Роженски манастир, Мелнишки пирамиди и малко вино

Събота следобед е, а ние сме пред Роженски манастир „Свето Рождество Богородично“. Обядвали обилно с боб с наденица и други вкусотии в Мелник, спокойно и весело се наслаждаваме на октомврийското слънце пред манастира. Децата се щурат и се чудят каква пакост да направят.

Роженски манастир „Свето Рождество Богородично“

Роженски манастир

Роженски манастир

Отдавна не бях стъпвал в светата обител. Манастирът не е разрушаван по време на Османското владичество у нас и пази историята си векове назад. По времето, когато е бил построен (след XIII век), от Мелник до манастира не е имало път и се е стигало по стръмни пътеки.

Роженски Манастир

loading map - please wait...

Роженски манастир 41.530494, 23.426542

Роженски манастир

Входа на Роженски манастир

Когато влизаме през ниската порта, все едно вчера съм бил за последно там, нищо не се е променило и все още е така красиво и спокойно. Огромните смокинови дървета зад църквичката са все още там и се носи приятния им тръпчив аромат. Там е и лозата, разположила се почти над целия манастирски двор.  Само дървените подове малко повече скърцат, но вероятно съм напълнял.

Роженски манастир

В Роженски манастир храна за стомаха няма да намерите, няма манастирски боб, тук има само храна за душата. Между неизброимите красоти на църквата и иконостаса, там се откроява и иконата „Света Богородица Вратарница (Портаитиса) Иверска“, за която се твърди, че е чудотворна и лекува болести. Тя е едно от копията на чудотворна икона, намерена преди 10 века в морето от монаси в Атон, която се пази и до днес на монашеския полуостров. Дали иконата наистина върши чудеса, ние не можем да кажем. Факт е, че всяка година хиляди вярващи я посещават с надежда за изцеление, като най-много се стичат на храмовия празник 8 септември (Малка Богородица). Независимо от вярата и религията, Роженски манастир и църквата му са силно духовно място, от което си тръгнахме спокойни и заредени с енергия.

Очаровани от това място, се измъкваме отново през ниската портичка, и с малко упътване се отправяме по пътеката между Роженския манастир и Мелник.

Мелнишки пирамиди

Мелник и Мелнишки пирамиди

Мелник и Мелнишки пирамиди

Ако не сте виждали Мелнишките пирамиди, човек трудно би ви ги описал, трябва лично да отидете да ги видите. Мелник може да известен като най-малкия град в България, но според мен е по-известен с величествените и красиви природни образувания. Мелнишките пирамиди са всъщност слабо споени пясъчници, от които природата, благодарение на реки, дъждове, ветрове и свлачища, е образувала красиви скални форми, наподобяващи пирамиди.

Само 25 души са регистрирани с настоящ адрес в град Мелник, което го прави най-малкия град в България.

Мелнишки пирамиди

Мелнишките пирамиди

Мелнишки пирамиди

От Рожен до Мелник има добре поддържана пътека, по която да се насладите на цялата красота на мястото. Пътеката (ако тръгвате от манастира) започва вдясно от него по коларски път, който стига до малка хубава беседка. Няма как да объркате накъде да вървите – има табели и пътеката е добре отъпкана. Покрай стръмни склонове, а някога и над тях, по добре обособената пътека се стига точно над Мелнишките пирамиди и се разкрива невероятно красива гледка – един от многото пъти, в които на живо е по-хубаво, отколкото на снимка.

Мелнишки Пирамиди

Пътеката между Мелник и РОжен

Този път няма да извървим цялата пътека, тя е дълга около 3 км, поне така съм чувал, и се минава за повече от час и половина. Нашата цел е залезът да ни хване нависоко по „чукарите“ и в тишина и спокойствие да се сбогуваме с отиващия си ден.

Мелнишки Пирамиди

Залез над Мелнишките пирамиди

През октомври есента все още не е покорила този район и освен, че е топло, все още има много зеленина. И само вятърът заплашваше да ни бутне по някой стръмен склон. Малко след като се скрие слънцето зад върховете, е любимото ми време сред Мелнишките пирамиди. Цветното небе и приятната тишина ме изпълват със спокойствие, още преди да вкуся и прекрасните вина от района.

Слънцето залезе и нашата разходка из тези чудни образувания е към края си. Няма да се спуснем към Мелник в тъмното, защото не познаваме пътеките. Решаваме да се отправим отново към Роженски манастир и село Рожен, където сме отседнали.

Роженски Пирамиди

Село Рожен под Роженски манастир

Откакто реших да пиша и за местата, в които отсядам, започнах да съм много критичен. Малкото село е взело името си от манастира „Свето Рождество Богородично“ или, както са му викали, „Рожна“ (Георги Стрезов 1891г.). Преди стотина години в селото са живели над 200 българи, но сега постоянните жители са около 12. Селото почти изцяло е от къщи за гости и малки хотели и ние си избрахме Динчовата къща. Ще прозвучи като реклама, но този веднага го вписваме в „Хотели, които бихме посетили пак“. Големи, удобни стаи, хубаво кафе на закуска с пържени филии и прекрасно сладко от смокини. Не е за изпускане и вечерята в уютната механа с винце от винарската изба на собственика (не беше домашно виното, но бе много хубаво) и мезета от месокомбината на собственика.

The Hotel

До село Рожен е и една от любимите ми забележителности – тунелът към село Любовище, в сърцето на една пясъчна пирамида. Тунелът е особено ценен, близо 40 метра през ронливия пясъчен мел. Прокопан от местните хора с кирки и лопати.

Преди тунела до близкото село Рожен (и оттам до главна артерия) се стигало по далеч по-дълъг и труден маршрут. Жителите на село Любовище дълги години не получавали отговор на молбите за тунел от тогавашните власти и взели всичко в свои ръце – копали на ръка близо година, без строителна техника, скалата била ронлива. Преди години случайно попаднахме на тунела, като бяхме решили да посетим красивия водопад Скоко до село Кашина, но пътят до там не е за много ниски автомобили.

Тунел в пясъчния мел

Село Златолист и преподобна Стойна

Районът около най-югозападната точка на България е изпълнен не само с красиви планини и природни образувания, но и с важни духовни места за вярващите. От Роженския манастир може да се отправите на поклонническа разходка до село Златолист и църквата, където е живяла Преподобна Стойна. Селото е сравнително близо по права линия, но няма асфалтов път. Можете да тръгнете пеша през планината или да заобиколите с кола – около 30 км, приблизително 1 час.

Църквата на преподобна Стойна

Преподобна Стойна е българска ясновидка и лечителка, живяла между 1883 и 1933 година. Според разказите на нейни съвременници, тя получила дарбата си на 7 години, след като ослепяла. Последните 20 години от живота си прекарва в църквата „Св. Георги“ в село Златолист, където я посещават десетки българи с надежда за утеха, помощ и изцеление. Преподобна Стойна е погребана в двора на църквата, която днес е посещавана от стотици туристи ежедневно. На втория етаж в църквата е отворена за посещение и стаичката, в която е живяла ясновидката. На тавана пък са закачени снимки на посетители, тъй като има поверие, че който остави снимката си там, ще се радва на отлично здраве.

Чинарът на възраст 1295г. в двора на църквата.

Чинарът на възраст 1295г. в двора на църквата.

Друга атракция в църквата е мраморната плоча с двуглав орел, която се намира под купола. Хората вярват, камъкът излъчва сила, която лекува болните. Посетителите събуват обувките си, преди да стъпят на плочата. Всеки, стъпил на нея, се вглежда в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди. Според поверието ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена. Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с обикновена мраморна плоча. Но пък местните жители казват, че това няма значение, защото всъщност не плочата е лековита, а самото място.

Преподобна Стойна се смята за предшественичка на нашата по-популярна ясновидка – Ванга, живяла недалеч от Златолист – в местността Рупите край Петрич. Самата Ванга е казвала, че е черпела енергия от Преподобна Стойна и неведнъж е ходила на поклонение в Златолист.

/Връзка към Google Maps за църквата в село Златолист./

Винен туризъм

Няма как да не опитате от винарните около Мелник, районът е известен най-вече с това. А ние леко се объркахме край село Кромидово и по един черен път стигнахме до огромна бъчва, обградена с висок дувар. Като казвам бъчва, имам предвид бъчва, вкопана в хълма. Приятно архитектурно решение за сграда на винарска изба. А избата се оказа „Орбелус“ (връзка към Google Maps), непозната до този момент за мен сравнително нова, която си има собствена „бъчва“ от 2014г. насам. А във винарската изба те развеждат да огледаш всичко, обясняват ти технологията и много други подробности, които няма да ви описвам сега и всичко е без пари. Е, за съжаление, дегустация за нас нямаше.

От много години все се надявам да попадна на момента, в който млади девойки, запретнали поли, тъпчат току-що набраното грозде. Но и този път явно съм закъснял, всичкото грозде вече е прибрано и чака да стигне до бъчвите от „френски дъб“. Не съм специалист, но явно е важно да е френски дъба, но и след като опитах от виното се убедих, че хората си разбират от работата. Радвам се, че се залутахме до тази „бъчва“ и си купихме няколко бутилки вино на изпроводяк.  Интересното за „Орбелус“ е, че са си направо бутикова винарна, правят под 100 000 бутилки годишно. От вината, които купихме, са пуснати на пазара по 2800 бутилки. И всичките им вина са от собствени лозя, сертифицирани по био стандарт. Когато отидем пак ще ги накараме да ни почерпят за рекламата :) Не ги караме да ни черпят предварително, че може да не ни харесат вината.

Orbelus wine

Orbelus wine

В региона има много винарни отворени за посещения. Няма да съжалявате ако решите да пообиколите и да пробвате местното вино. Аз лично обичам да пробвам, а и жената се научи от известно време. На дъщерята все още даваме само сокче. Ето и красива карта на региона.

Карта на Винените маршрути около Мелник

Карта на Винените маршрути около Мелник

Друга красива винарна в региона е и винарска изба Вила Мелник. Препоръчваме ви да я посетите ид а се насладите и на техните вина.

Бъчвички в Меди Вали

Винарна Меди Вали и винените експерименти

Където можем да се отбием на път за Рилския манастир или ако сме в Благоевград Есента дойде и…
Изба на винарна Орбелус

Защо да посетим винарска изба в България и какво ще открием в нея

Животът е твърде кратък, за да се пие лошо вино България не е най-известната дестинация за винен туризъм,…
Винарска изба Вила Мелник

В търсене на оранжевото вино и други приключения – на гости на винарска изба Вила Мелник

Когато си в Мелник и искаш да опиташ от всичките вина, които можеш да намериш Пътуваме с колата…

Кога да посетите Мелник, Рожен и Мелнишките пирамиди

Въпреки че мястото е прекрасно през всички сезони, аз лично бих избягвал лятото, много е топло в района, есента е много по приятна за разходки. Зимата е мека и също не много студена, а и Мелнишките пирамиди не губят своя чар. Както и виното е по-приятно през студените месеци.



Booking.com

С всяка резервация чрез връзките в блога ми допринасяте за развитието на сайта.


Related Posts

Copyrighted Image