Русе – първи стъпки, забележителности и много романтика

1,5K

Estimated reading time: 20 minutes

---

---

Улица „Александровска“ е почти успоредна на река Дунав и е една от най-красивите в града. В единия ѝ край е площад „Княз Александър Батенберг“, а в другия Младежкия парк. Улицата е пешеходна от край до край. От тук Дунав не се вижда, но като се разхождате по ул. „Александровска“, загледани в историческите сгради и богатите на орнаменти прозорци и тераси, изплува и едно от популярните имена на града –  „Малката Виена“.

Историческа обиколка на град Русе

Изсипваме се от хотела, в който сме настанени на площад „Хан Кубрат“, точно на ул. „Александровска“, изсипваме се, защото такова е усещането, когато си с две малки деца. Те веднага се покатерват на фонтана със статуята на „Момчето с цигулката“, не могат да бъдат спрени, а ние разгръщаме картата, която сме взели от рецепцията на хотела – „Историческа обиколка на град Русе“.

Картата, която можете да си вземете навсякъде безплатно, е дело на „Градоред“ – Младото гражданско общество на Русе. „Градоред“ е всъщност и нашата причина да сме в Русе. Толкова добре работят да развият и събудят Русе, че привличат вниманието ни и ето ни в един крайно ноемврийски ден в Русе. Мъгливо е времето, студено, но това не ни попречи да се насладим на русенските маршрути, а картата добре ни помага, да се запознаем с града.

Русе – „Малката Виена“

Разходите ли се по улица „Александровска“ и пресечките ѝ, ще разберете защо Русе се слави като „Малката Виена“. Русе е един от първите градове в България с градоустройствен план и сградите в централната част е трябвало да бъдат декорирани с красиви орнаменти. В града са се изявявали известни архитекти както от България, така и от цяла Европа.

Ние сме застанали пред … хм, поглеждаме картата, трябва си „навигация“. Та, застанали сме пред Здание на Русенското Мюфтийство. Вижда се, че в момента сградата не е в най-доброто си състояние. Построена е преди повече от век (1905 – 1907 г.) и тук се е помещавал хотел „Бристол“ (до 1936г.), по време на комунизма е бил преименуван на „Република“, „Москва“ и „Балкан“. В днешно време виждаме, вече затворен ресторант „Балкан“ на приземния етаж, но все пак сградата е изключително красива.

Вляво от нас пък е Сградата на Братя Бъклови от 1911г. Завъртаме се на запад и се отправяме с карта в ръце към площад „Княз Александър Батенберг“. Минаваме покрай сградата на Балканска банка (по-късно Българска кредитна банка) (1906г.), Банката на братя Симеонови, завършена през 1985 г. Прекрасна сграда и изключително величествена и до днес, като малък дворец.

И стигаме до площада. Около площада са Историческия музей, който се помещава в сградата на Окръжното Управление от 1882г., която е първата голяма обществена сграда в новата Българска държава по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.

По проекти на архитект Фридрих Грюнангер са построени много от значимите български сгради: Синагогата в София, втората част на реконструкцията на Царския дворец в София, Софийската духовна семинария, паркът на територията на Военна академия – един от любимите ни.

Тук е и сградата на бившата гимназия „Княз Борис“ по проект на арх. Петко Момчилов (Централна минерална баня в София, преустройството на джамията Коджа дервиш Мехмед паша сега църква „Свети Седмочисленици“ в София ) и арх. Йордан Попов. И днес сградата е училище и русенци много се гордеят с него. А и много истории чух покрай тази сграда, та ако попаднете на сладкодумен възрастен русенец… А ние се отправихме към музеите.

Музеите на Русе

Да напомним, че сме с две деца – Анна на 7г. и Адриана на 4г., времето навън беше мъгливо и като цяло не беше с нас. Но в Русе има великолепни музеи, които могат да се посетят. Най-удачният за интересите на нашите деца бе „Екомузеят“. Екомузеят е едно уникално място, което препоръчвам на всички посетители на Русе с деца. В музея са представени много от животните, които обитават или са обитавали поречието на река Дунав.

Любими на мен и малките любознателни дами станаха Mammuthus primigenius, така наречения „космат мамут“, извисяващ се в естествен размер и косми в зала „Палеонтология“. Адрианка, която тъкмо навърши 4г., беше много зарадвана от „рогата“ (бивните), на този „космат слон“. Мамутът се е срещал в този регион и в музея може да видите богата колекция от вкаменелости на хоботни бозайници. На първия етаж ще откриете още много интересни експозиции, В приземния етаж се намира и аквариума на музея, където с голям интерес наблюдавахме живи есетри и сомове от Дунав.

И цяла статия да ви напиша за музея, няма как да изброя всяко едно животно. Слагаме малко снимки, за да се ориентирате и да ви подскажем, че мястото е супер.

Разходка край река Дунав и гледка към Румъния

Оплаках ли се, че беше ноемврийско мъгливо? Еми, беше. Крайбрежният парк на Русе беше пуст, красив и много чист. Спуснахме се по „Вития мост“. Който всъщност е нов на мястото на стария „Вит мост“. Цялата крайбрежна е обновена през последните години и е супер място за разходка… през хубаво време.

Някъде по средата на разходката е и популярния ресторант „Понтона“. Ако на „Понтона“ няма места или пък като нас сте посъветвани от русенци, може да се качите на бул. „Придунавски“, който е успореден на Дунав и тук може да намерите много приятни ресторанти. Ние обядвахме пресен дунавски сом в ресторант „The River“, по препоръка на приятели. Тук е и най-добрия ресторант в Русе – „Тераса“. Но за ресторантите в отделна глава.

Музеят, който отново не работеше

Разходката ни завърши до „Национален музей на транспорта и съобщенията“, на който се носи славата, че почти никога не работи. Музеят се помещава в сградата на първата железопътна гара в България, построена през 1866г. А, ако съм внимавал в часовете по история, от гарата е обслужвана първата ЖП линия в България между Русе и Варна. Тук , ако успеете да влезете, може да видите личния вагон на цар Фердинанд I. Ние сме се возили във вагона на Цар Борис III, който още е в движение, но се използва само по поводи, та сме сигурни, че вагонът на цар Фердинанд I е забележителна атракция.

Русе – град на първите неща

Важно е да уточним, че след Освобождението Русе е бил един от най-големите български градове. В рамките на Източна Румелия е бил най-големият, а след него е бил Варна. А преди Освобождението е бил столица на Дунавския Вилает, в който са включени седем санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. Всичко това подсказва, че в Русе културата и бизнесът се развиват изключително бързо. И така в Русе са едни от първите институции, сгради и производства за младата държава.

Под Османско владичество – градът се е наричал Русчук

• Първата ЖП линия Русчук – Варна е завършена през 1867г.
• Първата телеграфна линия Русчук – Варна през 1866г.
• Първата пивоварна фабрика – 1876г.
• За пръв път в България улиците получават имена – 1865г.
• Още вижте в Уикипедия

Интересни събития, случили се в Русе след Освобождението на България

• Първият град в България с градоустройствен план – 1878г.
• Иван Ведър и първа масонска ложа в България – 1880г.
• През 1881г. е построен първият метален кораб в България;
• „Първа българска парна пивоварна“, построена през 1883г.
• Първият асансьор в България, задвижван ръчно, от няколко здрави мъже. Намирал се е в хотел и асансьорът е стигал до покрива, където е бил ресторанта.
• Първата кинопрожекция в България – 1897г.
• Още пак в Уикипедия

Разходка по „първите на Русе“

Забравих да спомена, че в Еко музея имаше експозиция за първите неща на Русе (Русчук). Но в картата, по която се водим, са отбелязани и някои от сградите в града, където се е случило нещо първо за България. Номер 6 (крайната спирка), бе нашата начална – Първата ЖП линия Русчук – Варна. След това Банка Гирдап – първата частна банка в България 1881г.  И така до първата обществена сграда в новата държава, сега Исторически музей. Ще оставим да потърсите другите любопитни сгради сами.

Доходното здание, сега драматичен театър “Сава Огнянов”

Доходното здание е емблематична сграда на Русе, всички сме виждали снимки от него или сме се любували на орнаментите му, застанали пред него. Сградата се нарича „доходно здание“, защото построяването ѝ е имало за цел да носи доходи на тогавашното училищно настоятелство, с които да се издържат русенските училища. По първоначален замисъл в сградата са се помещавали магазини, русенската библиотека, казино и театрален салон. Сградата официално е открита през 1902 г.

В днешно време в Доходното здание на Русе се помещава русенския драматичен театър „Сава Огнянов“.  

Градската градина и площад „Свобода“

В градската градина на Русе се разхождам не за пръв път, красива е и подредена. В центъра на градината е и една от емблемите на Русе – паметника на свободата. Статуята е проектирана от италианския скулптор Арналдо Дзоки (по негов проект е и Паметник на Цар Освободител, София).

Паркът е дело на паркостроителите Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер, а оформянето на парка е започнало през 1890г. Първоначално паркът е имал ограда и вечер се е затварял. Сега е неразделна част от разходката из града и е място за провеждане на много събития.

Ресторанти – препоръки

В нашите истории винаги има намесен някой ресторант или място, където да опитате местната кухня. Разбира се, в Русе бихме ви препоръчали да опитате от дунавския улов, често това е сом. На нас ни хареса много. А десертът е създадената в Русе торта “Гараш”, но за нея след малко.

Ресторант „Тераса“ – най-хваления от русенци ресторант и най-популярния. Много ни хареса, бяхме си запазили маса предварително за събота вечер. При хубаво време има чудна гледка към река Дунав. Обслужването е много приятно, обстановката комфортна, не е шумно, не се пуши и храната е добра. Виненият лист също е удачен.

Ресторант “The River” – и той ни е препоръчан от русенци. Много приятен ресторант, отново близо до Дунав, външната градина е с гледка към реката, но подозирам, че там се пуши (нямам наблюдение). Ние седнахме за обяд във вътрешната зала и ядохме сом по два начина, беше много хубаво приготвен.

Ресторант „Понтона“ – най-туристическото място и много популярно сред гостите на града. Ресторантът всъщност е корабче в река Дунав, закотвено на кея. Споменавам го тук, защото ще го чуете от много хора, ходили в Русе. Като всяко туристическо място, атрактивно изглежда, защо пък да не се пробва …

Ресторант “ New House “ („Нова къща „) – пак от русенци – храната била най-добра, може би е така, работи само вечер и беше невъзможно да си намерим маса. Намира се близо до площад „Хан Кубрат“ в стара красива сграда.

Торта Гараш – най-известния десерт

В Русе вече няма типична сладкарница, където да ви препоръчам да опитате само торта “Гараш”. Бих се доверил на някои от ресторантите. В ресторант „Тераса“ тортата беше много хубава и прясна (от същия ден) и покрита с белгийски шоколад, малко по-съвременна от класическата торта „Гараш“. Друго място, което ни препоръчаха бе Planet Food на ул. „Александровска“, но не работеше в момента. Ние опитахме тортата им в „Planet Food Osteria“ и доста се придържаше към класическата рецепта.

Какво представлява класическата торта „Гараш“? Рецепти може да си намерите в интернет, но за да знаете какво ви очаква накратко: блатовете са от белтъци, орехи и захар, в оригиналната рецепта не би трябвало да има брашно. Кремът между блатовете (обикновено 5 блата) е почти равни количества сметана (или краве масло) и черен шоколад, добавя се и захар. Шоколадовият ганаш е от черен шоколад и малко масло. Оригиналната рецепта се пази в музея в Русе, но аз не съм я чел.

През 1866г. в Русчук се построява хотел Ислях Хане по нареждане на Мидхад Паша. Хотелът е бил най-добрия в града с красива градина с гледка към Дунав, бална зала и 32 стаи. След освобождението на България хотелът е бил нает от Коста Гараш. Унгарецът Гараш се мести със семейството си в Русе през 1885г., а хотелът продължава да е един от най-добрите в България, а в съседство до него е бил и Княжеският дворец. Княз Александър Батенберг често устройвал някои от официалните си визити в хотела и гости на Ислях Хане са били крал Оскар II, княз Милан Обренович, крал Карол I, някои от известните пътешественици по него време. Та за някой от всичките тези видни гости Коста Гараш прави и тортата “Гараш”, която е изключително популярна и до днес.

Една много подробна статия, която ви препоръчвам да прочетете за хотел „Ислях Хане“ – Историческият “Ислях хане” в Русе – първият изискан европейски гранд хотел по българските земи

Хотел в Русе

Ние бяхме отседнали съвсем в центъра на града в едно много уютно, топло и удобно хотелче – хотел Адео. Хотелът освен, че е на удобно място и на разумни цени, предлага и добро кафе и хубава закуска. Залата за закуска е на последния етаж. Добавям и линк на хотел Адео в booking.com.

---

Booking.com

---

Последвайте ни в Instagram или Facebook, там сме много активни.

• Фейсбук
• Инстаграм

---