Имението Сака, някъде по средата на пътя Талин – Санкт Петербург
Дойде ред и на пролетното ни приключение в Естония. С много ентусиазъм очаквахме да стигнем до северната държава и отдавна си мечтаехме да обиколим малко и покрай Балтийско море. И така, малко преди летния сезон в Естония (сезонът им започва някъде в началото на юни), се озовахме на полет с прекачване във Варшава към Талин.
Колекция от уникални хотели в секцията ни „Хотелът като пътешествие“.
Колекция от хотели, запазили духа и автентичността си: „Автентични хотели„
Когато сте в Естония, първо и задължително място за посещение е столицата Талин, но ние сме наопаки и още с кацането на летището се отправихме по правия и хубав път между Талин и Санкт Петербург. Малко преди индустриалния град Кохтла-Ярве се отбихме от пътя и спряхме пред имението Сака – на 150 км от естонската столица /местоположение/.
[info]Сака е почти на средата на пътя между Талин и Санкт Петербург и е прекрасна възможност за почивка, ако сте уморени от дългото пътуване, а минавате през региона.[/info]
За нас, по-южните натури, е много важно да свикнем със северните държави. Въпреки че няма часова разлика между България и Естония, ние се чувствахме като в съвсем различно часово време. Посещението ни бе края на май и началото на юни и трябваше да се преборим с белите естонски нощи. Т.е. през седемте дни, които бяхме там, ние нощ не видяхме, а само ярко слънце или малко шантав сумрак. И накрая с нетърпение чакахме да видим и малко звезди, когато се прибрахме в България. Но и това бе целта ни, с която се отправихме към Сака, да починем някъде на село, с лукс и удоволствие и да свикнем с обстановката. И се поглезихме като истински „фон“ Андрееви.
Защо като феодал – малко за историята на имението
През 1626 г. районът на Сака е бил в територията на Швеция и тогавашният владетел Густав II Адолф дава Сака на шотландския клан Лесли от Абърдийн. Първият собственик на имението Сака от клана Лесли е бил Юрген Лесли (Jürgen (Jöran) Leslie – дано го чета правилно), който е бил елдерман (старейшина) на Нарва (от 1627 г. до 1649 г.), но е живял най-вече на територията на феодалното му имение Сака. След смъртта му през 1651 г. кланът Лесли притежава територията за следващите 120 години. [info] Изумително нещо са случайните препратки – наследник на клана Лесли от Абърдийн е Роуз Лесли, която играе червенокосата дивачка Игрит в сериала „Игра на Тронове“.[/info]
Сака в Руската империя
През XVIII век Естония е част от Руската империя и имението е купено от Катарина-Маргарета фон Врангел (Katharina Margaretha von Wrangell) от фамилията Пуфендорф. И е притежание на наследниците ѝ до 1808 г. когато става собственост на Питър Фромхолд фон Лувис оф Менар (Peter Fromhold von Löwis of Menar). Той е и първият регистриран като жител на Естонската губерния, защото от 1783 г. само официално регистрирани аристократи можели да владеят имение в Руската империя.
И така стигаме до момента, в който е била построена сегашната сграда на имението от наследниците в рода. Сградата е построена в периода от 1862 до 1864 г. и е в стил Италиански ренесанс, който е много по-различен от стила на повечето естонски имения, които са под шотландско влияние.
Сака и независима Естония
Последният владетел на имението от рода бил Хърман Оскар фон Лувис оф Менар, който е владял Сака по време на независима Естония от 1919 г. до 1939 г. Хърман е говорил естонски език, ръководил е противопожарната бригада и се е грижил за животните във фермата. На 2 ноември 1939 г. последните владетели на имението го напуснали и то преминало в ръцете на армията.
Имението Сака и военните години
Разхождаме се из красивия парк на имението и попадаме на окопи и бункери. Имението е разположено на брега на красивия Финския залив. Но освен, че е много красиво тук е и много стратегическо място за защита на крайбрежието. След 1939 г. до 1992 г. Сака е била в ръцете на армии от три държави: естонската брегова охрана, Вафен-СС в периода от 1941 г. до 1944 г. и след това е било владение на съветските власти.
След обявяването на независимостта на Естония през 1991 г., Съветските войски се изтеглят от Сака и имението остава безстопанствено. През 2001 г. естонското правителство предлага за продажба имението и руините на къщата са продадени на фамилията Каасик. През 2004 г. отваря врати и хотелът, разположен в бившите казарми. През 2006 г. се обновява и наблюдателната кула като място за конференции. А самата сграда на имението е реставрирана съвсем скоро – през 2010 г. Като е обзаведена подобаващо от британски склад за антични мебели.
Андрей и Мими в имението Сака
Но с тази история, която винаги ми е интересна, но и отклоняваща се от основната ситуация, и сега се отклонихме от нашия престой в имението. Настанихме се в една прекрасна бяла стая на втория етаж на старата сграда – т.е. в сградата от 1864 г. Аристократичната мебелировка и, разбира се, прекрасно осветената от слънцето стая просто ни накараха на момента да се влюбим в стаята си и да се почувстваме поне малко аристократи.
Ако обичате да пътувате с каравана или просто да къмпингувате, в имението Сака има и отделна къмпинг зона с осигурено електричество, тоалетни, душове и всичко необходимо. И ако все пак не ви се прави барбекю, можете да се насладите на прекрасния им ресторант. А на метри от вас ще са скалите и пътеките, водещи към плажа. [info]Понеже е трудно да се ориентира човек, на естонски имение е „mõis“ – та тук сме в Saka mõis.[/info]
На разходка из естонската джунгла
Ние предварително бяхме си организирали график в SPA центъра на хотела, защото знаехме, че имаме само един ден да се порадваме на почивката и искахме да се възползваме без пропуски. Наспахме се прекрасно на чистия морски въздух и събудени от птичите песни в необикновено топлия за май месец ден (около 20°C), започнахме нашата разходка из парка. Първо се покатерихме на военната кула, да огледаме района, което се оказа лесно. Докъдето ни стигаше погледът, имаше или ливади и полета, или море. Дори пясъчната ивица на плажа бе скрита зад обилно количество зеленина.
От кулата се насочихме към малкото водопадче в пределите на имението, което ни предложи шумулкащо настроение и точно до него открихме стълба, спускаща се през леса на плажа. А плажът бе много красив и приятен за разходка. Въпреки че все още не ставаше дори да си натопиш краката, доста студена бе водата. И след малка и приятна разходка по плажа, се върнахме по една малка архитектурна забележителност (стоманените стълби между плажа и имението) направо в хотела и се подготвихме за басейна.
На СПА в имението Сака
В Естония СПА забавленията са особено популярни, и особено сауните, като във всяка по-северна държава. И, разбира се, в имението Сака също си имаха много приятен СПА център. Не много голям, но пък уютен и предлагащ всички обичайни глезотии като басейн, джакузи, сауна, парна баня и разнообразни терапии. Тук е важно да отбележим, че малкият СПА център съвсем не предполага битка за място в басейна. Всъщност, той се ползва с предварителна резервация за определено време и през това време си е само и единствено за вас. Та няма да го делите с никого. Ние се насладихме изцяло на няколко часа сауна, парна баня и леко патешко плацикане в басейна.
И понеже пристигнахме в имението след 14-часово пътуване от София, много държахме да си починем хубаво. Затова и прекарахме почти целия си ден от процедура на процедура, та да се подготвим добре и за следващите по-натоварени дни в Талин.
Преди обяд започнахме с винена терапия за тяло, която се оказа по-скоро терапия с масло от гроздови семки, но в превода винаги се губят някакви неща. Приятно едночасово изживяване с ексфолиант за тяло, маска и масаж. И накрая ставаш от леглото лек и освежен и тръгваш бос по свежо окосената трева в имението.
Изпаднали в невъобразим мързел след горната терапия и последвалия я късен обяд, за малко да пропуснем следващата процедура по план – солната стая. За радост, преместването от леглото към удобните шезлонги в солната стая се оказа не чак толкова трудно и релаксирането ни продължи под звуците на приятна музика, почти като на плаж, само че обградени не от пясък, а от сол.
В края на деня, след още един кръг от басейн, сауна и парна баня, се поглезихме и с топла парафинова терапия за ръце.
Плажът
Плажът бе едно много красиво място по залез, ако можем да наречем нещото залез, защото след това не последва нощ. Залезът се случи към 22:40 и освен мен, комарите и леките вълни, имаше само още една двойка някъде в далечината.
Ресторантът на хотела
С който и естонец да си говорихме после в Талин, все казваше, че в Сака е най-хубавият и изискан ресторант в региона. И наистина, рядко са ни глезили толкова много с храна. Симпатичната сервитьорка прояви учудващо търпение, докато за 3 дни опитаме буквално цялото меню. Толкова хубаво бе подбрано от шеф готвача, че единствено се интересувахме да опитаме следващото ястие и без да повтаряме.
Първи срещи – вечеря в ресторанта на Сака
Менюто на ресторанта не бе дълго, но всяко ястие от него бе изпипано до последния детайл. Пълна наслада за окото, небцето и душата, въпреки че не сме някакви дегустатори с много изискан вкус. Но винаги е приятно да опиташ нещо, приготвено от странни на вид продукти на едно място, и да си оближеш пръстите, ако не те хване срам.
„Лек“ обяд по италианско-естонски
Лек обяд с два вида паста и много приятни десерти. Koorene pasta parmesani, sinihallitusjuustu, mozzarella ja basiilikuga – Паста с пармезан, синьо сирене, моцарела и босилек; Pasta kanafilee, päikesekuivatatud tomatite, pesto ja parmesaniga – паста със сушени домати, пилешко филе, песто и пармезан. А за десерт кафенце с Kookospiima vaniljetarrend passionivahuga – кокосово ванилово желе с плодова пяна; Soe šokolaadifondant vaarikasorbeega – топъл шоколадов фондан с малиново сорбе.
[info]Типично за Естония е добрата селекция на вина на чаша. Освен че са подбрани добри вина, се предлагат и повече от една изба. А в северна държава с ограничено винопроизводство може да се насладиш на добре подбрани вина от по-топлите краища на света.[/info]
Втора вечеря, експерименти и еленско месо
Руският православен манастир Пюхтица до село Куремае
Нас никога не ни свърта на едно място и решихме да отидем до селцето Куремае на 40 км от хотела ни и да видим манастира Пюхтица. Той е невероятно красиво място, основан през 1891 г. и оттогава винаги е работел. Манастирът е женски и е единственият руски православен женски действащ манастир на територията не Естония. Изграден е върху свещено място и до аязмо с вода, за която се твърди, че е лековита. Има дори легенди, че до извора някога са се изпълнявали жертвоприношения. Пюхтица на естонски означава „свято място“.
Манастирът Пюхтица е православен ставропигиален манастир на Руската православна църква, на директно подчинение на Патриарха на Москва и цяла Русия. Сградите на манастирската обител са по проект на Михаил Преображенски, негови по-известни сгради са църквата в Талин – „Св. Александър Невски“ и църквата „Свети Николай Чудотворец“ – Руската църква в София.
Пюхтица през 20 век
Историята на манастира също е интересна, като е впечатляващо, че той е оцелял през целия размирен 20 век, без да спре да действа. През 1919, след обявяването на независима Естония, властите го конфискували и прехвърлили към Естонската православна църква. След това през Втората световна война на територията му германците организирали концлагер. А по време на СССР управата на манастира трудно се разбирала с комунистическите власти, но някак си обителта оцеляла. След 1991 е прехвърлен на Московската патриаршия.
Най-добрият план за пътуване до Естония
Решението да посетим Сака и да отседнем там 2 дни, преди да отидем в Талин, бе едно от най-сполучливите ни при организирането на пътуването в Естония. Чудесна идея е да си починете от дългия път – всъщност полетите може да не са най-уморителното нещо, но чакането по летищата и размотаването на багаж определено не е нещо приятно. Та след като кацнете в Талин, лесно можете да си вземете кола под наем и за под 2 часа сте на прекрасния бряг на Сака. Ние бяхме тръгнали от къщи в 4 сутринта и пристигнахме в Талин около 3 следобед, а в Сака бяхме около 18 ч. И точно тогава осъзнахме колко добро решение сме взели като сме дошли направо тук, вместо директно да се настаним в красивия, но оживен и емоционален Талин.
След толкова глезене, няма как да не останем с най-мили спомени от престоя си в имението. И ако имате път натам или пък решите да отидете специално в Сака, няма да сгрешите.
Колекция от уникални хотели в секцията ни „Хотелът като пътешествие“.
[display-posts post_type=“null“ category=“null“ tag=“null“ layout=“layout4″ posts_per_page=“2″ id=“29628, 29690″] [divider style=“double“ height=“1px“ color=“#000000″]