Пирогово, Киев, Украйна

Знам, че харесвате повече темите за България, но аз не мога да избягам от моята страст да пътувам и опознавам света. А след разходка по българските села, английските и каквито други села сме срещнали, следва един бърз обзор на селските къщички в Украйна. А за това съвсем близо до Киев си има цял музей „под открито небе“.

Музей народної архітектури та побуту України / Музей народной архитектуры и быта Украины

„Музеят на народната архитектура и бит в Украйна“ (Пирогово) е основан  на 6 февруари 1969 г. Пирогово всъщност е историческото село до музея, но всички киевчани наричат така целия комплекс. Самото име има древни корени и най-вероятно е свързано с местни родове от миналото. Основният замисъл на експозицията от селски къщи и църкви е да покаже Украйна от XVIII до XX век. 

Всичко в Киев си заслужава да се види, но музеят на мен лично ми е любим, а есенното посещение ме зарадва много. И така един слънчев есенен ден взехме метрото до станция „Демиевская“ и от там с тролей 11, много подобен на тези по-старите, които си имаме в София, се добрахме до … ами не точно до музея, а до последната спирка на тролея и от там с бодра крачка за около 20 минути стигнахме и до музея.

Денят бе сряда, когато в къщичките се прави профилактика, чистят ги, садят си някакви неща в градинките, все едно си на село, но има и отворени, които могат да се посетят. А предимството – по-малко туристи и голямо спокойствие.

През 2013 г. входът за музея беше 30 грн (около 2.6 евро или някъде към 5 лв.). Днес стандартният билет за възрастни струва 200 грн (около 4.50 евро), докато билетите с намаление за студенти, пенсионери и по-големи деца са 100 грн. За деца под шестгодишна възраст входът е безплатен.

(Бел. ред., 2026 г.: За съжаление, през годините на войната територията на открития музей не остава пощадена. През 2023 г. там падат отломки от ракети, а през лятото на 2026 г. ударната вълна от поредната атака над Киев поврежда един от ценните експонати – историческа вятърна мелница от Сумска област, датираща от 30-те години на XX век.)

Украинското село през 60-70-те години („Съвременното село“)

Нашата разходка започва от украинските къщи от времето на Съветския съюз и точно по време на създаването на музея – „съвременното село“. Къщичките са много шарени, а и всеки от Източна Европа би могъл да припознае обзавеждане, което са имали неговите родители. Красиви спретнати есенни дворчета с дъбчета около тях, брезички или червените листенца и плодове на офиката.

Следващата къща (будинок – укр. ) е от село Иване-Пусте (укр. Іване-Пусте) от Тернополска област (близо до границите на Словакия, Полша, Унгария и Румъния).

Още една „съвременна“ къща. За наше щастие, въпреки че беше затворена, попаднахме на добър човек, който ни я отключи специално за нас.

Полето на певците

Тук на фона на вятърните мелници и на дървени масички ни сервираха по една мазна наденица (украинската кухня е малко мазна) и по един борш.

(сервираха ни и вареники, ама тях си ги пропуснал, а те не бяха толкова лоши. Бел. ред.) Цените са по-високи от центъра на Киев, а не бих казал, че всичко е по-вкусно. Но пробвайте, не пропускайте. Можете също да посетите и красивите традиционни ресторантчета.

Полтавщина (Полтавска област) и Слобожанщина  (историческа област, днешни  Харковска и Сумска)

Полтавска област е в централна Украйна и граничи със Слобожанщина. Така и не съм сигурен коя къща от коя е. Всичките са със сламени покривчета и много уютни. С шарени дворчета и ябълкови дървета. В Полтавска област съм живял през 1989 г., като малко дете и имам сантиментални спомени към нея.    

Полесия

Исторически район, днес разделен между Украйна, Беларус, Полша и Русия.

„Воскресная церковь“ от с. Кисоричи, Полесье

Буковина

Друга историческа област, съвсем близо до Молдова, на границата между Украйна и Румъния.

Закарпаття или Карпатска Украйна

Една от мечтите ми е да посетя Карпатите, уж са много близо до България, а все не ме отвежда пътя натам, колко жалко. В самия музей карпатските къщички пак са най-високо разположени. Съберете сили и се качете. Не че няма и туристическо влакче, но ние се покатерихме със собствени сили, а за половинката ми бяха последни.

(Бел. ред., 2026 г.: Днес именно регионът на Закарпатието се е превърнал в едно от най-безопасните убежища в Украйна, приютило стотици хиляди вътрешно разселени хора, търсещи спасение от фронтовите зони на изток и юг.)

Свято-Покровская церковь XVII столетие от закарпатското село Канора.

Подолие (Поділля)

Още една прекрасна църква „Св. Николай“ от село Зелене.

Църква „Св. Михаил“

И за финал, защото Мария вече не издържа да обикаля, минаваме набързо покрай дървената и много красива църква „Св. Михаил“ от село Дорогинка, Надднепровието (укр. Наддніпрянщина).