Париж не е лесен за хора с деца, които дори не са се сетили да запазят ден в Дисниленд, а бяхме им предвидили културна и кулинарна програма. Но и нашите деца не се оплакват от това – свикнали са ни. Обичаме да се опитваме да им отворим очите широко, макар и с променлив успех. И така, този Париж ще го наречем „културен“ – запознаваме ги с френската култура, Дисниленд друг път.
Първия ден ядохме френски класики, превърнали се в клишета, и може да се каже, че всеки си намери нещо любимо. Но събота вечер решихме да е знакова – запомняща се. Трябва да започнем оттам, че нашите деца (Ани на 10 и Ади на 7) имат доста широк спектър от неща, които ядат, и са готови да експериментират (невинаги).
И така, решаваме, че ще си направим този експеримент с ресторант 1 звезда Мишлен. Мими много се постара да открие невъзможното: място, което хем да предизвика нас с гурме меню, хем да не накара децата да се чувстват като в музей, хем да е… уютно.
След дълго проучване тя го намери. Името веднага ни грабна: Qui Plume la Lune. Позволихме си да го преведем като „Кой окраде луната“. Това е игра на думи, тъй като на френски глаголът plumer означава както „скубя“, така и „обирам“ или „ошушквам“. Името е препратка към филма от 1999 г., в който баща се опитва да отгледа дъщерите си в един измислен, защитен балон, опитвайки се да „открадне“ малко щастие от съдбата или да извърши невъзможното. Това не е просто ресторант, а точно такова поетично и много лично гурме преживяване, скрито в 11-ти арондисман (50 rue Amelot).
Шеф Джаки Рибо (Jacky Ribault)
Това, което ни привлече, беше историята. Това е „sincere et personnel“ (искрен и личен) ресторант, „първото дете“ на шеф Джаки Рибо (Jacky Ribault). Той го отваря преди повече от 10 години, плувайки срещу течението и въпреки всички съвети да избере „по-престижния“ 7-ми или 8-ми арондисман.
Това, което прави ресторанта специален, е неговата философия. Тук няма à la carte меню. Има само „слепи“ дегустационни менюта (menu dégustation à l’aveugle), започващи от достъпно 3-степенно меню за 70€. Това е вечеря, базирана на пълно доверие. Ти не избираш нищо; просто се оставяш в ръцете на готвача, който се ръководи изцяло от сезонността и най-добрите продукти, които е намерил на пазара същия ден.
Тази философия на Рибо се предава и сега, когато той е поверил кухнята на своя дългогодишен заместник (и нов главен готвач от октомври 2024 г.) – Лоренцо де Джироламо (Lorenzo de Girolamo).
Уютният ресторант, който приема деца
Бяхме подготвени за импровизации. След скорошен редизайн по случай 10-годишнината, мястото е описано като „топъл и уютен пашкул“ (un cocon chaud et douillet). И това е точното определение. Толкова далеч от студените, плашещи, почти стерилни ресторанти със звезди, където се страхуваш да говориш по-високо. Тук, в Qui Plume la Lune, атмосферата е интимна, с меко осветление, естествени материали и усещане за спокойствие.
Но това, което реши всичко, беше откритието на Мими: този ресторант с 1 звезда Мишлен предлагаше нещо рядко, което беше и решаващо за нас – специално „Menu enfant“ (35€ за деца под 10). Това не беше обичайното „пържени картофки с пилешки хапки“, а по-кратко, по-евтино и най-важното – адаптирано меню с ястия от менюто на възрастните. Те активно канеха деца. Това беше нашият „билет“ за гурме вечеря.
Семейна идилия и знаковото яйце
И така, от втори арондисман тръгваме пеш към 11-ти. Звучи далечно едно от друго, ама са почти допряни. Разхождаме се, попиваме френската вечер. Ани (на 10) ни е сърдита (както се случва в тази възраст), Ади (на 7) го играе послушното дете и така в тази прекрасна семейна хармония влизаме в „Кой окраде луната“.
Веднага трябва да ви кажа, не очаквайте нищо детско тук. Децата са наравно с възрастните, просто имат меню, което е малко по-услужливо за деца. Но като цяло то покрива голяма част от менюто на възрастните и трябва да отбележим, че други деца нямаше.
А ние, родителите, вече имахме отчаяна нужда от чаша… две… или пет хубаво вино.
За да можем да съчетаем темпото с децата, избрахме 5-степенното меню „Angèle“ (110€). За ресторант с 1 звезда Мишлен в Париж, цените са повече от балансирани.
И тогава преживяването започна. „Сляпото“ меню означава, че всяко ястие е изненада. Първо дойде прочутият им amuse-bouche с яйце. Яйцата бяха за всички на масата – всеки от нас, включително децата, получи перфектно рохко яйце, сервирано в черупката си. Вътре се криеше лек пушен крем от гъби и пастет, който дори децата обожаваха, макар гъбите да са с противоречива репутация у дома. Беше малка експлозия от вкусове и перфектен ледоразбивач.
Менюто на децата беше също толкова сериозно. След яйцето, те получиха още няколко малки хапки amuse-bouche – малко елзаско хлебче „Mauricette“, сервирано със страхотно масло с конфи от лимон и билки (beurre aux citrons confits et aux herbes), листо от „стридена билка“ (oyster leaf) – невероятно растение (Mertensia maritima), растящо по студените северни крайбрежия на Шотландия и Скандинавия, чиито листа имат чист и силен вкус на стрида – и малка тарталетка.
Докато децата прескочиха този етап, при нас, възрастните, пристигна първото официално предястие – тяхната версия на класическото френско „poireau vinaigrette“ (праз с винегрет). Беше красиво ястие от обгорен праз (Poireaux brûlés), поднесен с ярък цитрусов винегрет, тънки резени лилава ряпа и хрупкава черна бисквита (tuile) за текстура. С него дойде и виното.
Изборът на сомелиера беше „Les Vendanges“ Sauvignon 2024 от François Chidaine (Франсоа Шиден).
Това е представител на класическия Совиньон Блан от Турен (Долината на Лоара), но от един от майсторите на биодинамичното винопроизводство. Резултатът беше вино, което не беше типичният експлозивен совиньон, а елегантен, сдържан и минерален. Имаше аромат на зелена ябълка и мокър камък, с жива киселинност, която перфектно се комбинираше със земните нотки на праза. Изключително свежо.
Следващото ястие вдигна летвата още повече. Мидите Сен Жак (Coquilles Saint-Jacques) са истински деликатес във Франция. Те са изключително ценени не само заради неповторимия си сладък и нежен вкус, но и защото уловът им е строго регулиран (основно от октомври до май) и често се събират ръчно от гмуркачи, което гарантира свежестта им, но и определя цената им.
Нашите бяха приготвени до абсолютно съвършенство – само леко запечатани, запазвайки полупрозрачен, „седефен“ център (cuisson nacrée). Сервирани бяха върху богато ризото от черен ориз и заобиколени от лека, въздушна пяна от кокос, която балансираше земния вкус на ориза.
За да се съчетае с този морски дар, сомелиерът ни представи второ вино – Domaine Bretaudeau „Gabbro“ Muscadet 2023.
Производителят, Jérôme Bretaudeau, е смятан за един от водещите „артизан“ майстори в региона. Името на виното, „Gabbro“, идва директно от тъмната вулканична почва на лозето „Clos des Bouquinardières“. Това, в комбинация с биодинамичните методи и отлежаването върху утайките (Sur Lie), създава вино с пронизваща, остра минералност и соленост, които буквално „прегръщат“ сладостта на мидите, вместо да я доминират с плод.
И за да не си мислите, че децата стоят и чакат да се нахраним, гледайки гладно, кухнята се беше погрижила перфектно за тайминга. Точно тук, докато ние бяхме на второто си предястие, при тях пристигнаха основните. За Ани (на 10) това беше телешкото (което по-късно дойде и за нас). Тъй като тя не е фен на гъби, помолихме да е без тях, и от кухнята бяха изключително отзивчиви – веднага го приготвиха с друга гарнитура. Ади (на 7) получи риба, отново изключително деликатна и вкусна.
Тъй като те ядат с една степен по-бавно от нас, вечерята тръгна с идеален ритъм. Дори Ани спря да мрънка за момент. След като приключиха с основните, те си бяха взели книги и почетоха спокойно половин час. Това даде на нас, родителите, безценното време да се насладим на следващите ястия от нашето меню.
Докато децата четяха доволно, нашата вечеря продължи със следващото ястие – леко запечатана риба тон (thon mi-cuit), придружена от отделна, богата композиция с царевица.
С тази комбинация дойде и третото вино, което беше истинска находка: „Un Sang Blanc“ 2024 от Domaine Le Sang des Cailloux („Кръвта на камъните“). Това е култов, биодинамичен производител от Vacqueyras (Южна Рона), прочут почти изцяло с червените си вина. Това рядко „Бяла кръв“ (Un Sang Blanc) е бленд от 6 сорта (включително Viognier, Roussanne и Marsanne), отгледани върху класическия за Châteauneuf-du-Pape тероар от валчести камъни (galets roulés).
Резултатът беше плътно, богато и комплексно бяло вино, с почти маслена текстура и аромати на зряла праскова, кайсия и диви билки (garrigue). То беше достатъчно мощно и структурирано, за да бъде перфектният мост както към богатия вкус на рибата тон, така и към сладостта на царевицата.
След тази комбинация, за нас пристигна и основното – телешкото, което съвпадна с това на Ани. И то беше просто невероятно вкусно, ама супер мега добро. Сервирано беше с перфектно приготвени гъби (вероятно пачи крак/chanterelles) – класическа и много вкусна комбинация.
За това класическо ястие, сомелиерът ни предложи и класическо бургундско вино: Mercurey 1er Cru „Les Velley“ от Domaine Paul & Marie Jacqueson.
Това е еталон за качество от Côte Chalonnaise, 100% Пино Ноар от Premier Cru лозе. Вината на Jacqueson са известни със своята структура и потенциал за отлежаване, развивайки сложни аромати на земя, дивеч и гъби. Точно тези земни нотки в отлежалия Пино Ноар направиха съчетанието с телешкото и гъбите пачи крак абсолютно перфектно.
За финал дойдоха десертите – цели два, които имаха толкова много съставки, че не мога да ги изброя тук. Децата също получиха от тях и се заформи едно щастливо ядене на сладки неща (и пиене на прекрасно вино от възрастните).
Виното към тях беше „Ballade en Straminer“ от Domaine de Bachellery. Това беше изненада – 100% Гевюрцтраминер от Южна Франция (IGP Pays d’Oc), направен от презряло грозде (vendanges en surmaturation). Беше интересна комбинация, но като цяло ние бихме избрали по-сладко вино, тъй като това малко се позагуби из множеството вкусове на десертите.
Финалът и нашата оценка
За накрая трябва да оценим ресторанта като изключително добър, малък и изискан, който не е евтин, но пък си заслужава да бъде посетен от ценители на добрата кухня. Общата сметка за трима възрастни и две деца излезе около 550 евро. Преживяването беше точно това, което търсехме: най-комфортната ни гурме вечеря.
Ресторантът фигурира в гидовете отдавна – има 1 звезда Мишлен, присъства в 50 Best Discovery и Gault & Millau. Рейтингите му навсякъде са високи и със сигурност си ги заслужава.
Определено доказахме, че „висшата кухня“ и „семейната вечеря“ (дори с мрънкащ тийнейджър) не са взаимно изключващи се понятия.
Информация за Qui Plume la Lune
- Адрес: 50 rue Amelot, 75011 Paris, France (11-ти арондисман)
- Метро: Saint-Sébastien – Froissart (Линия 8) или Chemin Vert (Линия 8)
- Ранг: 1 звезда Мишлен
- Меню: Само „слепи“ дегустационни менюта.
- Цени (към момента на нашето посещение): Меню „Angèle“ (5 степени) – 110€; „Menu enfant“ (за деца под 10) – 35€.
Резервации: Силно препоръчителни.