Rimessa Roscioli – най-добрият винен бар в Рим и пътуване из легендарните италиански вина

289

Estimated reading time: 26 minutes

Емоционалните връзки с много възходи и падения са винаги тези, които оставят най-трайна следа и ни карат да разказваме, да пишем, да показваме. Може би си спомняте принудителната ни карантина в Малта, която накрая се оказа важно за живота ни събитие и време, от което имахме нужда. Така и отношенията ни с винения/гурме бар Rimessa Roscioli в Рим преминаха през много емоции – ентусиазъм, очакване, разочарование, яд. Докато накрая завършат дори по-красиво и щастливо от първоначалните ни очаквания за дегустация на италиански вина. И днес ще ви разкажем за това страхотно място в Рим и чудесните хора в него, които може би ще ни запомнят като тези, които ги въвлякоха в скандал в Инстаграм, но пък ние ще ги запомним като хора, които наистина ги е грижа за това, което правят и им благодарим за начина, по който разрешиха неочакваните проблеми в отношенията ни.

Малко предистория

Rimessa Roscioli е едновременно винен бар, гурме ресторант, дегустационна зала. Част е от популярната в Рим семейна верига заведения под бранда Roscioli, която включва още един ресторант, пекарна, сладкарница. Rimessa всъщност означава склад или гараж. И определено е място, където можете да се загубите в избора от интересни вина от цял свят.

Фамилията Roscioli започва своя бизнес от Antico Forno Roscioli, като след това отваря и бакалия в близост известна сега като Ristorante Salumeria Roscioli, препоръчана е в гида Мишлен като ресторант, но все още може да си пазарувате тук и като в бакалия. Ако искате да седнете в ресторанта трябва да направите резервация поне месец по-рано.

Докато организирахме пътуването си до Рим, дни наред си търсехме подобно място – с акцент към виното, но и с впечатляваща храна. Обожаваме дегустационни вечери и създадени от професионалист комбинации от вино и храна. Нещо все не откривахме, но накрая се обърнахме към „тежката артилерия“ или иначе казано, консиержа, който ни е включен като услуга към кредитните карти. (Всеки път се сещаме в последния момент за него и всеки път съжаляваме, че не сме се обадили още в началото). И така, предложиха ни Rimessa Roscioli и ние моментално се съгласихме. Разгледахме набързо сайта им и директно избрахме дегустацията Taste the Legends. Тя включва разходка по „конспекта“ на големите италиански вина, общо 18 на брой, придружена със специално подбрано дегустационно меню.

И когато ресторантът е затворен

Звучи абсурдно и не ни се вярваше до последния момент, но в уречения ден и час, когато пристигнахме пред ресторанта, се оказа затворен. Не можехме да повярваме, че никой не ни се е обадил. В този момент опитите да се свържем с телефоните за контакт бяха неуспешни. За съжаление и от консиержа не постигнаха по-голям успех и вечерта ни почти бе помрачена, докато не попаднахме на друго много желано от нас място, за което разказваме в другата ни статия за храната в Рим.

Ако сте ни следили социалните мрежи по това време, вероятно сте забелязали, че в разочарованието си си позволихме да споделим за случката. И ден по-късно се оказа, че точно това споделяне някак е стигнало до хората от ресторанта, който в това време бил затворен заради случай на Ковид. Те самите бяха в ужас и страшно притеснени, защото са направили опити да се свържат с всички резервирали за затворените дни и някак не бяха стигнали до нас. След размяна на любезни имейли и съдействие от страна на консиержа, най-после разплетохме случката. Проблемът се оказа в неволна дребна грешка у тях, която бързо им простихме, след като ни казаха, че в последния ден преди заминаването ни ще работят. Моментално се съгласихме и ето ни, в Rimessa Roscioli, на симпатична масичка близо до голяма група французи, дошли и те на винена вечер. И се впуснахме в света на големите италиански вина.

Шампанско и Франчакорта

Почти всеки уважаващ себе си ресторант и бар в Рим ще ви предложи да започнете вечерта с Франчакорта (Franciacorta). Би било крайно невъзпитано да наречем Франчакорта „италианското шампанско“, но истината е, че двете вина имат доста общо помежду си.

Терминът Franciacorta DOCG обозначава естествено пенливо вино, направено по класически метод и от грозде, отгледано в няколко определени хълма в района на селцето Франчакорта в северна Италия. Класификацията Franciacorta DOCG съществува от 1995 г. и се отнася единствено за пенливите вина от региона. Дотогава, от 1967 г., вината от региона се обозначават с класификацията DOC (деноминация за контролиран произход). DOCG е най-високата степен, обозначаваща контролиран и гарантиран произход. За да не се бъркат двете, от 2008 г. тихите вина от DOC Франчакорта се обозначават като Curtefranca.

От 2003 г. насам вината Франчакорта нямат ангажимент да поставят и указанието DOCG на етикетите си. На подобна привилегия се радват и вината с етикет „Шампанско“. Франчакорта може да се прави само и единствено по класически метод (същият като на шампанското). Разрешените сортове са шардоне, пино ноар и пино блан. Розето трябва да съдържа минимум 15 % пино ноар и може да се прави чрез смесване на бяло и червено вино. Етикирането на остатъчните захари става по същия регламент като в Шампан.

Намираме идеята да ни представят Шампанско и Франчакорта заедно за много интересна и вълнуваща. По-късно ще открием, че цялата дегустация преминава в този тон и сме очаровани да опитваме едновременно различните легендарни вина на масата. Тук нашата Франчакорта е от 100% шардоне, а шампанското е комбинация от шардоне и пино ноар. И макар да имат много общо в технологията, разликите са забележителни. Виното Франчакорта е нежно, цитрусово, с леко тяло и миниатюрни гъделичкащи балончета. Шампанското пък се изявява с благородната си заобленост, аромати и вкусове на карамел и малко по-големи балончета.

Сервират ни ги с три сирена и риба. Първото е пушена скумрия с рикота – с деликатна топяща се текстура. Моцарелата с пушен тон е с по-силен вкус и омекотява шампанското. Буратата е с аншоа и зеле и многократно опитваме трите ястия с двете вина, в търсене на перфектната комбинация.

Опитахме: Franciacorta Brut Solo Uva DOCG (около 20евро бутилката), винарната е Solo Uva, Ломбардия, на изток от Бергамо и Милано. Solo Uva означава „само грозде“. Докато в правенето на пенливо вино в Шампан в част от стъпките на класическия метод се добавя и захар, във Франчакорта на Solo Uva заменят тръстиковата захар със замразена гроздова мъст, която използват вместо захар за вторичната ферментация.

InSumma и едно съвременно италианско вино с хилядолетна история

Дегустацията ни в Rimessa Roscioli се води единствено и изцяло от основателя на мястото Алесандро Пепе. Той заразява с ентусиазма си за вино и страстта си към напитката. Пламъкът в очите му е още по-особен, когато говори за виното InSumma. Това е тяхното собствено ексклузивно вино, което е много повече от просто винен проект.

Историята е много дълга. Накратко, виното се прави от редкия бял сорт Catalanesca, който вероятно е пренесен от Испания по време на испанското владение. Но няма много сигурни данни. Идва от региона на Неапол, от по-малко изследваната страна на вулкана Везувий. Именно там през 1930 г. местен фермер, докато копае земята, за да засади лози, попада на камък под почвата. Какво има отдолу се разкрива едва през 90-те години. И се оказва, че има гигантска вила на 7 етажа по подобие на тези в Помпей, вероятно погребана при изригването на Везувий през 472 г. Не е съвсем потвърдено, но се смята, че това е последната вила на император Август, в която той е починал. Вътре в имението има цяла винарна с десетки зали с амфори, заровени в земята, способна да произвежда по 100 000 бутилки на година.

Там, върху вулканичните почви, днес работи винарската изба Cantina Olivella. И по време на една дегустация на техни вина преди няколко години, Алесандро дава идеята да се купи амфора и да се правят вина в нея. Решава да сподели риска със собственика на винарната като финансира амфората, а резултатът е това вино. Заоблено и деликатно тяло, с аромати на лимон и бели плодове и изразена минералност. Изцяло биодинамично грозде и натурална технология, без филтрация и сулфити. Вино от земята, която прозира през него.

Дълго време обсъждаме виното, винарната, историята. Обещаваме си да я посетим следващия път, стига да можем.

Албана ди Романя (CODRONCHIO ROMAGNA SECCO, Fattoria Monticino Rosso)

Албана е много стар бял сорт грозде, а информацията за произхода му се преплита с легенди още от римско време. За сорта, отглеждан в регион Емилия-Романя, се говори и в писмени източници от 13-ти век. Според генетични изследвания, вероятно има някаква родствена връзка с друг италиански сорт  – Гарганега, отглеждан в северна Италия, но не е съвсем ясно каква. Но пък е един от много старите сортове по тези земи. Още от 1967 г. виното, произвеждано в региона от този сорт, е със защитено указание за произход (DOC), а от 1987 г. попада в по-висшата класификация DOCG – деноминация за контролиран и гарантиран произход.

И така, пред нас е бутилка CODRONCHIO ROMAGNA SECCO от винарната Fattoria Monticino Rosso, семейна винарна, основана през 1965 г. и управлявана и до днес от семейство Дзеоли. Гроздето е от късна беритба, едва когато започне благородно гниене. Винифицирано в инокс и отлежало върху фините утайки във френски барици, а след това и в бутилка.

А ароматите са на кайсии, праскови, малко петрол. С изразена минералност от почвата и любопитен микс от усещания във вкуса. Много е трудно да ви предадем усещането си точно към онзи момент, но пък е едно от наистина любопитните традиционни вина на Италия.

Тиморасо от Пиемонт (La Colombera – Derthona Timorasso)

Тиморасо е друг италиански бял сорт, отглеждан от Средновековието предимно в Пиемонт, северозападна Италия. В миналото от него се правели предимно ароматни бели вина и най-вече грапа (нещо като тяхната ракия). След Втората световна война сортът почти изчезнал, но в края на 90-те местните лозари започнали да го възраждат и днес вината от Тиморасо са по-достъпни.

Нашата бутилка пристига от винарна La Colombera – семейна винарна, посветила се именно на стария местен сорт. А в чашата има аромати на праскови, мед и отчетливи минерални нотки. La Colombera е може би най-предпочитаната винарна за вино от Тиморасо.

Харесваме виното, защото освен моментна наслада ни дава и куп неща, за които да си мислим и говорим. Сортът грозде тиморасо и вината от него са в Colli Tortonesi DOC, и тук и в цял Пиемонт най-разпространения сорт е бербера, но в случая се радваме, че попадаме на възстановен стар сорт грозде, който да ни донесе допълнително любопитни емоции. La Colombera се намира някъде на изток от Алесандрия.

Вино с компания

Винаги сме казвали, че за нас виното без храна не е достатъчно удовлетворяващо. И винаги се стараем дегустациите, особено на такива специални италиански вина, да са придружени със специално подбрана храна. Цялата тази италианска дегустация, впрочем, бе организирана по доста любопитен начин. Вината идваха не едно след друго, а на групички по 2 или 3. И така, след пенливите, ни сервираха заедно последните три, за които ви разказахме дотук. Комбинациите към тях бяха две. Едната с морски дарове и миди Сен-Жак.

А другата с кростини с аншоа и три вида масло – сладко, с водорасли и с ферментирал лимон, последното специалитет на готвача. И така, с 3 чаши и 3 подносчета с храна, опитваме едно след друго, едно с друго, после разбъркано и така, докато предизвикаме сетивата си максимално. А следват още поне 10 италиански вина, и то наистина легендарни.

Из дебрите на Тоскана и световноизвестните италиански вина

И така, след загрявката с белите вина, се впускаме в дебрите на Тоскана. Алесандро ни показва, че заради едно от тези вина той всъщност започва да пие вино и да се интересува от вино. Ще ви кажем и за него, но първо да разкажем за двете вина, които пристигат заедно с крехкия говежди тартар с горчица, който ни сервират.

Брунело ди Монталчино (Brunello di Montalcino – Azienda Poggiarellino 2014)

Брунело ди Монталчино е едно от четирите вина, които първи получават най-високата апелация за качество – DOCG през 1980 г. Под този етикет имат право да се продават вина, произведени от 100 % Санджовезе, отгледано в региона на градчето Монталчино в Тоскана. Обичайната технология за направа на виното включва дълга мацерация и дълго отлежаване в дъб след ферментацията. Според последните изисквания, виното трябва да отлежи минимум 2 години в дъб и 4 месеца в бутилка, преди да бъде пуснато на пазара. Традиционно Брунело отлежава в големи бъчви от славонски дъб, но някои производители използват и френски барици.

В наши дни това е едно от най-скъпите италиански вина, а легендите за него ни връщат назад поне до 14 век. Още тогава прекрасните местни червени вина от региона на Монталчино, който е най-сухият и горещ в Тоскана, били високо оценявани.

Сега обратно към нашата бутилка, която идва от семейната ферма Poggiarellino, където се отглеждат още маслини и пшеница. В чашата усещаме традиционните аромати на боровинки и къпини, но и аромата на селото, на глината, на земята, от която идва  гроздето. Виното е плодово, но комплексно и благородно. А фермата, от която идва, е построена на мястото на средновековен замък и вила от 19 век, а днес посреща гости в стопанските постройки, където някога са живели работниците.

Вино Нобиле ди Монтепулчано (CONTUCCI – Vino Nobile di Montepulciano, 2016)

Вино Нобиле ди Монтепулчано е още едно вино, отличено с най-високата апелация за качество DOCG. Както вече сигурно се досещате, огромната му ценност идва от региона на произход, а именно лозята около градчето Монтепулчано. Сведения за качественото вино от този регион има в писмените източници още от 8 век. А името Vino Nobile di Montepulciano е измислено през 1925 г. от Адамо Фанети. В следващите десетилетия винарска изба „Фанети“ прославя виното по цял свят и много местни производители започват да го произвеждат. Според днешните изисквания, виното трябва да е отлежало минимум 2 години, преди да бъде пуснато на пазара, като минимум една година от тях трябва да е в дъб.

Нашата бутилка също идва от един от пионерите на Вино Нобиле, винарска изба CONTUCCI, чиято история също  ни връща десетилетия назад. Семейство Контучи отглежда грозде още от времето на Ренесанса, а в началото на 19 век вече са известни с вината си. Сградите на винарната пък са от 13 век и са обитавани от Папа Юлий III и Фердинандо I Медичи.  

И след три месеца, когато пишем тази статия можем да си припомним съвсем отчетливо емоциите натрупващи се в нас през тази вечер, а един от любимите ни моменти е, когато стигнахме до дегустацията на тези две вина от Тоскана и телешки тартар с горчица, един от най-добрите, които някога някъде сме опитвали.

Един кратък наръчник на тосканските вина може да прочетете на: Тоскана на виното и виното на Тоскана

„Качо е пепе„ – вкусния Рим

„Качо е пепе“ (Cacio e Pepe), едно от емблематичните ястия в Рим – паста с много сирене пекорино и черен пипер. И докато пишем статиите си за Рим, забелязваме, че римляните видимо много обичат черен пипер и той присъства в много от техните традиционни ястия. Но ако сте във Вечния град, една от задължителните пасти, които трябва да опитате, е Качо е пепе.

Алесандро ни сподели, че в Римеса Рошиоли е може би един от най-добрите варианти на паста „Качо и Пепе“ или поне се гордеят изключително много с нея. А и ние можем да потвърдим, че бе божествена. И понеже хич не пишем списъци с какво да опитате и къде в нашите статии, но ако пишехме, това щеше да е едно от най-важните неща в списъка „Трябва да опитаме в Рим!“.

И неизменния спътник на храната в нашите разкази – виното. Две големи червени италиански вина, комбинирани с „качо е пепе“:

Castello dei Rampolla – d’alceo 2016 – Тоскана

Около 120 euro бутилката

Тоскана е много известна с вината си и е нормално да се спрем подробно на този регион. Бутилката от Castello dei Rampolla е пред нас, на етикета ѝ има нарисуван кастело (замък), виното е IGT, защитено указание за произход.

Тоскана е сложна по отношение на класификациите. Принципно, според държавните стандарти, най-престижните деноминации са DOC и DOCG. Те се отнасят, обаче, до вина от местни сортове, отгледани в определени региони и с изисквания за технология и отлежаване. Но има едно друго голямо море от вина, наречено Супер Тоскана. Това са италиански вина от популярни и често международни сортове, а не от типичния за региона санджовезе. Супер Тоскана вината са често са по-скъпи от DOC и DOCG. Накратко, винарна Рампола има вино Супер Тоскана на цена около 80-90 евро. А друго нейно вино с етикет DOCG – Chianti Classico DOCG 2019, се продава около 20 евро. И тук идва още по-обърканото, че топ виното ѝ е от 85% каберне совиньон и 15% пети вердо – “D’ALCEO”. А реколта 2016г., за която ще си говорим сега, е от порядъка на 120 евро за бутилка.

Така пред нас е останала бутилката „d’Alceo“ реколта 2016г. Във винарна Кастело дей Рампола това е най-великото вино и определено е много специално. Алесандро ни сподели, че заради това вино е започнал да се интересува от вино и да се развива в тази сфера. Според нашите дегустационни бележки е имало аромати и вкусове на сладко от черни плодове, череши, плътно и с меки танини. Но това е толкова опростено и недостатъчно описание на това голямо вино, просто трябва да го опитате, ако ви се появи такава възможност.

Tenuta di Trinoro – Palazzi Rosso Toscana 2011

Цената му е около 200евро

Тенута ди Триноро е тосканската винарна на Andrea Franchetti и в лозята ѝ се отглеждат само сортове грозде, типични за Бордо. Флагманът на тази винарна е Palazzi от 100% мерло. От това вино се правят само 1660 бутилки всяка година и ако решите сега да си купите реколта 2019г., ще трябва да оставите около 200 евро в магазина. Но пък виното е с потенциал да отлежава 25+ години. Такива вина ни карат да обиколим Тоскана още утре. А от това ни сипаха по два пъти поради малко объркване, но пък ние не се оплакваме.

И тук каквото и да напишем ще е малко за едно такова голямо вино. Изключително плътно, с копринени танини и усещане за черни плодове. С продължителен послевкус, който се съчетава отлично с пиперливата ни паста. А слънцето от етикета е нещо, което ще разпознаваме цял живот.

San Giovenale – Habemus Red Label Cabernet Franc 2017

Хълмовете на областта Лацио, северно от Рим, омагьосват италианския предприемач Емануеле Панграци, докато е на почивка в района. През 2006 г., заедно с известния енолог Марко Казоланети, основават винарска изба San Giovenale и засаждат лозя в областта Блера. Регионът не е много подходящ за типичните италиански сортове, затова пък решават да заложат на няколко международни. Засаждат лозите изключително гъсто – около 11 000 до 13 000 лози на хектар. Това принуждава лозите да пускат корени много дълбоко в почвата и да полагат огромни усилия, за да родят малко количество грозде. Така всяка лоза ражда само около килограм грозде, но пък от него става изключително вино.

Винарната произвежда само две вина с бранда HABEMUS. Едното е с бял етикет и е от гренаш, сира, каринян и темпранийо. Това на нашата маса е с червения етикет – Habemus Red Label 2017 е от 100 % каберне фран, от лозе с 13 000 лози на хектар. Копринено и нежно, с букет от череши, сини сливи и билкови нотки. Вълнуващо вино, от което годишно се произвеждат около 9800 бутилки.

Valpolicella Classico Superiore DOC 2014 на Giuseppe Quintarelli

Около 80 евро.

Валполичела са вина във Венето. Лозята са на север от Верона и на изток от езерото Гарда. Велполичела Класико Супериоре на Джузепе Кинтарели е един от най-добрите примери за вино от региона. В бутилката са събрани корвина (corvina), корвиноне (corvinone) и рондинела (rondinella), най-типичните за региона.

След бурните аромати, богат вкус и леко усещане за сладост на тази бутилка Валполичела си помислихме, че това е едно от най-добрите вина в дегустацията тази вечер, поне за нас. Заля ни като вълна на пълно удоволствие и нирвана. Обичайно коронното вино на областта Валполичела е Амароне, което се прави от същите сортове грозде, но леко стафидирало, което дава още по-концнентрирани вкусове и аромати. Като хора, които са опитвали и обожават и Амароне, можем да се подпишем, че точно тази бутилка по нищо не отстъпваше на едно страхотне Amarode della Valpolicella като богатство и памет.

ES Primitivo di Manduria – Gianfranco Fino

Около 50евро.

Между разговорите за големите вина, слънчевите лозя и невероятната храна на Италия нахлуват топлите ни семейни спомени за пътешествията из Южна Италия. Животът много пъти ни е отвеждал именно там, на токчето в Пулия, и винаги ще останем влюбени в тази част на Италия. Тя някак докато се обясняваме на Алесандро, ни хрумва да го попитаме дали няма наблизо някое страхотно Primitivo di Manduria. Нямаме представа дали му е мястото точно тук в  дегустацията, но се оказва, че точно сутринта е пристигнало едно много хубаво примитиво. И го отваряме на момента.

Залива ни с плодове – череши, боровинки, касис, какво ли не. Изпраща ни в някое пътуване назад във времето. В същото време е освежаващо, със средно тяло, и без да изисква твърде много от нас, просто ни пренася там, където си мечтаем да се върнем скоро. Може би не е най-комплексното вино на вечерта, но за нас е най-емоционалното.

Малко след това на масата се появява поднос с изискани колбаси и сирена, компания за следващите големи италиански вина.

Barolo DOCG Riserva San Bernardo 2013

Около 60 евро

Бароло е още едно италианско вино – легенда, чийто етикет кара винолюбителите да потръпват от вълнение преди всяка дегустация. Вино от регион Пиемонт, от 100 % небиоло. Дори да не сте страшно напреднали във винопиенето, вероятно сте чували за Бароло и факта, че се приема за едно от най-големите италиански вина.

И така, едно до друго са две вина Бароло. Първото е с аромати на листа, почва и малко плод.

Статията ни за Бароло: Бароло, Пиемонт, Италия – където виното е крал

Barolo “Ciabot Tanasio” Sobrero DOCG 2017

Цена около 40 евро

Второто Бароло ни залива с нотки на листа, шума, гора. Усещане за мокри есенни листа по земята. Дали от пресищането с аромати и емоции или просто защото виното ни е оставило безмълвни, записките ни свършват някъде тук. Отбелязали сме си наша лична оценка 5 от 5, което не значи че сме някакви критици, но ни е важно да си отбелязваме вината, които истински са ни развълнували.

Moscato d’Asti DOCG на винарната Azienda Agricola Bera

Москато д’Асти (Moscato d’Asti) е DOCG вино, най-високата класификация на вино в Италия, която е изключително строга, гроздето трябва да е от определен сорт, регион, а виното да е направена по определена технология и бутилирано в региона, който е направено. Moscato d’Asti е пенливо сладко вино от провинция Пиемонт, около градовете Асти и Алба, прави се само и единствено от 100% Moscato Bianco – Тамянка. Виното се прави по метода „Charmat“ (като просеко), но има също DOCG по класическия метод (шампанско).

Какво опитахме: Moscato d’Asti DOCG на винарната Azienda Agricola Bera на семейство Bera. Приятен сламеножълт цвят и много ароматен нос. Frizzante (газирано) и не много сладко. Леко тяло, усещат се цитруси, бяла праскова. Сервира се на 6-8 ℃, а алкохолът е около 5%. Чудесна комбинация със сладки десерти, в нашия случай тирамису и сладолед от бурата от Пулия.

Podere Pradarolo – Il Canto del Cio

И както започна, дегустацията ни тази вечер отново завърши паралелно с две италиански вина и два десерта. До пенливия мускат се нареди едно Passito, а именно десертно вино от стафидирало грозде, на което сокът е ферментирал и след това отлежал в бъчви. Няма реколта, защото методът е подобен на този на производството на шери и включва системата солера – поставени една върху друга редици от бъчви с различни реколти, като старите бъчви, загубили част от съдържимото си, се доливат и освежават с ново вино.

Заключение

Виното в Италия е истинска религия и е няма как да го опишем в една статия и с един разказ. Опитахме се да разкажем преживяването си в наистина страхотния и любим винен бар в Рим – Rimessa Roscioli и да ви препоръчаме много да го посетите. Тук вероятно няма да опитате същите италиански вина, за което си говорихме. Шансът да попаднем на еднакви вина от колекцията им от над 2000 бутилки е минимален. Но ако сте любители на доброто вино, сте точно за тук. Тази дегустация, която описахме не знаем точно на каква цена е, има подобна в сайта за 180 евро на човек. При нас се получи много конфузно. Ние бяхме си поръчали голямата дегустация от 180 евро, но накрая Алесандро не прие да си я платим, заради грешката, че не са ни се обадили, когато са били затворени. Оценяваме жеста, Алесандро!

Статии за Рим:

• Истории от Рим – градът музей и неговия бароков облик
• Вкусно в Рим – къде и какво да хапнем
• На „сляпа среща“ с римската кулинария – ресторант Pipero Roma*

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм

---