Разбоишки манастир „Въведение Богородично“

This post is also available in: enEnglish

И още един от серията български манастири, която много харесвам – Разбоишки манастир

Малката компания влязла в кадър

Малката компания влязла в кадър

Да, това сме ние, стоим и чакаме влака. Тук малко послъгах, за влака де, няма как да го чакаме, защото ще мине само товарния влак за мини Станяци. Винаги трябва да започвам разказите си с една уговорка, от време на време си поизмислям, но надявам се няма да се сърдите, вероятно ще го разберат само тези, които са били с нас.* В тази статия ще чичосам и лельосам всички, въпреки че не знам какъв им е възрастовия статус.

Беше хубава есенно-октомврийска сутрин, когато тръгнахме към Разбоишки манастир, за манастира бях слушал от  много отдавна и се канех да го посетя, събота се оказа подходящо за посещения. Ако се чудите кой път да изберете, нашият мина през град Годеч – село Туден – село Разбоище. В края на селото се спира на една полянка и от там километър и половина пеш, за да се насладите на красотата на района.

От София до Разбоище са около 80 км 

loading map - please wait...

Разбоишки манастир 43.016070, 22.940869

Разбоишки манастир

Пътечката минаваше през горичка, а ние бодро крачейки по нея и следвайки табелите, се озовахме на ръба на един хълм, а оттам се разкри прекрасна гледка към железопътна линия и пожълтели тополи около нея. За фон ни е част от масива Видлич – източна Стара планина. Заспускахме се по склона и се оглеждахме за църквичката, защото знаех, че се вижда още от високото, но докато се взирах измежду скалите, църквата се беше появила откъм гърба ни. Тук трябва да вметна за фотографите ентусиасти – църквата никога не е огряна от слънце или поне така твърдеше чичо Васил. Но на върха на хълма е може би най-хубавото място да се насладите на река Нишава, манастирските сгради и малката църквичка, построена в скалната ниша.

Към манастира

Към манастира

Някога тази църква е била много по-малка и изпъстрена с красиви стенописи. Но явно на някого не са му харесвали стенописите и леко душмански, през 1941г.,  е белосал стените, като ги надрал, за да хване по-здраво новата хоросанова мазилка.

От стръмната пътека се изсипахме на релсите и се отправихме към стопанските и жилищните сгради на Разбоишки манастир. Там приветливо ни посрещна чичо Васил, който се грижи в момента за манастира. Цепеше дърва и ги подреждаше под дървеното стълбище. Когато се появихме на входа, прекъсна работата си, за да ни каже няколко думи, и ние сконфузени, че му пречим, се отправихме към скалната църква. Отбелязах си наум, че трябва бързо да се върнем да му помогнем с дървата.

Малката църква „Въведение Богородично“

До малката църква „Въведение Богородично“ в днешно време се стига лесно, по мостче през река Нишава и по каменно стълбище до самата църква. Но по време на самото създаване на манастира до пещерата не е имало стълба, а монасите отшелници са живеели в другите пещери в скалния рид Тупаница -Комско-Кознишкия дял на Западна Стара планина. През XVIII-XIX век е изграден и малкия храм, който някога е бил красиво изографисан. Но сега вече не е, само една малка стена пази спомен от старите картини на Страшния съд.

Църква "Въведение Богородично"

Свещи в църква „Въведение Богородично“

Запалих свещ и излизайки от сградата се забързах към жилищните сгради, все още с намерение да помогна. Но нашият домакин вече беше прибрал дървата и си говореше с още едни посетители. Седнахме на сладка раздумка пред старите сгради, почерпи ме с вода от съседния манастир, там в кладенеца водата била по-вкусна. И ме разведе из оцелелите стаички на манастира.

Свещи в църква „Въведение Богородично“

Свещи в църква „Въведение Богородично“

Малко история за монасите и монахините на Разбоишки манастир

В стари времена манастирът е бил мъжки, но последните 60 -70 години обитателите му били монахини, които постегнали и поддържали светата обител. Последната монахиня починала 2007 година, а сега за сградите се грижи само чичо Васил. Малко тъжно и самотно изглеждат стаите сега, изоставени без живот.

Разбоишки манастир

Разбоишки манастир – жилищните сгради (2013 г.)

ДРУГИЯ МАНАСТИР

Сбогувахме се с добрия човек (Да не забравим, че ни покани на храмовия празник „Въведение Богородично“ на 21 ноември 2013г. за когато бабата от миналата година си е заплюла и тази да прави боба за курбана. Искам да спомена, че и на 15 август (по нов стил) в манастира се празнува Успение Богородично.) и по негова препоръка се отправихме, пак по релсите, към следващия манастир – Чепърлински манастир „Света Петка“.

Камбанарията на Манастир Света Петка

Камбанарията на Манастир Света Петка

Там наскоро е имало храмов празник (Св. преподобна Параскева – Петка Епиватска Търновска – Петков ден) и тукашния чичо, на когото не научих името, почистваше казаните от курбана във водите на река Нишава. Тук ни нагостиха с шоколадови бонбони, отново с вкусната вода директно от кладенеца, и по една много вкусна дюля. Както си приказвахме и снимахме се чу вече и товарния влак за мините, как закарва празни вагони и ще взима пълни. Изчакахме да утихне влака и, защото вече се стъмваше, се забързахме на обратно.

Разбоишки манастир

Една от любимите ми снимки на Разбоишкия манастир

Точно на залез се озовахме отново на хълма над Разбоишкия манастир. Гледката не може да се опише с думи, надявам се поне малко да съм я предал със снимки.

Разбоишки манастир

 

4
Leave a Reply

avatar
4 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
4 Comment authors
VioletaAneta DantchevaSuzanne StoycheffAnn Thomson Recent comment authors

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Subscribe  
newest oldest most voted
Notify of
Violeta
Guest
Violeta

Здравейте, подготвяме издание което ще съдържа информация за манастирите в България. Какви са условията за ползване на Вашите снимки в изданието, и как стои въпросът с авторските права. Изданието ще е с комерсиална цел.
Благодаря

Aneta Dantcheva
Guest
Aneta Dantcheva

Treasures in the wilderniss…

Suzanne Stoycheff
Guest
Suzanne Stoycheff

Congratulations! for your website. Very beautiful and very interesting.
I wonder if you have pictures of a small village named Stambolobo. My grandfather was born there in 1898. I have never found any information on this village. Thank you for taking the time to answer me.

Ann Thomson
Guest
Ann Thomson

Thank you for the lovely photos…. for me it is like being in Bulgaria again, and my heart aches to see the beauty.
Ann (In Canada).

Copyrighted Image