Пирогово, Киев, Украйна

Знам, че харесвате повече темите за България, но аз не мога да избягам от моята страст да пътувам и опознавам света. А след разходка по българските села, английските и каквито други села сме срещнали, следва един бърз обзор на селските къщички в Украйна. А за това съвсем близо до Киев си има цял музей „под открито небе“.

Музей народної архітектури та побуту України / Музей народной архитектуры и быта Украины

„Музеят на народната архитектура и бит в Украйна“ (Пирогово) е основан на 6 февруари 1969 г. Пирогово всъщност е селото до музея, но всички киевчани наричат така музея, вероятно всичко е произлязло от някакви пирожки. Основният замисъл на експозицията от селски къщи и църкви е да покаже Украйна от XVIII до XX век.

[mapsmarker marker=“79″]

Всичко в Киев си заслужава да се види, но музеят на мен лично ми е любим, а есенното посещение ме зарадва много. И така един слънчев есенен ден взехме метрото до станция „Демиевская“ и от там с тролей 11, много подобен на тези по-старите, които си имаме в София, се добрахме до … ами не точно до музея, а до последната спирка на тролея и от там с бодра крачка за около 20 минути стигнахме и до музея.

Денят бе сряда, а в сряда в къщичките има профилактика, чистят ги, садят си някакви неща в градинките, все едно си на село, но има и отворени, които могат да се посетят. А предимството – по-малко туристи и голямо спокойствие.

Входа за музея е 30 грн (30 гривни са около 2.6 евро, или някъде към 5 лв). (2013 г.)

Украинското село през 60-70-те години („Съвременното село“)

Нашата разходка започва от украинските къщи от времето на Съветския Съюз и точно по време на създаването на музея – „съвременното село“. Къщичките са много шарени, а и всеки от Източна Европа би могъл да припознае обзавеждане, което са имали неговите родители. Красиви спретнати есенни дворчета с дъбчета около тях, брезички или червените листенца и плодове на офиката.

Следващата къща (будинок – укр. ) е от село Иване-Пусте (укр. Іване-Пусте) от Тернополска област (близо до границите на Словакия, Полша, Унгария и Румъния).

Още една „съврменна“ къща. За наше щастие, въпреки че беше затворена, попаднахме на добър човек, който ни я отключи специално за нас.

Полето на певците

Тук на фона на вятърните мелници и на дървени масички ни сервираха по една мазна наденица (украинската кухня е малко мазна) и по един борш.

(сервираха ни и вареники, ама тях си ги пропуснал, а те не бяха толкова лоши. Бел. ред.) Цените са по-високи от центъра на Киев, а не бих казал, че всичко е по-вкусно. Но пробвайте, не пропускайте. Можете също да посетите и красивите традиционни ресторантчета.

Полтавщина (Полтавска област) и Слобожанщина (историческа област, днешни Харковска и Сумска)

Полтавска област е в централна Украйна и граничи със Слобожанщина. Така и не съм сигурен коя къща от коя е. Всичките са със сламени покривчета и много уютни. С шарени дворчета и ябълкови дървета. В Полтавска област съм живял през 1989г., като малко дете и имам сантиментални спомени към нея.

Полесия

Исторически район, днес разделен между Украйна, Беларус, Полша и Русия.

„Воскресная церковь“ от с. Кисоричи, Полесье

Буковина

Друга историческа област, съвсем близо до Молдова, на границата между Украйна и Румъния.

Закарпаття или Карпатска Украйна

Една от мечтите ми е да посетя Карпатите, уж са много близо до България, а все не ме отвежда пътя натам, колко жалко. В самия музей карпатските къщички пак са най-високо разположени. Съберете сили и се качете. Не че няма и туристическо влакче, но ние се покатерихме със собствени сили, а за половинката ми бяха последни.

Свято-Покровская церковь XVII столетие от закарпатското село Канора.

Поділ (Подол)

Този район сега влиза в пределите на Киев. Още една прекрасна църква „Св. Николай“ от село Зелене.

Църква „Св. Михаил“

И за финал, защото Мария вече не издържа да обикаля, минаваме набързо покрай дървената и много красива църква „Св. Михаил“ от село Дорогинка, Надднепровье.