– Сигурни ли сте, че няма да разглеждате менюто и искате да поръчате направо дегустационното сет меню?
– Разбира се! А може ли да видим винения лист?
– Разбира се , но по-добре кажете какво предпочитате, за да ви насоча. Виненият лист представлява 4 дебели книги…
– Добре, тогава нека е съчетание с храната по ваш избор!
За нас най-ценното нещо, когато посещаваме един наистина добър ресторант (да кажем, със звезда Мишлен), е да се доверим изцяло на готвача и сомелиера, да не знаем какво ще се появи на масата ни и да тръпнем в очакване и вълнение за всяка следваща чиния. Точно това направихме и в ресторант FRANQ в Антверпен, прекрасно място с една звезда Мишлен в бутиковия хотел FRANQ от колекцията Relais & Chateaux, която е символ не само на лукс, но и на изключително внимание към културата, историята, всички детайли и не на последно място – устойчивостта.
За Антверпен прочетете в статията ни „Антверпен, Белгия за пръв път – забележителности и няколко приятни ресторанта„
И така в една спокойна вторник вечер се вмъкнахме, съвсем неслучайно, в уютния салон на ресторант FRANQ и се настанихме на чудесна маса за двама с директен изглед към кухнята, която пък съвсем неслучайно си бе видима от всички ъгълчета, защото е част от вълнуващото представление, което всеки гост на ресторанта трябва да преживее.
Хотел FRANQ е част от Relais&Chateaux в Антверпен, Белгия и е на изключително удобно място в центъра на града. Преди в сградата се е помещавала банка и фоайето е обширно и приятно и цялото обслужване предразполага за едно прекрасно преживяване. Ние бяхме подбрали хотел, който е доста по-бюджетен вариант, близо до операта в Антверпен, от който също бяхме много доволни.
Да вярваш или да опитваш – това е въпросът!
Често оставаме неразбрани от околните с вниманието и вълнението, което отделяме на посещението на един ресторант със звезда Michelin. С това, че дни наред избираме ресторант в дестинацията, която ще посещаваме, с приготовленията за специалната вечер и не на последно място – със солидните ресурси, които отделяме за едно такова преживяване. Но и ние невинаги разбираме хората, когато се опитват да ни убедят, че готвачите всъщност не искат да имат звезди Мишлен и че като цяло преживяването не си струва. Особено когато подобни коментари идват от хора, които никога през живота си не са посещавали ресторант със звезда и никога не са работили в такъв ресторант. Но тази статия е за тези, които, независимо колко богати познания имат, винаги са отворени да опитат и научат нещо ново.
В ресторант FRANQ има не повече от десетина маси, в сравнително малка и доста уютна зала с успокояващ декор с природни елементи на едната стена и директен изглед към кухнята. Където противно на слуховете, че се работи под невъобразим стрес, готвачите сякаш танцуват, но толкова фокусирани и вглъбени в себе си, все едно са нестинари по жарава, решени да изпълнят мисията си по перфектния начин. Повечето от тях едва ли имат 30 години, но ни зашеметяват с прецизните движения и спокойствието, което излъчват. А ние като хипнотизирани ги наблюдаваме, докато се наслаждаваме на първата чаша шампанско, очакващи представлението и на нашата маса да започне.
Пенливото вино е от региона Шампан във Франция, т.е. може да му казваме шампанско. Cuvée de Réserve – Blanc de Noirs на малката винарна Gallimard Père & Fils, която прави вино от 1930г. и от 1986г. фигурира в „Библията на френските вина“ Guide Hachette des Vins (ръководството излиза от 1985г.). Виното е перфектно за аперитив и ние му се наслаждаваме с предястията.
Увеселително влакче, обикалящо континенти
След минути започват да пристигат предястията и ние се озоваваме във въртележка от емоции, мисли и вкусове, които още осмисляме. Трябва да признаем, че опитите ни да запишем и осмислим всяко от появилите се пред нас ястия не се увенчаха с пълен успех. Но когато в рамките на 10 секунди чуеш за миди Сен Жак, артишок и бисквитка от ботарга (откъде знаем какво е ботарга ще ви разкажем след малко), започваш да се чудиш къде точно си попаднал.
Менюто в ресторант FRANQ е като някаква шарена въртележка, която те прехвърля по всички континенти, макар че според описанието в сайта, главният готвач Тим Мюлениер е подготвил ястия във френско-белгийска стилистика. Но след като ви разкажем за тях, сами ще си направите изводите какъв точно стил е това. Отиваме на менюто.
Според всички описания, сме си поръчали 4-степенно сет меню. Но не сме изненадани, че започват да пристигат стартери и амюз буш, които не са описани в него. Това си е популярен подход сред добрите готвачи, да изненадват гостите си с малки закачливи комплименти, изпълнени с невероятни вкусове.
Един от тях е карамелизиран чери домат със сладко-кисел сос, с нежна текстура отвътре и хрупкава коричка и нотка на бергамот. Страхотна комбинация с шампанското, на което се наслаждаваме от известно време. Сред стартерите пристига и нещо прелюбопитно – пържени картофи от шеф готвача, все пак сме в Белгия. Необикновени, разбира се, с перфектна форма на паралелепипед, поръсени с пушен червен пипер и капчица майонеза. По същото време на масата се появява и красива „бисквитка“, пълнена с крем от патладжан и хайвер. Обясняват ни, че това е вид „бение“. Научаваме, че някъде в рецептата има и латиноамериканска нотка, но въртележката така ни е понесла, че е трудно да се сетим къде точно.
Beignet (на български може да ги срещнете като байганети) са обичайно тестени изделия от тесто Шу, които се пържат в сгорещено олио и могат да бъдат пълнени с различни неща, или пък поръсени със захар.
Паста и хляб
Когато ти кажат „трюфел паста“ и ти поднесат малка плитка чиния с нещо прилежно загладено в нея, си представяш, че те очаква нещо кремообразно. Какво е учудването, когато привидно хомогенното ястие се оказват прилежно изрязани спагети с нежен крем с трюфели под тях. При вида на такива ястия, понякога дори ние се чудим струва ли си наистина толкова усилия, за да сервираш точно това в точно този вид. Но нещо, което носи положителна емоция, дали на себе си или на другите, винаги си струва.
След пастата получаваме сет от различни хлябове – Сардински плосък хляб с морска сол, бриош и супер ароматно хлебче с маслини. Питаме дали да го започваме сега или ще е компания на някое следващо ястие, но ни уверяват, че щом нещо е на масата, е там с причина. И тя не е да му се наслаждаваш само с очи.
Чак тук, почти час, след като сме пристигнали, започва официалното меню, заедно с винената селекция към него. Която също нямаме никаква представа каква ще бъде.
Първото вино от селекцията на сомелиера е от Испания, по-точно от Страната на Баските. HIKA BILDUMA BASQUE WHITE WINE 2020. 10 % от гроздето в това вино е шардоне, останалите 90 % са по-любопитни – два местни сорта. 85 % е Hondarribi Zuria и 5 % Hondarrabi Zuri Zerratia. Прелюбопитно вино, свежи плодове, с отчетливи минерални нотки и билков финал. Никога нямаше да го открием сами и точно заради такива моменти смело позволяваме на сомелиерите на сляпо да ни избират и предлагат каквото намерят за добре.
За пътуванията и вечерите, които ни учат на много
Любими са ни моментите, когато пред нас най-неочаквано се появи нещо толкова странно и рядко срещано, че чак се чудиш защо изобщо знаеш за него. И после се потупваш по рамото и си благодариш, че си слушал внимателно разказите на всички, които си срещнал по време на най-неочаквани пътувания и места. Също и за, че си се осмелил да се довериш сляпо на хора, които не познаваш по никакъв начин, но просто знаеш, че са на същата откривателска вълна като теб.
И така, на масата ни пристига
карпачо от миди Сен-Жак, мус с халапеньо и артишок и бисквитка от ботарга.
А знаете ли какво е ботарга? Е, това е именно шантавото нещо, с което се запознахме през септември 2023 г. по време на едно работно пътуване в района на Патра, Гърция. Макар че е типичен регионален деликатес, ботарга не е нещо, което ще срещнете във всеки гръцки магазин и ресторант. Затова и щом пристига при нас, усещането е все едно си видял стар познайник на другия край на света.
Само за минутка ще отклоним вниманието от вечерята, за да уточним какво е ботарга.
ЗНП Ботарга (PDO Bottarga) е традиционен деликатес от лагуната Месолонги в западна Гърция и представлява осолен и изсушен хайвер от барбун. За приготвянето му се използват не дребните зрънца хайвер, а целите сакчета (яйчници), в които те са разположени. Осоляват се добре и се сушат в продължение на няколко седмици, докато не придобият твърда консистенция. Обичайно, след това се запечатват с пчелен восък, за да се консервират. Трудно е да се опише вкусът на ботарга – силен и плътен аромат на морски продукти и сушена риба, и още по-силен вкус и послевкус. Солта се усеща, може да откриете дори леко горчиви нотки, ако хапнете твърде голямо парче. Ботарга не е нещо, от което можете да изядете много и обикновено се сервира тънко нарязан, като предястие.
Бисквитката от ботарга в чиниите ни е перфектно допълнение към нежното карпачо и придружаващия го леко пикантен крем. А ние благодарим за всеки детайл.
Да научим нещо ново: коя е най-добрата риба треска?
Следващото блюдо е риба – филе от треска с пипер от Пичинча, Еквадор, и хойсин сос. Това е едно от най-добрите рибни ястия, които някога някъде сме опитвали. Невероятно нежно, сочно и свежо филе, с деликатна структура, съвсем леко сготвено. Задълбочаваме се по темата каква точно е рибата и се оказва, че е скрей (skrei) – полярна треска с произход Норвегия.
Скрей се смята за най-висококачествената риба треска, с огромно съдържание на протеини и витамини. Обичайно тази риба живее в Баренцово море и пътува на запад, за да хвърли хайвера си между януари и април. Именно тогава, в най-тъмните и студени дни от годината, се лови скрей по северните брегове на Норвегия, около Полярния кръг.
Виното тук е Chablis 2022 A l’Ouest – Domaine de l’Enclos. Всичко, което човек може да иска и очаква от едно прекрасно Шабли.
Патица по Римски
Увеселителното влакче, на което се возим от няколко часа, пътува не само през континентите, но и през времето. Основното ни ястие тази вечер е патица „Апиций“ – по древноримска рецепта. Името идва от древноримския ни „колега“ – римският гурман Марк Гавий Апиций, най-добре познатият автор на кулинарни книги от онова време (1 век). Та патицата, карамелизирана с мед, му била едно от любимите ястия.
Нашата патица е с риган, фенел и други подправки, в сладко-кисел сос и изключително нежна и деликатна. Наслаждаваме й се съвсем бавно, заедно с избраното от сомелиера вино.
Виното с основното ястие е Valpolicella Ripasso Classico Superiore, Rubanelli Vajol, 2018. Идва от много популярния винен регион Валполичела, в областта Венето, Северна Италия. Флагман на региона е Amarone della Valpolicella – вино, което се произвежда след засушаване на гроздето, за да се постигне по-голяма концентрация на вкусове и аромати. Рипасо е друга любопитна и характерна за региона технология, в която към базовото вино Valpolicella Classico се добавят джибрите, останали от Amarone и претъппява вторична ферментация. Целта на този процес е обогатяване с вкусове и аромати, а резултатът е комплексно вино с много плодов характер и отлично за сервираното ни ястие.
Десерт… 1,2,3
Идва време за десерта, който по стара гурме традиция никога не е само един, независимо какво пише в менюто. За освежаване на небцето преди основния десерт получаваме свежо сорбе с екзотични плодове от Тайланд, нещо подобно на джинджифил, с лимонова трева и чили. Тук някъде ни питат бихме ли искали десертно вино – разбира се, няма как да откажем.
Десертното вино – Jurancon Caubeigt Domaine Castera, Франция. Гроздето за това вино се бере през ноември.
Основният десерт е с френски круши Doyenné du Comice и мус с боб Тонка, бергамот и кардамон. Наслаждаваме му се в някакъв полутранс, след което решаваме да се преместим да си допием десертното вино на фотьойлите в гастро бара в съседство.
Явно не е прието да се пие вино без храна, там пък ни сервираха за десерт на десерта малко занаятчийски шоколадови бонбони. Поднесени върху… врата от сейф.
Местата, които крият истории
Заговаряме се с персонала и ни разказват, че някога сградата е била банка и трезорът е бил в подземието. Което сега е (каква изненада!) – изба за вино. Явно сме изглеждали много развълнувани, защото ни предложиха да ни заведат долу и да ни я покажат. Там се пазят и десетки оригинални сейфове от минали времена, които символично пазят винените съкровища.
А ние си тръгваме с още по-големи съкровища. Освен прекрасното преживяване и всичко ново научено, се сдобиваме и с безценна хвърчаща бележка с информация за най-добрите места за пържени картофи, бира, белгийски вафли и шоколад в Антверпен, написана собственоръчно от един от сервитьорите в ресторант FRANQ. Но за тях ще разкажем в друга статия.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.