Сбогувай се с диетата. Или пък не. Просто се отдай на изкушението. Изживей онзи вълнуващ прилив на допамин, който те удря още при вида на глазираната шоколадовокафява повърхност на порцията свински ребра и буквално поваля всякакъв разум и мисъл с първите хапки.
Случва ли ви се да започнете активен и интересен разговор, докато чакате храната, и той някак да секне при появата на порциите? Не, причината невинаги е в това, че сме били ужасно гладни. Просто вкусната храна има специална енергия. И е способна да убие всеки разговор за бизнес или дори пътувания и да го насочи към себе си.
И тази вечер става така, макар да сме спрели в Пловдив просто да се разходим и да хапнем, да изпуснем натоварения трафик по магистралата, без специално настроение за гурме вечери или нещо такова. След бърза обиколка покрай „тренди“ заведенията в Капана, които познатите ни се бият да препоръчват един през друг, решаваме да се върнем в познатия ни от по-рано ресторант Хемингуей. Не, че и него не го препоръчват. Но май масата хора предпочита да стои на неудобни дървени столчета на твърде малко по моите критерии лично пространство по павенцата в Капана, където детските столчета или поне пространството между масите, в което можеш да напъхаш бебешка количка, са особена рядкост.
Сбогувай се с диетата
Това е мотото на менюто на ресторанта, което ни връчват, след като се настаняваме на уютна масичка в градината, приятно осветена с индивидуална лампа. Признавам си, ненавиждам тъмни или сумрачни места, в които едва си виждаш чинията и събеседниците. Половината от удоволствието от храната, а и от живота, е в неговата видима красота. И тази черна метална лампичка върху масата, която хвърля светло петно в иначе тъмната на свечеряване градина под смокинята, ме изпълва с въодушевление.
Поръчваме си за начало бебешко столче и чаена лъжичка, с която да нахраним детето с неговата си храна, и започваме нашата любовна одисея с менюто.
Искам да заявя открито, че не съм съгласна с мотото за сбогуване с диетата. Първо, вкусното хапване в един ресторант една вечер не означава, че трябва да изпратите по дяволите режима, който спазвате от месеци по здравословни, етични, естетични или някакви други причини. Ненавиждам крайностите и не виждам нищо нередно в това от време на време да си доставиш удоволствието от вкусната и интересно приготвена храна, а в останалото време да се придържаш към ограниченията, които си налагаш по някаква причина.
И също така, не мога да кажа, че менюто на ресторант Хемингуей обезателно ще е в противовес с диетата ви. От повече от месец съм на безглутеново и безмлечно хранене и съвсем не ми бе трудно да си избера невероятно ястие. По-скоро проблемът бе, че си избрах много неща, които едновременно исках да изям и също така са ми разрешени. Когато нямаш избор, определено е по-лесно.
Така, без да се налага да се сбогувам с диетата си, си поръчах тези умопомрачителни ребра, с които започнах.
Стартер. Комплимент. Внимание.
Амюз буш. Малката изненада, с която те карат да се усмихнеш, да си поръчаш дълго питие и да заобичаш ресторанта, още преди да са сервирали храната. На вид първо взех апетитната бяла топчица с леко зърниста структура за хайвер. Малко несръчно загребах от нея с кафеникавите тънки брускетки, Андрей ме изгледа лошо, че не се получава хубав кадър и почти ми се скара. Аман от тези нагласени снимки, не мога да позирам и това е. Ще ям.
Белият мус се оказа от сирена, с прилично количество черен пипер и силен пикантен послевкус. Заради безмлечната диета се въздържах да го изям целия. Но си струваше да хапна пет грама сирене заради усещането. Удоволствието винаги си струва.
Често се чудя защо малките стартери, поднасяни като комплимент, са запазена марка само за ресторантите, които се водят fine dining, или да кажем по-скъпи и засукани. Все си мисля, че тези малки жестове винаги се отплащат богато, с повече поръчки или по-щедър бакшиш, или пък и двете. И няма сила, която да ме убеди, че малките и по-непретенциозни местенца за хранене не могат да си го позволят финансово. В едно ново квартално ресторантче в София наскоро приятно ме изненадаха, че също поднасят стартер-комплимент – малка купичка маслини. Независимо дали са маслини, само хляб или засукан стартер с трюфели, усещането за обгриженост го има.
Сос. Джак Даниелс. Допамин.
Ребрата пристигат в правоъгълна бамбукова чиния, сосът Джак Даниелс блести на повърхността им и ме привлича по-силно от всеки скъпоценен камък, който някога съм виждала. От едната им страна са картофките, сотирани до златисто и с осезаем дъх на розмарин и мащерка. А може би и нещо друго, но сосът е помрачил ума ми и единственото, на което съм способна, е да се опитам първо да снимам, после да нападам. Царевичката от другата страна си чака непретенциозно – тя поне не крещи „Ела, изяж ме“ и си върши отлично работата на балансираща гарнитура на експлозията от вкусове, която се задава от другите краища на чинията.
От този момент нататък разговорът почти приключва, набутвам още хляб в устата на детето и започвам. Нямам представа дали се храня културно и за колко време унищожавам иначе големичката порция. Помня, че някъде в началото Андрей ми предложи от неговото ястие и аз много го харесах и съобразих да предложа и на него от моите ребра. И понеже в неговата чиния се разхождаха доста млечни продукти, реших да не задълбавам в нея. Изядох си всичко. Иска ли питане?
Десерт. Но не.
Като си говорим за диети, трябва да отбележа, че в менюто имаше дори десерт, отговарящ на моите диетични рестрикции. И макар да съм скептична към веган предложенията, често единствено там намирам пристан на диетичните си ограничения. Следващия път бих опитала веган десерта без глутен, но този път ребрата така помрачиха ума и стомаха ми, че просто нищо друго нямаше шанс до края на вечерта.
Защо ресторант Хемингуей в Пловдив?
За пръв път попаднахме в ресторант Хемингуей в една лятна вечер преди 3 или може би 4 години. Не помня как го избрахме, май тогава разгледахме менюто и се зарадвахме, че има и по-интересно звучащи ястия в него. Обожаваме странно звучащи ястия. Почти никога няма да си поръчам в ресторант нещо, което ми звучи традиционно. Примерно кюфтета. Но ако пише кюфтета с манго, да кажем, ги вземам веднага. Не, че е имало точно тогава кюфтета с манго. Но хапвахме някакви риби, хайвер, такива неща.
Със сигурност една от причините да седнем там точно тогава, а и сега, бяха наличните условия за настаняване на малки деца. Разбирайте детско столче. И много ресторанти са ни загубили като клиенти, защото не предлагат такова.
Виното
Ресторант Хемингуей е уютен. И в същото време изискан. Кара те да се чувстваш добре и обгрижен. Изборът от интересни ястия е вълнуващ. Виненият лист – още повече.
Рядко, наистина рядко попадаме на български ресторант с винен лист, заслужаващ внимание и дори похвала. Но ето, днес не крием радостта си, че във винения лист на ресторант Хемингуей има посветена отделна секция на регионалните вина, също така приятна селекция от български вина и отделно от чуждестранни вина, на който все пак си държи да пие нещо френско или новозеландско. И черешката на тортата – предлагат и десертни вина! Единствено пропуснахме да попитаме какъв е изборът от вина на чаша, защото точно тази вечер не пихме вино. Но пък има добър избор и от вина в малки бутилки от всички цветове.
И друг страхотен бонус – можете да си купите бутилка вино от селекцията на ресторанта за вкъщи, на цена около пазарната.
Къде се намира ресторант Хемингуей?
Къде се намира ресторант Хемингуей няма да обясняваме подробно. Има го в Гугъл и най-вероятно във всеки пътеводител. Който и да питате от Пловдив, ще ви каже. Ако просто се разхождате из центъра, ще го видите. Важното е да знаете, че е място, където си струва човек да отиде. Ако сте достатъчно мотивирани, вярвам, че ще го намерите.
Вкусът на Пловдив
За нас това е първият въпрос при всяко пътуване, независимо къде отиваме. Определено държим да изследваме местата с традиционна кухня, но и най-обичаните места от местните. В град като Пловдив, където е пълно с туристи (и съответно заведения), може да е предизвикателство да откриете най-хубавите места. А ние сме събрали любопитни и любими ресторанти в статията ни: „Кулинарна разходка в Пловдив“, където може да откриете нашите препоръки за „вкусa на Пловдив“.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.