Защо да харесваме ретро автомобили? Защото всеки автомобил носи със себе си история. И дори тези, които са карани само няколко километра, имат история защо са карани толкова. Автомобилите са нещото, което най-често в днешно време ни помага да пътуваме, а оттам и да преживяваме приключения, емоции и да опознаваме света около нас. А колко ли повече емоции е носело пътуването с автомобил преди 40-50-100 години? Днес се впускаме в едно приключение из историята с ретро автомобили от цял свят в Музея за ретро автомобили Златен Рожен в село Капатово, до Винарска изба Златен Рожен.
Тази статия може да си я заредите като пътеводител в музея, или поне докато тези модели автомобили са там. Защото идеята на музея е да предоставя място на различни колекционери да си изложат автомобилите.
Началото: Ford Model T
Знаете ли, че между 1908 и 1927 г. са произведени над 15 милиона автомобила от легендарния модел Ford Model T? Модел Т е първият в света масово достъпен автомобил, който променя не само живота на американците от средната класа по онова време, но и изобщо представите за придвижване и пътуване. Най-отличителното за тази кола е, че е достъпна – един работник в заводите на Ford е можел да си я купи с 4 месечни заплати.
В музея за ретро автомобили в село Капатово ни гледа един модел Т от 1912 г. Мощността му е 22 к.с. и развива до 68 км/ч. Идва от личната колекция на собственика на музея и колекционер на ретро автомобили Теодор Осиковски. И този над 110-годишен автомобил е в движение, както и всички останали автомобили в музея. Няма да ви позволят да се качите в него, но зарадваха децата да пробват клаксона му. Клаксонът е въздушен и нашите деца не успяха да се справят с него.
Откъде да започнем?
Влизаме в музея за ретро автомобили и буквално се чудим откъде да започнем с изследването на десетките коли, които ни отвеждат в най-различни времена. Форд Модел Т, с който започнахме, е в началото на редицата с исторически американски автомобили, повечето от които единствени екземпляри в България. В другия край са подредени внушителни автомобили, използвани от българските лидери през тоталитарния режим.
В средните две редици картината е извънредно шарена. Посрещат ни миниатюрни колички от времената, в които не е имало особени стандарти за превозните средства и производителите са проявявали извънредна креативност. Между тях има и флагман модели от 70-те и 80-те години на световни лидери като Мерцедес и BMW. Малка спортна кола, произведена в България – Булгаралпин, също е там – за нас доста любопитен автомобил, за родителите ни – не чак толкова, защото е имало времена, в които редовно са виждали подобни по улиците.
Има и коли, които почти не са карани. Пример е червено Ferrari 348 от 1991 г., което е само на няколко хиляди километра. И е единствената кола в колекцията, която не е в движение, по-надолу ще обясним защо. И в дъното на залата има цяла стена с мотоциклети. Толкова шарена, колкото шарени са били идеите на различните изобретатели и механици от цял свят във времената, в които не е имало стандарти и креативността е била на почит.
И за да не се объркаме съвсем, ще започнем отнякъде, за да разкажем за най-любопитните коли в колекцията.
Mercedes-Benz 220D
Срещу Ford Model T, с който започнахме, е един автомобил, който е в основата на цялата страст на Теодор Осиковски към ретро колите и без него едва ли този музей щеше да съществува. Това е Mercedes-Benz 220D. Моделът е от 1969 г. и любопитното за него е, че е произведен в същия ден и година като собственика си. По онова време това е средният модел седан на Mercedes, позициониран под S-класата.
Cadillac Series 314 от 1926 г. – вечният автомобил
И докато всички красиви автомобили в музея са по един или друг начин реставрирани, има един, който е запазен в първоначалния си вид. Можем да го наречем буквално вечен, защото е произведен в далечната 1926 г. и още си е в движение. За разлика от Форд Модел Т, това е бил далеч по-скъп и висококласен автомобил, което се забелязва и до днес.
Кадилак като на Елвис
В редицата с американски автомобили се забелязва, че размерите им са значително по-големи от тези на европейските. Това е напълно обяснимо, когато си говорим за икономиката и автомобилите в годините след войната. Докато Европа се опитва да си стъпи на краката, отвъд океана индустрията процъфтява. И сега стоим до още един огромен автомобил с дължина над 6 метра – Cadillac Fleetwood 75 Limousine, произведен през 1958 г.
Автоматични скорости, електрически седалки, климатик и умопомрачителен лукс. Служители в музея разказаха, че паркирането му наистина е голямо предизвикателство и като всички останали автомобили, е влязъл в музея на собствен ход. Знае се, че Елвис Пресли е имал същия модел автомобил, но произведен малко по-късно, розов на цвят и инкрустиран със злато и диаманти.
Искаме да ви разкажем за всяка кола поотделно, но статията ще трябва да се превърне в книга. А и трябва да имате стимул да посетите музея и да чуете историите на колите сами. А след това да поседнете за дегустация и почивка във винарна Златен Рожен, която е само на метри от музея. Затова продължаваме с разкази за още няколко коли и повечко снимки.
ЗИС 110 и 110Б
Прескачаме към редичката с паркирани автомобили от някогашния флот на НСО, возили социалистическите лидери на българската държава. Ето ги два ЗИС-а, произведени през 1951 и 1952 г. и използвани от 50-те до 70-те години. Това е първата следвоенна кола, произведена в СССР. Производството приключва през 1958 г., като са произведени общо 2089 автомобила. Изнася се за всички страни от бившия „Съвет за икономическа взаимопомощ“.
Дар от Чаушеску: Aro 304
Този автомобил е подарък от Николае Чаушеску на Тодор Живков за лов през 80-те години и е с подсилен под. Историята е, че Чаушеску идвал на гости на Тодор Живков, за да ходят на лов, и го питал с каква кола ще ходят. Явно не получил задоволителен отговор и пристигнал с тази, подарък.
Извън политическата история, обаче, самата кола като автомобил, обаче, също е уникален модел. От модел 304 са произведени едва 6 екземпляра между 1977 и 1988 г. От тях 3 са подарени – една на Тодор Живков, една на Ерих Хонекер и една на китайския лидер на партията по това време. По-късно са произведени още 4 автомобила от модела с известни подобрения, познати като модел 306. От всички тези коли днес са оцелели едва 3, едната от които можете да видите в Музея за ретро автомобили Златен Рожен в село Капатово. Този и горните два модела са предоставени на музея от НСО.
Ferrari 348 tb от 1991 г.
Още един автомобил, собственост на НСО, но пък неизползван от службите, е това Ферари от 1991 г. То е ново в буквалния смисъл – изминало е едва 8000 км. Историята му е, че е било конфискувано от българските власти през 1993 г. и е било поставено в държавен склад на съхранение. Извадено е едва през 2023 г., почистено и предоставено на музея.
Това е и единствената кола в експозицията, която не е в движение, тъй като няма регистрация и няма право да се движи по пътищата. Това е последният V8 модел, разработен под ръководството на Енцо Ферари преди смъртта му, пуснат в производство посмъртно.
Най-красивата кола на света – Jaguar E-Type
Като си говорим за Ферари, самият Енцо Ферари нарича Jaguar E-Type “най-красивата кола на света”. Освен всичко останало, това е и един от най-бързите модели за времето си и достига скорост от 240 км. в час. Представен е на 15 март 1961 г. на автомобилното изложение в Женева. Първоначално е разработен като състезателна кола, но производителят решава да я пусне в производство като шосеен автомобил. Собственици на този легендарен модел са били Стив Маккуин, Бриджит Бърдо, Франк Синатра, Джордж Харисън, Мик Джагър и др. Над 90 % от тези автомобили са продадени в САЩ.
Малките коли с големи истории
В музея изложените автомобили са десетки, а до мотоциклетите изобщо не сме стигнали. Осезаемо е разнообразието на редки модели на световни лидери като Merzedes Benz и BMW. Но не по-малко впечатление правят и мънички автомобили, чиито истории обаче са също толкова внушителни.
Произведено в България
За хора на нашите години (разбирайте под и около 40 г.) автомобили с вида Bulgaralpine от 1968 г. не са нещо, което сме виждали по улиците. Затова и с интерес слушаме за тази малка, но любопитна количка със спортен вид. Тя е произведена от българската компания “Булет”, която преди това си партнира с Renault и сглобява Bulgarrenault. Партньорството с Alpine е на подобен принцип. лед сглобяването на първите няколко Bulgaralpine автомобила в края на 1967 г. автомобилът става хит в Европа и САЩ и дори два автомобила участват в рали Монте Карло през 1968 г. Но производството е спряно през 1969 г. ,като не е ясно колко точно коли от този модел са излезли от завода – предполага се, че между 60 и 120.
Steyr 50
Модел Steyr 50 e мини автомобил, произведен в далечната 1937 година Австрия и един от първите автомобили с дизайн, в който гумите и калниците са поставени вътре в купето, а не извън него.
Messerschmitt KR-200
Прилича повече на пилотска кабина на мини самолет, отколкото на автомобил. Представлява триколка с отваряща се нагоре врата, произвеждана във фабриката на германския производител на самолети Messerschmitt от 1955 до 1964 г. В следвоенните години търсенето на подобни икономични автомобили в Германия е голямо, но с подема на икономиката намалява и производството им спира.
Isetta
Това е друг екзотично изглеждащ днес автомобил, но доста популярен за времето си. Първоначалният Isetta е създаден в Италия, след което лицензът е продаден в още няколко страни – Аржентина, Испания, Белгия, Франция, Бразилия, Германия и Великобритания. През 1955 г. моделът BMW Isetta става първата в света кола масово производство, която постига разход от 3 л/100 км и е бестселър. И макар да не е рядък модел, е любопитна част от световната автомобилна история.
Ако се чудите какво е усещането в този микро автомобил, можете дори да се качите в него. И ние го пробвахме и на децата определено им пасна повече.
Да се върнем на Ford Model T
Ако се зачетете в историята на тази кола, ще научите, че е била много повече от това, за което днес използваме автомобилите.
Модел Т е произвеждан във времена, в които настилките по улиците са били рядкост, затова е бил проходим при всякакви условия. Служел едновременно за средство за придвижване и машина за извършване на разнообразна по характер работа, основно селскостопанска. На него са били закачани вършачки, рало, разни други селскостопански машини. Има вариации на модела като пощенски автомобил, пожарна кола и дори брониран автомобил.
С цел увеличаване на продажбите, стратегията на компанията е да разкрие локални търговски офиси буквално във всеки град в САЩ. Създават се и автомобилни клубове, които да помагат на хората да пътуват повече. Имаме много поводи да се поклоним пред Хенри Форд и визионери като него, които са възприемали автомобила не само като средство за придвижване, а като съществена част от съвременния начин на живот.
Музеят, който живее в настоящето
Музеят на ретро автомобилите Златен Рожен е изключително жива и динамична структура. Целта му не е да излага експонати, отгдавна излезли от употреба, а напротив – да подкрепя ентусиазма и поддържа живи легендарни коли, които заслужават да бъдат показани.
Така около половината от експонатите са собственост на Теодор Осиковски, а останалите – предоставени за изложбата от техните собственици, между които, както разбрахме, и самата българска държава. Идеята е всеки ентусиаст и колекционер на ретро автомобили да може да остави на отговорно съхранение и поддръжка притежанията си, и в същото време повече хора да могат да се запознаят с тях. Така че експозицията е доста динамична, а голяма част от колите често се изкарват за участие в дефилета, конкурси и разнообразни по вид събития с ретро автомобили.
„Златен Рожен“
И за финал или не само, ще ви посъветваме да не забравяте, че музеят е точно до сградата на винарната „Златен Рожен“. Там задължително се отбийте да направите дегустация на вината им. Ние имаме много любими от техните вина и винаги ги препоръчваме като дестинация.
Още едно доказателство, че музеят гледа към бъдещето, а не към миналото: непосредствено до музея и винарната има и зарядни станции на електрически автомобили. Така че оставете си електрическата кола да се зарежда спокойно, обиколете музея, после направете бърза дегустация във винарната (шофьорът само дегустира, подчертаваме!) и ни споделете как е минало. Има комбинирани билети за музей + дегустация.
„Златен Рожен“ – хотелът, пък е в село Рожен, няколко километра след Мелник съвсем близо до Роженския манастир. Там въздухът е прекрасен, ако решите да направите една тиха и приятна нощувка след обиколките в региона.
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.