На рафтинг по Тара – в най-дълбокия каньон в Европа

Шофьорът на джипа ни се оказа голям образ, показвахме си един на друг личните карти, обясняваше ми къде наоколо има минирани полета. Пътуваме покрай река Дрина, а край нея се виждат множество къмпинги и бунгалца. Целият район работи основно за рафтинг по реката. Ние сме отседнали в „Рафтинг център Дрина – Тара“ разположен на красивата река Дрина. И така стигнахме до граничния пропускателен пункт на Босна и Херцеговина на границата с Черна Гора – Шћепан поље. Границата всъщност е река Тара, там, където се слива с река Пива и образуват река Дрина. Границата се пресича по един малък мост над река Тара, който на вид прилича повече на пешеходен, но всъщност видяхме и камион да минава по него.

[info]Границата на Босна и Херцеговина, както и границата на Черна Гора, могат да се преминат от български граждани само с лични карти.[/info]

Малък досег с Черна Гора /Шћепан поље/

Не бих си помислил, че ще вляза в Черна Гора, ще мина през граничния контрол и ще се върна наобратно. Въпреки че беше началото на сезона, април месец, на границата имаше 7-8 коли с рафтинг лодки на покрива и „влизането“ в Черна Гора бе бавно, не ми се мисли, ако всичките къмпинги и бази работят. Но все пак благополучно минахме и … еми направихме обратен завой и си излязохме откъдето бяхме дошли, за да се насочим към тара и местността Брштановица.

Шћепан поље

Шофьорът разказа и показа къде вече се прави нов път, този път от по-стръмната страна на реката, но в границите на Босна и Херцеговина, който ще обслужва тази част на рафтинга. Ще е доста по-бързо и лесно, ако ги няма забавянията на границата.

Рафтинг по Тара и Дрина

Марко

Събрахме се на Брштановица, спуснахме във водата 8 лодки и след кратък курс по безопасност се разпределихме в тях. Аз и Мимето се паднахме в лодката на Марко и с много симпатични младежи. До последно им викахме младежите и Цвети – единствената им дама. Та Марко от 7 години е инструктор в рафинга по Тара и Дрина, плавал е само по тези реки, но се справяше чудесно. Знаеше само руски и сръбски, но в рафтинга много думи не трябват, а когато не вози туристи по реката, кара камион.

Река Тара

Река Тара не е много дълга (около 144km), но пък е много красива. Пресича почти изцяло Черна гора и само 40km от нея са и в Босна и Херцеговина. Тара преминава през национален парк „Дурмитор“ и целият ѝ каньон влиза в този парк. Каньонът на реката е вторият по големина в света като на места достига до над 1300m дълбочина (средна дълбочина от 1073m), а е дълъг около 82km. Каньонът на река Тара е включен в  Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

И въпреки че ние се спуснахме по последните 14km от река Тара, пак бяхме зашеметени от красотата на мястото. Бистрата леденостудена вода, която с удоволствие пиехме с шепи, образува красиви, но не особено екстремни бързеи, по които ние се спуснахме с лодките. Марко и другите инструктори бяха много опитни и забавни и ни превеждаха умело между камъните.

Минималната възраст за участници в рафтинг по Тара е 8г. Рафтингът по последните 14km от река Тара е лесен и приятен, та ако ви е за първи път, е добра идея да започнете и да се влюбите в преживяването. Всички рафтинг центрове предлагат пълно и качествено оборудване и имат умели инструктори. Инструкторите на „Рафтинг център Дрина – Тара“ се оказаха много опитни.

Водопади

Както споменахме, водата в река Тара бе леденостудена и вкусна, инструкторите бяха опитни, а на нас ни липсваха преживявания, за това спряхме до един водопад, който пръскаше направо в лодката и скочихме във водата (около 4°C през април, а температурата на въздуха не бе повече от 15°C). Може водата да бе ледена, но удоволствието, примесено с адреналина, бе по-силно. И въпреки студената вода, не се разболяхме.

Почивка се прави някъде по-средата на пътя на дървени беседки от страна на Босна и Херцеговина. Там отново има малък, но красив водопад, където всички се снимат, потопени в ледените води. Добре, че са неопрените да държат топло, още повече, когато навън също не е повече от 15-20 градуса. През лятото тук може да се изпие и по бира, но през пролетта сезона не е довел още бирите. Още малко рафтинг по Тара ни остана и стигаме до сливането на Тара и Пива.

Река Дрина

Няма да дойда повече в този район без колата си, толкова е красиво всичко, че когато не можеш да мръднеш от лагера, освен пеш, толкова много места останаха непроучени от мен. Но ако скиторите из района внимавайте – има мини тук там, обозначени.

Река Дрина се образува от сливането на реките Тара и Пива, след моста на Шћепан поље, тя вече е изцяло в Босна и Херцеговина. Ако сте отседнали в  Черна Гора, тук някъде ще ви приключи курса. Не бих подценил последните 10km от нашия курс. Макар и по-дълбока и широка, макар и без особено отличаващи се бързеи, река Дрина е изключително бистра, красива и, абе малко скучна и лесна за преодоляване, но пък също е приятно гребането по нея. Ако сте отседнали в нашия рафтинг център, има вариант да се спуснете от него до град Фоча, което също е около 25km. Но тук е повече гребане в по-спокойни води, та да си знаете.

[info]Река Дрина е десен приток на река Сава, която пък е десен приток на река Дунав, та ако продължите да плавате, може да отидете до Черно Море, но няма да е много бързо.[/info]

Рафтинг Център Дрина-Тара

Видяхме „пристана“ за нашите лодки и след около 25km рафтинг по Тара и Дрина или около 4-5ч. плаване с радост се насочихме към топлите душове и вкусната храна. Рафтинг центърът се слави с една от най-добрите си кухни. И мога да потвърдя това. Най-много ми хареса прясната пъстърва, която ни сервираха една от вечерите.

Рафтинг Център Дрина-Тара представлява няколко десетки 4-местни бунгала и няколко по-луксозни такива. Четириместните бяха много чисти и с хубави легла. Приятна обстановка, за да я споделиш с приятели, макар и малко тесни. Но целта ни не е да стоим в тях, а да стоим на общите маси или пък да плаваме.

Няколко съвета за настаняването

Уверете се, че нямате против да сте четирима в „палатка“ – така кръстихме бунгалцата, които по квадратура не бяха по-големи от обичайна 4-местна палатка. Много са комфортни и чисти, а и когато сте с хубава компания, като нас, е предимство. Но не всеки иска да споделя хъркането си, затова, ако обичате уединението, попитайте за възможността да не ви настаняват в бунгало с пълен капацитет обитатели.

Повечето „палатки“ нямат собствена баня и тоалетна. Ако за вас това е проблем и неудобство, има и къщички със собствени баня и тоалетна и може да помислите да се настаните в тях. Особено ако навън е около 4°C, както, за съжаление, се случи на нас през голяма част от престоя ни. Въпреки, че топъл душ и притичване през мократа трева действа доста освежително сутрин, Мимето със сигурност би си го спестила.

Ресторантът е изцяло навън, за това си изберете по-топъл сезон, защото няма как да се стоплите след студените преживявания. Ние малко подранихме с рафтинга и някои от нас се върнаха малко понастинали, но за другия път ще знаем. Но невероятната кухня компенсира някои други неудобства. (Наскоро правиха голям ремонт на ресторанта, та вече не знам каква е ситуацията, този арзказ е от 2017 г.)

Планината Мъглич и водопад Скакавац

Тук може да отидете през лятото, мястото вероятно е прекрасно, но ние нямахме късмета да видим водопада и изобщо каквото и да е, красиви снимки станаха в мъглата де. Разходката до там се предлага като „Джип сафари“ от рафтинг центъра до природен парк Sutjeska. По програма би трябвало да ви заведат до водопада и до още няколко места с невероятни гледки в планината, но за съжаление нищо от това не успя да ни се случи заради лошото време. Ако тръгнете към тези природни места, уверете се, че времето е подходящо и че сте с удобни обувки и облекло за сезона. Ние бяхме през април, имаше сериозен леден дъжд и неочакван двучасов преход през снега.

Съветът ми е внимателно да проучите какво ще представлява тази част от програмата, ако решите да се възползвате от предложението. Ако се налага, питайте няколко пъти подробно – колко време ще отнеме общо, колко е пътят, къде точно ще ходите и ще има ли някакъв пешеходен преход и колко дълъг, за да си спестите изненади. Ние, заради лошата си преценка и също толкова лошия си късмет с времето, не можахме никак да се насладим на преживяването, и на всичко отгоре после нямахме и сили (както и сухи дрехи и обувки) за планираната разходка до Сараево.

Как да стигнем до Фоча

Като пътешественици, не ни е за пръв път да стигнем до Фоча. Ако тръгвате от България, минавате по магистралата Ниш – Белград в Сърбия и има два варианта – да се отклоните на Крушевац или на Крагуевац. Организираните пътувания избират Крушевац, но аз лично предпочитам повече по магистралата и после на Крагуевац. Но пък ако изберете Крушевац, се минава през град Кралево, до който е един прекрасен манастир – Жича. И двата маршрута ще ви отнемат около 9ч в посока.

Това пътуване ме накара да разбера, че няма нищо по-хубаво от това да пътуваш със собствената си кола. С организиран бус ни отне около 15ч. в посока и ме измори много повече от това да бях шофирал тези 500 и малко километра.

От тук следват Чачак, красивият Ужице и селцето Мокра Гора, до което е изграден един от любимите ни хотели-атракция, Дървеният град на Кустурица. Отбийте се непременно тук или дори пренощувайте.

Минавате границата между Сърбия и Босна и Херцеговина и след двайсетина километра стигате Вишеград, още едно прекрасно място, с много известен турски мост и с другия град на Кустурица – Каменния Град или Андричград.

Бихме ли отишли пак?

Без всякакво съмнение, бихме отишли, за да минем целия маршрут по река Тара, който не е включен във всички пакети, защото има скъпа такса за парка „Дурмитор“. Просто бих отделил 4-5 дни само за рафтинг и поне един ден за природни красоти. Но бих го направил през топлите летни дни, когато външните душове са предимство, а не недостатък.