

Да избягаш в миналото

Да, този ден си беше исторически. Дълъг и изпълнен с всякакви емоции, сега дори се чудим как сме успели да направим всичко това в един ден. След обяда се прибрахме в Джуджевата къща да си починем. Адрианка заспа, но пък ние не устояхме на възможността да се преоблечем и поснимаме с носии. Купчийницата на къщата се оказа цяла съкровищница на българското традиционно облекло и си представихме как ли бихме изглеждали, ако бяхме живели преди 150 години.

Ани в традиционната поза "щъркел"
Ани в традиционна поза „щъркел“
Мими в носия - Джуджева къща, Панагюрище
Мими в носия – Джуджева къща, Панагюрище

Тутманик по панагюрски (или по стрелчански?)

А след това, понеже приближаваше вечеря, с още по-голям ентусиазъм приехме предложението на стопанката Мария да месим заедно панагюрски тутманик (който всъщност бил по-скоро стрелчански, но си го знае по този начин от десетилетия и така си го приготвя).

И така, тутманикът се нарича така, тъй като е туткава работа, но все пак си заслужава. В него се слага единствено брашно (около 1 кг и малко отгоре), около половин литър топла вода, сол, малко оцет, разтопено масло и сирене за плънка, без мая или сода. Тестото се меси внимателно в тава. Първо се прави кладенче в средата и после се бърка с ръце с кръгови движения навън, докато поеме цялото брашно и стане гладко. Трябва да остане меко, но да не лепне.

Тутманик на 6 ръце в Джуджевата къща
Тутманик на 6 ръце в Джуджевата къща
Месим тутманик
Голямото месене на тутманик

След това се разделя на малки топчета, които пък не се точат, а се намазват с масло и разтеглят с ръце, докато се превърнат в големи и тънки листове.

Мария ни показва как правилно да разтеглим листа
Мария ни показва как правилно да разтеглим листа, като е важно да разтеглим и крайчетата

Върху всеки лист се натрошава сирене и се завива като вързопче. Всеки следващ лист обгръща направеното вече вързопче, докато накрая не се получи един голям вързоп, заемащ цялата тава. Леко се притиска, за да се изравни, и е готов за печене. Пече се час или малко повече.

Технологията на завиване на корите
Технологията на завиване на корите
Панагюрски тутманик в Джуджева къща
Панагюрски тутманик в Джуджева къща

Резултатът е вкусна баница с хрупкави кори, която превърнахме в основна част от съботната си вечеря. Децата отново ядоха боб, а ние опитахме панагюрската луканка. Хладната вечер стана малко по-топла, когато я завършихме с превъзходния чийзкейк на Мария, от който си поръчахме и допълнителна порция.

Църквата „Свети Георги“

Неделната сутрин е свежа и решаваме да се разходим семейно из градчето. Църквата „Свети Георги“ впечатлява с мащабите си и двете си камбанарии и е известна като „църквата на панагюрци“. Построена е през 1856-1860 г. по инициатива на жителите на градчето, което в това време изживява голям подем. В строежа участва цялото население на Панагюрище. Говори се, че жителите образували жива верига за пренасяне на строителни материали до мястото на храма. Друг любопитен факт от историята на храма е, че в него е пял Васил Левски.

Църквата "Свети Георги" е една от най-забелязващите се сгради в Панагюрище
Църквата „Свети Георги“ е една от най-забелязващите се сгради в Панагюрище

Мемориален комплекс „Априлци“

Изкачваме се по стълбите нагоре от големия централен площад на Панагюрище и зад нас се разкриват малко по малко покривите на цялото градче, а над тях и отсрещните хълмове. След няколко десетки стъпала, между борови дървета, се озоваваме пред внушителния бетонен колос на Мемориален комплекс „Априлци“. Мемориалът е изграден по случай 100-годишнината от Априлското въстание на историческия хълм Маньово бърдо, където са се водили драматичните сражения на 30 април 1876 г.

Към Мемориален комплекс "Априлци" - Панагюрище
Към Мемориален комплекс „Априлци“ – Панагюрище

Прекарахме доста време горе, дишайки от чистия въздух, гледайки красивата панорама на града, докато децата събират шишарки. На такива места винаги се опитваш да помислиш как ли са изглеждали събитията, на които те са посветени. И каква колосална роля имат за българската история, по мащаб отговаряща на мащабите на съоръжения като това. Нещо, на което ни напомни този паметник, бе мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“ в Стара Загора. След края на тази статия, прочетете и статията ни за Стара Загора, ако още не сте я чели.

Слизаме надолу, въоръжени с шишарки, кестени и други съкровища, по пътя към колата се отбиваме да си купим пъпеши, картофи и лук от магазинче на местен производител. Хем правихме много неща в Панагюрище, хем имаме още поне толкова. Дали пък не е добра идея да дойдем и в снежно време?

Панагюрище от птичи поглед
Панагюрище от птичи поглед, на преден план е централният площад

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.


Абонирайте се за нашите изключително редки бюлетини:

* indicates required

Новите ни статии може да получавате и на Viber: Andrey Andreev Family


Copyrighted Image