Винените чаши подрънкват от поклащането на влака, няма го изсвирването със свирката, както би било, ако локомотивът бе парен, но вагоните са същите, с които е пътувал цар Борис III и романтиката е запазена. Всъщност, не, малко ви излъгах, първите два са на цар Борис III и семейството му, а този, в който сме седнали, е произведен през 1957 г. в завода в Дряново. Ние сме в него, защото е най-големият салон на „Корона експрес“. Усещането е царско, парното се захранва от котле на нафта и е уютно топло, а навън си е зима. Но слънцето приятно припича през прозорците и прави контражур на снимките.
Царският влак
Подканям и подсещам Мими да тръгнем по-рано, защото тя винаги някак си забравя, че аз обичам да се появявам точно в началото на всяко събитие, за да уважа труда на хората да съберат 40 човека заедно в 10 и 30 сутринта в събота. В 10 и 29 сме на Централна гара София и се насочваме към коловоз 1. Обичам, когато видя и други точни хора, с които влязохме в крачка към влаковата композиция. Емоционално е да се докоснеш до този влак, обслужвал различни режими и различни държавни лидери. Влизаме в последния вагон и се насочваме веднага към първия.
[info]“Корона експрес“ е име, което обединява няколко автентични луксозни вагона от миналия век, между които личните вагони на цар Борис III и неговото семейство. Тези вагони се стопанисват от БДЖ и се дават под наем за атракционни пътувания като това, за което ви разказваме. [/info]
Вагон №050-1 А
Вагонът на цар Борис III, произведен в Германия през 1938 г. и чудесно запазен, макар че ги няма вече монограмите на царя, а ни показват само една възглавница със запазен монограм на калъфката. Спираме се на вратата „клозетъ“, много се е променил българския език оттогава, други неща смятаме за възпитани, а някои за остарели. Точно до „клозетъ“ е печката на дърва, загряваща топлата вода за парното и чешмите във вагона. Когато локомотивът е парен, вагонът се включва към топлата вода от котела на локомотива. Сега печката бе запалена и бе приятно топло край нея.
След печката следват няколко спални помещения, където е била настанена личната охрана на царя. И след това са покоите на цар Борис III. Накрая е салонът с радио, телефон (има във всяка кабина), кресла и диван. Мими поседна на столовете и се заприказвахме за лукса и как е да се чувстваш отговорен за цяла държава. Защото луксът си има и своите задължения.
Вагон №051-9 А
Прекрачваме прага на следващия вагон, вагонът на царица Йоанна, служил ѝ в периода 1938-1946 г. Също така луксозен и със своя салон, но с някак си по-красиви кресла и типично по-женски обзаведен. Мими много го хареса, но няма шанс да стане царица. Но днес и тя се чувства царска особа за един ден.
Вагоните са чудесно поддържани, почти изненадващо добре (свикнали сме с безпомощността на БДЖ и се учудваме на добре свършена работа), но само като видите кондукторите на влака как с любов разказват за вагоните от Корона експрес и как любезно се отнасят с всички, ще ги харесате много.
Има и вагон №052-7, който не бе закачен сега за композицията, той е на принц Кирил Преславски, брат на цар Борис III. Той е третият вагон, произведен в Германия за царското семейство.
Вагон №057-8
Предните вагони са били използвани и след като царското семейство е напуснало България след смяната на режима. Така звучи много просто, не съм привърженик на репресиите, екзекуциите, лицемерието и варварското отношение и прогонването на царската фамилия не може да се изкаже само с едно просто „напуснали“. Но това е за историците, ние се насочваме към „небуржоазния“ вагон-салон, произведен през 1957 г. в Дряново по чертежи на „Linke Hoffman Werke-Breslau” – Германия.
Вагонът е също много луксозен, с нафтова печка за отопление, вентилатори Сименс, стъклата на лампите са произведени в Чехия. Има два големи салона, сега подготвени за гостите на царския брънч. Не успях да направя снимка на вагона, някак си се забързахме и седнахме на местата си, програмата явно бе посъкратена и разходката между тръгването на влака и поднасянето на първото блюдо отпадна. Сервитьорите се разтърчаха и ние седнахме на местата си точно до Димитър срещу Мария, и Поли. Хубавото на тези събития винаги е, че се запознаваш с нови и интересни хора.
MIAM и Нацко Сотиров
Шеф Нацко Сотиров е главният готвач на цар Борис III. Започва като чирак в кухнята на княз Фердинанд при тогавашния главен готвач – Салвадор Сакардо. Служил е и в Първата Световна Война като част от 6-ти пехотен Софийски полк и е демобилизиран с три ордена за храброст. Става главен готвач на кухнята на цар Борис III и го следва навсякъде. След смяната на режима работи като готвач и на Васил Коларов и Георги Димитров до пенсионирането си през 1948 г. Следващите 10 г. посвещава на книгата си „Съвременна кухня“ от 3000 рецепти, за която ни разказаха, че след като била издадена, е била спряна, защото била твърде буржоазна. Дали е така, не знам. Но ако имате тази книга, сега малко ви завиждаме, може да ни я снимате и изпратите.
Шеф Нацко Сотиров е бил на мнение, че за да поддържаме традициите живи, трябва постоянно да ги изменяме и адаптираме към съвременния вкус. И тук се намесват Мира и Ангел от MIAM. Това са двама млади готвачи със заразителни усмивки, които бяха измислили и приготвили менюто за царския обяд на базата на рецепти от книгата на Нацко Сотиров.
Следвайки разбиранията и на самия автор, и те признаха, че са променили и адаптирали част от рецептите за съвременността. Но да готвиш по царски рецепти от преди 60 години е само една част от предизвикателството, другата е да готвиш в движещ се влак, където няма ток, и да сервираш страхотно 4-степенно меню на 40 души, които са се подготвили за наистина царско преживяване.
Царското меню в 4 стъпки и половина
По програма менюто трябваше да е 4-степенно с чай, кафе и десерти като пети последен компонент. От MIAM бяха сложили няколко изненади в ястията, но всичките приятни. Любопитно бе решението първо да започнем с ракия и да продължим с вино, но сега ще разкажем и поотделно за всяка стъпка.
Празнична пита „Трифон Зарезан“
Специалната празнична пита с билки и подправки ни я сервираха с ароматно краве масло и с чашка греяна дюлева ракия с мед. Хлебчетата във формата на розички бяха изключително ароматни (според Мими имаше една от любимите ѝ подправки – самардала, но може и да е объркала). А Андрей помни нотката на ферментирал лимон в маслото. А греяната ракия бе така изискано приготвена и сервирана, че и Андрей си я изпи с радост, макар по принцип да отказва алкохолни напитки, различни от вино.
Предястие от цвекло и хрупкав праз
Някак много бързо минаваше времето на това така приятно пътуване, докато се насладим на питата хапка по хапка, вече ни сипваха бяло вино в чашите и носеха красивите декорирани чинии с предястието. То бе представено като сезонно предястие с глазирано във вино цвекло, хрупкав праз, карамелизирани орехи. Като изненада в чиниите си открихме малки топчици пухкава сметана, които може и да не бяха планирани, но пък допълваха страхотно целия ансамбъл. А виното – ризлинг от Германия, е едно от най-хубавите бели вина, които сме опитвали, но за него разказваме подробно по-надолу.
Печено патешко бутче с изненади
Основното ястие бе обявено като печено патешко бутче с лешникова коричка, булгур, пюре от дюли и печена земна ябълка. Булгурът се оказа заменен от пуканки от елда, в соса май също имаше някаква друга закачка и промяна, но пък резултатът бе превъзходен. Крехко и ароматно бутче с още много богати вкусове и текстури в чинията. Точно и тук усетихме магията на Мира и Ангел, които бяха опитвали и доразвили предварителното меню, така че композицията да е съвършена и да хапваш всяка хапка с желанието вкусът да се запази за целия ден.
Кекс с емоция
Колко специален може да е един кекс? Много. По описание десертът трябваше да е пандишпанов кекс със сладко от вишни, поширани круши и ванилов сос, в комбинация с десертно вино Мелник 64 от 1964 година. Докато се наслаждавахме на финия вкус и аромат на кекса, Мира и Ангел от MIAM дойдоха да ни разказват за десерта.
Признаха си, че и тук малко са променили изначалния план, нямало достатъчно фини брашна в България за този кекс, който те искали да направят, и станал малко по-различен. Но пък кексът бе само част от десертната чиния. Сладкото от вишни и сосът си бяха там, а крушите се оказаха поширани в бяло вино и разни подправки, включително шафран.
Чай, кафе и следобедни лакомства
Това бе петата точка от менюто, но дали защото времето в приятното пътуване минава по-бързо, или пък защото и първоначалната програма по някаква причина бе съкратена с около час, трябваше да пийнем кафето в малко италиански стил, набързо, докато се сбогуваме с организаторите и новите ни познати.
Вино с история за един по-богат брънч
„Голям мерак да пишеш за виното!“, казвам на Мими. „Виното има повече истории.“, ми отговори тя.
Нищо случайно нямаше в нашия царски брънч (освен това, че по царско време сигурно са наричали такова преживяване просто обяд). Но и виното бе символично подбрано, така че да се доближава максимално до историята с последния български цар. Цар Борис III е бил почитател на вина от Стария свят и всяко от четирите вина за обяда бе свързано с тази епоха и този регион.
Ризлинг от Германия
С предястието (зимно предястие от цвекло и карамелизиран праз) ни сервираха Ризлинг Трокен от винарна Др. Лозен, Мозел, Германия. А защо ризлинг? Символиката тук е, че Сакскобургите са с немски произход, а ризлингът е гордостта на германското лозарство и винопроизводство. А Мозел си е един от традиционните региони за Ризлинг в Германия. Винарна Др. Лозен (Dr Loosen) е на над 200 години. А за самото вино ние можем да споделим, че за нас бе едно от най-хубавите бели вина, които сме опитвали – невероятно свежо и ароматно, с малко по-високи киселини, но това е точно по наш вкус.
Кианти от Италия
Второто вино, сервирано с основното ястие от патешко бутче, бе Кастилиони Кианти от Маркези де Фрескобалди (Marchesi de Frescobaldi), Тоскана, Италия. Кианти си е защитено географско указание за произход от региона Кианти в централна Тоскана. Виното е основно от санджовезе с малки примеси на мерло. Не можем да отречем, че бе приятно, леко и ароматно. Но трябва да признаем, че не бе точно по наш вкус. Някак си за такова основно ястие очаквахме в компания по-плътно и отлежало вино.
Историята тук е такава – съпругата на Борис III, царица Йоана, е италианка, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III. Сватбата им е била в Асизи, а свидетел е бил Бенито Мусолини. В последното е намесена някаква сложна политическа причина, която няма да нищим сега. Но винарска изба Маркези де Фрескобалди правят вино от 700 години и със сигурност са били една от най-известните италиански изби по онова време.
Шампанско шампанско от Шампан, Франция
Шеговито ни представиха третото вино като „шампанско шампанско“, първата дума като прилагателно, а втората като съществително нарицателно. Защото много хора погрешно наричат „шампанско“ всяко пенливо вино, но истината е, че по закон право да се наричат шампанско имат само вина от френската област Шампан. Но така де, ние се докоснахме до истинско шампанско от изба Луи Рьодерер, също изба с дълга история, която в размирните години е оцеляла благодарение на руското царско семейство. Освежаваща наздравица навън на гара Лакатник.
Мелник 64 – истинско българско десертно вино от 1964 г.
Абсолютната винена атракция на деня – българско десертно вино от разновидности на сорта Мелник, реколта 1964 година, от винарна Дамяница. Историята е прелюбопитна и звучи почти невероятна. Някога изба Дамяница е била един от 6-те големи винпрома в България, в които се разпределяло цялото винопроизводство. Когато през 1998 г. избата е приватизирана, новите собственици откриват две забравени петтонни бъчви с десертно вино от 1964 г. – една с мелник и една с мускат.
Информацията за тях е много оскъдна, те са били незнайно как забравени във в едно тъмно надземно помещение с лоша вентилация, бетонна плоча за покрив и две външни тухлени стени. Макар информацията за тези бъчви да е оскъдна, е видимо, че целта е била създаване именно на десертно вино с много внимание при брането и последващата технология. Това е и причината виното да се запази толкова дълго време. След откриването на бъчвите, виното се бутилира без последваща обработка и филтрация и със стъклена тапа, за да се съхрани. Невероятно е усещането да се докоснеш до вино с такава история. А самото то е великолепно – с аромат и вкус на сладко от орехи, плътно и създаващо наистина царствено усещане. Един от наистина безценните моменти от днешния ден.
Преживяванията са нещо безценно
Преживяванията са всичко на едно пътуване, възможността да се докоснеш до нещо различно и уникално. Нещо, което не се случва всеки ден, със сигурност може да се нарече безценно преживяване.
Още когато споделяхме снимки в Инстаграм, започнаха да ни питат последователите ни от чужбина как да си запазят място за такова събитие. Въпреки че на влака бяхме само българи, събитието сигурно е уникално за всички, които могат да се докоснат до него. Единствено малко съжалихме, че не продължи малко по-дълго и бе малко в съкратен вариант, но пък такива сме си ние – на всяко хубаво събитие отиваме първи и си тръгваме последни, искаме да се нарадваме максимално на безценните преживявания.
Маршрутът е от София до Гара Лакатник и е великолепен, с изумителни пейзажи по дефилето на река Искър. Макар и да не остава време да поглеждаш през прозореца, ми се иска да ви покажа откъде минава влака. Нямам точно зимна снимка, но пролетта е прекалено очарователна и красива, за да не ви я споделя. Влакът минава и през Гара Бов, откъдето е и снимката.
За нас историите около Царското семейство са много интересни и когато напишем нещо, го събираме в серията „Царското семейство“
Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.