Най-вляво е Пирин, после Славянка, след това е планината Сенгел в Гърция, вдясно е Беласица. Многобройните синеещи върхове в далечината ограждат хълмчето, на което стоим и се наслаждаваме не само на планинската панорама, но и на 300 декара лозя, които ни пълнят очите и душите. Нищо, че точно в момента е края на резитбата и лозята не са в най-богатия си вид.
Там, между планините, в далечината, има един светъл триъгълник. Това е Рупелския пролом, който свързва Марикостинското поле със Серското поле. Рупелският пролом географски се намира в Северна Гърция, между източните склонове на планината Беласица на запад, и западните склонове на Сенгелска планина на изток. А през него тече река Струма. Ролята му във Винарска изба Рупел, обаче, е много по-интересна, отколкото звучи географското описание. Неслучайно и избата е кръстена на него.
Къде е Винарска изба Рупел?
Не е необичайно имената на избите да са свързани с географската им локация, дори за винарните около Мелник (Санданско-Петричката котловина, май наблягаме на Мелник заради стара слава) почти не се сещаме за такава, чието име да не идва от някоя местност или местна легенда. В случая Рупелският пролом се оказва един от много важните фактори, които влияят върху лозята и виното на винарската изба.
[info]До винарска изба Рупел най-лесно се стига, като се отбиете от магистрала Струма на село Марикостиново, малко преди Кулата, и оттам има по-малко от 10км до избата. Една добра идея да разнообразите, дори ако се връщате или отивате към Гърция. [/info]
Рупелският пролом
Рупелският пролом, онзи светъл триъгълник, е коридорът, през който минават топлите въздушни течения от Егейско море. И минават точно над лозовия масив на изба Рупел, който се намира в землищата на селата Долно Спанчево и Хърсово. 300 декара лозя са засадени с разнообразни сортове – Мелник 55, Пино ноар, Рубин, Тамянка, Каберне совиньон, Мерло, Санджовезе, Марселан, Небиоло. В последната година има и експериментални нови насаждения на повече бели сортове – Вионие, Верментино, Сандански мискет. И макар за някои масивът да изглежда твърде шарен, това дава възможност за повече интересни експерименти, за по-малки серии и голямо разнообразие от вина. И всеки може да си намери своето вино.
Но преди Мимето да се впусне в дълги детайли, почти като научен сътрудник, да напиша и аз няколко думи за нашата история в Долно Спанчево. Нали си знаете, че статиите ги пишем и двамата, докато малките палавници спят. И като четете нататък, да знаете, че Мимето ги разбира и пише тези по-сложните неща.
Чистотата на духа и всичко останало
Обуваме калцуни с двойката приятели от Пловдив, с които сме в избата. Децата спят в колата и сме оставили Анита да ги пази, а ние с Павел се вмъкваме в производствената част, там, където се случва виното и където е безупречно чисто навсякъде. Анита и Павел Граматикови са собственици на избата и ние имахме удоволствието да се запознаем с тях. А и Павел просто ме засрами с познания за планините и релефа около избата. Но все пак, влизаме в чистите помещения. Девизът на винарска изба Рупел е „Чистота на сортовете, чистота на производството, чистота на духа“. Няма да задълбаваме в разсъждения какво точно е имал предвид авторът, но все си мислим, че всичко започва от чистотата да духа. Има ли я, и всичко останало се подрежда.
С внимание към гроздето
Изба Рупел е от онези винарни, които правят вината си изцяло със собствен ресурс – от засяването на лозята, та чак до финалните елементи преди пускането им на пазара. Не изкупуват грозде от външни производители и разполагат с всички необходими системи за контрол на винопроизводството, за да са напълно независими.
Интересно ни стана, че нямат сортировъчна маса. Павел ни разказва, че не им е нужна, защото гроздето, което влиза във винарната, е преминало качествен контрол, още преди да влезе. Тоест, първо се полагат необходимите усилия, за да стане гроздето макисмално добро, а при брането гроздовете, които не са достатъчно добри или са повредени, просто се оставят на земята. Така сортирането се извършва още на лозето.
Друга любопитна подробност във винарска изба Рупел е това, че разполагат със собствена система за производство на азот, с който се пълнят всички съдове в досег с виното, с цел предпазване от развитие на бактерии и други нежелани микроорганизми.
И други важни технологични неща ни разказаха, но ние не всички разбрахме, някои не запомнихме и ще се въздържим да пишем подробности, че да не се изложим. Ако разбирате повече от нас и искате да питате нещо, отидете в избата, там с радост ще ви посрещнат и отговорят. Ние оценяваме повече емоционалната част на виното и срещите с винарите, и чувството, което ни оставят след това, та затова повече за нея разказваме.
Любимото ни местенце във всяка изба
Учудващо, но това не е дегустационната, а мястото където стоят бъчвите. Тук си е духът на избата, мястото където по-сериозните вина отлежават с месеци и години в очакване да се превърнат в божествен еликсир. И макар сега да съм си отворил едно вино на Рупел, което не е стояло в бъчви, пак се връщам към това местенце, пълно с френски дъб, засаден може би още по времето на някой френски крал. А за най-големите ентусиасти, в избата с бъчвите има и мини дегустационна, в която можете да се насладите на вината, докато се радвате на уюта на бъчвите.
Вината на Рупел – от Анита до Философ
За да обикнете нови вина, не е необходимо да отидете до избата и да се запознаете с хората, които ги правят, но ужасно много помага. И колкото повече пътуваме, толкова повече любими изби и вина имаме. А в Долно Спанчево намерихме нови приятели и вина, които успяха да направят нашия 14 февруари прекрасно зареден с добро вино и настроение. И смея да твърдя, че е един от най-хубавите ни празници. И още в тази винена вечер се настанихме на столчетата в дегустационната в избата и започнахме с розе Анита от санджовезе и небиоло – на името на дамата на избата – Анита. Но повече за вината ще разкажем след малко. Тук просто бяхме седнали на приятелска раздумка и на хубаво вино с македонско жарено сирене, което съм сигурен, че ще може да опитате и вие като посетите избата и с домашно сладко от люти чушки.
Така мина 14 февруари, а на 15-ти се върнахме в избата, защото бяхме поканени на гурме дегустация с пет от най-запомнящите се вина на изба Рупел, за която ще ви разкажем сега.
Виното е най-хубаво, когато е с подходяща храна
Настанихме се удобно до камината в новата дегустационна на изба Рупел, която още мирише на новичко дърво, защото бяхме първите ѝ посетители. Тя се намира в малката вила горе сред лозята, малко над избата, където доскоро живеели собствениците. Винаги се размечтаваме, колко ли е хубаво да живееш на такова място. Но да се върнем към дегустацията и да кажем малко повече за опитаните вина, и някои други, че все пак статия за вино пишем, а не за имоти.
RUSALli Тамянка 2018
Тамянката на Рупел ни е позната отдавна, вече четвърта поред година пускат такова вино. Но тази от реколта 2018 г е специална с това, че е отгледана именно в Долината на Струма. Предишните реколти са били с грозде от Бургаско. Но Мелнишката тамянка се отличава с това, че е много по-наситена на аромати и слънце. Може да не звучи много професионално, но ние някак си усещаме слънцето във вината. Новата тамянка е с осезаем аромат на рози, който явно си идва от тероара.
Сервираха ни я в комбинация с меки сирена с подправки и сладко от смокини и това е може би най-добрата компания на тамянката. Но също така няма да сгрешите, ако я опитате със салата или пък с бели меса и риба.
RUSALIi Black Rose 2018
Много бяхме любопитни да опитаме новото Black Rose на Рупел, от което имаме бутилка у дома, но още не бяхме отворили. Щом на масата се появи първо компанията му – терин от патешки дроб, вече си представяхме как се задава нещо богато, с червени плодове и мармалад. „Черното“ розе е плодово, но интензивно, със средно тяло и се комбинира чудесно и с морски риби и пица Маргарита, както ни разясни сомелиерът Руси Бакърджиев, който бе от водещите на дегустацията и бързо стана приятел с нашата Ани.
Gramatik Cabernet Sauvignon 2015
Серията Gramatik във винарна Рупел има двойна символика – от една страна идва от фамилията на собствениците – Граматикови, от друга цели да изрази „граматиката“ на виното като покаже пълния потенциал на класическите (е, и не само) сортове грозде, внимателно селектирани, обработени и отлежали в дъб. В случая избран за дегустация бе Gramatik Cabernet Sauvignon 2015. Анита ни разказа, че каберне совиньон по принцип си е характерен сорт и някои го харесват, други не. Но на сляпа дегустация в САЩ преди известно време точно това вино получило много висока оценка и затова преценили, че може би е добре да му обърнат повече внимание. Поднесоха ни го със запечено овче сирене с манов мед и орехи, което чудесно допълваше интензивния му вкус и аромат.
Gramatik Melnik 55 2015
Gramatik Melnik 55 barrique 2015 носи характерния стил на сорта Мелник – богат, ароматен, но и леко див и остър на моменти. В комбинация с кървавица, почти ни пренесе в някоя ловна вила през зимата горе в планината, на уютно събиране със стари приятели по типично български.
Spancha Nebbiolo & Sangiovese
Това вино бе чудесна компания на десерта, който бе шоколадов мус със синьо сирене. Свежо, балансирано и плодово, наистина много си отиваше и с шоколада, и със сиренето. Но ако го пробвате с печено говеждо или сухи мезета, също няма да сгрешите.
Още няколко вина на изба Рупел, които ни направиха впечатление
Чувството след подобна гурме дегустация е на пълно блаженство и лека замаяност, която не искаш да пуснеш да си тръгне, но все пак се налага да се окопитиш, за да прибереш семейството и децата в хотела. След такова преживяване, после няколко дни можем да живеем само на лека супа и по-прости храни, че толкова вкусове и аромати на едно място не се забравят бързо. А да не забравяме и посещението на винарната предишната вечер, където на сладка раздумка със семейство Граматикови дегустирахме още няколко от вината им и вече май сме пробвали почти всичко на изба Рупел. Та ето какво още можем да споменем от тях.
Серията Spancha
Серията Spancha като цяло е от вина, които не са отлежавали в дъб и са свежи, плодови, в по-европейски стил, да кажем. Павел ни призна, че отначало бил доста скептичен, защото българския вкус май е повече към плътните и отлежали вина, но се съгласил на експеримента. И добре, че го е направил, защото Spancha наистина ни предлага весели, приятни вина, които можем да пием всеки ден, с приятели или без, без много ангажимент. От тях ние сме опитвали гореспоменатото Sangiovese&Nebiolo, както и тройния купаж Spancha Sangiovese & Merlot & Cabernet Sauvignon, на който ние сме наистина големи фенове.
Ekzarh и Philosoph
Да не забравим и двете вина от най-висок клас на изба Рупел, а именно Gramatik Ekzarh и Philosoph. Символиката на “Екзарх” е да обединява основните червени сортове на избата, а именно Мелник 55, Каберне Совиньон, Мерло, Марселан и Санджовезе. А Ekzarh си е виното на Павел и отразява и неговия личен вкус, доближаващ се повече до българските традиции, отколкото до европейската мода в момента. А именно над 40 % Мелник 55 в купажа.
Philosoph пък събира на едно място най-добрите вина от сортовете Мелник 55, Мерло, Каберне Совиньон и Марселан, отлежали в избрани барици 18 месеца и след това в бутилки също 18 месеца. Но технологичните факти рядко имат значение, за нас важно е усещането. А за нас то бе за богато, комплексно, гладко, дори „полирано“ вино в добрия смисъл на думата. Павел го определи като по-европейски стил, в сравнение с Екзарх. Може и така да е. В нашето семейство именно Philosoph бе фаворитът на Мимето, може би защото жените предпочитат по-деликатните неща. А за Андрей, той харесва всичко, но май все пак е за Екзарх.
Виното е хубаво, когато има приятели
Когато попаднеш на гостоприемни хора и те поканят да опиташ вината и да се порадваш на компанията и на топлото чувство да си сред приятели, ти се дописва статия. И така се раждат при нас статиите, малко с по-сковани обяснения в началото, докато се опознаем, а после с добро вино и приказка започваме да обсъждаме диалекта на тъщите и роднините. Попаднеш ли на точните хора и на точното място, всичко се случва добре.
А вие, когато имате път към Мелник, не пропускайте да се разходите до Рупел и предайте поздрави от нас. Пък ние ще се върнем там за още по-хубави снимки, когато лозята се раззеленят.
Вина на винарска изба Рупел, за които сме писали:
2020 г.
2019 г.
- RUSALIi Tamianka 2018
- RUSALIi Rose Anita 2018
- RUSALli Black Rose 2018 – любимото на Мими
Къде да отседнем и хапнем в района?
Ние винаги държим мястото, където сме отседнали, да е приятно и хубаво, а не просто някъде, където да спим. При последното си пътуване се настанихме удобно в много приятния Спа Хотел Мантар, който е в село Марикостиново, едва на няколко км от изба Рупел и още няколко винарни в региона. Освен чудесната му локация, ние се насладихме и на минералните му басейни и СПА центъра, които са чудесно място за релакс преди или след винените обиколки (все пак, не ходете на СПА, ако сте прекалили с виното). Още за хотела можете да видите и в статията ни за минералните басейни на открито.
Ресторантът на хотела също е чудесен, ако сте там, нямате нужда да търсите друго място за хранене.
Ако пък предпочитате уюта и спокойствието на някое селце горе в планината, винаги с радост препоръчваме село Рожен, точно под Роженския манастир. Последно там си прекарахме чудесно в хотел Златен Рожен. В село Рожен много приятна е и Динчовата къща.
Хапването в град Мелник по традиция е вкусно и евтино, а в село Рожен също може да похапнете добре в двата хотела, ако сте се настанили в тях.